Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Пазарджик,30.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд, първи въззивен състав в закрито заседание на двадесет и девети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 504 по описа за
2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435, ал.2, т.7 от
Граждански процесуален кодекс.
Обжалвано е постановление от 21.05.2020г. на
ЧСИ Г.Т., рег.№882 по изпълнително дело №287/2018г.
Жалбоподателят П.А.Ф., представляван от
адв.Т.В. излага оплаквания за незаконосъобразност на постановлението, с което е
отказано присъждане в негова полза на разноски в размер на 300лв.
Излага обстоятелства, че обжалваното
постановление е неправилно, тъй като образуваното изпълнително производство
било прекратено в резултат на обезсилване на изпълнителния лист, като
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение следвало да му бъдат
възстановени от взискателя, инициирал изпълнителния процес.
Счита, че поради липса на друг процесуален
ред, единствената възможност е да бъде направено искане до ЧСИ за присъждане на
направените разноски.
Позовава се на съдебна практика на окръжни
съдилища и моли обжалваното постановление да бъде отменено и присъдени
разноските в размер на 300лв., направени в изпълнителното производство.
Претендира разноски за настоящето производство.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника по жалбата и взискател в изпълнителното
производство – Банка ДСК.
В изготвените по реда на чл.436, ал.3 ГПК писмени
мотиви ЧСИ е изложил становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Окръжният съд намира жалбата за допустима по
смисъла на чл.435, ал.2, т.7 ГПК, но неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството по изпълнително дело при ЧСИ Г.Т. е образувано
въз основа на молба с представен изпълнителен лист от Банка ДСК ЕАД на
08.06.2018г. срещу П.А.Ф..
На 20.05.2020г. по изпълнителното дело е постъпила
молба от жалбоподателя с приложено адвокатско пълномощно на адв.Т.В. и с искане
направените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени при
прекратяване на производството, като до този момент реално представителство от
адв. Т. В. за длъжника Ф. не е осъществявано.
С постановление от 17.02.2020г. изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК.
С постановление от 21.05.2020г. е оставено без
уважение искането на длъжника П.Ф. за присъждане на разноски в размер на 300лв.
Това постановление е съобщено на пълномощника на длъжника и в срок е обжалвано
пред съда.
Последното обосновава допустимостта на жалбата, както
от гледна точка срочност, така и от гледна точка предмет на обжалване.
В разпоредбата на чл.79 ГПК изрично е уредена отговорността
за разноски в изпълнителното производство. Закрепено е принципното положение, че
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, като изчерпателно са
посочени изключенията.
В конкретния случай изпълнителното производство по
отношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК.
Безспорно е, че в тази хипотеза длъжникът не носи отговорността за разноските в
изпълнителното производство и не дължи такси.
С последното изменение на ГПК – чл.245, ал.3 ГПК е
предвидена възможността за длъжника да поиска издаване на обратен изпълнителен
лист не само за събраните суми по главното вземане, но и за събраните от него
такси и разноски по изпълнението.
Изрично неуреден остава в процесуалния закон въпроса с
възстановяването на направените от самия длъжник разноски, обикновено за
заплащане на адвокатски хонорар.
Жалбоподателят се позовава на съдебна практика, която
приема, че в този случай се дължат разноските на длъжника и съдебният
изпълнител следва да ги „присъди“ с постановлението си, като тази съдебна
практика е отишла и по-нататък - актовете имат осъдителен диспозитив за
разноските, направени в изпълнителното производство. За да приеме това съдът е
приел, че дължимост на разноските в изпълнителния процес е проявление на общите
принципи за дължимост на разноски.
Това обаче не е единственото становище в съдебната
практика и определено не най-споделяното, включително в практиката на Окръжен
съд – Пазарджик. Прието е /напр. в решение №378/12.10.2017г. по в.гр.д.№683/2017г.,
решение №170/04.05.2018г. по в.гр.д.№310/2018г. и др./ следното: Изпълнителният
процес представлява продължение на исковия процес, поради и което в специалната
норма на чл.79 ГПК е уреден въпросът за разноските, направени в
изпълнителния процес. Разпоредбата на чл.79 ГПК урежда дължимостта на разноските в изпълнението, като
предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение
на случаите, когато делото се прекрати, (освен поради плащане в изпълнителното
производство), както и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда.
Тази норма е специална и изброява случаите, в които
длъжникът носи отговорност за разноските, направени от взискателя в рамките на
принудителното изпълнение, но не урежда процесуалната възможност да се съберат
по принудителен ред разноските, направени от длъжника в изпълнението в случай
на неговото прекратяване поради недължимост на сумите. Постановлението на
съдебния изпълнител не представлява изпълнително основание от изчерпателно
изброените в чл. 404 ГПК, поради което съдебния изпълнител не може да присъди
разноски и да събере такива от взискателя в изпълнително производство образувано
от него (взискателя)! Без наличието на изпълнителен титул и при липсата на
изрична уредба в процесуалния закон за длъжника да възстанови направените от
последния разноски в прекратеното изпълнително производство съдебният
изпълнител не може да пристъпи към събирането на такива по принудителен ред.
Така за длъжника остава възможността да установи
вземането си по исков ред, поради това че направените от него разноски имат
характер на вреди, претърпени от длъжника и въз основа на влязлото в сила
съдебно решение да се снабди с изпълнителен лист, въз основа на който да събере
по принудителен ред дължимите му се разноски.
Многобройни в съдебната практика са постановените
решения по реда на чл.45 и 49 от ЗЗД с претенция именно такива разноски.
Това становище се споделя и от настоящия състав.
При прекратяване на производството съдебният
изпълнител не разполага с възможността да „присъди“ разноски в полза на
длъжника и по този начин на практика да трансформира изпълнителното
производство в ново, но с разменени качества на страните. Прекратявайки
производството ЧСИ/ дори да приемем, че е възможно да признае направените
разноски/ няма ред по който да ги събере, тъй като конкретното изпълнително
производство вече е приключило, а няма изпълнителен титул за образуване на нов
изпълнителен процес.
Поради тези съображения съдът намира, че
постановлението на ЧСИ, като краен резултат е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ Г.Т., рег.№882 по
изп.д.№287/2018г., обективирани в постановление от 21.05.2020г., с което е
отказано присъждане на разноски в размер на 300лв. в полза на длъжника по
изпълнителното дело.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.