№ 8603
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110173329 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗД „Б.И.“ АД
срещу ЗАД „О-З.“ АД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 605,42 лева, представляваща регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка
„Автокаско“ по щета № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда - 22.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 23.08.2020 г. в гр. Бяла Слатина
на ул. „Захари Стоянов“, водачът на тежкотоварен автомобил „ДАФ ФТХФ“ с рег. №№, при
потегляне от отбивка, удря лек автомобил „Ауди А6“ с рег. №№, в резултат на което му
причинява материални вреди, за които при ищеца е имало сключена застраховка „Каско на
МПС“, обективирана в полица №Е20990006130. За настъпилото ПТП е съставен Двустранен
констативен протокол от двамата водачи. По образуваната при ищеца ликвидационна
преписка по щета №********** е определено по експертна оценка и изплатено обезщетение
на собственика на автомобила в размер на 590,42 лева по банков път, за което е издадено
платежно нареждане от 17.02.2021 г. С изплащането на посоченото обезщетение
застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице срещу деликвента и неговия
застраховател по гражданска отговорност. Към датата на настъпване на застрахователното
събитие водачът на товарен автомобил „ДАФ ФТХФ“ с рег. №№ е имал сключена с
ответника ЗАД „О-З.“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
валидна към датата на процесното ПТП. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна
покана да заплати сумата 605,42 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение
с включени ликвидационни разноски от 15,00 лв., но ответникът не е направил плащане.
Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
по отношение на МПС „ДАФ ФТХФ“ с рег. № №, валидна към датата на процесното ПТП.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. Оспорва твърдението за наличието
на вина на водача на МПС „ДАФ ФТХФ“ с рег. №№. Поддържа, че процесното ПТП е
настъпило изцяло по вина на водача на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № №. Релевира
1
възражение за съпричиняване. Оспорва твърденията на ищеца, че процесните вреди са в
пряка причинно-следствена връзка с посоченото ПТП. Оспорва иска и по размер, тъй като
бил необосновано завишен поради несъответствие между реално претърпените вреди и
разходите за части и труд за отремонтиране на увреденото МПС. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно между страните обстоятелството, че
между ищеца и водача на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. №№ е имало валидно сключена
имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица № Е20990006130, със
срок на застрахователно покритие от 03.05.2020 г. до 02.05.2021 г. Това се потвърждава и от
представената по делото застрахователна полица № Е20990006130. Не се спори и се
признава от ответника наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на МПС „ДАФ ФТХФ“ с рег. № №, валидна към
датата на процесното ПТП. Фактът на сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" сочи, че отговорността на водача е покрита.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 23.08.2020 г.,
останалите приобщени писмени доказателства, събраните гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите ПЛ. Н. ВР. и К. М. П., както и от заключението на САТЕ, неоспорено от
страните и прието от съда кто пълно, обективно и компетентно се установява, че на
23.08.2020 г. около 16;25 часа в град Бяла Слатина товарен автомобил „ДАФ ФТХФ“ с рег.
№ № е спрял на ул. „Захари Стоянов“ в района срещи автогарата като водачът предприема
маневра за потегляне , при която реализира ПТП с потеглящия в същия момент от дясната
му страна лек автомобил „Ауди А6“ с рег. №№. Разпитани водачите и на двете превозни
средства заявяват, че в момента на потегляне са се огледали и са подали светлинен сигнал, и
след като са установили, че е безопасно са предприели маневра потегляне, но водачът на
товарния автомобил не е видял лек автомобил „Ауди А6“, който е бил в близост до
предницата на камиона, вследствие на което настъпва удар между тях. Съгласно
заключението след сравняване на щетите, описани от застрахователя и тези, отразени в
двустранния констативен протокол за ПТП видими увреждания е направен извод, че щетите
по лек автомобил лек автомобил „Ауди А6“ с рег. №№ се намират в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилото на 23.08.2020 г. произшествие. Вещото лице посочва, че и
двамата водачи са имали възможност да предотвратят настъпването на удара ако преди
предприемане на маневрата потегляне са се уверили къде се намират останалите участници
на движението.
Извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение в размер на 590.42
лева не е спорно между страните и се установява от представеното по делото преводно
2
нареждане от 17.02.2021 г. в полза на собственика на автомобила. Със заплащането на
определеното обезщетение застрахователят е изпълнил задължението си по договора за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ за изплащане на обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие.
Въз основа на обсъдените доказателства, както и на заключението на неоспорената по
делото САТЕ, съдът намира за установено, че процесното ПТП, в резултат на което е
причинена имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество, е настъпило
единствено в резултат от действията на водача на товарен автомобил „ДАФ ФТХФ“ с рег. №
№, който е застрахован за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Поведението
му е противоправно, тъй като е в колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
да не се вреди другимо. Същото е и виновно, като от страна на ответника не бяха
представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което
направените от ответното дружество възражения в този смисъл са неоснователни.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът счита, че не са налице
предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за застрахования при
ищеца автомобил вредоносен резултат. По делото не се установи предприетите от водача на
лек автомобил „Ауди А6“ с рег. №№ действия да са били в нарушение на правилата за
движение по пътищата. Свидетелят В. посочва, че е подал звуков сигнал, виждайки, че
товарният автомобил потегля, но водачът му не спрял. Установи се, че той изобщо не го е
видял къде се намира.
Не е спорно, че с регресна покана ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който не е възстановил
изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне, видно от писмо с
вх. № ОК-172784/26.03.2021 г.
Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия
състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани. Налице е възникнало и
непогасено регресно вземане. Размерът на това вземане следва да бъде установен при
спазване на установените в съдебната практика правила. Следва да се посочи, че
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/.
Съгласно неоспореното от страните заключение на автотехническата експертиза
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. №№,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2265.80 лева, а стойността
необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база Методиката към Наредба
№24 с коефициент на новите части към датата на ПТП е 1314.85 лева. Претендираната от
ищеца сума е в по-нисък размер от установения дължим такъв, поради което възражението
на ответника за завишеност на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение се явява
неоснователно. Съдът счита, че сумата 15.00 лева съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия
размер на дължимата от ответника сума, При това положение регресната претенция на
3
ищеца за заплащане на сумата от 2426.48 лева, представляващи изплатено обезщетение и
ликвидационни разноски за определянето му, се явява доказана по основание и размер,
поради което следва да бъде изцяло уважена.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 13.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, предвид това ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати в полза на ищеца сумата в
размер на 550.00 лева, от които 50.00 лева за държавна такса, 400.00 лева за депозит за вещо
лице и за свидетел и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О-З.“ АД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление; АДРЕС да
заплати ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание
чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 605,42 лева, представляваща регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка
„Автокаско“ по щета № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда - 22.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 550.00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4