Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № .../13.12.2010 г., постановено по гр. дело № ..../2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. е отхвърлен предявеният от страна на В. И. Д., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „П. Ц.” № 1, В. Б, . ІІ и Д. В. Д., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „П. Ц.” № 1, В. Б, . ІІ против И. Г. Л., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „Д. Ф.” № 11, . ІІІ и Й. П. Л., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „Д. Ф.” № 11, . ІІІ за предаване владението върху недв. имот, находящ се в гр. Г. О. на ул. „Д. Ф.” № 11, а именно: апартамент на трети жилищен етаж, от четириетажна жилищна сграда - блок, състоящ се от три спални, дневна, столова, черна кухня, баня, тоалетна, килер и коридор, при граници: от три страни външни страни и апартамент на А. и М. Л.; гараж № 3 при граници: външна стена, гараж на Т. и маза на Атанасови; изба № 2 при граници: външна сетна, стълбище и изба на Тончевски; таван № 3 при граници: външна стена, стълбище и таван на Тончевски, ведно с 13.26 % ид. части от общите части на сградата, построена чрез възмездно отстъпено право на строеж в полза на ЖСК „Д. Лазаров" върху държавна земя, представляваща УПИ II-ЖС и г-жи, в кв. 70 по плана на гр. Г. О., от И. Г. Л. и Й. П. Л. на В. И. Д. и Д. В. Д.. С решението са осъдени В. И. Д., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „П. Ц.” № 1, В. Б, . ІІ и Д. В. Д., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „П. Ц.8 № 1, В. Б, . ІІ да заплатят на И. Г. Л., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „Д. Ф.” № 11, . ІІІ и Й. П. Л., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „Д. Ф.” № 11, . ІІІ сумата 500.00 лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски по гр. дело №1708/2010 г. на ГОРС. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. В. Димитрова от АК – Велико Търново, като пълномощник на В. И. Д. и Д. В. Д. и двамата от гр. Г. О. против Решение № .../13.12.2010 г., постановено по гр. дело № .../2010 г. по описа на Районен съд – Г. О.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно и необосновано. Такива били изводите на съда, че по отношение на една от комулативните предпоставки на предявения иск – владението на имота от страна на ответниците доводи в исковата молба не били изложени и не били обсъждани в хода на производството. Напротив в исковата молба изрично било посочено, че ответниците упражняват фактическата власт върху недвижимия имот. На следващо място се твърди, че безспорно било доказано, че ищците са собственици на имота. В този смисъл неправилни и необосновани били доводите на съда, че към датата на договора за покупко – продажба не бил настъпил целеният вещно правен ефект. С влязло в сила решение бил отхвърлен иска, че договора е недействителен и съда не бил компетентен да се произнася по този въпрос. Неправилни били и изводите на съда, че ответниците заемат имота на правно основание. Ответниците имали запазено право на ползване съгласно договор от 21.12.1993 г., но с влязло в сила решение този договор бил развален, като по този начин отпаднало правното основание да ползват имота. Направено е искане да се прогласи отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В отговора на въззивната жалба се излага, че същата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. В съдебно заседание процесуалният представител на ответниците по жалбата е оспорил същата. Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № ..../2010 година по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявен от В. И. Д. и Д. В. Д. и двамата от гр. Г. О. против И. Г. Л. и Й. П. Л. и двамата от гр. Г. О. иск с посочено правно основание чл. 108 от Закона за собствеността. В исковата молба се излага следното: Ищците твърдят, че са собственици на следния недвижим имот, находящ се в гр. Г. О. на ул. „Д. Ф.” № 11, а именно: апартамент на трети жилищен етаж, от четириетажна жилищна сграда - блок, състоящ се от три спални, дневна, столова, черна кухня, баня, тоалетна, килер и коридор, при граници: от три страни външни страни и апартамент на А. и М. Л.; гараж № 3 при граници: външна стена, гараж на Т. и маза на А.; изба № 2 при граници: външна сетна, стълбище и изба на Т.; таван № 3 при граници: външна стена, стълбище и таван на Т., ведно с 13.26 % ид. части от общите части на сградата, построена чрез възмездно отстъпено право на строеж в полза на ЖСК „Д. Л.” върху държавна земя, представляваща УПИ II-ЖС и г-жи в кв. 70 по плана на гр. Г. О.. Същите били придобили описания имот на основание нотариален акт за покупко - продажба № 811, том V per. № 5743, нот.