№ 73
гр. Червен бряг , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Павлина Т. Плючарска
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело №
20204440101131 по описа за 2020 година
Производството е по чл.49, ал.1 от СК
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от А. М. М., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: с. ************, против М. И. М., с ЕГН ********** от гр. **************“ № 7, с
която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати
сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици.
В исковата молбата се твърди, че са сключили граждански брак на ***********. Твърди, че
от съвместното им съжителство като съпрузи мат родено едно дете – ********** –
непълнолетно.
Твърди се още, че в началото брачните им отношения били не добри, и от самото начало
след брака заживели във фактическа раздяла. В тези години неса подържали почти никакви
контакти дори и по телефон. Всеки си има свой път в живота. Прекъснали са семейната
близост. Бракът им несъществува, а само формално, изчерпан е от своето съдържание и
смисъл. Фактическата раздяла ги отчуждила още повече. Счита, че брака е дълбоко и
непоправимо растроен – лишен от совето елмоционално и социално съдържание.
Твърди, че желае да бъде постановен развод, като се предоставят родителските права върху
роденото от брака дете на ответницата, тъй като има изградена силна емоционална връзка
между тях, същото е на 7 години и има нужда от непосредствени майчини грижи, като
бащата ще заплаща ежемесечна издръжка в равзмер на 160 лева. Моли да бъде определен
режим на лични контакти с детето според практиката на съдилищата в РБългария. Дава
1
съгласие фамилното име на ответницата да остане предбрачното **********, като не желае
съдът да се произнася относно вината заразстройството на брака.
Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак между
тях, без да се произнася по въпроса за вината.
ИЩЕЦА редовно призован в о.с.з. се явява лично и с адв. Ц.А., който от името на
доверителят си поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни
доказателства.
ОТВЕТНИЦАТА редовно призован се явява лично. Взема становище, че също желае
прекратяване на брака. Заявява, че не се противопоставя упражняването на родителските
права върху роденото от брака дете да бъдат предоставени на майката, като тя има
възможност да заплаща месечна издръжка за него в размер на 160.00 лв.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Безспорно по делото е, а се установява ********** което определя допустимостта на иска,
активната и пасивната легитимация на страните в процеса.
Правното основание на предявените искове намира своето основание в чл. 49, ал. 1 във вр. с
ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските
права, режима на лични отношения и издръжката, чл. 56, ал. 1 СК – относно ползването на
семейното жилище. Претенцията за разрешаване на въпроса за фамилното име е и с правно
основание чл. 326 от ГПК във вр. с чл. 53 от СК.
Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака
и чия е вината за това, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на
другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.
ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни
доказателства.
Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на
ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на
2
**********г, като от самото начало заживели във фактическа раздяла и не са подържали
никакви контакти дори и по телефона. Страните живеят, към датата на постановяване на
настоящото съдебно решение, повече от 6 години в условията на фактическа раздяла, като
ищеца и от своя страна ответницатат изразяват своето непоколебимо желание и убедено
съгласие за прекратяване на брака.
От събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетелят **********в се установява,
че страните живеят разделени от 2014 година.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира
от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:
Съдът като взе предвид доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от
няколко години фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното и от двамата
съгласие за прекратяване на брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива,
каквито следва да бъдат в едно семейство. Брачната им връзка е опразнена от необходимото
й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение
между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му от
обществото функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение,
доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни
усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията,
присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията им са
дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.
По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката:
Съдът намира, че при постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с
интересите на детето. С приемането на новия Семеен кодекс законодателят определи, кои
точно са правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване на
съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да бъде изменяно
по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели до постановяването му.
Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да живее роденото от
брака дете, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, определя
мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения
между детето и родителите, както и неговата издръжка, след като обстойно и задълбочено
прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателски качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към него, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от
трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. С
Постановление № 1/12.XI.1974 г. на Пленума на ВС е обобщена съдебната практика по
предоставяне упражняването на родителските права и са посочени обстоятелствата които
3
следва да се имат предвид от съда при решаване на спор за родителските права. Тези
обстоятелства са родителските качества, интелектуални и материални възможности на всеки
от родителите, връзката им с детето, възрастта и пола на детето.
