Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 19.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V гр.
състав, в публично заседание, проведено на 29.01.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретар Галя
Николова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3409 по описа на съда за 2017г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл.345 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от И.А. ЕАД ***, срещу З.Н.2. ***, с която се иска
установяването на парични вземания от ответника към ищеца в размер на: 1.
1189.25 лв. равностойни на 608.05 евро, представляващи направени от
лизингодателя разноски за възстановяване държането на лизингов автомобил по
чл.16, т.3 от ОУ към договор за лизинг и фактура от 29.12.2016 г.; 2. 1596.51 евро, равностойни на 3122.59 лв.,
представляващи неустойка по чл.16, ал.6 от Договор за лизинг; 3. 342.08 евро,
равностойни на 669.05 лв., представляващи неустойка по чл.15, т.10 от ОУ към
договора за лизинг. Ищецът твърди, че на
03.11.2014 г. между него като лизингодател и ответника - като лизингополучател,
е сключен договор № 24185 за финансов лизинг на автомобил - лизингодателят се е
задължил да придобие и предостави за ползване на лизингополучателя, срещу
уговорено възнаграждение, автомобил марка и модел „***“ индивидуализиран, с
рег.№ ***. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си съгласно представените
договор за покупко-продажба от 25.11.2014 г., фактура към него от 26.11.2014
г., споразумение от 25.11.2014 г. и
свидетелство за регистрация на МПС № *** г. Твърди, че на 28.11.2014 г.
е предоставил автомобила на лизингополучателя. Поради неизпълнение на задълженията
на лизингополучателя за заплащане на вноски, на 12.10.2016 г. ищецът е дал на
ответника 7-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението за заплащане
на сумите, известил го е, че при неизпълнение в дадения срок договорът ще се
счита за прекратен, а при неговото прекратяване, ответникът следва да предаде
държането върху автомобила на следващия работен ден на адреса на управление на
лизингодателя. Уведомил е ответника и за неустойките, предвидени в договора и в
общите условия към него. Твърди, че до 31.10.2016 г. ответника не е заплатил
задълженията си, поради което, считано от 01.11.2016 г. договорът за лизинг е
прекратен. Държането на автомобила също не било върнато и това наложило ищецът
да извърши разноски по възстановяване държането на автомобила. Тази дейност
била възложена на „Г.К.“ ЕООД, който възстановил държането върху автомобила на
15.12.2016 г., за което му било заплатено възнаграждение по фактура № 1091 от
16.12.2016г. Твърди, че към датата на подаване на молбата лизингополучателя не
е изпълнил задължението си за плащане на исковите суми, поради което ищецът е
поискал издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК и такава е издадена по ч.гр.д.№ 1334 от 2017 г. на
ПлРС. В срок длъжника е подал възражение, което обуславя правния интерес на
ищеца от завеждане на настоящето производство. В хода на делото е настъпило
правоприемство между ищеца И.А. ЕАД *** и И.ЕАД гр. София, ЕИК *********,
поради което на осн. чл. 227 от ГПК производството по делото е продължило с
участието на ищец – правоприемника И.ЕАД гр. София.
Ответникът е заявил, че оспорва исковите претенции по основание и размер и
не дължи сумата от 2546.64 евро. Моли съда да отхвърли иска. Не излага
фактически твърдения.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за
установено следното: На 03.11.2014г. между ищеца, в качеството му на
лизингодател и ответника, в качеството му на лизингополучател е сключен Договор
за финансов лизинг на автомобил № 24185/А_аutо, по силата на който лизингодателят
се е задължил да придобие и предостави за ползване на лизингополучателя срещу
уговорено в Договора и Общите условия възнаграждение автомобил марка и модел: ***,
шаси ***, двигател: ***, регистрационен номер ***/описан в приложение А на
договора/. Видно от представените Договор за покупко-продажба от 25.11.2014г.,
Фактура към него№ 15025 от 26.11.2014 г., Споразумение от 25. 11. 2014 г. и
Свидетелство за регистрация на МПС № *** г., лизингодателят е изпълнил
задълженията си да придобие автомобила, а на 28.11.2014г. автомобилът е
предоставен на лизингополучателя, видно от Приложение В/л.12 от делото/. На
12.10.2016г. лизингодателя е изпратил на лизингополучателя Писмо изх. № 1821, в
което го е уведомил, че поради неплащане на лизингови вноски за месеците юни,
юли, август и септември 2016г., в размер на 666.79 евро и неустойки за забавено
плащане на вноските за тези месеци в размер на 39.05евро, в качеството си на
изправен кредитор, му дава 7 дневен срок от получаване на писмото, за изплащане
на посочените дължими суми. Указал е, че при незаплащане доброволно на
посочената обща сума от 705.84евро в седемдневния срок, ще счита сключения
договор за финансов лизинг за прекратен, както и че в случай на прекратяване на
договора, лизингополучателят следва да предаде държането върху автомобила на
лизингодателя на следващия работен ден на адреса на управление на лизингодателя,
и че при това прекратяване са дължими и неустойките, предвидени в текста на чл.
16, ал. 6 от Договора за лизинг в размер на 1596,51 евро и в текста на чл.
15.10 от Общите условия към Договора за лизинг - в размер на 533,13 евро.
Писмото е получено от лизингополучателя на 24.10.2016г. от председателя на
ответната кооперация, в присъствието и на двама свидетели. Държането на
лизинговия автомобил е върнато на ищеца на 15.12.2016г., съгласно протокол от
тази дата, чрез посредник - „Г.К.“ ЕООД, с който ищецът е имал подписан договор
от 01. 06. 2011 г., и в негово изпълнение е представено Приложение № 3/
16.12.2016г. за възстановяване на държането на актива по лизинговия договор. За
възстановяването от посредник, ищецът е заплатил по Фактура 1091/16.12.2016г.
разходите, направени за възстановяването, като е заплатил сумата от 1189.25лв.
с платежно нареждане от 21.12.2016г. на „Г.К.“ ЕООД. При прочит на сключения
между страните договор и ОУ на ищеца, се установява, че в т. 15.2 от ОУ е
уговорено, че лизингодателя може да прекрати договора при неизпълнение на
лизингополучателя на задължението за плащане на лизингови вноски, ДДС и други
плащания, когато те са изискуеми и това неизпълнение продължи повече от 5
работни дни след падежа /т. 14.2 от ОУ/, като изпрати седемдневно писмено
предизвестие до лизингополучателя. При такова прекратяване, чл. 16.6 от
Договора предвижда, че лизингополучателя дължи на лизингодателя неустойка в
размер на 15% от стойността за лизинг и тази неустойка се дължи заедно с
предвидената по чл. 15.10 от ОУ условия неустойка, която от своя страна представлява
последните 3 лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяване на договора.
За установяване на неизпълнението по договора и размерът на претендираните
суми, по делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
която стойността на лизинговия автомобил е била в размер на 10 643.39 евро
без ДДС. От уговорените вноски ответникът е заплатил общо 4295.95 евро, с които
са погасени неустойки за забава, застрахователни премии, данък превозни
средства, главница и лихви по лизингови вноски за периода м. декември 2014г. –
м. май 2016г. изцяло и вноска за м. юни
2016г. частично. По договора ответника е заплатил дължимото ДДС в началото на
лизинговия период еднократно, но при прекратяване на договора, ищецът е издал
кредитно известие по фактурата от 28.11.2014г. стойност 2 404.84лв. С тази
сума са погасени чрез прихващане част от дължимите суми, неустойки за забавено
плащане, както и застрахователна премия за възстановяване. С остатъка е
погасена и част от процесната неустойка. Заключението сочи, че разноските за
възстановяване държането на автомобила са в размер на 1 189.25лв., дължими
от 09.01.2017г. Размерът на неустойката по чл 16 ал. 6 от Договора, по начина
по който е уговорена /15% от стойността на договора/, възлиза на 1 596.51
евро или 3 122.50лв. Размерът на неустойката по чл. 15.10 от ОУ към договора
възлиза на 533.13 евро или 1 042.71лв., но след частичното погасяване чрез
прихващане, от тази неустойка е налице остатък от 342.08 евро или 669.05лв.
При така събраните доказателства, съдът
прави следните изводи: Действително между страните е съществувало договорно
отношение по сключен договор за финансов лизинг от 2014г., който обаче, поради
неизпълнение от страна на лизингополучателя, е бил надлежно прекратен, по реда
на чл. 15.2 от ОУ. Неизпълнението на четири поред периодични задължения за
заплащане на лизингови вноски се доказва от приетата по делото ССчЕ, то не се
оспорва от ответника и по делото не се събраха доказателства ответникът да е
бил изправна страна по договора към датата н получаване на писменото
предизвестие за неговото прекратяване на 24.10.2016г. Не са налице
доказателства и в дадения 7 дневен срок ответникът да е изпълнил задълженията
си към лизингодателя, поради което съдът приема, че поради виновното
неизпълнение от негова страна, от 01.11.2016г. договорът между страните е
прекратил своето действие. Липсват доказателства за връщане на лизинговия
автомобил в предвидения по договора срок /5 дневен след датата на прекратяване
на договора/ доброволно от лизингополучателя, напротив - това, съобразно
представените доказателства, е станало чрез друго ЮЛ и срещу заплащане от
страна на лизингодателя. При това положение, и съобразно уговорките в чл.16.3 б.
а от ОУ, лизингополучателя е длъжен да възстанови заплатените от него разноски
във връзка с възстановяване на държането на автомобила. Размерът на тези
разноски се доказа безспорно по делото, както от представената фактура и
платежно нареждане от 21.12.2016г., така и от заключението на приетата
експертиза. Прекратяването на договора поради виновното неизпълнение на
лизингополучателя е довело до дължимост на две уговорени между страните
неустойки – по чл. 16, ал. 6 от Договора за лизинг и по чл. 15.10 от Общите
условия към Договора за лизинг. Независимо, че дължимостта им произтича от един
и същи факт, то те са уговорени с различна цел и начинът им на изчисляване е
различен. Съгласно изричната уговорка в чл. 16.6 изр. последно от Договора,
двете неустойки се дължат заедно, и начисляването на едната не изключва
дължимостта на другата неустойка. По делото се доказа размерът на всяка една от
тези неустойки, както и частичното погасяване на втората от тях чрез прихващане
на дължими суми от страна на ищеца. При тези констатации на съда – наличие на
договор, неизпълнение от страна на ответника, уговорени неустойки и задължение
за заплащане на разходи и липсата на доказателства за надлежно заплащане на
дължимите суми, се налага извода, че предявените искове са основателни и то до
размера, в който са предявени: 1189.25
лв. равностойни на 608.05 евро, представляващи направени от лизингодателя
разноски за възстановяване държането на лизингов автомобил; 1596.51 евро,
равностойни на 3122.59 лв., представляващи неустойка по чл.16, ал.6 от Договор
за лизинг; и 342.08 евро, равностойни на 669.05 лв., представляващи неустойка
по чл.15, т.10 от ОУ към договора за лизинг.
Исковете следва да бъдат уважени изцяло, ведно с лихвата от подаване на
заявлението до окончателното заплащане на сумите, като следва в полза на ищеца
да се присъдят и направените от него деловодни разноски в размер на 979.67лв.
Съгласно
т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, поради което в
полза на ищеца да се присъдят и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 1334/17г. на ПлРС в размер на 149.62лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415
от ГПК във вр. с чл.345 от ТЗ, че ЗКПУсъс седалище и адрес на управление ***,
ЕИК114040041, ДЪЛЖИ НА И.ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, като правоприемник на „И.а.“ ЕАД,
ЕИК130936974, сумата от 1189,25лв., представляваща разноски за възстановяване
държането върху актив, дължими на осн.чл.16.3 от Общите условия по Договор за
финансов лизинг автомобили на „И.А.“ ЕАД, при които е бил сключен Договора за
финансов лизинг на Автомобил №24185/А_auto/03.11.2014г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозирането на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1334/17г. на ПлРС – 23.02.2017г.
до окончателното изплащане на сумите.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415
от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД, че ЗКПУсъс седалище и адрес на управление ***,
ЕИК114040041, ДЪЛЖИ НА И.ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, като правоприемник на „И.а.“ ЕАД, ЕИК130936974, сумата от 1596,51 евро /или
левовата равностойност 3122,50лв./, представляващи неустойка при прекратяване,
дължима на основание чл. 16.6 от Договор за финансов лизинг на
Автомобил№24185/А_auto/03.11.2014г., съгласно условията на чл.15.2 от Общите
условия, при които е сключен Договорът за лизинг, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1334/17г. на ПлРС – 23.02.2017г.
до окончателното изплащане на сумите.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415
от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД, че ЗКПУсъс седалище и адрес на управление ***,
ЕИК114040041, ДЪЛЖИ НА И.ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, като правоприемник на „И.а.“ ЕАД, ЕИК130936974, сумата от 342,08 евро /или
левовата равностойност 669,05лв./, представляваща неустойка при прекратяване,
дължима на осн. чл.15.10 от Общите условия по Договор за финансов лизинг
автомобили на „И.А.“ ЕАД, при които е бил сключен Договор за финансов лизинг на
Автомобил№24185/А_auto/03.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1334/17г. на ПлРС – 23.02.2017г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА ЗКПУсъс седалище и адрес на
управление ***, ЕИК114040041, да заплати на И.ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, разноски по настоящото производство в общ размер на 979.67лв.
и разноски в производството по ч.гр.д. № 1334/17г. на ПлРС в размер на 149.62лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски
ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: