Решение по КНАХД №566/2025 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 3115
Дата: 13 октомври 2025 г. (в сила от 13 октомври 2025 г.)
Съдия: Даниела Дилова
Дело: 20257170700566
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 3115

Плевен, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - II касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
Членове: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА

При секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА и с участието на прокурора ИВО ВЕСЕЛИНОВ РАДЕВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДИЛОВА канд № 20257170600566 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 236/17.04.2025г., постановено по АНД 2048/2024г., Районен съд Плевен е потвърдил Наказателно постановление (НП) № Р-005739/16.10.2024г., издадено от Председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на „Профи Кредит България” ЕООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление гр. София, [жк], ***, [адрес], представлявано от С. Н. Н. и Н. М. Л. – управители, на основание чл.45, ал.1 от Закон за потребителския кредит (ЗПК) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лв., за извършено нарушение на чл.10 а, ал.2 от ЗПК. Със същото решение „Профи кредит България “ ЕООД е осъден да заплита на КЗП сумата 150 лв представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Против решението на районния съд е подадена касационна жалба от "Профикредит България“ ЕООД, в която се твърди, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с ал. 1 и ал. 2 на чл. 348 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че по делото липсва надлежна покана за съставяне на АУАН. Твърди се, че в дружеството е получена покана за съставяне на АУАН на 25.04.2025г.,14,30 ч.1, но поради обективна невъзможност за явяване на дадената дата и час, представител на дружеството не се е явил и АУАН не е съставен. Твърди се, че това е направено на следващия ден -26.04.2025г. без отправена покана и в разрез с изисккванията на ЗАНН.Твърди се, че сами при наличие на надлежна покана, ако нарушителят не се яви в определения дата и част, съставянето на АУАН в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40 ал.2 от ЗАНН. Твърди се, че при издаване на НП АУАН не са спазени изискванията на чл. 40 ал.1 от ЗАНН, като АУАН № 005739/26.04.2024г. е съставен при наличието на един свидетел.Твърди се, че свидетелката К. е присъствала при проверката извършена на 20.02.2024г., отразена в КП №-273905, но не и когато е констатирано нарушението- на 12.04.2024г., когато е получено копие от процесния договор за потребителски кредит. Твърди се, че по делото не е установено осъществяване на изпълнителното деяние на твърдяното административно нарушение. Твърди, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на развилото се административнонаказателно производство, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като му е наложено наказание за деяние по

Прави искане да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява представител.

Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и иска решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Прокурорът дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Прави искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.

Съдът, след като обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства, доводите на страните и след преценка на процесуалната допустимост и основателност на касационната жалба в рамките на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно оспорване.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Профи кредит България“ ЕООД, затова че на 21.11.2023г. в гр.Плевен, офис „Д.П.“ № 11, при сключване на договор № 44021555438/21.11.2023г., кредиторът „Профи кредит България“ ЕООД е изискал под формата на допълнителна услуга „Фаст“, заплащане на непозволена в ЗПК такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, с което е нарушил чл. 10а ал.2 от ЗП

Административнонаказателното производство е образувано със сътавяне на АУАН № 005739/26.04.2024г.съставен на 26.04.2024г., въз основа на КП за извършена проверка на 20.03.2024г., с КП – 2739063 в офис за кредити на [улица], стопанисван от „Профикредит България“ ЕООД. Безспорно е установено, че при извършена проверка на 20.03.2024 г. е извършена проверка в офис за кредити в гр. Плевен, на [улица], от служители на КЗП, обективирана в Констативен протокол № К-2739063/20.03.2024г, при запитване за отпускане на кредит в размер [рег. номер], срок 12 м., размер на вноската 307,23 лв, обща дължима сума 3686,76лв, фиксирани лихви -41 %, ГПР-48,32 %, е предложена допълнителна услуга „Фаст “ и „Флекси“, която не е задължителна. Установено е, че на стр. 6 и 7 от СЕФ, е посочена информация за допълнителна услуга „Фаст“, която гарантира преоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане напотребителски кредит в рамките на 1 час и допълнителна услуга “Флекси“, която предоставя правото на едностранна промяна на погасителния план от страна на кредитополучателя.На стр. 7 е посочено, че дължимото на кредитора възнаграждентие при изиската и закупена допълнителна услуга „Фаст“ [рег. номер], а за допълнителна услуга „Флекси“ [рег. номер], размерът на вноската е 220 лв и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, като в случай че кредитополучателят погаси изцяло или частично кредита преди уговорения срок и е закупил допълнителната услуга „Фаст“, дължи възнаграждение за същата в пълен размер.

