Р Е Ш Е Н И Е
№: 08.05.2019г. гр.Царево,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен
съд, наказателен
състав
На осми май две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Мария
Москова
Секретар: Стефка Илиева
като разгледа
докладваното от съдия Москова НАХД № 70/2019г. по
описа на съда , за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ****************,
против Наказателно постановление № ************,
с което в качеството му на работодател за нарушение на чл.60 ал.1 от Наредба №2
от 22.03.2004г. за минималните
изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева на
основание чл.413 ал.2 от КТ. С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП като
неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения.
В с.з. жалбоподателя, редовно уведомен, не
се явява и не се представлява.
В с.з. АНО, редовно уведомен, се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител ю.к.Н., чрез
която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
След като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, съдът намери за установено фактическа страна от следното:
На 08.01.2019г. в 13:15 часа св.Г. и
колегата й С. /и двете служители на ****
/извършили проверка в строителен обект „****“, находящ се в *****“, изпълнявана
от дружеството-жалбоподател„*****, при която в присъствието на управителя на
дружеството установили, че на обекта се извършват строително-монтажни работи,
като дружеството в качеството му на работодател не е осигурило на втората
етажна плоча защитни мероприятия за предотвратяване на риска от падане от
височина на хора или предмети по външните контури на втора етажна плоча на
сградата, чрез подходящо оборудване или лични предпазни средства /липсвали са
парапети, ограждения, бордови ленти на втората етажна плоча, работниците на
обекта са били без лични предпазни средства - каски, колани и др/. Констатациите от проверката са обективирани в
Протокол №***** за извършена проверка, препис от който е връчен срещу подпис на
управителя на дружеството /л.19-20/.
За така установеното нарушение, на
22.001.2019г. св.Г. съставила срещу дружеството акт за установяване на
административно нарушение № ****** като приела, че дружеството в качеството му
на работодател е нарушило разпоредбата на чл.60 ал.1 от Наредба №2 от
22.03.2004г. за минималните изисквания
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи. Препис от акта е връчен на управителя на дружеството и същият
го е подписал без възражения. Не е депозирал такива срещу съставения му АУАН и
в законоустановения срок.
Въз основа на така съставения АУАН и след
преценка на всички, събрани по АНП доказателства, АНО е издал обжалваното НП, с
което за нарушение на чл.60 ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл.413 ал.2 от КТ.
Препис от НП е връчен на дружеството на
11.02.2019г. видно от инкорпорината в наказателното постановление разписка /л.8/,
а жалбата е подадена на 18.02.2019г., видно от разписката на куриерната фирма
/л.7/.
Изложената фактическа обстановка бе
безспорно установена от събраните по делото писмени и устни доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -
дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Настоящото производство е от
административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта
и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице
виновно. В случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като
нарушителят е юридическо лице, което не може да има собствено психическо
отношение към деянието.
При съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Актът е съставен в изискуемия срок и е надлежно подписан от съставителя,
свидетеля и управителя на дружеството. Наказателното постановление е издадено
при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити.
От събраните по делото доказателствата се
установява по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател не е спазило
изискването на чл.60 ал.1 от Наредба
№2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи на процесния обект, с което е
осъществило състава на нарушение по чл.413 ал.2 от КТ. Неизпълнението от страна
на дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател на задълженията за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд съставлява нарушение по
чл. 413, ал.2 от КТ. В случая дружеството е наказано в качеството на работодател
за неизпълнение на задълженията, предвидени в чл. 60 ал.1 от Наредба № 2 от
22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи. В посочената разпоредба са
уредени изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, при работа на височина и имат за цел осигуряване на безопасност от падане
на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични
предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни
(защитни) мрежи), а когато поради характера на работата използването на такова
оборудване и средства е невъзможно, те се осигуряват чрез използване на
анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и
здрава конструкция (чл.60). В конкретния случай по делото не е спорно, че тези
изисквания не са били изпълнени. Тяхното неизпълнение от дружеството, е
предпоставка, за да бъде ангажирана отговорността на дружеството, което
съгласно договора за строителство /л.14-16/ е изпълнител на строежа и притежава
качеството на работодател по отношение
на работниците, които са в трудово-правни отношения с него и извършват
строително-монтажни дейности на обекта /л.32-35/. В случая се установява по
несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател е
осъществило от обективна страна нарушението, за което е ангажирана
отговорността му. Нарушението на чл. 60 ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи от дружеството в качеството му на работодател е
правилно установено по реда на Кодекса на труда от компетентните за това органи
и в изискуемата форма.
Съгласно разпоредбата на чл.413 ал.2 от КТ, работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лв.
Отчитайки, че става въпрос за нарушение на
нормите, насочени към осигуряване на безопасни условия на труд, което, макар и
на формално извършване, е със завишена степен на обществена опасност, както и
че деянието е извършено от юридическо лице, което по занятие извършва
строителни и монтажни работи и наема лица по трудово правоотношение за такива
дейности, и че на обекта са полагали труд седем работника и дружеството не е
осигурило никакви защитни мероприятия за предотвратяване на риска от падане съдът
намира, че извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и възраженията на защитата в тази
насока са неоснователни.
АНО правилно е определил вида на
наложеното наказание - имуществена санкция, но неправилно е определил същата в
размер на 2500 лева - размер, значително
надвишаващ минималния законоустановен такъв, предвиден в санкционната норма,
без в НП да е посочил мотиви за налагане на наказание в размер над минималния.
Доколкото в случая липсват данни за извършени от дружеството други нарушения по
КТ и настоящето се явява първо такова, съдът намира, че наказанието следва да
бъде определено в минималния размер, посочен от закона, а именно: имуществената
санкция в размер на 1500 лева, като така ще бъдат постигнати целите на закона.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ ************, с което на ****************,
против в качеството му на работодател за нарушение на чл.60 ал.1 от
Наредба №2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, му е наложена имуществена санкция в размер на
2500 лева на основание чл.413 ал.2 от КТ,
като НАМАЛЯ размера на имуществената санкция от 2500
лева на 1500 /хиляда и петстотин / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК.
Районен съдия :