№ 90
гр. Кюстендил, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20211500500213 по описа за 2021 година
В. Й. ДЖ., ЕГН **********, с адрес: с. Ресилово, ул. „***“ № 23, чрез
пълномощника си адв. С.В. от АК – Кюстендил обжалва Решение № 260148/04.12.2020
г., постановено от Районен съд – *** по гр.д. № 774/2020 г. по описа на същия съд, с
което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. Й. ДЖ. срещу ИСКР. М. СТ.,
Л. М. Р., С.М. ***, ИСТ. В. ГЛ., Р. М. М., Ж. ИЛ. СТ., АНТ. Ж. АТ., ИЛ. Ж. ИЛ., Р.
ЮР. В., Й. ЮР. П., СТ. ЮР. Г., ИВ. ИВ. ИВ. чрез законния му представител *** И., М.
Г. Р. и СТ. Р. ДЖ. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, за признаване за
установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС в с.
Ресилово през 1957 г., наследодателят на ищеца *** Д., б.ж. на с. Ресилово, общ.
Сапарева баня, обл. Кюстендил, починал на 03.01.1997 г., е бил собственик на следния
недвижим имот: нива с площ от 0,400 дка, шеста категория, в землището на с.
Ресилово, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, в местостта "***", при граници и
съседи: от север - *** Г.; от юг - *** Д..
Във въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд е неправилно
поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения,
постановено е в противоречие с установените факти и събраните писмени и гласни
доказателства по делото. Искането е за отмяната му и за постановяване на друго, с
което искът да се уважи.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
260210/08.1.2021 г. от насрещната страна Й. ЮР. П., чрез пълномощника й адв. М.З. от
АК – Кюстендил, с който се оспорва изцяло депозираната въззивна жалба като
неоснователна, незаконосъобразна и неправилна, а постановеното от ДнРС
първоинстанционно решение приема за правилно и законосъобразно, съобразено с
всички събрани по делото писмени и устни доказателства. Иска се оставяне на
въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.
1
Претендират се разноските във въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
261251/02.02.2021 г. от ответниците СТ. М. Б. в лично качество и като представител на
Л. М. Р., ИСКР. М. СТ., Р. М. М. и ИСТ. В. ГЛ.. Въззиваемите считат решението на
ДнРС за правилно и законосъобразно. Твърдят, че е правилен изводът на
първоинстанционния съд, че ищецът не бил установил при условия на главно и пълно
доказване, че наследодателят му е бил носител на правото на собственост върху
процесния имот към момента на внасяне на земята в ТКЗС. Иска се оставяне на
въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендират се разноските във въззивното производство.
С Определение № 53 от 25.06.2021 г., постановено по настоящото дело, окръжен
съд е оставил без движение исковата молба на В. Й. ДЖ., ЕГН ********** като му е
указал, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да
индивидуализира спорния имот според всички негови граници и съседи към момента
на създаване на ТКЗС през 1957 г., както и да посочи конкретното придобивно
основание, по силата на което наследодателят на ищеца - *** Д., б.ж. на с. Ресилово,
общ. Сапарева баня, починал на 03.01.1997 г., е станал собственик на имота, т.е. по
какъв начин го е придобил.
С молба вх. № 498/12.07.2021 г. ищецът е представил писмени доказателства
(препис на опис-декларация на полските имоти на Братя *** и др. М. Д.и от
05.07.2021г.; 2 броя удостоверения от регистрите за смърт на село Ресилово от дата
07.07.2021 г.) и е посочил според тях кои са съседите на имота, както и е посочил
придобивното основание, въз основа на което неговият наследодател е придобил имота
– а именно твърди, че *** Д. е придобил имота по наследство от своя баща *** Д..
С определение № 76/13.07.2021 г., постановено по настоящото дело съдът
отново е оставил без движение исковата молба, с указание ищецът да посочи
конкретно, точно и ясно всички граници и съседи на процесния имот към момента на
създаване на ТКЗС през 1957 г.