дело № 523/2001 г. на Нотариус И. М., рег. 284 на Нотариалната камара с район на действие ГОРС. Въпреки това от закупуването на имота от ищците Д. и към настоящия момент в посочения недвижим имот живеели ответниците Л. Същите ползвали имота без правно основание и отказвали да предадат владението на ищците. Ответниците били собственици на процесния имот и с нотариален акт ...28, том ІХ, нот. дело № ..../1993 г. на Нотариус при ГОРС продали същия срещу задължение за издръжка и гледане на дъщеря си Г. Й. С., като си били запазили пожизнено право на ползване. Впоследствие имотът неколкократно е бил препродаван. С влязло в сила решение по в. гр. дело № ..../2000 г. на ВТОС бил развален, поради неизпълнение договора за покупко - продажба на имот срещу грижи и издръжка от 21.12.1993 г., на основание на който ответниците имали запазено доживотно право на ползване върху имота. Ответниците Л. завели искове за прогласяване като недействителни на последващите три сделки с имота, като производството било приключило с влязло в законна сила решение на ВТОС по в. гр. дело № 487/2003 г., с което исковете били отхвърлени като неоснователни. Ищците твърдят, че са закупили имота с договор за покупко - продажба – нотариален акт за покупко - продажба № 811, том V per. № 5743, нот.дело № 523/2001 г. на Нотариус И. М., рег. 284 на Нотариалната камара с район на действие ГОРС. Ответниците ползвали имота на отпаднало вече основание с развалянето на алеаторния договор от 1993 г. Въпреки опитите и поканите до ответниците, последните се противопоставяли и не са били предали владението върху имота на ищците. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците И. Г. Л. и Й. П. Л. и двамата от гр. Г. О. да предадат на ищците В. И. Д. и Д. В. Д. и двамата от гр. Г. О. владението върху имота, находящ се в гр. Г. О. на ул.„Д. Ф.” № 11. Пред първоинстанционния съд процесуалния представител на ответниците е оспорил предявения иск. Същите заемат становище, че искът е неоснователен, тъй като те никога не са прехвърляли правото на ползване върху имота. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: От представеното по делото заверено копие от нотариален акт за собственост на апартамент построен чрез ЖСК № 12, том ІV, н. дело № ..../29.12.1973 г. на Нотариус при Районен съд – Г. О. се установява, че ответниците И. Г. Л. и Й. П. Л. са били признати за собственици, на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК на следния недвижим имот, находящ се в гр. Г. О. на ул. „Д. Ф.” № 11, а именно: апартамент на трети жилищен етаж, от четириетажна жилищна сграда - блок, състоящ се от три спални, дневна, столова, черна кухня, баня, тоалетна, килер и коридор, при граници: от три страни външни страни и апартамент на А. и М. Л.; гараж № 3 при граници: външна стена, гараж на Т. и маза на А.; изба № 2 при граници: външна сетна, стълбище и изба на Т.; таван № 3 при граници: външна стена, стълбище и таван на Т., ведно с 13.26 % ид. части от общите части на сградата, построена чрез възмездно отстъпено право на строеж в полза на ЖСК „Д. Л.” върху държавна земя, представляваща УПИ II-ЖС и г-жи в кв. 70 по плана на гр. Г. О.. Видно от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот срещу грижи и издръжка № ..., том ІХ, н. дело № ..../21.12.1993 г. на Нотариус при Районен съд – Г. О. ответниците И. Г. Л. и Й. П. Л. продали процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане на дъщеря си Г. Й. Л. (С.), като си „запазили правото да живеят и ползват целия имот, предмет на сделката до края на живота си”. С Договор за покупко - продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане от 26.03.1999 г., оформен в нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане № ..., том I, рег. № ...., дело № ..../26.03.1999 г. на Нотариус И. М. с район на действие ГОPC, Г. Й. С. продала на дъщеря си С. С. С., чрез нейн особен представител процесния недвижим имот, за/срещу задължението С. С. С. да гледа и издържа своите родители Г. Й. С. и С. Ц. С. до края на живота им, като им осигури нормален, спокоен живот, като това си задължение С. С. С. ще изпълнява след навършване на пълнолетие и при поискване от страна на нейните родители. С Договор