Р Е Ш Е Н И Е
№………./……… .07.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при секретар Мая П.,
като
разгледа докладваното от съдия Томова
въззивно
търговско дело № 681 по
описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. №3390/16.01.2019г. по описа на ВРС, на Агенция „Пътна
инфраструктура”, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник Л.Ч.-Т. –
главен юрисконсулт на Областно пътно управление гр. Варна, срещу частта на
решение №5190/14.12.2018г. на Варненски районен съд, 16 състав,
постановено по гр.д. №15912/17г. по описа на ВРС, с която е отхвърлен
предявения срещу третото лице – помагач „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна обратен осъдителен иск за сумата 231,66 лева, включваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета №70416171715089 от 2017 г. в
размер на 206,66 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв., която
жалбоподателят – ответник Агенция „Пътна инфраструктура” е осъден да заплати на
ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”“ АД,
ЕИК *********, гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, и разноските
по делото.
Поддържаните
във въззивната жалба оплаквания са за неправилност
и незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се изводите
на съда, че ответникът – ищец по обратния иск не е ангажирал доказателства, въз
основа на които да може да се направи извод, че именно „Инжстройинженеринг”
ЕООД, като солидарно отговорен съдружник в ДЗЗД „ПОНТ” - последното като
изпълнител по сключен с Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) договор за
възлагане на обществена поръчка № РД-38-15 от 07.07.2015г., със своето действие
или бездействие е допринесло за настъпването на процесното ПТП на 24.03.2017г.,
съответно, че към този период от страна на възложителя му е било възложено
извършване на дейности в процесния пътен участък, като се твърди, че
първоинстанционния съд не е обсъдил задълбочено и в пълнота, както го задължава
разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК, събраните по делото доказателства. Счита
за безспорно установено, че към датата 24.03.2017 г., на която е реализирано
процесното ПТП, е било налице неточно изпълнение, в количествено и времево
отношение, на възложените задължения по задание на съдружници в ДЗЗД - „ПОНТ”-
гр. Варна, за ремонт на път III 902, в резултат на което и на основание чл. 79,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД за възложителя е възникнало правото да претендира обезщетение
за претърпени загуби по смисъла на чл.82 ЗЗД, които са в пряка причинно -
следствена връзка с неизпълнението и настъпват при изплащане на обезщетение на
застрахователя на увреденото лице. Позовавайки се на клаузата на чл.33 от
договора и на факта, че макар към деня на пътния инцидент ремонтът на този
пътен участък да е бил завършен, той е бил гаранционен на основание чл.18,
ал.3, т.1 от договора, въззивникът счита, че подписания без забележки отчет за
извършените работи - сертификат №26 от 07.11.2016г. не освобождава изпълнителя
от отговорност, тъй като към датата на инцидента на пътния участък е имало
необезопасена и необозначена дупка, причина за ПТП-то и вредите по лекия
автомобил.
При тези
основни оплаквания въззивникът моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен
акт и да постанови ново решение по същество на спора, с което обратната искова
претенция да бъде уважена. Претендира присъждане и на разноски за
производството по делото, включително и юрисконсулско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
В отговора
си на въззивната жалба въззиваемата страна „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, гр.
Варна, оспорва изложените в нея твърдения и доводи на въззивника, като
противопоставя твърдения, че Агенция
„Пътна инфраструктура” има нормативно вменено задължение да поддържа пътищата в
изправно състояние, а дружеството - изпълнител по определен договор за
възлагане на обществена поръчка има ангажимент да извърши ремонт на даден
участък, но само след като с месечно, допълнително или извънредно задание от
възложителя на изпълнителя се посочат точно участъците за ремонт, действията
които следва да се предприемат и времето за отремонтирането им. Твърди се, сключения с
Агенция „Пътна
инфраструктура” договор
за възлагане на обществена поръчка № РД-38-15 от 06.07.2015г. носи характеристиките на договор за
изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД, поради което и отговорността за
изпълнителя не възниква автоматично, а само при неизпълнение на възложената му
работа. И тъй като възложените му дейности през 2016 г. са били надлежно приети
от възложителя без забележки и възражения, съответно по делото не са
представени каквито и да било доказателства, от които да се установява
възложено от Агенцията задание (месечно, допълнително или извънредно) за
конкретния пътен участък за периода на настъпване на процесното пътно
произшествие - 24.03.2017 г. то и отговорността за вредите следва да се понесе
от стопанисващия пътя субект - Агенция „Пътна инфраструктура”, който е бил
задължен да следи за състоянието на пътя и да предприема своевременно мерки за
отстраняването на недостатъците по платното. С оглед на това и като счита, че въззивната
жалба е неоснователна, моли обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд
да бъде потвърдено.
