Решение по дело №460/2016 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 179
Дата: 27 юли 2016 г.
Съдия: Калоян Венциславов Гергов
Дело: 20164400600460
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 юни 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№…………                   27.07.2016 г.            ГР. П Л Е В Е Н

 

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

 

 

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД  , I-ви въззивен наказателен състав на пети юли през две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в следния състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

 

                                ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ

                                                  КАЛОЯН ГЕРГОВ

 

Секретар:  В.П.

Прокурор: Красимир Ячев

като разгледа докладваното от съдията ГЕРГОВ

ВНОХД № 460 по описа за 2016 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

С Присъда № 121/28.04.2016 г., постановена по НОХД № 1996/2015г., П.ски районен съд е признал М.К.С. *** за НЕВИНОВЕН в това, че през периода 21.05.2014 г. – 01.06.2014 г., в гр.П., при условията на продължавано престъпление, като управител на „***“ ЕООД с ЕИК:*** със седалище и адрес ***, в обект, стопанисван от дружеството, намиращ се в Западната индустриална зона на гр.П., чрез работници в дружеството изкупувал отпадъци от черни и цветни метали на обща стойност 83,10 лв., без необходимия за това лиценз, съобразно разпоредбите на чл.35 ал.І т.1 вр. Глава V, Раздел І - чл.67 и сл. от Закона за управление на отпадъците – разрешение от Директора на РИОСВ – П., както следва:

На  21.05.2014 г. в гр.П., Западна индустриална зона, като управител на „***“ ЕООД, чрез работник в същото дружество изкупил отпадъци от черни и цветни метали – метални тръби на стойност  35 лв. от З. Н. П. от гр.П., без лиценз, който се изисква съобразно разпоредбите на чл.35 ал.І т.1 вр. Глава V, Раздел І- чл.67 и сл.от Закона за управление на отпадъците – разрешение от Директора на  РИОСВ - П.;

На  23.05.2014 г. в гр.П., Западна индустриална зона, като управител на „***“ ЕООД, чрез работник в същото дружество изкупил отпадъци от черни и цветни метали – медна жица на стойност  5 лв., от Г.Г.В. от с.О., обл.П., без лиценз, който се изисква съобразно разпоредбите на чл.35 ал.І т.1 вр. Глава V, Раздел І- чл.67 и сл. от Закона за управление на отпадъците – разрешение от Директора на РИОСВ - П.;

На  26.05.2014 г. в гр.П., Западна индустриална зона, като управител на „***“ ЕООД, чрез работник в същото дружество изкупил отпадъци от черни и цветни метали – желязо на стойност  12 лв., от П.Я.А. от с.Д., обл.П., без лиценз, който се изисква съобразно разпоредбите на чл.35 ал.І т.1 вр. Глава V, Раздел І- чл.67 и сл. от Закона за управление на отпадъците – разрешение от Директора на  РИОСВ - П.;

На  27.05.2014 г. в гр.П., Западна индустриална зона, като управител на „***“ ЕООД, чрез работник в същото дружество изкупил отпадъци от черни и цветни метали – железни тръби на стойност  7,40 лв., от К.К.Я. от гр.П., без лиценз, който се изисква съобразно разпоредбите на чл.35 ал.І т.1 вр. Глава V, Раздел І- чл.67 и сл. от Закона за управление на отпадъците – разрешение от  Директора на РИОСВ - П.;

На  30.05.2014 г. в гр.П., Западна индустриална зона, като управител на „***“ ЕООД, чрез работник в същото дружество изкупил отпадъци от черни и цветни метали – ламарина на стойност  10 лв., от П.П.П. от с.Д., обл.П., без лиценз, който се изисква съобразно разпоредбите на чл.35 ал.І т.1 вр. Глава V, Раздел І- чл.67 и сл. от Закона за управление на отпадъците – разрешение от Директора на РИОСВ - П.;

На  31.05.2014 г. в гр.П., Западна индустриална зона, като управител на „***“ ЕООД, чрез работник в същото дружество изкупил отпадъци от черни и цветни метали – ламарина на стойност  10 лв., от Р.П.В. от с.Д., обл.П., без лиценз, който се изисква съобразно разпоредбите на чл.35 ал.І т.1 вр. Глава V, Раздел І- чл.67 и сл. от Закона за управление на отпадъците – разрешение от Директора на РИОСВ - П.;

На  01.06.2014 г. в гр.П., Западна индустриална зона, като управител на „***“ ЕООД, чрез работник в същото дружество изкупил отпадъци от черни и цветни метали – ламарина на стойност  3,70 лв., от Х.П.Д. от с.Д., обл.П., без лиценз, който се изисква съобразно разпоредбите на чл.35 ал.І т.1 вр. Глава V, Раздел І- чл.67 и сл. от Закона за управление на отпадъците – разрешение от Директора на РИОСВ – П., поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.234б ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Допълнително РС-П. се произнесъл на основание чл. 190, ал.1 от НПК по направените по делото разноски в размер на 60,00 лева като постановил същите да останат за сметка на Държавата.

Срещу така постановената присъда е подаден бланкетен протест от прокурор при РП-П., който счита че събраните по делото доказателства подкрепят от обективна и субективна страна внесеното обвинение, а постановената присъда е неправилна,необоснована и противоречи на житейската  логика.

В срока по чл.320 от НПК допълнително писмено изложение за допълване на доводите в протеста не е постъпило.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.П. намира протеста за бланкетен и неоснователен,а постановената присъда за правилна и законосъобразна като моли за нейното потвърждаване.

Ответникът по протеста М.К.С. нередовно призован не се явява като делото е разгледано при условията на чл.269,ал.3,т.1,пр.1 от НПК.Защитникът му – адв.М.Б. от ПАК моли за потвърждаване на атакуваната присъда като се придържа към изложените при първоинстанционното  разглеждане на делото доводи.

 

П.ският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото гласни и писмени доказателства, протестирания съдебен акт, изложението по протеста и доводите на страните, приема за установено следното:

 

 

Протестът е подаден в срока по чл.319 от НПК, отговаря в най-общ аспект на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Разгледан по същество протестът  е неоснователен.

 

Първоинстанционният съд, за да постанови атакуваната присъда, е извършил надлежен анализ на събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства като е приел за установено следното от фактическа страна:

 

Подсъдимият М.К.С. е роден на *** ***, обл.В., ул.“***” №***, българин,  български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, неосъждан,  ЕГН:**********.

 

През месец декември, 2013 г.   М.К.С. ***, придобил дружествените дялове на Л. О. И. от търговското дружество „***“ ЕООД, ЕИК *** и станал негов управител.  Дружеството имало вписан предмет на дейност предоставяне на парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи чрез заложна къща, оказионна и заложна дейност. Подсъдимият на практика не знаел това,т.к. срещу сумата от 200 лв. се съгласил да подпише документите,които му предоставило непознато за него лице.

Дружеството с управител подсъдимият започнало да изкупува отпадъци от черни и цветни метали.

Тъй като „***“ ЕООД нямало лиценз за тази дейност и не отговаряло на изискванията за това, регламентирани в Закона за управление на отпадъците закона бил  „заобиколен“ и фактическите сделки по изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали били прикрити като предоставяне на парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи. 

През месец май и месец юни, 2014 г. множество лица от гр.П. и околните населени места занесли/закарали на територията, стопанисвана от „***“ ЕООД, намираща се в западната индустриална зона на гр.П., метални вещи и ги предали на работещите там лица,/само едно от които е установено по делото - св. И. В./,за което получили парични суми, съобразно теглото и вида на метала, от който били изработени. Имотът бил собственост на Н. Ц. Н. и св.Д. Ц. Н. и се стопанисвал от „***“ ЕООД на основание договор за наем.

На 21.05.2014г. св. З.Н.П. от гр.П. предал в обекта, стопанисван от „***“ ЕООД, намиращ се в западната индустриална зона на гр.П.  „метални тръби“ с тегло 100 кг. Свидетелят  не се  явяви в съдебните заседания, за да бъде изслушан непосредствено пред съда, поради което и със съгласие на страните, на основание чл. 281 ал.5 вр.  ал.1 т.4 пр.1 от НПК, съдът прочете показанията му дадени в хода на ДП №2293/2014г. по  описа на РП-П..

На 23.05.2014г. св.Г.Г.В. от с.О., обл.П. предал в обекта, стопанисван от „***“ ЕООД, намиращ се в западната индустриална зона на гр.П. „медна жица“ с тегло 1 кг.Същият в съдебно заседание потвърди, че е предавал отпадъци в заложната къща. Било е само един път, през 2014 година.

Съдът му предяви в съдебно заседание  приложения на л.109 по ДП „заложен  билет № 115“,  при което свидетелят не отрече, че положения подпис е неговия. Металните отпадъци бил  предал  „на младо момче, слабичко“, но не бил знаел дали е собственик или продавач на пункта /фургона/.  

На 26.05.2014 г. св. П.Я.А. от с.Д., обл.П., предала в обекта, стопанисван от „***“ ЕООД, намиращ се в западната индустриална зона на гр.П. „желязо“. Твърди, че не познава подсъдимия. Ходила била да предава разни неща –„ тенекета, желязо, които събираме по кошовете и взимаме малко пари...“. Свидетелката заяви, че не прави разлика между залагане и продаване на  вещи „… оставям тия неща там, дават ми пари, взимам си парите и си отивам…“.

На 27.05.2014 г. св.К.К.Я. от гр.П. предал в обекта, стопанисван от „***“ ЕООД, намиращ се в западната индустриална зона на гр.П. „метални тръби“ с тегло 20кг. В съдебно заседание свидетелят твърди, че няма ясни спомени, но  заяви, че е карал  старо желязо, така си изкарвал парите. По искане на представителят на РП-П. и със  съгласието на страните, на осн. чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.1 от НПК, бяха прочетени показанията му, дадени  в  хода на ДП. От тях стана ясно,че е продал за вторични суровини посочените в обстоятелствената част и в диспозитива на ОА предмети.

На 30.05.2014 г. св.П.П.П. от с.Д., обл.П., предала в обекта, стопанисван от „***“ ЕООД, намиращ се в западната индустриална зона на гр.П. „ламарина“ с тегло 50 кг. Свидетелката в своите показания твърди, че няма ясен спомен за  случилото се през 2014г., но не отрича , че е продавала „ламаринки и  капачки и други отпадъци”, които събирала по гюмовете. На осн. чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.1 от НПК, бяха прочетени показанията й, дадени  в  хода на ДП,при което свидетелката потвърди и не внесе новости  към така тях.

На 31.05.2014 г. св.Р.П.В. от с.Д., обл.П., предал в обекта, стопанисван от „***“ ЕООД, намиращ се в западната индустриална зона на гр.П. „ламарина“ с тегло 50 кг. В съдебно заседание твърди, че през 2014 г. може да е ходил на „Фаргона“, но не помни. Твърди, че „там един пълничък, по- дебел, дето е навън пред залата  и един слабичък, дето го няма ми купуваха  желязото…“. Съдът въведе в залата св. И. В. и св. Р. П. В. потвърди, че „говори за този мъж и за един друг по-слабичък, дето го няма днес…“  Свидетелят разказа, че са му искали личната карта, която е давал, след което са му я връщали, подписвал бил документ, но т.к. е неграмотен не е знаел какво  пише в „бележката“. Взимал е по 10-15лв. Не е знаел кой е собственика на  пункта „Фаргона“. Не го познава.Твърди,че не познава и подсъдимият,който е в съдебната зала.

На 01.06.2014 г. св.Х.П.Д. от с.Д., обл.П. предал в обекта, стопанисван от „***“ ЕООД, намиращ се в западната индустриална зона на гр.П. „ламарина“ с тегло 10 кг. В съдебно заседание не отрича, че ходил там да продава желязо, като за него бил получавал пари.

На свидетелите били издавани така наречените „заложни билети“ съобразно разпоредбите на Наредбата за дейността на заложните къщи. Тъй като физическите лица, предаващи метални вещи, не действали с мисълта и намерението, че искат и получават паричен заем, връщането на който обезпечават с залог върху определена движима вещ, която предават и че при връщане на заема ще си получат вещта обратно, а че предават/продават съответната вещ, те не търсели вещите си.

По повод горното и във връзка с друго водено ДП била извършена проверка и отпочнато ДП № Д-2293/14г. по описа на РП-П..

Тази фактическа обстановка коректно е изведена от събраните по делото гласни доказателства  и приобщените писмени такива.РС-П. правилно е анализирал показанията на свидетелите З.П.,Г.В.,П.А.,К.Я.,П. П.,Р. В. и Х. Д.,като е установил възмездното предаване на метални отпадъци в пункта стопанисван от  „***“ ЕООД без намерение за сключване на договор за залог въпреки издаваните за това заложни билети и е установил стойността на предадените вещи оценени от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза.Показанията на свидетеля Р. И. убедително са поставени в основата на извода на първостепенния съд,че формално представляваното от подсъдимия търговско дружество не е имало издадено от РИОСВ-П. разрешително за търгуване с черни и цветни метали,както и че „***“ ЕООД му е била прехвърлена от свидетеля Л.И.,който е осъществявал търговска дейност с предмет залог на различни движими вещи на територията на предприятието ситуирано в Западна индустриална зона – П.,което местоположение е установено в хода на извършения оглед на местопроизшествието 

Въззивната инстанция намира,че П.ски районен съд е изпълнил в пълен обем задълженията си да събере всички възможни и относими доказателствени средства при съобразяване на изискванията на чл.13 и чл.107 от НПК,с което е осигурил разкриване на обективната истина и съблюдаване правата на страните. Обясненията на подсъдимия внимателно са разгледани с оглед двойствения им характер като правилно са ценени извлечените от тях фактически данни установяващи формалното придобиване на търговското предприятие срещу минималната сума от 200 лв. явяваща се за М.С. „бързи пари“ и липсата на ангажимент към търговската дейност на визираното дружество,както и пребиваването му предимно в чужбина с оглед трудовата му дейност като сезонен работник. Приобщената справка от ОД на МВР-П. за задгранични пътувания потвърждава тези обяснения на подсъдимия като сочи излизането му през ГКПП - Кулата на 21.03.2014г.,а в съдебно заседание свидетелите Р. В. и П.А. категорично отричат да са виждали /и познават, бел.,с.д./ подсъдимия във връзка с предаваните от тях в пункта на „***“ ЕООД метални отпадъци. Свидетелят Д.Н. на чиито стопански площи горецитираното търговско дружество е осъществявало дейността си също отрича да е контактувал с подсъдимия,което обосновава направения от първата инстанция извод за отсъствие на субективната страна на вмененото по чл.234б,ал.1 от НК деяние.Изложените в тази насока съображения са подробни,споделят се изцяло от въззивнния състав,който не намира за необходимо да ги възпроизвежда в мотивите си.

Бланкетния характер на протеста лишава настоящата инстанция от възможност да посочи основанията поради които не приема доводите на РП-П. понеже такива не са изложени,с което нормата на чл.339,ал.2 от НПК не е пренебрегната.

При съобразяване на горното протеста се явява неоснователен,а атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден.

 

Воден от горното П.ски окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.338 от НПК Присъда № 121/28.04.2016 г., постановена по НОХД № 1996/2015г. по описа на Районен съд - П..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:

 

 

                                                               1.                          2.