С молба с вх. № 666/28.07.2021 г. въззивникът – ищец Д. е конкретизирал
поименно съседите на процесния имот.
С писмен отговор вх. № 1025/09.08.2021 г. подаден от Й. ЮР. П. чрез
пълномощника й адв. М.З., се оспорват подадените молби и изложените в тях
твърдения като неправилни.
С допълнителен отговор вх. № 1026/09.09.2021г. от СТ. М. Б. и допълнителен
отговор вх. № 928/27.08.2021 г. от адв. Б. в качеството му на пълномощник на Л. М. Р.,
ИСКР. М. СТ., Р. М. М. и ИСТ. В. ГЛ., които са с идентично съдържание, се оспорват
твърденията от молбите- уточнения.
С определение № 281/03.11.2021 г. като въззиваеми страни по делото са
конституирани законните наследници на починалата в хода на процеса Р.В. – АН. СТ.
ИВ. и В. СТ. М., на които е предоставена възможност за подаване на отговор във
връзка с депозираните от въззивника молби-уточнения. В указания едномесечен срок
отговор от тези страни не е постъпил.
С определение №146/10.02.2022 г. са заличени от списъка за пР.ване Ж. ИЛ. СТ.
– починал на 06.01.2022 г. и СТ. Р. ДЖ. – починал на 25.01.2022 г.
Жалбата като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване и
отговаряща на изискванията на закона се явява допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
КнОС след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Видно от Удостоверение за наследници № Р-У-07-37/15.05.2020 г., издадено от
2
км. с. Ресилово е, че ищецът е наследник на *** Д., починал на 03.01.1997 г., а от
удостоверения за наследници №Р-У-07-15/19.02.2020 г. и №Р-У-07-20/25.02.2020 г. на
същото кметство се установява, че ответниците са наследници съответно на
починалите *** Г. /поч. на 04.04.1982 г./ и на *** Д. /починал на 09.01.1977 г./.
В приложената по делото опис- декларация са описани имоти, които са били
притежвани от *** Д..
Представена е записка за вписване на нотариален акт за продажба от 21.11.1941
г, с която се вписва нотариален акт, по силата на който *** Г. е придобил недвижими
имоти, в т.ч. и ливада в м. „Киафтаро“ от 1.8 дка. Представена е и Опис- декларация, в
която са посочени имотите притежавани от *** Г..
Представено е решение № Р1084/10.02.1993 г. на ПК гр. Сапарева баня, с което е
възстановено право на собственост на *** Д. в съществуващи /възстановими/ реални
граници върху 13 земеделники имота, в т.ч. ливада от 0.900 дка и нива от 0.400 дка,
находящи се в м. „***“. Имотите не са индивидуализирани по граници и съседи, както
не е приложена и скица към решението.
Пред районен съд е разпитан като свидетел *** който заявява, че знае къде се
намират имотите на *** Г. и на В.Д.- до манастира в м. „***“, че тези имоти били
внесени в ТКЗС, а впоследствие възстановени, като след възстановяването се
обработвал от Д.и. Свидетелят сочи, че *** Д. е имал два имота в м. „***“.
Във връзка с направените уточнения на исковата молба пред окръжен съд е
разпитан като свидетел ***. В показанията си този свидетел сочи местоположението на
м. „***“. Заявява, че в тази местонст имот има *** Г., а също и *** Д., който се
намирал над нивата на Г.. Посочва съседите на имота, който е бил на ***, че същият е
400-500 кв.м. и че го е притежавал по наследство от баща му. Свидетелят заявява, че
преди образуването на ТКЗС имотът се е обработвал от четиримата братя Д.и.
Пред окръжен съд е представен препис на опис- декларация на полските имоти
на братя *** и др. М. Д.и, придобити по наследство от *** К. Д., в който фигурира
ливада в м. „***“ от 1.8 дка, Удостоверение от 07.07.2021 г., издадено от кметство с.
