№ 192
гр. Козлодуй, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Б. Христов
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело №
20251440100047 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от С. М. П. с
ЕГН **********, ........................ чрез своя процесуален представител адв. П.
В. П. от САК против „Кредисимо“ ЕАД, с ..................... и против „Ай Тръст“
ЕООД, с .................................
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.
22 ЗПК, вр. чл. 23 ЗПК, с който се иска от съда да постанови решение с което
да признае наличието на неравноправни клаузи в подписания договор за
потребителски кредит № 3037727 от 02.09.2024г, между ищеца и първия
ответник, като същите бъдат обявени за нищожни, а договора за
потребителски кредит за недействителен, в т.ч. и договора за предоставяне на
поръчителство, като на основание чл. 23 ЗПК да се признае за дължима само
чистата стойност на кредита.
С исковата молба се твърди че на 02.09.2024г. ищцата е подписала
договор за потребителски кредит № 3037727 с "Кредисимо" ЕАД, с
....................., съдържащ клаузи които могат да бъдат счетени за
неравноправни. Сочи се, че процесният договор противоречи на добрите
нрави и императивните разпоредби на закона. Излагат се доводи в насока
неравноправна клауза в договор с потребител. Сочи се, че неравноправна
клауза, върху която ищцата не е могла да повлияе е чл. 4 от договора. В
същата е посочено, че усвояването на сумата, предмет на кредита, е
обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от "Кредисимо"
ЕАД юридическо лице. Вследствие на това между ищцата и "Ай Тръст" ЕООД
е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено
възнаграждение. В изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство
е сключен договор между "Ай Тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД, по силата на
който първото дружество се е съгласило да обезпечи задълженията на ищеца.
1
Това довело до задължение на ищцата за заплащане на възнаграждение за
предоставеното поръчителство в размер на 2264.69 лева, като месечната
вноска започва от 130.74 лева на месец. Твърди се, че при това положение
месечното възнаграждение на поръчителя от последващия погасителен план
към договора за предоставяне на поръчителство следва да се включи към ГПР
по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в пap. 1, т. 1
ДР ЗПК за общ разход.
В случая посочения размер на ГПР не отговарял на действителния.
Прави се искане за разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК от първия ответник "Кредисимо" ЕАД е
постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се счита за
неоснователен. Предентират се разноски.
Не оспорват, че между страните е налице договорно правоотношение,
произтичащо от Договор за потребителски кредит №3037727/02.09.2024г.
Сочи се, че по силата на процесния Договор "Кредисимо" ЕАД е
отпуснал кредит в размер на 2100лв. Срокът за връщане на кредита е 24
месеца, при фиксиран ГЛП в размер на 28,00 % и ГПР в размер на 31,89%.
Общият размер на всички плащания възлизали на сумата от 2784.06лв.
Излагат се доводи, с които се оспорват твърденията в ИМ, че Договор за
потребителски кредит страда от пороци, водещи до неговата
недействителност, доколкото не били спазени законовите изисквания на чл.22
от ЗПК.
Не оспорват твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на
„Ай Тръст" ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК от втория ответник "Ай Тръст" ЕООД е
постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се счита за
неоснователен. Оспорват исковете изцяло по основание и размер и молят да
бъдат отхвърлени в цялост. Предентират се разноски.
С отговора се сочи, че не се оспорват твърдените от ищеца факти, че на
02.09.2024г. е сключен Договор за потребителски кредит №
3037727/02.09.2024г. между С. М. П. от страна, като кредиполучател и
„Кредисимо" ЕАД, ....................., в качеството на кредитор, във връзка с
обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство
с поръчител Ай Тръст ЕООД и потребител С. М. П..
С отговора от първия ответник е постъпила искова молба по насрещен
иск с правно основание чл. 211 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 211 ГПК, с който се
иска от съда да постанови решение с което да осъди С. М. П., ЕГН
**********, да заплати на Кредисимо ЕАД, ........................., сумата от 197
лева главница по месечни вноски от 3-та до 5-та на кредита /главница/ по
Договор за потребителски кредит № 3037727/02.09.2024г., част от общо
дължимата по договора главница в размер на 1977,93 лева, ведно със
2
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
претенция до окончателното погасяване на задължението.
