№ 239
гр. Шумен, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20233630200902 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №В-001583/23.02.2023 год. на Директора
на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „А1 България“ ЕАД, с
ЕИК131468980, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на
основание чл.208а от ЗЗП за нарушение на чл.62б от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите
си за това в жалбата. В съдебно заседание се явява упълномощен представител-
юрисконсулт.Х., който поддържа депозираната жалба.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в
съдебно заседание не се явява представител, но такъв в лицето на Венета Подбалканска е
депозирал писмено становище, с което моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна
страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
1
правни съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното: „А1 България“ ЕАД, гр.София
извършва търговска дейност в обект за продажба на мобилни апарати и услуги, находящ се в
гр.Шумен, бул.”Славянски“ №26, По повод постъпила потребителска жалба с вх.№В-03-
1564 от 04.11.2022 год. на 24.11.2022, от дружеството-жалбоподател било
изискано становище по жалбата и копие за предоставяне на телекомуникационна услуга
между оператора „А1 България“ ЕАД и подалият жалбата С.М.. От представеното от
дружеството копие на договор №********* и приложените към жалбата фактури, било
установено несъответствие между договорената месечна такса за предоставяне на
допълнителен приемник и начислената такса за тази услуга във фактурите от месец май
2022г- до месец октомври 2022г., тъй като договорената такса за предоставяне на
допълнителна услуга за два допълнителни приемника, описана в приложение 1 от от
договора е 5.98 лева, а от приложените фактури се установявало, че търговецът изисква от
потребителя заплащане за тази услуга в размер на 13.97 лева. В тази връзка от „А1
България“ ЕАД , било изискано допълнително становище, в което да е описана причината,
поради която е увеличен размера на месечната такса за допълнително предоставен приемник
и заверено копие на допълнително писмено споразумение с потребителя М. за
предоговаряне на тази промяна. Търговецът „А1 България“ ЕАД, в становището си посочил,
че едностранно е променил условието в писмено сключен договор, без допълнително
споразумение с потребителя, за което го е уведомил със съобщение, но не представил
допълнително писмено споразумение с посочения по горе потребител за предоговаряне на
промяна в писмено сключения договор. Резултатите от проверката били отразени в
Констативен протокол №К-2709440/26.11.2021 год. С писмо от 11.01.2022 год. представител
на дружеството е бил поканен да се яви на 17.01.2022 год. за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение.
За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за
установяване на административно нарушение №001583/20.12.2022 год., като
актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.62б от
ЗЗП. Поради неявяване на упълномощен представител на дружеството, акта е бил съставен
при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, като впоследствие е бил връчен на представител на
дружеството, за което е бил съставен и констативен протокол . При връчване на акта за
установяване на административно нарушение не са били изложени възражения.
Впоследствие жалбоподателят се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които излагат, че оспорват описаното
нарушение, доколкото разпоредбите на ЗЕС им дават възможност да променят едностранно
договорените условия с крайните потребители, като не се изисква анекс в писмена форма,
който потребителя да подпише. Очевидно възраженията не са били възприето от
административнонаказващия орган, тъй като въз основа на така съставения акт и
2
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №В-001583/23.02.2023 год. на Директора на Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД
„Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК131468980, е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на основание чл.208а от ЗЗП за
нарушение на чл.62б от ЗЗП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
В. Г. и свид. Н. Й., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на посочените
по горе свидетели, доколкото и двамата са участвали лично в извършената проверка и лично
са възприели представените то страна на дружеството писмени доказателства. Обясненията
им са последователни, еднопосочни и кореспондират, както помежду си, така също и с
останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството е
извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно
нарушение, по следните правни съображения:
Безспорно установено по делото е, че “А1 България” ЕАД, гр.София се явява
търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, поради което е имал
задължението да предлага услуги и стоки, съобразявайки разпоредбите на Закона за защита
на потребителите.
Съгласно чл.62б от ЗЗП, когато страните са сключили договор в писмена форма,
изменения на договорни условия се извършват с допълнителни писмени споразумения.
Процесният договор попада в приложението на разпоредбите на чл.62– 62д от ЗЗП, които
съгласно нормата на чл.61а от ЗЗП имат за цел защита на потребителите и се прилагат при
договори за продажба, договори от разстояние, договори извън търговския обект и договори
за цифрово съдържание, сключени между търговец и потребител, като се имат предвид и
договорите за услуги. Безспорно установено по делото е че между дружеството –
жалбоподател и потребителя С.М. е бил сключен писмен договор при цени и условия за
ползване на два допълнителни приемника за срок от 2 години, поради което всички
изменения на посочените в договора условия е следвало да се извършва с допълнителни
писмени споразумения.
Съдът не кредитира твърденията на дружеството-жалбоподател, че не са извършили
описаното нарушение, доколкото чрез изпратените до потребителя кратки текстови
съобщения са изпълнили задължението си да го уведомят за предстоящите промени, каквото
право им дават разпоредбите на ЗЕС. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
съгласно чл.3 §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори за продажба и услуги, разпоредба
даваща право на продавача или доставчика да изменя едностранно и без основателна
3
причина характеристиките на доставяния продукт или услуга, представлява "неравноправна
клауза". Действително дружеството-жалбоподател съгласно Общите изисквания при
осъществяване на обществени електронни съобщения на КРС към ЗЕС е изпълнило
задължението си 30 дни преди изменението на договора да уведоми предприятието чрез
предизвестие за предстоящата промяна, но не е изпълнило допълнителното изискване,
посочено в разпоредбата на чл.62б от ЗЗП да бъде постигнато допълнително писмено
споразумение към договора за услуга относно изменението на цената. Доказано е по делото
и не се оспорва от санкционираното дружество, че дължимата от потребителя месечна такса
е била увеличена едностранно от дружеството, без да е било сключено допълнително
писмено споразумение в подобен смисъл. Не са налице данни опровергаващи
потребителския характер на договора, поради което освен приложимите правила на Закона
за електронните съобщения и Общите изисквания при осъществяване на обществени
електронни съобщения на Комисията за регулиране на съобщенията, които се прилагат към
всички договори за същите услуги, намират приложение и правилата на ЗЗП. Основанието
за приложението на ЗЗП се съдържа и в §1 от ДР на З, съгласно която при противоречие на
разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на
потребителите. Безспорно Законът за защита на потребителите защитава в по-висока степен
техните права, за разлика от Закона за електронните съобщения, в който тези права са
ограничени до степен доставчикът на услугата да може едностранно и без изричното
съгласие на потребителя, да изменя условията на договора. В конкретната хипотеза,
потребителя М. е договорил такса за ползването на два допълнителни приемника в размер
на 5.98 лева, а впоследствие само с текстово съобщение тази такса е увеличена повече от два
пъти, като жалбоподателя „А1 България“ ЕАД, гр.София е действал в пълен дисонанс с
разпоредбата на чл.62б от ЗЗП, изискваща да бъде постигнато допълнително писмено
споразумение между доставчика на услугата и съответния потребител..
Поради изложеното, настоящият състав намира, че дружеството-жалбоподател в
качеството си на търговец е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в
разпоредбата на чл.62б от ЗЗП. В подкрепа на този извод е и константната практика на
ШАС по подобен род дела и по-конкретно Решение №26 от 30.01.2020 год. на АдмС -
Шумен по к. а. н. д. №336/2019 год, Решение №161 от 27.07.2020 год. на АдмС - Шумен по
к. а. н. д. №130/2020 год.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.208а от ЗЗП, която
предвижда за виновните лица административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., а за
едноличните търговци и юридическите лица имуществена санкция в размер на 5000 лв. за
всеки отделен случай за нарушение на разпоредбите на чл.62а или на чл.62б от ЗЗП. При
индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган е съобразил
факта, че деянието е извършено за първи път, поради което и съобразно тежестта на същото
на дружеството-жалбоподател е била наложена имуществена санкция в размер на
4
минималния, предвиден в закона размер, а именно 5000 лева.
Съдът не кредитира твърдението на дружеството-жалбоподател, че нарушението
следва да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че Законът за защита на потребителите охранява
особен вид обществени отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и
недопускане на въвеждането им в заблуждение. С оглед на изложеното, настоящата
инстанция намира, че предвид характера на охраняваните обществени отношения и
заложената от законодателя безусловна защита на правата на потребителите, то в настоящия
случай институтът на "маловажния случай" е неприложим. Наказващият орган е действал
законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен”
по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло и от настоящия
състав.
С оглед всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административно-наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1
от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като
съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не
се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № В-001583/23.02.2023 год. на
Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра
и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, с ЕИК131468980, да заплати на КЗП, Варна сумата
от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на
5
правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6