№ 65
гр. Бургас, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Г.
в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч.
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно
наказателно дело № 20252000600148 по описа за 2025 година
Производството е въззивно, по реда на чл.341 ал.1 във връзка с глава Двадесет и
първа от НПК т.е. за проверка на определение по чл.306 ал.1 т.1 от НПК за определяне на
общо наказание.
Образувано е по частен протест, подаден от прокурор при Окръжна прокуратура -
Бургас против определение № 616/04.06.2025 г., постановено по ЧНД № 506/2025 г. по описа
на Окръжен съд - Бургас.
С атакуваното определение на Г. А. Ж. на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК е
определено едно общо наказание измежду наложените му такива по отделните осъждания
по НОХД № 149/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас и НОХД № 198/2025 г. по описа
на Окръжен съд – Бургас в размер на най-тежкото, а именно – лишаване от свобода за срок
от една година и десет месеца, като на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС е определен
първоначален строг режим на изтърпяването му.
На основание чл.25 ал.2 от НК от определеното общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода” е приспаднато изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ за срок
от десет месеца, наложено по НОХД № 149/2023 г. на Районен съд - Царево, а на основание
чл.59 ал.1 т.1 от НК от определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” е
приспаднато времето от 14.06.2022 г. до 06.02.2023 г., през което осъденото лице е било
задържано и спрямо него е била взета МНО „задържане под стража“ по НОХД 198/2025 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, както и времето през което е бил задържан по ЗМВР и НПК
1
по присъдите от съвкупността.
Оставено е без уважение предложението за приложение на чл.24 от НК по
отношение на Г. А. Ж..
В протеста на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас се заявява, че атакуваното
определение на БОС е неправилно и необосновано в частта му, в която е отказано
приложението на чл.24 от НК по отношение на осъденото лице Г. Ж., както и в частта му, в
която не е приспаднато на основание чл.25 ал.2 от НК от определеното общо най-тежко
увеличено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца и
изтърпяната част по НОХД 198/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, считано от
22.04.2025 г. Прокурорът подробно коментира и въз основа на това изразява несъгласие с
аргументите на първоинстанционния съд, послужили като основание за отказ да се увеличи
на основание чл.24 от НК размера на определеното общо наказание по отношение на
осъдения Г. Ж.. Наред с това излага свои съображения в подкрепа на предложението за
увеличаване на размера на общото наказание на посоченото основание. В тази връзка най-
напред заявява, че Ж. е осъждан многократно за различни тежки умишлени престъпления на
наказания лишаване от свобода, които е търпял ефективно, като по част от тези осъждания
му е било определяно общо наказание. Акцентира се на факта, че съвсем скоро след
изтърпяване на наложено ефективно наказание лишаване от свобода, той е продължил да
върши тежки умишлени престъпления, като по този начин се оспорват изводите на съда, че
не се касае за лице с трайни престъпни нагласи, спрямо когото предходните осъждания са
оказали своя превантивен и превъзпитателен ефект, а вместо това се сочи, че осъденото
лице е с висока степен на обществена опасност, като предходните осъждания не са
постигнали целения възпиращ и възпитателен ефект и при него са налице трайни престъпни
нагласи, а престъпната му деятелност е разнородна. Обръща се внимание и на това, че при
налагане на наказанията по предходните осъждания на Г. А. Ж., съдът е проявявал към него
неоправдана снизходителност с разбирането, че с вида и размера на наложените наказания
ще бъдат постигнати целите на чл.36 ал.1 от НК, но очевидно тази цел не е била постигната,
а точно обратното Ж. е възприел престъпен модел на поведение. По отношение на степента
на обществена опасност на дадено деяния се заявява, че същата не е константна
характеристика, а следва да се преценя конкретно към даден етап на общественото ни
развитие, към общественоопасните деяния, които причиняват съществено отрицателно
въздействие и необходимостта от адекватна наказателна политика за противодействието им
и свеждането им до един поносим минимум, като от съда се очаква да даде адекватен
отговор и противодействие в защита на обществения интерес. По повод на доводите на съда,
че осъденият Ж. чака дете от жената, с която живее на семейни начала и има семейство се
сочи, че те имат и друго дете на 8 години и дългогодишна връзка, но тези обстоятелства по
никакъв начин не са го възпрели да продължи с престъпната си деятелност, от което
следвало, че изложените факти не заемат съществено място в съзнанието му при вземане на
решение за извършване на поредното престъпление и следователно не могат да бъдат
разглеждани като възпиращ фактор от извършване на нови престъпни посегателства от
2
негова страна. Отправя се упрек към съда за липсата на какъвто и да е коментар за
пострадалите от извършените от Ж. престъпления, за отражението върху тях и техните
семейства на тези престъпни посегателства, от които са пострадали, а проявената за пореден
път изключителна снизходителност към извършител на множество тежки умишлени
престъпления се определя като напълно необоснована и в противоречие с обществения
интерес и целите на наказанието. Обосновава се извод, че в случая приложението на чл.24
от НК е не само обосновано, но и наложително за постигане на целите, посочени в чл.36 ал.1
от НК. Сочи се, че при преценката си дали да приложи чл.24 от НК съдът следва да вземе
предвид цялостната престъпна дейност на осъдения, обществената опасност на всяко едно от
деянията, резултата, подбудите за извършването им, индивидуалната обществена опасност
на личността, времето на извършване на деянията и всички установени смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, а не само фактите на престъпленията, включени в съвкупността,
като следва да бъдат подложени на анализ доказателствата за степента на опасност на
личността изобщо. Заявява се, че за постигане на целите по чл.36 ал.1 от НК, следва
определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и
десет месеца да бъде увеличено с десет месеца. Отправя се упрек към съда и затова, че не е
приложил разпоредбата на чл.25 ал.2 от НК по отношение на изтърпяната част на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ по НОХД 198/2025 г. по описа на Окръжен
съд - Бургас, макар по делото да е било налице доказателство за това, представено в съдебно
заседание на 04.06.2025 г. от прокурора и прието от съда. Настоява се за изменение на
атакуваното определение, като на основание чл.24 от НК определеното общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и десет месеца да бъде увеличено с
десет месеца до общ размер наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем
месеца, както и да се приспадне на основание чл.25 ал.2 от НК от определеното общо най-
тежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“ и изтърпяната част от наказанието
„лишаване от свобода“ по НОХД 198/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, считано от
22.04.2025 г. По отношение на определеното общо най-тежко наказание, определения
първоначален режим на изтърпяването му, извършеното приспадане на изтърпяното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, наложено по НОХД 149/2023 г. по
описа на Районен съд - Царево и времето, през което е бил задържан по ЗМВР и по НПК и
спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ се предлага
атакуваното определение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна
прокуратура - Бургас поддържа протеста ведно с изложените в него съображения за
неправилност на атакувания акт в съответната му част, с която не е приложена нормата на
чл.24 от НК и размерът на определеното общо наказание не е бил увеличен. Не споделя
споделям становището на Окръжен съд - Бургас, че определеното общо наказание на
осъдения Ж. е достатъчно тежко и с него ще се постигнат целите на индивидуалната и
генерална превенция, като излага доводи в подкрепа на виждането, че тези цели ще се
постигнат когато същото бъде увеличено. В тази връзка се сочи, че се касае за лице с висока
степен на обществена опасност, предвид множеството престъпления, за което е бил осъждан
3
и естеството на тези престъпления - срещу личността, срещу собствеността, както и
общоопасни престъпления. Акцентира се на факта, че осъденият извършва във всеки
следващ период престъпления, които са по-тежко наказуеми, като показателни се определят
трите последно извършени от него деяния. Окръжният съд ске упреква, че това
обстоятелство изобщо не е коментирано и не е отчетено при решаване на въпроса за
приложението на чл.24 от НК. Изразява се несъгласие с преценката на съда да не увеличи
определеното общо мотивирана с факта, че осъденото лице чака дете и живее на семейни
начала с дългогодишната си приятелка, като в тази връзка се заявява, че съвместното
съжителство и общо дете по никакъв начин не са изиграли възпираща роля и не са фактор,
който по някакъв начин помага на осъдения да осъзнае своите грешки и коригира своето
престъпно поведение, доколкото въпреки детето, въпреки връзката, той е продължил да
извършва тежки умишлени престъпления. Обосновава се извод за необходимост от по-
продължително въздействие в условията на затвора спрямо осъденото лице с оглед неговото
поправяне и превъзпитаване. Настоява се за изменение на атакуваното определение и за
увеличаване на размера на определеното общо най-тежко наказание с още 10 месеца
лишаване от свобода, както и за приспадане на основание разпоредбата на чл.25 ал.2 от НК
на търпяното наказание по НОХД № 198/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Осъденият Г. А. Ж., редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и с
упълномощения си защитник – адв. В. Р. от АК – Бургас.
Адв. Р. заявява, че оспорва въззивния протест на Окръжна прокуратура - Бургас, по
отношение на искането за увеличаване на определеното общо наказание на Г. А. Ж. с още 10
месеца и моли същия да бъде оставен без уважение и да бъде потвърдено определението на
Бургаски окръжен съд като законосъобразно, справедливо и съобразено както със закона,
така и с целите на индивидуализация на наказанието. Заявява, че прокурорът изгражда
протеста си върху стари присъди, без да отчита, че Ж. не е осъден условно, а ефективно, че
не е отрекъл вина, а е признал такава, че не се е укривал, а се явява, че работи, грижи се за
семейството си и че не е извършил ново престъпление. Твърди, че по този начин се прави
опит за превръщане на миналото на дадено лице в постоянна санкция, без оглед на
променените обстоятелства, което е в разрез с целта на нормата на чл.24 от НК, която дава
право на съда да не приложи увеличаването по чл. 24, когато е видно, че е постигната целта
за поправяне вече е постигната и това е било установено в производството пред окръжния
съд с разпита на жената, с която Г. Ж. живее на семейни начала. Въз основа на това се
обосновава извод, че той се е поправил, че вече е грижовен баща, мъж на когото може да се
разчита, който е приключил завинаги с престъпната си дейност, което сочи на
неоснователност на искането на прокурора за увеличаване на размера на определеното общо
наказание, при това с още 10 месеца лишаване то свобода. Заявява се, че осъденият почти е
изтърпял наказанията по предходните си осъждания, положил е реални усилия за социална
интеграция и не е извършил никакво ново престъпление след последното си осъждане; че е
бил назначен на трудов договор, където изпълнява стриктно задълженията си без нито едно
дисциплинарно нарушение и има доказателства, че работодателят е изразява готовност да го
4
приеме отново на работа след изтърпяване на настоящото наказание. Акцентира се на
събраните достатъчно доказателства по делото, че Г. Ж. е баща на малко дете, а съпругата му
в момента е бременна с второ дете; че е основна опора в семейството; че има изградена
визия какво точно ще прави след излизането си от затвора. По този начин се мотивира извод,
че евентуално увеличаване на наказанието би нанесло не само лична, но и дълбока социална
вреда. Отправя се призив към съда да не абсолютизира миналото на осъденото лице, а да
отчете прогреса в настоящото. Настоява се да не се уважава протеста на прокуратурата и да
бъде потвърдено първоинстанционното определение.
Осъденото лице Г. Ж. също оспорва протеста и настоява да не бъде уважаван респ.
да не бъде увеличаван размера на определеното му общо наказание с мотив, че у него не
настъпила положителна промяна изразяваща се в поправянето му, което не налага той да
търпи наказание лишаване от свобода в по-голям размер.
Бургаският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в частния протест, като изслуша явилите се в с.з. страни, като обсъди
изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт по реда на чл.314
ал.1 от НПК, намери, че протестът е частично основателен.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Безспорно е и е видно от приобщените по делото справки за съдимост, че Г. А. Ж. е
осъждан с влезли в сила съдебни актове, както следва:
1. С влязла в сила на 29.04.2004 г. присъда № 49/13.04.2004 г. по НОХД № 21/2004 г.
по описа на Окръжен съд - Бургас, Г. Ж. е осъден за извършено в периода 25.08. - 04.09.2002
г. престъпление по 354а ал.1 предл. 3, 5 и 6 вр.чл.63 ал.1 т.2от НК, за което му е наложено
наказание две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание
чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.
2. С влязла в сила на 08.02.2005 г. присъда № 6/14.01.2005 г. по НОХД № 98/2004 г.
по описа на Окръжен съд - Бургас, Г. Ж. е осъден за извършено на 15.04.2004 г.
престъпление по 354а ал.1 предл. 6 вр.чл.63 ал.1 т.2от НК, за което му е наложено наказание
една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на
основание чл.69 ал.1 вр.чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.
3. С влязло в сила на 14.11.2006 г. определение за одобряване на споразумение за
решаване на делото от 14.11.2006 г. по НОХД № 2425/2006 г. по описа на Районен съд –
Бургас, Г. Ж. е осъден за извършено на 29.03.2006 г. престъпление по чл.206 ал.1 вр.чл.63
ал.1 т.3 от НК, за което при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му е наложено наказание
пробация със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящия адрес
за срок от една година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година.
С влязло в сила на 25.02.2008 г. определение по ЧНД № 129/2007 г.- по описа на
Окръжен съд – Бургас е заменено изцяло наложеното на Г. Ж. по НОХД № 2425/2006 г. по
5
описа на Районен съд – Бургас наказание пробация с наказание шест месеца лишаване от
свобода при първоначален общ режим.
С влязло в сила на 09.05.2008 г. определение по ЧНД № 1000/2008 г. по описа на
Районен съд – Бургас, на основание чл.25 вр.чл.23 от НК е определено едно общо наказание
по НОХД № 21/2004 г. по описа на Окръжен съд - Бургас и по НОХД № 98/2004 г. по описа
на Окръжен съд – Бургас в размер на най-тежкото – две години лишаване от свобода, като е
постановено наказанието по НОХД № 2425/2006 г. по описа на Районен съд – Бургас от шест
месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно отделно.
4. С влязло в сила на 21.12.2011 г. определение за одобряване на споразумение за
решаване на делото № 242/21.12.2011 г. по НОХД № 900/2011 г. по описа на Районен съд –
Несебър, Г. Ж. е осъден за извършено на 09.07.2004 г. престъпление по чл.354а ал.3 т.1
вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК и за извършено на същата дата престъпление по чл.354а ал.3 т.2
вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК, за които му определено общо наказание четиринадесет месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим и обществено порицание, като е
приспаднато времето на задържане.
С влязло в сила на 23.03.2012 г. определение № 22/31.01.2012 г. по НОХД №
900/2011 г. по описа на Районен съд – Несебър, на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК е
определено едно общо наказание в размер на най-тежкото от наложените наказание по
НОХД № 21/2004 г. по описа на Окръжен съд - Бургас и по НОХД № 98/2004 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас – две години лишаване от свобода при първоначален общ режим, като
на основание чл.25 ал.2 от НК е приспаднато времето, през което Ж. е търпял наказание
лишаване от свобода считано от 27.07.2011 г.; на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК е
определено едно общо наказание в размер на най-тежкото от наложените наказание по
НОХД № 2425/2006 г. по описа на Районен съд – Бургас и по НОХД № 900/2011 г. по описа
на Районен съд – Несебър – четиринадесет месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим, като на основание чл.25 ал.2 от НК е приспаднато времето, през което Ж. е бил
задържан под стража и е присъединено наказанието обществено порицание наложено по
НОХД № 900/2011 г. по описа на Районен съд – Несебър.
5. С влязла в сила на 18.01.2016 г. присъда № 171/30.10.2015 г. по НОХД №
2404/2015 г. по описа на Районен съд - Бургас, Г. Ж. е осъден за извършено на 04.06.2015 г.
престъпление по 343в ал.2 от НК, за което при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му е
наложено наказание пробация със следните пробационни мерки – задължителна регистрация
по настоящия адрес с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично за срок от
една година и шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от една година и шест месеца.
6. С влязла в сила на 21.03.2017 г. въззивна присъда № 206/07.10.2016 г. по ВНОХД
№ 848/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас /с която е отменена присъда №
111/14.06.2016 г. по НОХД № 1974/2014 г. по описа на Районен съд – Бургас/, Г. Ж. е осъден
за извършено на 05.09.2013 г. престъпление по 195 ал.1 т.3 предл. 1, т.4 предл.1 и 2 и т.5
вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, за което му е наложено наказание една година лишаване
6
от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
С влязло в сила на 28.07.2017 г. определение по ЧНД № 2485/2017 г. по описа на
Районен съд – Бургас е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените на
Ж. наказания по НОХД № 2404/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас и по НОХД №
1974/2014 г. по описа на Районен съд – Бургас – една година лишаване от свобода при
първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно през периода от 07.10.2019 г. до
15.08.2020 г.
7. С влязло в сила на 21.06.2023 г. определение за одобряване на споразумение за
решаване на делото № 45/21.06.2023 г. по НОХД № 149/2023 г. по описа на Районен съд –
Царево, Г. Ж. е осъден за извършено в периода 07.06.2023 г. – 08.06.2023 г. престъпление по
чл.196 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 предл. първо вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ от
НК, за което при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание десет месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието е
изтърпяно в периода 08.06.2023 г. до 08.03.2024 г.
8. С влязло в сила на 15.04.2025 г. определение за одобряване на споразумение за
решаване на делото № 25/15.04.2025 г. по НОХД № 198/2025 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, Г. Ж. е осъден за извършено на 12.06.2022 г. престъпление по чл.142 ал.3 т.1 пр.2
вр.ал.2 т.1, т.2 и т.7 предл. първо вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, за което при условията на
чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим; за извършено в периода от 16.00 часа на 12.06.2022
г. до 03.30 часа на 2022 г. престъпление по чл.214 ал.3 т.2 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.2
т.1, т.2, т.4 и т.6 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ вр.чл.18 ал.1 от НК, за което при условията на
чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание една година и десет месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим и на основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно
общо наказание една година и десет месеца, което да изтърпи при първоначален строг
режим.
От приобщената по делото справка от Затвора – Бургас от 09.07.-2025 г. се
установява, че Г. А. Ж. е търпял ефективно наказания лишаване от свобода, както следва:
- от 07.10.2019 г. до 14.08.2020 г. - общо наказание една година лишаване от свобода
по ЧНД № 2485/ 2017 г. по описа на Районен съд – Бургас, определено измежду наложените
на Ж. наказания по НОХД № 2404/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас и по НОХД №
1974/2014 г. по описа на Районен съд – Бургас /ВНОХД № 848/ 2016 г. по описа на Окръжен
съд - Бургас/;
- от 08.06.2023 г. до 10.03.2024 г. – десет месеца лишаване от свобода по НОХД №
149/ 2023 г. по описа на Районен съд - Царево;
- от 22.04.2025 г., Г. Ж. търпи наказание една година и десет месеца по НОХД №
198/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
С оглед на наличната информация в приложените по делото справки за съдимост
относно осъжданията на Г. А. Ж., окръжният съд правилно и в съответствие с изискванията
7
на закона по чл.25 вр.чл.23 от НК е определил едно общо наказание измежду наложените по
влезлите в сила съдебни актове по НОХД № 149/2023 г. по описа на Районен съд - Царево и
НОХД № 198/2025 г. на Окръжен съд - Бургас в размер на най-тежкото от определените за
отделните престъпления, а именно - една година и десет месеца лишаване от свобода.
Няма съмнение, че деянията по всеки от съдебните актове, включени в
съвкупността, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях,
което обосновава приложението на чл.25 вр.чл.23 от НК.
Законосъобразно съдът е постановил ефективно изтърпяване на определеното общо
наказание при първоначален строг режим, предвид разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от
ЗИНЗС.
Правилно на основание чл.25 ал.2 от НК от определеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода е приспаднато изтърпяното наказание лишаване от свобода за срок от
десет месеца, наложено по НОХД № 149/2023 г. на Районен съд - Царево, доколкото същото
е изтърпяно от 08.06.2023 г. до 08.03.2024 г., което е видно от справката за съдимост на
осъденото лице.
Правилно е постъпил съдът и като на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК от
определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е приспаднато времето от
14.06.2022 г. до 06.02.2023 г., през което осъденото лице е било задържано и спрямо него е
била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по НОХД 198/2025 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас /за което също са налице писмени доказателства по делото/, както и
времето през което е бил задържан по ЗМВР и НПК по присъдите от съвкупността.
Първостепенният съд е пропуснал в определението си да приспадне и изтърпяната
част от наказанието лишаване от свобода наложено по НОХД 198/2025 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, за което са налице доказателства, че осъденият Г. Ж. е започнал да
търпи на 22.04.2025 г. и това налага допълване на акта на окръжния съд, което е изцяло в
правомощията на настоящата въззивна инстанция.
Този състав на апелативния съд, обаче, не споделя преценката и решението на
първата инстанция да остави без уважение предложението на прокурора за приложение на
разпоредбата чл.24 от НК по отношение на Г. А. Ж., както и изложените в атакувания
съдебен акт съображения в подкрепа на това решение.
Няма съмнение, че решаването на въпроса за увеличаване по реда на чл.245 от НК
на определеното общо наказание и на конкретния размер на увеличаването се определя от
общите принципи за индивидуализацията на наказанието по чл.54 от НК и чл.36 от НК, като
преценката, която съдът следва да направи, е дали общото най-тежко наказание, което се
определя по императивни правила, е несправедливо и несъответно с оглед именно
съвкупността от престъпни деяния и дали точно с това наказание могат да се постигнат
целите на наказателната репресия.
При разрешаването на въпроса за необходимостта от приложение на нормата на
чл.24 от НК във всеки конкретен случай решаващия съд следва да подложи на преценка
8
цялостната престъпна дейност на осъденото лице и личната му обществена опасност в този
контекст, обществената опасност и броя на включените в съвкупността деяния, тяхната
последователност, времето, начина, подбудите и мотивите за извършването им, вида на
засегнатите обекти и настъпилите общественоопасни последици, задължение, което
произтича от т.1 от Постановление № 4 от 28.06.1965 г. на Пленума на ВС на РБ, която не е
обявена за изгубила сила с постановеното ТР № 1 от 24.01.2022 г. на ВКС по т.д. № 1/2018 г.,
ОСНК.
В настоящия случай, като е обсъждал /макар и не достатъчно задълбочено/
включените в съвкупността престъпни прояви на осъденото лице Г. Ж., окръжният съд е
подценил и не е отдал нужното значение на обстоятелството за какви престъпни деяния той
е бил осъден, естеството на същите и обществената им опасност – по принцип и конкретно.
Факт е, че първото осъждане е за престъпление против собствеността и е
квалифицирано като такова по чл.196 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 предл. първо вр.чл.194 ал.1
вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ от НК т.е. за кражба извършена в условията на рецидив и с
използване на МПС, а второто – за престъпление по чл.142 ал.3 т.1 пр.2 вр.ал.2 т.1, т.2 и т.7
предл. първо вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ от НК т.е. за отвличане при условията на опасен
рецидив, извършено от две лица с користна цел и за престъпление по чл.214 ал.3 т.2 вр.ал.2
т.1 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.2 т.1, т.2, т.4 и т.6 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ вр.чл.18 ал.1 от НК т.е.
опит за изнудване при условията на опасен рецидив, придружено със заплаха за убийство
или тежка телесна повреда, придружено с причиняване на лека телесна повреда и извършено
от две лица.
Следователно се касае за осъждания за тежки умишлени престъпления, всички
извършени в условията на опасен рецидив, за които са предвидени и много тежки наказания,
въпреки, че съдилищата, които са определили конкретните наказания във всеки един от
случаите са били достатъчно снизходителни спрямо осъдения.
Така за деянието по чл.196 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 предл. първо вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20
ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, за което Ж. е бил осъден по НОХД № 149/2023 г. по описа на
Районен съд - Царево и НОХД № 198/2025 г. се предвижда наказание лишаване от свобода
от три до петнадесет години, а му е наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от
НК - десет месеца лишаване от свобода.
За деянието по чл.142 ал.3 т.1 пр.2 вр.ал.2 т.1, т.2 и т.7 предл. първо вр.ал.1 вр.чл.29
ал.1 б.“а“ от НК и за деянието по чл.214 ал.3 т.2 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.2 т.1, т.2, т.4
и т.6 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ вр.чл.18 ал.1 от НК, за които Ж. е бил осъден по НОХД №
198/2025 г. на Окръжен съд – Бургас се предвиждат наказания съответно лишаване от
свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор и лишаване от свобода от пет до
петнадесет години, а са му наложени наказания при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК
съответно една година и шест месеца лишаване от свобода и една година и десет месеца
лишаване от свобода и му е определено едно общо наказание – една година и десет месеца
лишаване от свобода.
9
Освен това съдът е пренебрегнал и наличните по делото данни свидетелстващи за
това, че престъпленията са извършени при демонстрирана сериозна престъпна упоритост,
всяко от които отличаващо се със завишена степен на обществена опасност и с различен
обект на посегателство.
Вместо това е надценено значението на коментираните в мотивите към атакуваното
определение обстоятелства досежно семейното положение и трудовата ангажираност на
осъденото лице. Последните несъмнено има своята роля при извършването на преценката и
формирането на изводите дали и в каква степен дадено осъдено лице се е поправило и може
да се очаква да води в бъдеще законосъобразен начин на живот, но в настоящия случай на
тях е отдадено неоправдано голямо значение и са пренебрегнати други и при това особено
важни обстоятелства, коментирани по-горе, характеризиращи осъдения като лице със
завишена степен на обществена опасност, спрямо когото е необходимо поправителното
въздействие в условията на затвора да бъде осъществявано за по-продължителен период от
време.
Вярно е, че по делото има доказателства, че Г. Ж. чака дете от жената, с която живее
на семейни начала. Същата е била разпитана като свидетел в производството пред първата
инстанция, като именно въз основа на нейните показания основно са формирани изводите в
мотивите към атакувания съдебен акт за настъпила пълна и успешна ресоциализация на
осъдения в обществото, прекъсването й поради изтърпяване на настоящото наказание, както
и за настъпило негово поправяне и превъзпитаване.
Първостепенният съд в случая неоснователно безкритично се е доверил изцяло на
твърденията на свид. К., пренебрегвайки обстоятелството, че същите се изнасят от лице,
намиращо се в изключително близки отношения с осъденото лице и в този смисъл в много
голяма степен заинтересувано от изхода на делото. С оглед на близостта между свидетелката
и осъдения, обясним е стремежа й да го представи в максимално благоприятна за него
светлина, което във всички случаи задължава съда да бъде внимателен и предпазлив както в
преценката си относно достоверността на твърденията, които се изнасят, така и по
отношение на изводите за това дали даденото лице се е поправили или е необходимо
поправителните спрямо него действия да продължат. В този смисъл следва да се разчита
повече на информация, произтичаща от обективни по своята природа източници, какъвто
характер в случая имат приложените по делото справки за съдимост.
Обстоятелството, че се касае само за две осъждания и в сформираната съвкупност са
включени три престъпления /едно по първото осъждане и две по второто осъждане/, и че
санкциите за тях са наложени на дееца с одобрено от съда споразумение за решаване на
делото, не изключва по принцип приложението на нормата на чл.24 от НК. Възможността за
увеличаване на общото наказание съобразно регламентацията в чл.24 от НК е способ за
постигане на справедлива оценка на общата престъпна деятелност на дееца и се упражнява
от съда с оглед конкретиката на всеки отделен казус. В този смисъл определеното общо
наказание се увеличава, когато съдът констатира, че то е несправедливо и несъответно на
съвкупността от престъпните деяния.
10
В настоящия случай следва принципно да бъдат споделени изтъкнатите в протеста
на прокурора доводи, че макар да се касае само за две осъждания, с оглед на естеството на
престъпните деяния, техният характер и тежест, последователност във времето, както и
предвид наличните сведения за съдебното минало на дееца извън съвкупността, както и
неговата персонална обществена опасност, се налага извод, че определеното му общо
наказание следва да бъде коригирано чрез приложението на нормата чл. 24 от НК.
Въззивният съд отчете и съществуващите по делото данни за осъждания на Г. Ж.
извън съвкупността, свидетелстващи за това, че не се касае за изолирани и/или инцидентни
прояви на нарушаване на закона от страна на Ж., а по-скоро за тенденция, при която всяко
следващо осъждане е за по-тежко наказуемо деяние от предходното.
Не може да бъде споделен довода на първата инстанция, че преди двете последни
осъждания, предмет на формираната настояща съвкупност, Ж. е извършвал престъпна
деятелност преди около десет години, касаещи тежки умишлени престъпления и че този
значително дълъг период на твърдо правомерно поведение от страна на осъденото лице
обосновава извод, че същият не е лице с трайни престъпни нагласи, като изтърпените
предходни наказания безспорно са оказали превъзпитателен и превантивен ефект върху
него.
Видно от данните съдържащи се приложените по дело справки за съдимост, преди
осъждането по НОХД № 149/2023 г. по описа на Районен съд – Царево /за деяние по чл.196
т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 предл. първо вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ от НК,
извършено в периода 07.06.2023 г. – 08.06.2023 г./, Г. Ж. е бил осъден по НОХД № 1974/2014
г. по описа на Районен съд – Бургас /всъщност по ВНОХД № 848/ 2016 г. по описа на
Окръжен съд - Бургас/ за деяние по 195 ал.1 т.3 предл. 1, т.4 предл.1 и 2 и т.5 вр.чл.194 ал.1
вр.чл.20 ал.2 от НК, извършено на 05.09.2013 г. Присъдата, с която на Ж. е било наложено
наказание една година лишаване от свобода ефективно, обаче, е постановена на 07.10.2016 г.
и е влязла в сила чак на 21.03.2017 г.
С влязло в сила на 28.07.2017 г. определение по ЧНД № 2485/2017 г. по описа на
Районен съд – Бургас е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените на
Ж. наказания по НОХД № 2404/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас и по НОХД №
1974/2014 г. по описа на Районен съд – Бургас – една година лишаване от свобода при
първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно едва през периода от 07.10.2019 г. до
15.08.2020 г., тъй като лицето е било обявено за общодържавно издирване с оглед
привеждане в изпълнение на наложеното му наказание.
Тази информация по никакъв начин не може да обоснове извод, че се касае за
правомерно поведение от страна на лице, което вече е поправено и превъзпитано в резултат
на предходно осъществена спрямо него наказателна репресия и имащо нагласата за водене
на живот в съответствие със закона.
Напротив, въз основа на данните за последователността, повторяемостта на
извършените деяния и дори за възходящността на градацията по отношение на тежестта и
11
обществената им опасност, обосновано може да се заключи, че отрицателните нагласи на Г.
Ж. към установения в страната правов ред, бележат трайност и упоритост.
Безспорният извод, който се налага е, че налаганите от съответните съдилища
наказания, за извършваните от Ж. престъпления, сред които и лишаването от свобода, и
които в някои случаи са били твърди снизходителни, на практика не са способствали
поправянето и превъзпитанието на последния. Пребиваването на осъдения в местата за
лишаване от свобода във връзка с наложени му ефективни наказания определено не е
въздействало коригиращо върху нагласите и последващото му поведение и не го е
мотивирало към законосъобразен начин на живот.
От това логично следва, че е необходимо засилване на наказателната репресия, така
че целите на наказанието да се постигнат по изискуемия от закона начин и така да се
спомогне за завръщането на осъдения към общественополезен и примерен живот.
Настоящият въззивен съд намира за необходимо да отбележи и това, че последните
две прояви на осъдения, наложените за които наказания подлежат на кумулиране, в никакъв
случай не могат да се определят нито като изолирани, нито като изключение от цялостното
му престъпно поведение, а напротив – разкриват тенденция към извършване на
престъпления с все по-висока степен на обществена опасност, завишаващо и личната такава,
характеризираща самия деец.
В този смисъл няма основание да се заключи, че и без увеличаване на наказанието,
той ще се поправи и превъзпита, каквито са възраженията на осъдения и защитата му по
отношение на искането на прокурора за завишаване на размера на определеното общо
наказание чрез приложението на нормата на чл.24 ал.1 от НК.
По тази причина апелативния съд намира, че действително е необходимо размерът
на определеното общо наказание да бъде увеличен по реда на чл.24 от НК, което предполага
извод за основателност на съдържащото се в протеста искане по принцип, но с уговорката,
че размерът на така претендираното увеличение би се явил прекомерен.
Извършвайки преценка за адекватния размер на увеличаване на определеното общо
наказание, настоящият съд не споделя предложението на прокурора за завишаване на
наказанието с още десет месеца лишаване от свобода, който срок на практика е равен на
сбора от двете кумулирани наказания. Съгласно разпоредбата на чл.24 от НК, когато
наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-
тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да
надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за
съответния вид наказание. При това положение, ако бъде уважено изцяло искането на
прокурора за увеличаване на размера на определеното общо най-тежко от двете наказания,
би се стигнало до положение осъденият на практика да следва да изтърпи изцяло и двете
наказания, което макар и формално да не представлява нарушение на нормата на чл.24 от
НК, по същество обезсмисля в конкретния случай определянето на общо наказание по реда
на чл.25 вр.чл.23 от НК.
12
Отчитайки характеристиките на всяко от престъпленията, предмет на присъдите,
включени в групата и на основание на направените констатация по отношение на степен на
обществена опасност на личността на осъдения, изведената от събраните по делото
доказателства за съдимостта му, настоящият въззивен съд стигна до извода, че определеното
общо най-тежко наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода следва да
бъде завишено, но не с претендирания от прокурора размер от още десет месеца лишаване
от свобода, а с четири месеца лишаване от свобода. Именно по този начин т.е. с така
определеното общо и увеличено по реда на чл.24 от НК наказание в размер на две години и
два месеца лишаване от свобода в пълнота биха се постигнали целите на специалната и
генерална превенция.
Същевременно, с оглед пропуска на първата инстанция /посочен вече по-горе/ да
приспадне от определеното общо наказание и изтърпяната част от наказанието лишаване от
свобода по НОХД 198/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, това следва да бъде сторено
с настоящия съдебен акт, като коментирания пропуск бъде отстранен и на основание чл.25
ал.2 от НК се приспадне и изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по НОХД
198/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Това налага частичното изменение на определение № 616/04.06.2025 г., постановено
по чнд № 506/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, като на основание чл.24 от НК бъде
увеличено наложеното на осъдения Г. А. Ж. едно общо наказание измежду наложените му
такива по НОХД № 149/2023 г. по описа на Районен съд - Царево и НОХД № 198/2025 г. на
Окръжен съд - Бургас в размер на най-тежкото, а именно една година и десет месеца
лишаване от свобода, с още четири месеца, до общия размер от две години и два месеца
лишаване от свобода.
На основание чл.25 ал.2 от НК от определеното общо най-тежко и увеличено
наказание две години и два месеца лишаване от свобода следва да се приспадне и
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по НОХД 198/2025 г. по описа на
Окръжен съд - Бургас, считано от 22.04.2025 г.
В останалата му част определението следва да бъде потвърдено.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ частично определение № 616/04.06.2025 г., постановено по ЧНД №
506/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, като на основание чл.24 от НК УВЕЛИЧАВА
наложеното на осъдения Г. А. Ж., ЕГН: ********** едно общо наказание измежду
наложените му такива по НОХД № 149/2023 г. по описа на Районен съд - Царево и НОХД №
198/2025 г. на Окръжен съд - Бургас в размер на най-тежкото, а именно една година и десет
месеца лишаване от свобода, с още четири месеца, до общия размер от две години и два
месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
13
ПРИСПАДА на основание чл.25 ал.2 от НК от така определеното общо най-тежко и
увеличено наказание две години и два месеца лишаване от свобода и изтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода по НОХД 198/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас,
считано от 22.04.2025 г.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14