В условията на евентуалност предявяват осъдителен иск с правно
основание чл.211 ГПК с който се иска от съда да постанови решение с което да
осъди С. М. П., ЕГН **********, да заплати на Кредисимо ЕАД,
......................... сумата от 1412 лева главница, представляваща чистата
стойност на Договор за потребителски кредит № 3037727/02.09.2024г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
претенция до окончателното погасяване на задължението.
С насрещния иск се твърди, че кредитополучателят е извършвал
плащания по кредита в общ размер на 688 лева. Твърдят, че в конкретния
случай чистата стойност на кредита възлиза на 1412 лева (усвоената главница
от 2100 лева намалена с направените плащания от 688 лева).
В срока по чл. 131 ГПК от ответника по насрещният иск С. М. П. е
постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се счита за
допустим. Прави се искане в случай, че бъде уважена претенцията им, която е
обективирана в депозираната искова молба, да бъде уважен и насрещния иск с
който се иска присъждане на отпуснатата главница.
В проведените открити съдебни заседания, ищеца не се явява, не се
представлява. От същия чрез пълномощника адв. Чомпалов е постъпило
становище в което се подържа исковата молба, прави се искане на основание
чл. 237 от ГПК да се постанови решение при признание на иска срещу втория
ответник. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Страните в проведеното открито съдебно заседание не се явяват и не се
представляват.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 02.09.2024г., ищцата С. М. П. в качеството си на кредитополучател
сключила с ответното дружество „ Кредисимо „ ЕАД в качеството му на
кредитодател договор за потребителски кредит № 3037727/02.09.2024г. по
смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД. По силата на договора ответното
дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 2100.00
лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.
Съгласно чл.3 от договора, след подписването на договора от
кредитополучателя и при спазване на условията на т.3.1 от ОУ, кредитодателя
одобрява заявлението за кредит на базата на извършена проверка за
кредитоспособността и идентификация на последния, по реда, предвиден в
ОУ.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, в случай, че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият
следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да
предостави на кредитодателя бакова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от
3
подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице / поръчител / в
срок до 48 часа от подаване на заявлението. Посочено е, че срокът за
одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното
изречение е 24 часа от предоставянето на обезпечението, като към
отношенията между страните по договора за потребителски кредит, се
прилагат съответните разпоредби на ОУ относно обезпечението.В чл.4, ал.2 от
договора е посочено, че в случай, че в посочения в ал.1, изречение първо срок
кредитополучателя не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се
счита, че заявлението не е одобрено от кредитодателя, съответно договорът за
потребителски кредит няма да породи действие.В чл.4, ал.3 от договора е
предвидено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е четиринадесет дневен от
подаване на заявлението, както и, че ако заявлението не бъде одобрено до
изтичане на горепосочения срок, договорът не поражда деяствие между
страните.
Съгласно Приложение №1, към договора за потребителски кредит
общият размер на предоставения кредит е 2100 лева, срок на кредита – 24
месеца, ГЛП – 28%, ГПР – 31.89%;
На същата дата – 02.09.2024г. между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД,
ЕИК:*********, бил сключен договор за предоставяне на поръчителство към
договор за потребителски кредит № 3037727/02.09.2024г.
Съгласно чл.1, ал.1 от договора за поръчителство, поръчителят се е
задължил да сключи договор за поръчителство с дружеството кредитодател,
по силата на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит.В чл.1, ал.2 е уговорено, че за поемане на задълженията
по ал.1, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя.
В чл.4, ал.1 от договора за поръчителство е уговорено, че поръчителят
има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора за
поръчителство, а в ал.2, че в случай, че поръчителят изпълни задължения на
потребителя по договор за потребителски кредит, поръчителят има право да
поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от поръчителя
задължения, законната лихва върху платената сума от деня на плащането на
задълженията и разноските, които потребителят е направил, след като е
уведомил потребителя за постъпилото от дружеството кредитодател искане за
плащане.
В чл.8, ал.5 от договора за поръчителство е уговорено, че КРЕДИСИМО
е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждението по договора за поръчителство и
всички други вземания на поръчителя по този договор.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза.
4
От разпита на вещото лице в с.з се установява, че главницата по кредита
е в размер на 2100 лв, която е усвоена от ищцата, като със получената сума са
прихванати предходни задължения към дружеството.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява,
че ищеца е получила с превод чрез Easy Pay сумата 937.34 лв. М. е направила
плащания към кредитора в общ размер на 688 лв. Установява се, че
действителния размер на ГПР по договора за потребителски кредит, след като
бъдат включени възнагражденията по договора за предоставяне на
поръчителство е 169.30 %, което многократно надвишава петкратния размер
на законната лихва по просрочени задължения.
Заключението на СЧЕ не е оспорена от страните и съдът го приема
изцяло като обективно, пълно и обосновано.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
На първо място е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.
22 ЗПК, вр. чл. 23 ЗПК, с който се иска от съда да постанови решение с което
да признае наличието на неравноправни клаузи в подписания договор за
потребителски кредит № 3037727 от 02.09.2024г, между ищеца и първия
ответник, като същите бъдат обявени за нищожни, а договора за
потребителски кредит за недействителен, в т.ч. и договора за предоставяне на
поръчителство, като на основание чл. 23 ЗПК да се признае за дължима само
чистата стойност на кредита.
На второ място е предявен насрещен осъдителен иск с правно
основание чл. 211 ГПК, с който се иска от съда да постанови решение с което
да осъди С. М. П., ЕГН **********, да заплати на Кредисимо ЕАД,
........................., сумата от 197 лева главница по месечни вноски от 3-та до 5-та
на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит №3037727
/02.09.2024г., част от общо дължимата по договора главница в размер на
1977,93 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на
задължението. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с
правно основание чл.211 ГПК с който се иска от съда да постанови решение с
което да осъди С. М. П., ЕГН **********, да заплати на Кредисимо ЕАД,
......................... сумата от 1412 лева главница, представляваща чистата
стойност на Договор за потребителски кредит № 3037727/02.09.2024г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
претенция до окончателното погасяване на задължението.
Съдът е приел за безспорно установено, че между С. М. П. и
„Кредисимо" ЕАД е възникнало валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит № 3037727/02.09.2024г, както и неговото
съдържание.
Съдът е приел за безспорно установено, че между „Ай Тръст" ЕООД и
С. М. П. е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне за поръчителство от 02.09.2024г, както и неговото съдържание.
5
Съдът на първо място следва да се произнесе по доводите на ищеца за
наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника „Кредисимо" ЕАД
Договор за потребителски кредит 3037727/02.09.2024г.
С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за потребителски кредит е
допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в
размер на 31.89 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/
Нарушение е налице, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил
6
единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 31.89
%. Посочената фиксирана лихва от 28 % не е ясно как точно се съдържа в ГПР
и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползвания от него финансов продукт. Годишният процент на разходите
представлява величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия, е недопустимо.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил
посочен разхода за заплащане на обезпечение / поръчителство /, поради което
съдът намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочен ГПР и
общата сума, които потребителят дължи, но определен въз основа на
начислените суми за главница и лихва, а именно 31.89 %. В действителност
обаче, размерите на посоченият в договора ГПР и общо дължима сума, не
съответстват на действителните такива изводимо от задълженията, които
потребителят е поел, тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след
като в него се включи задължението за заплащане на обезпечение
/поръчителство / ще бъде в доста по - голям размер – 169.30 %, видно от
заключението на вещото лице. По този начин се получава общ ГПР,
надвишаващ повече от пет пъти размерът на законната лихва за забава.При
това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй
като за потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на
задължението му и каква е общата стойност на кредита.
Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, общо дължимата
сума по Договора и свързаният с него договор за възлагане на поръчителство с
посочено от заемодателя лице потребителят се задължил да заплати на втория
ответник сума в размер на 2264.69 лв. Тази сума следва да се включи в ГПР,
съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до
съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е
равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
От заключението на повторната СЧЕ се установява, че действителния размер
на ГПР, определен след включване на дължимите възнаграждения за
поръчител надвишават петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения, което от своя страна е заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 от
ЗПК.
С посочената норма законодателят прави изключение от принципното
правило за свобода на договарянето, като цели да охрани правото на
потребителя.
7
Съгласно практиката на СЕС, за съда съществува задължение да провери
дали посоченият в договора размер на ГПР е изчислен правилно, съобразно
императивното правило, предвиждащо единна математическа формула за
изчисление на размера на ГПР, залегнала и в самата директива. Това е така,
защото неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно
основание за недействителност на договора. Приема се още, че изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е нарушено, ако ГПР е посочен като процент, но не са
посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, като в този случай съгласно чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита е главницата –
заемната сума, отпусната и усвоена от потребителя въз основа на договора.
Съдът намира, че след като договорът за кредит е недействителен, такъв
е и договорът за поръчителство, тъй като същия има акцесорен характер
спрямо първия.Този договор е нищожен, поради противоречието му с добрите
нрави съгласно чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Съгласно чл.138, ал.3 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за
действително задължение, а доколкото в случая такова не е възникнало, то и за
поръчителя не е налице задължение да обезпечи кредита.
Съгласно чл. 16 - чл. 18 ЗПК, преди сключване на договор за кредит
кредиторът е длъжен да оцени кредитоспособността на потребителя въз
основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от
потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен
регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка
на кредитоспособността на потребителите. Задължение на кредитора е преди
сключването на договор за кредит да направи оценка на кредитоспособността
на потребителя. Същото се извежда от член 8, пар. 1 от Директива 2008/48. В
този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин и да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия
надзор с цел избягване на такова поведение.
В този смисъл клаузата за обезпечаване на задълженията по договорите
чрез поръчителството на посочено и одобрено от търговеца дружество, за
което се дължи отделно възнаграждение, е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
кредитоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задължението му. На длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение чрез заплащане на допълнително
възнаграждение за тази „услуга“ и то на конкретно посочено от кредитора
трето лице, като в действителност договорът за обезпечение се сключва след
сключване на договора за кредит /макар и в същия ден/, а целта на
8
Директивата е, ако има съмнение в платежоспособността на потребителя,
първо да се поиска обезпечение и едва след представянето му да се отпусне
кредитът, а при неосигуряването му и ако кредиторът не желае да поеме
риска, следва да откаже сключването на договора.
Ето защо клаузата за обезпечаване на кредита е в пряко противоречие с
преследваната от Директива 2008/48/ЕО, транспонирана в ЗПК, цел, тъй като
дружеството – заемодател не е изпълнило задължението си преди сключване
на договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването му, а вместо това му е вменило на
практика задължение да сключи допълнителен договор с избрано от
кредитора трето лице, на което следва да заплати възнаграждение.
Също така, при служебно извършена справка в ТР по партидата на
кредитора и поръчителя се установява, че същите са свързани дружества –
едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител - „ Ай Тръст „
ЕООД е ответното дружество кредитодател - „Кредисимо„ ЕАД. Това
обстоятелство налага извод, че кредитора е знаел за наличието на
допълнителните такси по договора за предоставяне на поръчителство още към
момента на сключването на договора, поради което е следвало да включи
същите в ГПР.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него.С оглед на това правило в
настоящия случай ищецът ще дължи само чистата стойност на кредита в
размер на 2100.00 лева, но не и договорна и наказателна лихва,
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, както и други
такси, предвидени в договора. От заключението на вещото лице се установява,
че ищецът е направила вноски по кредита в общ размер на 688 лева.
В тази връзка основателен се явява и предявеният насрещен иск с който
се иска от съда да постанови решение с което да осъди С. М. П., ЕГН
**********, да заплати на Кредисимо ЕАД, ..................... сумата от 1412 лева
главница, представляваща чистата стойност на Договор за потребителски
кредит № 3037727/02.09.2024г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
С Определение рег.№ 57/16.01.2025г съдът е освободил ищцата от
заплащане на такси и разноски по настоящото дело.
По делото е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съгласно чл.38 от ЗА за всеки един от исковете. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорена
безплатна правна помощ. Не е представен списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Предвид уважаването на предявените искове в пълен размер, то
ответните дружества следва да бъдат осъдени да му заплатят сторените
разноски за адвокатско възнаграждение.
9
На пълномощника на ищцата адв. П. П. от САК следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА, в размер
съобразно уважените искове и съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Поради това, дължимото на основание
чл. 38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. по иска против „Кредисимо“ ЕАД е
сума в размер на 510 лева, по иска против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сума в размер
на 626.47 лв.
Ищеца по насрещния иск „Кредисимо“ ЕАД е направил искане за
разноски. Представен списък на разноски по чл. 80 ГПК. Съдът намира
направеното искане за основателно, поради което същото следва да се уважи
изцяло.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. М.
П. с ЕГН ********** и "Кредисимо" ЕАД, ....................., гр. София, че
сключеният между тях Договор за потребителски кредит №
3037727/02.09.2024г., е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради
несъответствие с изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския
кредит.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. М.
П. с ЕГН ********** и „Ай Тръст" ЕООД, ................................, гр. София, че
сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство от
02.09.2024г., е нищожен на основание поради противоречието му с добрите
нрави съгласно чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, "Кредисимо" ЕАД,
....................., гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. В. П. от САК сумата в
размер на 510 лева, за оказана правна помощ по делото на ищеца С. М. П. с
ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, „Кредисимо“ ЕАД,
..................... да заплати по сметка на РС Козлодуй сумата 84 лв
представляваща дължима по делото държавна такса, както и 5 лв, в случай на
служебно издаден изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, „Кредисимо“ ЕАД,
..................... да заплати по сметка на РС Козлодуй сумата 300 лв
представляваща възнаграждение за вещо лице, както и 5 лв, в случай на
служебно издаден изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Ай Тръст" ЕООД, ................................, гр. София, да заплати
на адв. П. В. П. от САК сумата в размер на 626.47 лева, за оказана правна
помощ по делото на ищеца С. М. П. с ЕГН **********.
10
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, „Ай Тръст" ЕООД,
................................ да заплати по сметка на РС Козлодуй сумата 90.59 лв
представляваща дължима по делото държавна такса, както и 5 лв, в случай на
служебно издаден изпълнителен лист.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Кредисимо" ЕАД, ....................., гр. София,
осъдителен иск с който се иска от съда да постанови решение с което да осъди
С. М. П., ЕГН **********, да заплати на Кредисимо ЕАД, .........................,
сумата от 197 лева главница по месечни вноски от 3-та до 5-та на кредита
/главница/ по Договор за потребителски кредит №3037727 /02.09.2024г., част
от общо дължимата по договора главница в размер на 1977,93 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
претенция до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА С. М. П. с ЕГН **********, да заплати на "Кредисимо" ЕАД,
....................., сумата от 1412 лева, представляваща чистата стойност
/главница/ по Договор за потребителски кредит № 3037727/02.09.2024г
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 1 от ГПК С. М. П. с ЕГН
**********, да заплати на "Кредисимо" ЕАД, ....................., сумата от 50 лева,
представляваща държавна такса по предявеният насрещен иск с искова молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 1 от ГПК С. М. П. с ЕГН
**********, да заплати на "Кредисимо" ЕАД, ....................., сумата от 150
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по предявеният
насрещен иск с искова молба.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
11