за покупко - продажбата на недвижим имот от 21.06.2001 г.,оформена с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ...., том ІV, рег. № ...., дело № .../21.06.2001 г. на Нотариус И. М. с район на действие ГОPC, С. С. С., чрез своите родители и законни представители Г. Й. С. и С. Ц. С. продала на Л. Й. Л. процесния недвижим имот. С Договор за покупко - продажба от 20.08.2001 г., оформена с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 811, том V, рег. № 5743, дело № 523/20.08.2001г. на Нотариус И. М. с район на действие ГОPC, Л. Й. Л. е продал на В. И. Д., който е купил лично за себе си и в полза на сина си Д. В. Д. недвижимия имот, находящ се в гр. Г. О. на ул.”Д. Ф.” № 11. С Решение от 10.02.2000 г. по гр.д. № .../1999 г. по описа на Районен съд – Г. О. е бил отхвърлен предявеният иск на И. Г. Л. и Й. П. Л. и двамата от гр. Г. О. против срещу Г. Й. С. от гр. Г. О. за разваляне на договора от 21.12.1993 г., сключен с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот срещу грижи и издръжка № ..., том ІХ, н. дело № ...../21.12.1993 г. на Нотариус при Районен съд – Г. О. и предаване ползването и владението на апартамент и гараж, находящи се в Г. О. на ул.”Д. Ф.” № 11. Исковата молба по гр.д. № ..../1999 г. по описа на Районен съд – Г. О. е била вписана в Службата по вписванията на 19.05.1999 г. С Решение № ..../31.05.2000 г. по в. гр. д. № ..../2000 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е отменено изцяло Решение от 10.02.2000 г. по гр.д. № ..../1999 г. по описа на Районен съд – Г. О., като е развален поради неизпълнение договора от 21.12.1993 г. и е осъдил Г. Й. С. от гр. Г. О. да предаде на И. Г. Л. и Й. П. Л. и двамата от гр. Г. О. ползването и владението на процесния имот. С Решението № ..../05.04.2001 г. по гр. д. № ..../2001 г. Върховен касационен съд на Република България, второ г.о. е обезсилил Решение № ...../31.05.2000 г. по в. гр. д. № ..../2000 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново по иска с правно основание чл. 108 от ЗС и е прекратил производството в тази му част и е оставил в сила Решение № ..../31.05.2000 г. по в. гр. д. № ...../2000 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново в останалата му част за уважаване на иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за развалена на договора от 21.12.1993 г. С Решение № ..../20.03.2003 г. по гр. д. № .../2001 г. по описа на Районен съд – Г. О., съдът е приел за установено по отношение на И. Г. Л. и Й. П. Л. и двамата от гр. Г. О., че покупко -продажбата, извършена на 21.06.2001 г., оформена с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ..., том ІV, рег. № ..., дело № .../21.06.2001 г. на Нотариус И. М. с район на действие ГОPC, по силата на която С. С. С. чрез своите родители и законни представители Г. Й. С. и С. Ц. С. продала на Л. Й. Л. процесния недвижим имот е недействителна. Със същото решение ГОРС е приел за установено по отношение на И. Г. Л. и Й. П. Л. и двамата от гр. Г. О., че покупко-продажбата оформена с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 811, том V, рег. № ..., дело № ..../20.08.2001г. на Нотариус И. М. с район на действие ГОPC, с която Л. Й. Л. е продал на В. И. Д., който е купил лично за себе си и в полза на сина си Д. В. Д. недвижимия имот, находящ се в гр. Г. О. на ул.”Д. Ф.” № 11 за недействителна. С Решение от 31.03.2004 г. по в. гр. д. № ..../2003 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, съдът е отменил Решение № ..../20.03.2003 г. по гр. д. № ..../2001 г. по описа на Районен съд – Г. О., вместо което е отхвърлил предявените искове от страна на И. Г. Л. и Й. П. Л. и двамата от гр. Г. О. против С. С. С., Л. Й. Л., В. И. Д., Д. В. Д. и М. С. Д. за приемане за установено по отношение на И. Г. Л. и Й. П. Л., че договорите за покупко - продажба на недвижим имот, удостоверени в нотариални актове – нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ..., том ІV, рег. № 4283, дело № .../21.06.2001 г. на Нотариус И. М. с район на действие ГОPC и нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 811, том V, рег. № ..., дело № .../20.08.2001г. на Нотариус И. М. с район на действие ГОPC са недействителни. С Решение № .../10.11.2005 г. по гр.д. № ..../2004 г. Върховен касационен съд на Република България, второ г.