По делото / стр. 30/ е представена покана изх.№ Р-03-588/15.04.2024г, до представляващите „Профи кредит България“ ЕООД, да се явят лично или да изпратят упълномощен представител с право да подписва АУАН, в офис на КЗП гр. Плевен на 25.04.2024г.- 14,30 ч., като при неявяване са уведомени, че АУАН ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя. Видно от представения по делото АУАН е, че същия е връчен на пълномощник на нарушителя на 29.05.2025г, поради което съдът приема че мотивите на съда, че при съставяне на АУАН и обжалваното НП не е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на нарушителя са правилни и се споделят от настоящата инстанция.

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № 40021555438/, сключен на 21.11.2023г. между "Профи кредит България" ЕООД и потребител е установено, че на потребителя е отпуснат кредит в размер на 600 лв, размерът на вноската е 66,25 лв, ГПР е 48,13%, годишния лихвен процент е 40,90%, лихвения процент е 0,11 % на ден, а дължимата сума по кредита е 728,73 лв. Видно от договора е, че потребителят е закупил допълнителна, незадължителна услуга „Фаст“, възнаграждението за която е в размер на 360 лв.Видно от договора е, че размерът на вноската по закупената допълнителна услуга е 32.73 лв и е дължима с месечната погасителна вноска по кредита, в случай че кредитополучателят погаси изцяло или частично кредита преди уговорения срок,ако е запукил услугата „Фаст“ , дължи възстановяване на възнаграждение в пълен размер. Общото задължение по кредита и по закупената услуга е 1088.73 лв, общия размер на вноската е 98,98 лв.

За да потвърди оспореното пред него НП, въззивният съд приел, че АУАН и НП съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и при съставянето им не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на издаденото НП. По съществото на спора съдът приел въз основа на събраните по делото доказателства, че касаторът е осъществил състава на административното нарушение, вменено му в акта и НП, същото е безспорно доказано, не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, както и че наложеното наказание е правилно определено съобразно санкционната норма на чл.45, ал.1 от ЗПК в минимален размер. В резултат на така приетото, въззивният съд потвърдил изцяло оспореното НП като законосъобразно.

За да постанови решението, съдът е приел че съгласно чл. 10а ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът е приел, че т. нар. "допълнителна услуга "Фаст" се дължи единствено от потребител на който е отпуснат кредит, а не от всички кандидатствали за отпускане, и е сължима със сключения договор, като включена в погасителния план към него, а не преди сключването му като отделна услуга, то следва че допълнителната услужа касае усвояването на отпуснатия кредит, по отношение изплащане на сумата и улесняване на процедурата по получаване на паричните средства, а допълнителната услуга "Фаст" се дължи след сключване на договора, като включена в погасителния план, касае управлението на сключения кредит. Въз основа на правилно установените факти, ПлРС е достигнал до обосновани и съответни на приложимия закон правни изводи относно наличието на деяние, съставляващо административно нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, за което правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на "Профикредит България " ЕООД по чл. 45, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

При съставяне на АУАН и издаването на процесното НП не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗПК. В тази връзка доводите на касационния жалбоподател за допуснати нарушения от страна на административнонаказващия орган. Видно от съдържанието на акта и горепосоченото НП в същите е налице описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават и нарушената законна разпоредба.

При така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание, процедура и срокове за издаването му, при липса на процесуални нарушения в административната фаза на процеса. ПлРС е приел още, че нарушението е безспорно доказано от обективна и субективна страна, квалифицирано е правилно от АНО, като съответно по вид и размер на установеното виновно поведение на жалбоподателя е и наложеното административно наказание. По изложените съображения районният съд е достигнал до извода, че административнонаказателната отговорност на дееца е ангажирана законосъобразно, поради което е потвърдил наказателното постановление и правилно е приложил материалния закон.

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК въвежда забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдържащото се в наказателното постановление фактическо описание на процесното административно нарушение е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

При постановяване на решението, съдът не е допуснал процесуални нарушения, обсъдил е събраните доказателства, изложил е мотиви по възраженията на дружеството, като подробно е анализирал приложимите разпоредби и е направил обосновани правни изводи за извършено нарушение на чл. 10а, ал. 2, от ЗПС, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не следва да бъдат преповтаряни и съдът препраща изцяло към тях.

Нарушението е безспорно установено, тъй като съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а услугата "Фаст" е именно с такъв характер.

Предвид горното решението на РС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изход на делото искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва "Профи Кредит България" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], бул. ***, [адрес], ет. 10 да заплати на КЗП, гр. София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 236/17.04.2025 г., постановено по анд № 2048/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен.

ОСЪЖДА "Профи Кредит България" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], бул. ***, [адрес], ет. 10 да заплати на КЗП, гр. София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

 

Решението е окончателно.

 

 

Председател:  
Членове: