№ 1791
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110158208 по описа за 2022 година
Ищецът Ц. П. твърди, че е страна по договор за потребителски кредит, сключен на
16.11.2020г. с ***, във връзка с който сключила с ответното дружество *** договор за
почъчителство, по силата на който следва да заплати на ответника възнаграждение,
разсрочено на вноски. Предявява се установителен иск, за признаване договора за
поръчителство за нищожен, поради противоречие с дорбите нрави, тъй като
възнаграждението е допълнителна сума, от 150 % от размера на отпуснатия кредит, с
предварително избран поръчител от кредитора, без насрещна престация. Договорът се
оспорва и поради заобикаляне на закона – чл.19,ал.4 ЗПК, защото възнаграждението е
следвало да влезе в ГПР, като общ разход за потребителя по договора за кредит,
включително и защото кредиторът е едноличен собственик на капитала на поръчителя,
поради което ще получи печалба от полученото възнаграждение. Договорът се оспорва и
като недействителен, на основание чл.143,ал.1 и ал.2, т.12 ЗЗП,.
Ответното дружество, в срока за отговор, оспорва иска, като счита, че не е
легитимиран да отговаря срещу него, тъй като липсват доводи, че самият договор за
поръчителство е нищожен, и като неоснователен, защото считано от 28.9.2022г ищцата е
спряла плащанията по договора, вследствие на което кредиторът е пиоскал плащане от
него, и твърди да е платил 708,56 лева. Счита, че извън предмета на делото е дали
кредиторът е включил възнаграждението в ГПР. Сочи се, че договорът за кредит е рамков,
както и че по него суми могат да се усвояват многократно, поради което и разходите за
поръчителя могат да нарастнат многократно, което обосновава размера на
възнаграждението.
1
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл.
26 ЗЗД – противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона -
чл.143,ал.1 и ал.2, т.12 ЗЗП.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: на 16.11.2020г. ищцата е
сключила с ***, във връзка с който сключила с ответното дружество *** договор за
почъчителство, безспорно е, че по силата на договора за потребителски кредит ищцата е
получила в заем сумата 3000лева главница – кредитен лимит, при посочен лихвен процент
по договора 36 %, без посочен в договора размер на ГПР и уговорка в договора /чл.4/ да
предостави на заемателя едно от следните обезпечения : поръчител, или банкова гаранция
или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, както и че на същия ден е сключен
договор за поръчителство с ответното дружество.
Договорът за поръчителство е сключен при действието на ЗПК, като по делото
няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за
търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“
по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Относно твърденията, направени в исковата молба – действително, със сключване на
договора се заобикаля закона. Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП.
Неизпълнението на задължението на ответника да предостави обезпечение на
кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори
на крайния падеж на договора. Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочено, че възнаграждението за услугата „гарант“ се
включва както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя,
по смисъла на посочените легални дефиниции на ЗПК.
Ответникът, видно от договора за гаранция, обезпечава точното изпълнение, от
страна на длъжника, на задълженията му за плащане на вноските по кредита, следователно
задължението на ответника е задължение на поръчител. Обезпечението се изразява в
следното. ответникът следва да заплати цялото неплатено от ищецът задължение. Видно от
договора за поръчителство, на гаранта се дължи възнаграждение в посочен в договора твърд
2
размер, дължим, независимо от обстоятелството дали длъжникът е платил вземането си.
Абсолютно неотносимо е впиването в разпоредбата на чл.2, че договорът влиза в сила, ако
длъжникът не предостави някое от другите две, предвидени в договора за кредит,
обезпечения. Видно от разпоредбата на чл.3,1, възнаграждението се дължи за поемане на
задължението по чл.1, което означава – именно поръчителството. Видно от договора,
възнаграждението е платимо от длъжника разсрочено, на вноски, с падежи, съвпадащи с
падежите на вноските по договора за кредит. С оглед изложеното, съдът намира, че
договорът за гаранция е „пряко свързан“ с договора за кредит, по смисъла на § 1, т.1 ДР на
ЗПК, тъй като за предоставянето на услуга „гарант“ потребителят дължи, през целия срок на
договора, заплащане на възнаграждение на гаранта, за обезпечаване на задължението за
плащане. Нещо повече, предвид краткия срок, през който потребителят следва да
предостави обезпечение /тридневен, от сключването на договора/, на потребителя не е
оставен реален, информиран избор.
Съдът намира, че със сключването на договора за гаранция се заобикаля закона,
поради което и разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати
възнаграждение по него, е нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1
ЗПК. Заобикалянето на закона съставлява постигане на забранен от правото резултат с
разрешени средства. Няма забрана в закона договорът за потребителски кредит да е
обезпечен с поръчителство или със солидарност. Няма пречка, също така, за
поръчителството да се уговори заплащането на възнаграждение.
Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че ищецът дължи
възнаграждението на гаранта, независимо от плащанията / не го дължи единствено ако
предсрочно погаси заетата сума, и тогава дължи частично възнаграждение/. Следователно,
възнаграждението за гаранта, съставлява „общ разход по кредита“ за потребителя.
Същевременно, тъй като възнаграждението е свързано с договора за кредит пряко, то
съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. От договора за кредит, обаче, е
видно първо, че не е посочено какво включва ГПР, както и дали това възнаграждение е
включено.От договора за гаранция е видно, че погасителните вноски са платими на
ответника, а не на кредитора, следователно се налага извод, че 36 % ГПР, посочен в
договора за кредит, не включва и възнаграждението по договора за гаранция. Легалната
дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва
да се включи и това възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата
„възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност - за обезпечение на изпълнението по
договора за кредит. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да се избегне да се
превиши ГПР, в размера, посочен в чл.19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че ищецът ще дължи
възнаграждението на гаранта.
Няма спор по делото, че, изчислено математически, ако възнаграждението за
поръчителя се включи като „общ разход по договора за кредит“, то и ГПР по договора за
кредит надвишава 50 %. Неоснователно е възражението на ответника, че не е страна по
договора за кредит, поради което тези доводи не го обвързват , тъй като е предвидено
3
възнаграждението за поръчителя да се събира от кредитора.
Договорът противоречи на закона, поради което и на основание чл.26,ал.1пр.1 ЗЗД е
никожен.
До нищожност на целия договор за поръчителство се стига и тъй като е нарушена
разпоредбата на чл.143,ал.1 ЗЗП. Договорът, сключен със свързано лице, при заобикаляне на
закона, при това, без да се предвижда насрещна престация на заплащането на
възнаграждението / което е в размер почти половината от отпуснатата главница в заем/, е
сключен при нарушение и на изискванията за добросъвестност, води до неравновесие между
правата на страните по него, поради което накърнява правата на потребителя, а съдът
намира, че тъй като ответникът няма интерес от договора, без предвиденото в него
възнаграждение, то и по аргумент от разпоредбата на чл.146,ал.5 ЗЗП, целият договор е
нищожен.
По разноските. Ищецът претендира определяне на адвокатско възнаграждение, по
реда на чл.38 ЗАдв, което следва да се определи, въз основа чл.7,ал.2, т. 2 НМРАВ, на
сумата от 791,66 лева / 400 лева + 10 % за горницата над 1000лева от интереса/.
Тук е моментът да се посочи, че СРС не е обвързан от посочения в списъка от
процесуалния представител размер на претендираното възнаграждение. Същото се
определя, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, въз основа интереса, в рамките на посочените в
Наредбата размери.
На ищеца следва да се присъди сумата 196,67 лева – внесена държавна такса.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от Ц. Т. П. ЕГН ********** с адрес ***
против *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, че договор за предоставяне
на поръчителство, сключен на 16.11.2020г., е нищожен, на основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл.78,ал.1 ГПК, да заплати на Ц. Т. П. ЕГН ********** с адрес ***, сумата 196,67лева
разноски за държавна такса.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото 791,66 лева.
ОСЪЖДА *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
адвокат Д. В. М., ПАК, с адрес на кантората *** сумата 791,66 лева възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5