Според настоящият съдебен състав в производството се установи, че след раждането на
детето майката е поела непосредствените грижи за неговото отглеждане, като
доказателствата по делото сочат, че същата притежава и е проявила всички необходими
качества да бъде отговорен и надежден родител и да се грижи за пълноценно развитие на
детето. При майката са налице много добри условия за живот на детето. За детето, се
полагат адекватни грижи от майката. Следва да се вземе предвид и становището на ищеца в
ИМ, че желае родителските права да бъдат предоставени на майката.
По изложените причини според настоящия съдебн състав родителските права следва да се
упражняват от ответницата, при която следва де е и местожителството на детето.
По отношение на режима на лични отношения с бащата съдът намира, че един режим в
съответствие със установената съдебна практика не би променил и досега съществуващото
положение. Съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане – всяка първа и
трета събота и неделя от месеца без преспиване в дома на бащата за времето от 11:00 ч. до
16:00 ч., както и, да го взима при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
По отношение на издръжката за детето:
С исковата молба ищеца заявява, че ще заплаща месечна издръжка в размер на 160 лева., но
минимално определената за страната е 163 лева, поради което издръжката следва да бъде
определена къмминимума от 163 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи – аргумент
от чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от
обикновените условия на техния живот, а общественото положение на задълженото лице и
размерът на доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които
стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване
средствата за цели извън издръжката. Само за пълнота настоящия съдебен състав намира за
необходимо да разясни, че родителят /родителите или другите лица, отговорни за детето,
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови
възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно
Конвенцията за правата на детето задължението на родителя е не само по отношение на
задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение
задоволяването на умствените, духовните, моралните и социални потребности, във връзка с
4
осигуряване на развитие на детето.
Началният момент на дължимост на издръжката е 23,11.2020 г. – датата на подаване на
исковата молба, тъй като се касае за определяне на първоначална издръжка.
Ето защо предявеният иск за издръжка се явява основателен и доказан в размер на 163 лева.
По отношение на фамилното име на ответницата след развода:
След прекратяване на брака, съпругата желае да възстанови предбрачното си фамилно име
**********, поради това, че ищеца не дава съгласие да остане с неговата фамилия. Това
нейно желание е законосъобразно, поради което следва да бъде уважено.
Относно ползването на семейното жилище:
Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното
жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването
му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда".
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че страните не
притежават семейно живилеще.
При този изход на делото ищеца следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер
на 4% от три годишните платежи върху издръжката на детето, а именно 235 лева, а
ответницата следва да бъде осъдена да заплати окончателна държавна такса в размер на 15
лева по сметка на ЧРСъд.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл. 49, ал.1 от СК сключеният на ********** г. с акт №
0001 граждански брак между А. М. М., с ЕГН ********** от ******************* №31 и
М. И. М. , с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл.Плевен, ул. "****** № 7, поради
дълбокото му и непоправимо разстройство, без съда да се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака дете:
**********а, с ************* г. на майката М.И. **********, с ЕГН ********** от гр.
Червен бряг, обл. Плевен, ул. "****** № 7, като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето
да бъде при неговата майка М.И. **********, с ЕГН ********** на адреса, на който живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето **********а, с ЕГН *************,
родена на 07.03.2014 г. с бащата А.М. ***********, с ЕГН ********** от с. ************,
5
всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване за времето от 11:00 ч. до 16:00
ч., както и да го взима при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 от СК – А.М. ***********, с ЕГН ********** от с.
************, да заплаща на М.И. **********, с ЕГН ********** от гр. Червен бряг,
обл.Плевен, ул. "****** № 7 в качеството ѝ на майка и законен представител на
малолетната **********а, с ЕГН *************, родена на 07.03.2014 г., издръжка за
бъдеще време, считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.11.2020 г. в размер на
163 /сто шестдесет и три/ лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или
просрочена вноска, до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си
фамилно име **********.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. с чл. 329, ал.1 от ГПК М. И. М. с ЕГН ********** от
гр. Червен бряг, обл.Плевен, ул. "****** № 7 да заплати окончателна д.т. в размер на 15
лева.
ОСЪЖДА А.М. ***********, с ЕГН ********** от с. ************ да заплати по
сметка на РС – Червен бряг държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 235,00
/двеста тридесет и пет/ лева и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителни листи, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
6