о. оставя в сила Решение от 31.03.2004 г. по в. гр. д. № .../2003 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. Видно от заверено копие от нотариална покана, рег. № .../30.04.2010 г. на Нотариус И. М. от страна на В. И. Д. и Д. В. Д. против И. Г. Л. и Й. П. Л., връчена на 03.05.2010 г., се установя, че В. И. Д. и Д. В. Д. поканват И. Г. Л. и Й. П. Л. в седмодневен срок от получаване на съобщението да освободят процесния имот доброволно, като им указват, че в случай на ненапускане доброволно на имота ще бъдат принудени да потърсят правата си по съдебен ред. От показанията на св. Иванка Тотева, съсед на ответниците се установява, че И. Г. Л. и Й. П. Л. живеят в процесния имот, находящ се на ул.”Д. Ф.” № 11 в гр. Г. О.. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № .../13.12.2010 г., постановено по гр. дело № .../2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявения иск е с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без правно основание. Това е иск на невладеещият собственик срещу владеещият /или държащият/ несобственик - ревандикационен иск. Тежестта на доказване тежи върху ищеца. Той трябва да докаже, че е собственик на вещта, и че в момента на предявяване на иска ответникът владее или държи имота. Ищците в настоящото производство сe легитимират като собственици на процесния имот въз основа на Договор за покупко - продажба от 20.08.2001 г., оформен с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 811, том V, рег. № ..., дело № .../20.08.2001г. на Нотариус И. М. с район на действие ГОPC, с който Л. Й. Л. е продал на В. И. Д., който е купил лично за себе си и в полза на сина си Д. В. Д. недвижимия имот, находящ се в гр. Г. О. на ул.”Д. Ф.” № 11. При ревандикационния иск ищците трябва да докажат две неща. Първо, че са собственици на имота и второ, че ответникът владее вещта без основание. Не е спорно по делото, че ответниците упражняват фактическата власт върху процесния имот. Въз основа на гореизложеното, съдът приема за безспорно установено, че ищците са собственици на имота, предмет на настоящото производство. Към настоящия момент обаче ответниците упражняват фактическата власт върху процесния имот и то на правно основание – запазено право на ползване до края на живота си, видно от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот срещу грижи и издръжка № 28, том ІХ, н. дело № ..../21.12.1993 г. на Нотариус при Районен съд – Г. О., с който ответниците И. Г. Л. и Й. П. Л. са продали процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане на дъщеря си Г. Й. Л. (С.). С договора от 21.12.1993 г. правото на ползване не е прехвърлено, поради което и всички последващи приобритатели, включително и ищците не са го придобили. В тази връзка ирелевантно в настоящия случай е и обстоятелството, че договорът от 21.12.1993 г. бил развален. Горните заключения налагат извода, че ответниците се намират в процесния имот на правно основание - запазено в тяхна полза право на ползване върху имота докато са живи. Ето защо предявеният срещу тях ревандикационен иск е изцяло неоснователен. По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността е неоснователен и недоказан. Крайните изводи на въззивната инстанция, макар и по други съображения, съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № 582/13.12.2010 г., постановено по гр. дело № 1708/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О., с което е отхвърлен предявения иск, следва да се потвърди. С оглед изхода на спора пред второинстанционния съд следва да бъдат осъдени В. И. Д., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „П. Ц.” № 1, В. Б, . ІІ и Д. В. Д., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „П. Ц.” № 1, В. Б, . ІІ да заплатят на И. Г. Л., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „Д. Ф.” № 11, . ІІІ и Й. П. Л., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „Д. Ф.” № 11, . ІІІ сумата от 2500 лева - направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – Велико Търнов¯ Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../13.12.2010 г., постановено по гр. дело № ..../2010 г. по описа на Районен съд – Г. О.. ОСЪЖДА В. И. Д., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „П. Ц.” № 1, В. Б, . ІІ и Д. В. Д., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „П. Ц.” № 1, В. Б, . ІІ да заплатят на И. Г. Л., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „Д. Ф.” № 11, . ІІІ и Й. П. Л., ЕГН * от гр. Г. О., ул. „Д. Ф.” № 11, . ІІІ сумата от 250 (двеста и петдесет) лева - направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |