Р Е Ш Е
Н И Е
№… / 15.04.2020
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
М.Търновски
районен съд наказателен състав
На
единадесети март 2020година
В
публичното заседание в следния състав :
Председател : ЧАНКО ПЕТКОВ
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар:
М.Димова
прокурор
………...........................
като
разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ
НАХ дело №113 по описа за 2019 година, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на Х.Я.Х., с ЕГН: **********,
адрес:с*** Търново, против наказателно постановление № 694 от 27.11.2019 г.на Директор на РДГ Бургас упълномощен със Заповед – РД49-199/16.05 2011 на Министъра на земеделието и
храните,с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на
дивеча , на основание
чл. 96. ал. 1 от ЗЛОД. чл. 84. ал. I от ЗЛОД. чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД,чл.95,ал.1
от ЗЛОД е
наложена ГЛОБА в размер на 100.00 лв. (сто лева) и лишаване от право на
ловуване за срок от 3г.,както и са отнети в полза на държавата,вещите предмет
на нарушението,а именно: ловно
оръжие Бенели 12 калибър № М424792.
Жалбоподателят редовно призован не се
явява лично. Защитата на жалбоподателят не се явява.
Във въззивната жалба се оспорва
извършеното нарушение и се излагат основания за отмяна на наказателното
постановление.
Процесуалният представител на
административнонаказващия орган изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на
изискванията на закона. Същата е допустима.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административно наказателното
производство е образувано с актова
преписка **********, от 22.11.2019 год., акт серия ЖОО №
102507 от 19.11.2019 год., съставен от С.Д.С. на длъжност горски инспектор при
РДГ Бургас, за това, че при извършена
проверка на17.11.2019 г., землището па с. Стоилово, отдел 207 по ГСП на ТП ДГС
Звездец", ловище
Свети Костадин", ловува, като се движи извън населеното място с GPS
координати N 42°03,031, Е027°29.169 с извадено от калъф, сглобено и заредено
ловно оръжие - Бенели 12 кал. с №
М424792 е редовно заверен билет за лов извън определените в разрешителното за
групов лов №000542 от 30.10.2019 г. места, издадено за Ловно стопански район
Стоилово, ловище „Чак Чука”,
без да е убил или уловил дивеч.
Актосъставителят квалифицирал
нарушението по чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча.
Административнонаказващият орган въз
основа на съставения акт издал атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на приетите факти по
делото съдът прави следните правни изводи:
При съставянето на акта
за административно нарушение и при издаване на наказателното постановление са
допуснати и редица съществени нарушения
на административно процесуалните правила.
Същото е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, който не отговаря на въведените с
разпоредбата на чл.42 в т.4 и т.5 от ЗАНН изисквания за реквизити. Не са
посочени обстоятелствата, при които е извършено вмененото на
жалбоподателят административно нарушение
и доказателствата, които го потвърждават, не е ангажирана точната хипотеза на
нарушена нормативна разпоредба, с което е нарушено правото му на защита. Като
основен процесуален акт във фазата по установяване на административното
нарушение към АУАН са въведени точно определени изисквания на закона, а именно
да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН
реквизити. Законодателят е въвел тези формални изисквания не само защото чрез
съставянето на акта се установява административно нарушение, но и поради факта,
че актът има и функцията на официално обвинение в извършване на правонарушение.
По силата на закона всяко лице има право да узнае какво е административно
наказателното обвинение повдигнато спрямо него, за да организира защитата си
адекватно още в началния етап на административнонаказателното производство.
Освен това е налице нарушение и на процесуалните правила при съставяне на АУАН,
като процедурата за това детайлно е регламентирана в чл.40 ал.1-4 от ЗАНН.
Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване на нарушението, а в ал. 3 е
предвидено при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване
на нарушението ,или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,той
се съставя в присъствието на други двама свидетели,като това изрично се
отбелязва в него.
В случая на
мястото на твърдяното административно нарушение е имало очевидци-св.В., въпреки това акта е съставен
според отбелязаното по официален документ,
като актосъставител е посочен св.С.,който не е присъствал при извършване на
нарушението,както самият той посочва в с.з.. Целта на цитираните разпоредби от
ЗАНН е непосредственост при осъществяване на процедурата по съставяне на АУАН с
участието на лицата, посочени в чл.40 ал.1 от ЗАНН. При това в т.10 на
Постановление №10 от 28.09.1973г., Пленум на ВС, което не е загубило правното
си действие, изрично е обърнато внимание на съдилищата и административно
наказващите органи, че при наличие на очевидци при извършване на нарушение или
при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като актосъставители,
за да се осигури разкриването на обективната истина., то определено следва ,че
е допуснато нарушение на разписаната законова процедура, което с оглед на
останалите обстоятелства се явява съществено.
В наказателното постановление, в
нарушение на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, също не е посочено пълно и точно
описание на нарушението, на мястото, обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават, както и точната хипотеза на нарушена
нормативна разпоредба. С непосочването на съществени обстоятелства, даващи
основание за квалифициране на извършеното като нарушение, нарушава и
правото на защита на жалбоподателят ,
доколкото това представлява непълнота при посочване на обективните признаци, по
които едно деяние се квалифицира за нарушение. Отделно, липсващите
обстоятелства, при които е извършено нарушението поставя в невъзможност
провеждането на контрол за правилното приложение от административнонаказващият
орган на материалния закона.В посочената за нарушена разпоредба на чл.84 ал.1
от ЗЛОД законодателят е предвидил четири различни хипотези, и липсата на
конкретизация не дава възможност на нарушителя да разбере административно
наказание във връзка с коя хипотеза на посочения текст е наложено, за да
организира защитата си. Поради това неточната, респ. непълната квалификация на
нарушението винаги представлява съществено процесуално нарушение.
Административнонаказателното
производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като
само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание. За да предизвика ефекта на
правораздавателен акт за налагане на административно наказание, АУАН и НП
следва да отговарят на установени от ЗАНН реквизити, и при стриктно спазване на
процесуалните правила за производството. В конкретният случай се касае за
нарушение на императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, с които са
регламентирани законоустановените реквизити на АУАН и НП. Констатираните
нарушения, допуснати в хода на административно наказателното производство са от
категорията на съществените, опорочават наказателното постановление изцяло и
водят до неговата отмяна. Същите не могат да бъдат отстранени по реда на чл.53
ал.2 от ЗАНН. Ако разпоредбата на чл.53 ал.2 ЗАНН позволява при определени
обстоятелства да се санират недостатъците на акта за установяване на
административно нарушение, то подобна разпоредба законът не е предвидил за
издаденото впоследствие наказателно постановление.
Нарушението на това
правило представлява процесуално нарушение,което е самостоятелно основание за
отмяна на НП.
Тъй като се касае за особено съществено процесуално
нарушение допуснато от АНО ,не следва да
се обсъждат и доводите по същество на спора,тъй като въпросите има ли извършено
нарушение,кой е неговия автор и има ли той вина,следва да бъдат разглеждани
само при един законосъобразно протекъл процес,но не и когато самото
производство е водено и завършено порочно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя наказателно постановление № 694 от 27.11.2019 г . на Директор
на РДГ Бургас упълномощен със Заповед – РД49-199/16.05 2011 на Министъра на
земеделието и храните , с което на Х.Я.Х., с ЕГН: **********, адрес:с***
Търново за нарушение на чл. 84, ал. 1 от
Закона за лова и опазване на дивеча , на основание чл. 96. ал. 1 от ЗЛОД.
чл. 84. ал. I от ЗЛОД. чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД,чл.95,ал.1 от ЗЛОД е наложена ГЛОБА в размер на 100.00
лв. (сто лева) и лишаване от право на ловуване за срок от 3г.,както и са отнети
в полза на държавата,вещите предмет на нарушението,а именно: ловно оръжие
Бенели 12 калибър № М424792.
НАСТОЯЩОТО
РЕШЕНИЕ подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: