№ 168
гр. В., 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Д. Ив. Цветков Административно наказателно
дело № 20251320200482 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „В.Д.“,
ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр. В., ул.„Л.П.“№13 чрез
адв. С. С. със съдебен адрес: гр. В., ул. „Княз Борис първи“ №11а против
Наказателно постановление № 184/24.03.2025 г. на Директор на РДГ -
Берковица, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
на основание чл.266, ал. 2от ЗГ - „имуществена санкция“ в размер 2000 лв. за
извършено нарушение по чл. 104,ал. 1, т. 5 от ЗГ.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, представлява се
от процесуален представител. По същество моли съда да отмени издаденото
наказателно постановление като незаконосъобразно. Релевират се
съображения за допуснато съществено процесуално нарушение при
издаването на процесното НП, изразяващо се в неправилно посочване на
индивидуализиращите признаци на дружеството жалбоподател, а именно:
наименование, седалище, булстат. Поддържа се още, че вмененото нарушение
е недоказано. Претендира се адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована, не
се явява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 19.02.2025 г. Д. М. В. – на длъжност горски инспектор при РДГ -
Берковица съставил Акт за установяване на административно нарушение №
0112808 срещу „В.Д.П.Е.“ ЕООД за това, че в периода от 13.01.2025 г. до
29.01.2025 г. в землището на с. Подгоре, община Макреш, област В. в имот с
№56980.253.7, отдел 418, подотдел „к“, общинска горска територия
дружеството извършва сеч на немаркирани с контролна горска марка 138
1
броя дървета от дървесен вид – цер и 3 броя дървета от дървесен вид габър в
размер на 55.00 пл.куб.м. Описаното актосъставителят В. възприел като
нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите. Въз основа на съставения
АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 184 от
24.03.2025 г., с което на жалбоподателя е било наложено административно
наказание, „имуществена санкция" в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.
104, ал. 1, т. 5 на основание чл. 266, ал. 2 от Закона за горите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства –протокол от 29.01.2025 г. в
изпълнение на Заповед №30/28.01.2025 г. на изпълнителния директор на ИАГ,
сортиментна ведомост за отдел 418,подотдел „к“, входящ лист № РДГ01-
01860/05.03.2025 г., позволително за сеч №0801848/10.01.2025 г., заповед №
РД49-171/23.05.2024г. и гласни такива – разпит на Д. В. – горски инспектор
при РДГ- Берковица. Показанията на актосъставителя следва да бъдат
кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени
отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което
за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на показания
му.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес. Деянието, за което е издадено наказателното постановление, е
извършено на територията с.Подгоре, община Макреш, при което положение
териториалната компетентност принадлежи на В.ски районен съд, който е
родово компетентен по смисъла на чл.59, ал. 1 ЗАНН. НП и АУАН са издадени
от компетентни органи. съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ,
нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се
установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в
нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско
образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на
процесния АУАН от свидетеля В. и с оглед заеманата от него длъжност -
"инспектор" при РДГ - Берковица, за което данни са изложени непосредствено
при снемане на самоличността на лицето и в писмените доказателства, се
обосновава извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя
по ЗГ. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Като законна разпоредба, която е била нарушена, съгласно чл. 42, т.5
ЗАНН, в АУАН е отбелязан чл. 104, ал.1, т.5 ЗГ. Текстът гласи: "Забранява се
сечта на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в наредбата по
чл. 101, ал. 3." Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл. 266, ал.2
2
от ЗГ. Съгласно този текст, когато нарушението по ал.1 е извършено от
юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в
размер от 2000 до 15 000 лв. Съдържанието на чл. 266, ал.1 ЗГ не е посочено
нито в акта, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Съгласно въпросната разпоредба: "Наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този
закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари,
транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се
разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти." Дори и да се приеме,
че приложението на ал.1 се подразбира, то видно от същия текст, в него са
посочени множество изпълнителни деяния и осъществяването на което и да е
от тях води до ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Непосочването на конкретния текст безспорно е довело до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, тъй като на същия следва да бъде
осигурена възможност за защита както срещу конкретни факти, така и срещу
конкретни законови разпоредби.В тази връзка, настоящият съдебен състав
намира, че за да е спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, респ.
чл. 42, т. 4 и 5 от ЗАНН, както в НП, така и в АУАН, следва да бъде посочено
конкретно извършеното от нарушителя, което да се подведе под една или
повече от възможните форми на изпълнителното деяние, съдържащи се в
хипотезата на чл. 266,ал.2 във вр. С ал.1 от ЗГ.
С оглед пълнота на изложението съдебният състав намира за необходимо
да отбележи,че намира възраженията на представителя на дружеството
жалбоподател относно неправилно изписване на санкционираното дружество,
седалището и булстат за правилни. Видно от съставения АУАН
административно-наказателната отговорност е наложена на дружество „В.Д.“
ЕООД. В съставеното въз основа на него НП обаче е санкционирано
дружеството „В.Д.П.Е.“. Както в АУАН , така и в НП е посочен ЕИК на
дружеството нарушител – *********. Последният обаче предвид
представените от защитата и приети от съда писмени доказателства – справки
от търговски регистър по булстат и наименование/фирма съответства на
търговско дружество с различно наименование, а именно „Т.и и лестранс“
ЕООД. , По този начин АНО е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.
57,ал. 1, т. 4 от ЗАНН, изискваща пълно и точно посочване на
индивидуализиращите белези на нарушителя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН В.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №184/24.03.2025 г. на Директор
на РДГ - Берковица, с което на „В.Д.“, ЕИК ***********, седалище и адрес на
управление: гр. В., ул.„Л.П.“№13 чрез адв. С. С. със съдебен адрес: гр. В., ул.
„Княз Борис първи“ №11а против Наказателно постановление №
184/24.03.2025 г. на Директор на РДГ - Берковица, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание на основание чл.266, ал. 2от ЗГ -
3
„имуществена санкция“ в размер 2000 лв. за извършено нарушение по чл.
104,ал. 1, т. 5 от ЗГ.
ОСЪЖДА РДГ – Берковица да заплати на„В.Д.“, ЕИК ***********,
седалище и адрес на управление: гр. В., ул.„Л.П.“№13 сумата от 350 лв.,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14 дневен
срок от съобщението му пред Административен съд гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4