Ресилово, с което се удостоверява, че в регистрите за смърт на с. Ресилово *** Д. и ***
Д.а са вписани като родители на наследодателя на ищеца *** Д., а от удостоверение
със същата дата се устаноява, че *** Д. и *** Д.а са родители на *** Д..
С оглед на установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск
е недоказан. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ при спор за материално право заинтересованите лица
осъществяват правата си по съдебен ред. Тълкуването на разпоредбата на цитирания
законов текст с оглед и на систематичното му място обуславя предмета на иска по
чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, който е свързан с установяване на следните предпоставки: на кого е
принадлежало правото на собственост върху даден земеделски имот към момента на
образуване на ТКЗС, като предпоставка обуславяща в чие лице следва да се извърши
възстановяване на собствеността при спор между две или повече лица относно този
факт. Съществуването на такъв спор обуславя правният интерес от иска по чл.14 ал.4
ЗСПЗЗ доказателствената тежест за установяване, на който тежи върху ищеца.
В конкретния случай твърдението на ищеца е, че описаният в исковата молба
земеделски имот е принадлежал на наследодателя му *** Д., който го е придобил по
наследство от своя баща ***. По делото се съдържат доказателства: Удостоверение за
наследници №Р-У-07-37/15.05.2020 г.; Удостоверения от 07.07.2021 г., издадени от
кметство с. Ресилово, от които се установява наследствената връзка на ищеца, с
неговия баща, дядо и прадядо, но няма доказателства, от които да се установява, че
процесният имот е бил притежание на някой от тях, а към момента на образуване на
ТКСЗ собственик да е бил *** Д.. Действително по делото са разпитани свидетели, но
от техните показания по никакъв начин не се установява принадлежността на имота на
някой от наследодателите на ищеца и това, че той е станал притежание на *** Д. при
3
внасянето му в ТКЗС. В показанията се съдържат данни относно местоположението на
имота, неговите граници и съседи.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че районен съд е приел, че
предявеният иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е недопустим. Напротив, в решението
подробно е обсъдена допустимостта на иска и е прието, че същият е допустим, поради
което и съдът го е разгледал по същество.
Неоснователен е доводът, че първоинстанционният съд неправилно е игнорирал
изявлението в отговорите по чл. 131 от ГПК на четирима от ответниците, които
признават иска. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не е обвързан от
становищата на страните, а следва да ги прецени по вътрешно убеждение- чл. 12 от
ГПК в съвкупнист със съдържащия се по делото доказателствен материал.
Неоснователен е и доводът , че независимо, че страните не са поискали, по своя
инициатива първостепенният съд е следвало да назначи съдебно- техническа
експертиза, за изясняване на обстоятелствата по местоположението на имотите на
страните. В тази връзка следва да се посочи, че един от основните принципи на
гражданския процес е този на състезателността, основна характеристика на който е
свързана с необходимостта страните да посочат фактите, на които основават исканията
си, и да проведат доказване на тези факти с избраните от тях доказателствени средства.
В Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК е
възприето, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират
служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване
за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се
направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно
прилагане на императивна материалноправна норма. В случая във въззивната жалба
няма оплакване, делото да е останало неизяснено от фактическа страна, както не се
прилага императивна разпоредба на закона, поради което съдът не дължи служебно
назначаване на съдебно- техническа експертиза.
По изложените съображения съдът намира, че решението на районен съд е
законосъобразно поради което следва да се потвърди.
Поради неоснователността на въззивната си жалба въззивникът Д. следва да
заплати на въззивоемата Й.П. сторените от нея разноски в размер на 300 лв. и
представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260148/04.12.2020 г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по гр.д. № 774/2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА В. Й. ДЖ., ЕГН **********, с адрес: с. Ресилово, ул. „***“ № 23 да
заплати на Й. ЮР. П., ЕГН **********, от гр. ***, жк „***“ №1 сумата от 300.00 лева
/триста лева/, представляваща сторени по делото разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5