В
насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът Агенция „Пътна инфраструктура” чрез
надлежно упълномощен представител юрисконсулт Л.Ч. е заявил, че поддържа изцяло
подадената въззивна жалба, изложените в нея доводи и искане, и моли решението
на първоинстанционния съд в обжалваната част да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски като представя списък по
чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД не е взел участие в съдебното заседание чрез
законен или упълномощен представител. В молба, подадена преди съдебното
заседание, управителят на дружеството Милен Гочев е заявил, че поддържа
подадения отговор на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без
уважение.
За да се произнесе по същество на предявената
въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
С решение
№5190/14.12.2018г. на Варненски районен съд, 16 състав, постановено по гр.д.
№15912/17г. по описа на ВРС, ответникът Агенция „Пътна инфраструктура”, гр.
София е осъден да заплати на ЗАД „Бустрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК *********,
със седалище гр. София, сумата от 231,66 лева, представляваща платеното по щета
№470416171715089 застрахователно обезщетение
от 206,66 лева за вреди, причинени на л.а. „Мини купър” с ДК № В 6046 НВ, вследствие на ПТП, настъпило
на 24.03.2017г. - попадане на автомобила в необозначена и необезопасена дупка
на пътното платно по пътя по пътя село Кичево посока Албена в близост до отбивката
за с. Климентово, и обичайните разноски по ликвидация на щетата от 25
лева, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 19.10.2017г.
до окончателното плащане. В тази му част решението не е било обжалвано от
страните и е влязло в сила.
В
първоинстанционното производство от страна на ответника по първоначалния иск
Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, спрямо конституираната подпомагаща
го страна е предявен и приет за разглеждане обратен иск с правно основание
чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД за осъждане на третото лице – помагач
„ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК *********, да му заплати сумата от 231,66 лв.,
включваща 206,66 лв. изплатено застрахователно обезщетение по щета
№70416171715089 от 2017 г., ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане, както и сторените разноски по делото, включително
адвокатско възнаграждение.
Същият е
аргументиран с твърдения, че на 06.07.2015 г. между Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ) и ДЗЗД „ПОНТ” е сключен договор за възлагане на
обществена поръчка №РД-38-15/06.07.2015г. с предмет: „Определяне на изпълнител
за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно
възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на
територията на североизточен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1,
т.1 от Закона за пътищата” за обособена позиция №1 ОПУ-Варна”. Съгласно чл.12
от договора, изпълнителят по договора се е задължил да изпълнява възложената
работа при спазване изискванията на „Технически правила за поддържане и ремонт
на пътищата”, издадени от Национална агенция „Пътна инфраструктура (НАПИ) -
2009г., както и плана за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа.
Съгласно клаузите на договора изпълнителят е бил длъжен да предприема всички
необходими действия за осигуряване на безопасни условия за движение, както и
опазване на пътищата и пътните принадлежности, длъжен е бил да започва работа
веднага след появяване на необходимост от това и да отговаря за поддържането на
републиканските пътища в добро експлоатационно състояние.
През месец
септември 2016 г. участъкът от пътя, който е под управлението на ОПУ – Варна, е
бил ремонтиран, като е извършено студено изкърпване на пътни настилки с
полимермодифицирана битумна емулсия и фракция под налягане от км 5+089 до км
16+480, като ремонтните дейности са били изпълнени от „Инжстройинженеринг” ЕООД
гр. Варна, в качеството му на съдружник в ДЗЗД „ПОНТ”. За извършените дейности
изпълнителят носи гаранцонна отговорност в рамките на 6 месеца от датата на
подписване на съответния гаранционен протокол (чл.18, ал.3, т.3 /за ръчни
кърпежи/, във връзка с чл.19 от Договора). Наред с това, съгласно чл.ЗЗ от
цитирания договор, при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат
на неизпълнение или на некачествено изпълнение предмета на договора, както и на
всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при
изпълнението на този договор, изпълнителят носи пълна имуществена и
неимуществена отговорност за причинените вреди.
Като не
оспорва основните фактически твърдения на ищеца, ответникът по обратния иск
„ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД противопоставя твърдения, че дружеството-изпълнител не
разполага със свобода на действие и самостоятелност, а в действията си изцяло е
зависимо от волята на възложителя Агенция „Пътна инфраструктура”. С оглед на
това, дори изпълнителят да знае за наличието на дупка на пътно платно на
участък, за чието текущо поддържане отговаря, той не може самоволно, без да има
възлагателно писмо/задание от страна на възложителя да започне ремонтни дейности на пътното
платно с оглед отстраняване на препятствието - ремонтиране на неравността на
пътното платно. Твърди, че участъците, които са възложени за ремонт с писмо
изх.№ 53-00-57/08.09.2016г. с приложено месечно задание за месец септември 2016
г. и разпределение на дейностите, са отремонтирани и приведени в съответствие с
техническите изисквания, така че да се гарантира безопасността на участниците в
движението. Това задание е било изпълнено качествено и в срок, като е било
прието от възложителя без никакви възражения за неточно, некачествено или
съществено неизпълнение на договорните задължения от страна на изпълнителя, удостоверено
надлежно с представените по делото Протокол за установяване на завършване на
натурални видове СМР от 30.09.2016г., Подробна ведомост към протокол от
30.09.2016г. и Сертификат № 26 от 07.11.2016г. Допълнителни или нови задания за
ремонт на пътния участък, където на 24.03.2017г. е настъпило ПТП, за периода
след месец септември 2016 г. до датата на настъпване на пътния инцидент, не е
имало към „Инжстройинженеринг” ЕООД, в качеството на съдружник в ДЗЗД „ПОНТ”.
При тези
основни фактически положения, за да се произнесе по същество на правния спор,
съдът съобрази следното:
По същество
повдигнатия пред въззивната инстанция правен спор се отнася до регресната
отговорност на третото лице - помагач, основана на рекламационните претенции на
ищеца по обратния иск Агенция „Пътна инфраструктура” по сключения с ДЗЗД „ПОНТ”
договор за изработка от 06.07.2015г., отнасящ се до процесния пътен участък, на
който на 24.03.2017г. на преминаващ лек автомобил са причинени щети, обезщетени
от застрахователя.
Въззивникът
твърди, че съгласно гаранционните задължения отговорността по главния иск
следва да бъде понесена от „ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, тъй като било негово
задължението да поддържа ремонтирания от него пътен участък в изправност,
позовавайки се на гаранционните правила, приложими към договора за изработка.
Съдът не споделя доводите на АПИ, че гаранционната отговорност на изпълнителя в
процесния случай може да бъде приравнена на основание за прехвърляне на
отговорността и задължението за плащане по главния иск на третото лице -
изпълнител по договора за изработка. По същество на спора настоящият въззивен
състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, въз основа на които
е отхвърлен регресния иск и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Без да
е доказано осъществено рекламационно производство и неизпълнение на изисканата
гаранция за отстраняване на недостатъците в период, предхождащ настъпването на
процесното застрахователно събитие, да се възложи на изпълнителя компенсирането
на изплатеното застрахователно обезщетение е фактически и правно необосновано.
Това е така, тъй като стопанисването и поддържането на пътната настилка в
изправност е в задължение на Агенция Пътна инфраструктура. В обсега на това
задължение попадат и задълженията за своевременно иницииране на рекламационното
производство спрямо изпълнителя на ремонта, възложен за процесния участък,
както и предприемане на необходимите мерки за неговото обезопасяване по начин,
осигуряващ необходимата превенция за движещите се по него превозни средства. По
делото няма данни АПИ да е изпълнила тези си задължения. Безспорни са фактите,
че възложеният в предходен момент ремонт на процесния пътен участък е изпълнен,
предаден на възложителя и приет от него без възражения, в резултата на което движението
по него е допуснато в условията на изрядна пътна настилка. Липсват данни и за
сигнализиране на процесния участък за неизправности. Следователно “спящата” към
дата на застрахователното събитие гаранционна отговорност на изпълнителя по
възложените от Агенция Пътна инфраструктура ремонтни дейности не може да служи
в основание за задължаване на изпълнителя да понесе отговорността по главния
иск, уважен от първоинстанционния съд именно поради неизпълнение на
задълженията на Агенция Пътна инфраструктура за отстраняване на неизправностите
по пътя и тяхно превантивно и сигнализиращо обозначаване. Активирането на
гаранционните задължения на изпълнителя на ремонтните работи е изцяло в
правомощията на ищеца – възложител Агенция Пътна инфраструктура. В случая не се
откриват основания за възпрепятстване на Агенцията да изпълни своевременно
задълженията си по поддържане и управление на процесния пътен участък в
изправност, за да бъде подкрепен, съответно уважен предявения от нея обратен
иск.
По тези
съображения и като препраща на основание чл.272 от ГПК и към мотивите на
първоинстанционния съд съставът на въззивния съд цени предявения обратен иск
като недоказан в своето основание, с оглед на което намира, че същият следва да
бъде отхвърлен. Като е достигнал до същия краен извод по същество на спора
първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден. Ето защо подадената въззивна жалба се преценява
като неоснователна и се оставя без уважение.
Въззиваемата
страна нито е заявила претенция за разноски, нито е представила доказателства
за направата на такива, поради което въззивният съд не дължи произнасяне по
чл.81 от ГПК.
Въз основа
на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 и чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №5190/14.12.2018г. на Варненски районен съд, 16 състав,
постановено по гр.д. №15912/17г. по описа на ВРС, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Агенция „Пътна
инфраструктура”, със седалище гр. София, срещу третото лице – помагач
„ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна обратен осъдителен иск за
сумата 231,66 лв., включваща 206,66
лв. изплатено застрахователно обезщетение по щета №70416171715089 от 2017 г.,
ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане,
както и сторените разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение,
поради неоснователност.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.