№260038
гр. Силистра, 03.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение в
откритото заседание, проведено
на шести октомври през две хиляди и двадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при участието на съдебния секретар Мирена Стефанова, като
разгледа докладваното от съдия
Стоева в. гр. дело
№ 259 /2020 г. по описа на СОС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И
УСЛУГИ „ТРИУМФ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Главиница, обл. Силистра, п.к. 7630, ул. ”Г.С. Раковски” № 4, представлявана от
председателя Александър Ангелов Грънчаров, чрез пълномощника си адв. Р.А. ***,
срещу решение № 104 от 21.04.2020г. по
гр.д. № 16/2020г. по описа на ТРС, в
частта, с която е осъдена КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И
УСЛУГИ „ТРИУМФ”, гр. Главиница , да заплати на К.И.П. *** непогасена част от
наемно възнаграждение (главница),
дължимо за ползването на ниви с идентификатори № 15031.12.188 и № 15031.13.25
по кадастралната карта на землището на гр. Главиница, за стопанската 2017/2018
г., която част възлиза на 426,60 лв., законна лихва върху главницата от
подаване на исковата молба - 14.01.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта, с която е осъдена да му заплати направените по
делото разноски съобразно уважената част от иска, възлизащи на 804,43лв.
Ответната страна К.И.П. в срока по
чл. 263 ГПК депозира писмен отговор
чрез адв. М., в който изразява становище за неоснователност на жалбата. В с.з.
пред въззивния съд го поддържа и моли да бъде потвърдено решението на ТРС в
обжалваната част. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложеното в
жалбата и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е предявена
от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени
изисквания на чл. 258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Предявени са комулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 228, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът претендира пред първоинстанционния съд ответникът
ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ТРИУМФ” да бъде осъден да му
заплати сумата от на 426,90 лв -
непогасена част от наемно възнаграждение
(главница), дължимо на осн. чл. 228, ал. 1 от ЗЗД, за ползването на
същите имоти през стопанската 2017/2018 г.за ползването на ниви, съставляващи
ПИ № 15031.12.188 и № 15031.13.25 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Главиница, както и
законна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху главницата от подаване на ИМ
до окончателното изплащане на задължението.
От изнесените от страните факти и
събраните по делото доказателства, се установява, че ищецът и настоящ въззиваем е собственик на
земеделските имоти, които са били обработвани от кооперацията.
От представените доказателства е
видно, че на 13.02.2012г. е сключен договор за покупко - продажба, обективиран
в Нотариален № 141 от 07.05.2015 г. на Нотариус № 315 - Анелия Раева, съгласно
който на ищеца е прехвърлена собствеността върху имот с идентификатор №
15031.13.25, а на 07.05.2015 г. е сключен договор за покупко - продажба,
обективиран в Нотариален акт № 141 от 07.05.2015 г. на Нотариус № 315 - Анелия
Раева, съгласно който на същия е прехвърлена собствеността върху имот с
идентификатор № 15031.12.188.
На 01.10.2016 г. е подписан Договор
за наем № 208 от 01.10.2016 г. между
кооперацията и К.П. по отношение на притежаваните от него земеделски имоти, посочени
по – горе. В резултат на развилото се
пред първоинстанционния съд производство
по оспорване на истинността на договора в частта, касаеща авторството на
положения срещу „наемодател” за К.П. подпис, представляващият ответната
кооперация е признал, че договорът е подписан от лелята на ищеца. С оглед
признанието на неизгодния за кооперацията - ответник факт, районният съд
правилно е приел, че подписът срещу
„наемодател” не е положен от ищеца, което обуславя неистинността на документа.
Съгласно решение на УС на
кооперацията от 05.09.2018г. са наложени санкции на кооператорите, „изтеглили”
земеделската си земя от кооперацията, като рентното им плащане следвало да бъде
намалено с 25%. В тази връзка, на 14.11.2018г. кооперацията е изпратила до ищеца
уведомително писмо, в което е посочено, че поради едностранното прекратяване на
договора за наем от нейна страна и предоставянето на земеделската земя за
обработване на други „арендатори” ще му
бъде заплатена наемна цена в размер на по 60 лв./дка за 2018г. Взетото в
този смисъл решение на УС от 09.09.2018 г. е било одобрено от ОС на
кооперацията на 23.03.2019г.
Безспорно е, че ищецът К.П. е бил
член-кооператор в Кооперация „ЗКПУ Триумф“, а и това е видно от извлечението от книгата на член-кооператорите
към 31.03.2018 г. Съгласно чл.12, ал.5, т.2 от Устава на кооперацията той е
длъжен да внесе при постъпване собствената си обработваема земеделска земя
. Според същия този текст ясно е
отграничено внасянето на земята от внасянето на дяловата вноска в размер на 500
лева, т.е. това са различни по своя характер задължения, което означава, че
задължението по чл. 12, ал. 5, т. 2 е за сключване на облигационен договор, а
не за внасянето на земите в капитала на кооперацията като дялова вноска. В
унисон с това заключение е и ал. 4 на
същия член от устава, съгласно който
се допуска член-кооператорът да
предостави земеделската си змея за ползване с договор, който съдът приема, че може са бъде за наем или
аренда, имайки предвид използвания израз „предоставя“ и свързаното с него право
на рента; Че предоставената от член – кооператора земя за обработка не е дялова вноска, говори и чл. 14, ал. 3, т. 3, според който
членството в кооперацията се прекратява „при изваждане на част от внесената си
земеделска земя и предоставянето ѝ на други лица за обработка“, което
действие не може да бъде извършено, ако земята е част от дяловия капитал на
кооперацията. По аргумент от чл. 30, т. 2 от Закона за кооперациите (ЗК), и въз основа
на чл. 29, ал. 2 от ЗК , съгласно който имуществото на кооперацията се
управлява от кооператорите чрез нейните органи, следва, че докато съществува
членственото правоотношение, собственикът на земята, внесена като дялова вноска,
не може да я управлява самостоятелно, защото тя става част от имуществото на
кооперацията. За да е възможно член-кооператорът да „извади“ част или всички
свои земи, както това се допуска в Устава на „ЗКПУ Триумф“, означава, че те са предоставени по договор за
наем или аренда – в съответствие с чл. 31, ал. 4, т. 1 от ЗК, а не са част от
дяловия капитал на кооперацията.
По аргумент от чл.14, ал.3 от устава,
санкцията, която е предвидена за член-кооператор, който не внася, т.е. не сключва договор с кооперацията за
възмездно ползване на собствените си земеделски земи, или ги „изважда“ от нея , т.е. прекратява
договора за наем/аренда, е изключването му от кооперацията. Имуществената
санкция по чл. 13, ал. 4 от Устава, на която се позовават управителният съвет и
общото събрание на кооперацията, е обвързана с нанасянето на вреда на
интересите на търговеца. В устава са изброени и примерно форми на
противоправност, водещи до вреда за Кооперацията: неспазване на устава,
неизпълнение на задължение, повреда на имущество, некачествено извършена
работа, несвоевременно заплатена услуга. Очевидно е, че действията на
собственик на земя, пък бил той и член-кооператор, с които същият прекратява
облигационния договор за наем, не представлява противоправно поведение, насочено
срещу интересите на кооперацията. Ако изобщо може да се говори за някакъв вид
противоправност в поведението на въззиваемия, по аналогия например с чл. 31 от
Закона за арендата в земеделието, тя следва да се дири в института на
договорното неизпълнение, да се претендира договорна отговорност, евентуално
неустойка, ако е уговорена такава и т.н., а не да се ангажират основания,
свързани с кооперативно-членствените правоотношения, които в случая са
неотносими към предмета на делото.
Наемното правоотношение между ищеца и
кооперацията е базирано на факта, че
ответникът е ползвал на възмездно основание земите, срещу което е заплащал наем
съгласно представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ищеца. Независимо,
че договорът за наем не може да бъде взет предвид, тъй като е признат за
неистински с решението на ТРС и е
изключен от доказателствата по делото, то устна договорка и то безсрочна има и тя се доказва с
предоставянето на земите за обработка на кооперацията и заплащането на наем.
Ето защо, съдът счита, че с отправената
молба до председателя на кооперацията въззиваемият правомерно е упражнил
правото си по чл. 238 от ЗЗД да прекрати договора за наем на процесната
земеделска земя.
Предвид гореизложеното, безспорно е установено, че не
е извършено противоправно дияние от страна на П., поради което и не се налага да се изследва въпросът за
характера и размера на вредата, има ли такава, налице ли е причинна връзка и
вина. След като неоснователно УС и ОС на ответната кооперация са се позовали на
чл. 13, ал. 4 от Устава си, неоснователно се явява претендираното ѝ
вземане в размер на 426,60 лв., като
резултат от намаляването с 25% на дължимите към него 1 707,60 лв. за
стопанската 2017/2018 г. Респективно възражението за съдебно прихващане с това
вземане също е неоснователно.
В тази връзка се налага извода, че по
същите съображения сумата, чиито правилен размер е 426,90 лв., колкото е размерът на
основателната част от исковата претенция,
в противоречие с чл. 103, ал. 1 и чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е била
прихваната извънсъдебно, като на ищеца са изплатени само 1 281 лева от
дължимите и 1 707,60 лева за 21,345 дка за стопанската 2017/2018 г. За
размера на наемното плащане няма спор, че е именно 80 лв/дка, тъй като на тази
база ответникът е изчислил размера на неоснователната санкция по чл. 13, ал. 4
от Устава, а освен това е видно от ведомостите за изплатената рента за 2016г.,
че предходната година му е изплатена рента 1 708 лв. за 23,345 дка / т.е.
по 80 лв. на декар/.
Предвид гореизложеното настоящата
инстанция счита, че решението на Тутраканския районен съд е правилно и следва
да се потвърди в обжалваните части, а на въззиваемия следва да се присъдят
сторените разноски за представителство от адвокат пред въззивния съд в размер
на 850 лева, срещу които не е направено възражение за прекомерност от страна на
кооперацията.
Водим от горното,СОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 104 от
21.04.2020г. по гр.д. № 16/2020г. по описа на ТРС, в частта, с която е осъдена КООПЕРАЦИЯ
„ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ТРИУМФ””, с ЕИК *********, да
заплати на К.И.П., с ЕГН **********, непогасена част от наемно
възнаграждение (главница), дължимо за
ползването на ниви с идентификатори № 15031.12.188 и № 15031.13.25 по
кадастралната карта на землището на гр. Главиница през стопанската 2017/2018
г., която част възлиза на 426,60 лв. (четиристотин двадесет и шест лева и
шестдесет стотинки); както и законна лихва върху главницата от подаване на
исковата молба (14.01.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението,
както и в частта, с която е осъдена да му заплати направените по делото
разноски съобразно уважената част от иска, възлизащи на 804,43 лв.
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ТРИУМФ” гр. Главиница, с ЕИК *********, да
заплати на К.И.П., с ЕГН **********, направените пред въззивната инстанция разноски,
възлизащи на 850 лв. (осемстотин и петдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
На
основание чл.263, ал.3 от ГПК решението да се впише с два подписа поради
отсъствие на съдия Василева, която е в болничен отпуск. /съдия Стоева/