Определение по дело №241/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 218
Дата: 3 април 2018 г. (в сила от 19 април 2018 г.)
Съдия: Събчо Атанасов Събев
Дело: 20182100200241
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

                       

Номер                   03.04.2018 година , гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд , наказателен състав

на трети април две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                            Председател : Събчо Събев     

                                                    Членове:  1. Т.К.Ж.

                                          2.А.М.А.

секретар Ж. К.

прокурор Красимира Кателиева

като разгледа докладваното от съдията Събчо Събев

н.ч. дело номер 241 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

       Производството е образувано по предложение на прокурор при Окръжна прокуратура Бургас, за определяне общо наказание по две присъди на Д.Г.Д..

          Последния влязъл в сила акт на съда против Д. е по НОХД 52 от 19.01.2018 год., когато е одобрено споразумение. Съобразно  чл. 39 ал.1 НПК, компетентен да разгледа производството за определяне на общо наказание, е Окръжен съд Бургас. 

          Прокурорът пледира за основателност на предложението за определяне на общо наказание по последните две присъди. По споразумение от 2017 год. по НОХД 141 на Окръжен съд Сливен и последното споразумение на БОС, са налице предпоставките по чл. 25 вр. чл. 23 НК за определяне на общо наказание до размера на най-тежкото осъждане. С одобрените от съда споразумения е определено едно по вид наказание лишаване от свобода, съответно четири години и шест месеца и пет години и шест месеца. Както в предложението, така и пред съда, прокурорът поиска прилагането на чл. 24 НК и увеличаване на общото наказание лишаване от свобода с шест месеца.

          Осъденият Д. поиска да му се определи общо наказание. Поиска да не се прилага чл. 24 НК.

          След оценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

          Осъденото лице има множество присъди, влезли в сила. От свидетелството за съдимост, първата присъда против Д. е през далечната 1987 год. С присъда 76 от 2013 год. на Районен съд Ямбол е наложил наказание и определил общо наказание с други присъди, лишаване от свобода за срок от шест години, изтърпяно на 28.04.2016 год. и Д. ***. Наказанията по последните две наказателни производства - НОХД 141 на ОС Сливен и НОХД 52 на БОС, са предмет на настоящото производство. Деянието по първото дело е извършено октомври – ноември 2016 тод., а по второто 26 септември – 9 ноември 2016 год., т.е. след като наказанието по предходните осъждания е изтърпяно.   

Окръжен съд Сливен одобрил споразумение по НОХД 141/17 г. на 23.03.2017 год., по силата на което Д. се признал за виновен в извършване на престъпление  по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 26 ал.1 НК, затова, че за времето 13 октомври – 21 ноември 2016 год. в гр. Нова Загора, в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, извършил грабеж на движими вещи на обща стойност 952 лв., като употребил сила. Определил наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода във вр. чл. 55 ал.1 т.1 НК. Определен първоначален строг режим на изпълнение на наказанието. На основание чл. 59 ал.1 НК е приспаднато времето, през което Д. бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 23.11.2016 год. до привеждане в изпълнение на това наказание. Споразумението влиза в сила от датата на одобрението 23.03.2017 год.

Със споразумение по НОХД 52/2018 год., одобрено от Окръжен съд Бургас на 19.01.2018 год. и в сила от тази дата, Д. се признал за виновен за това, че в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, за времето 26.09 – 09.11.2016 год. в гр. Бургас отнел чужди движими вещи на стойност 1557,76 лв. от владението на различни лица с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 и вр. чл. 54 НК, с наказание пет години и шест месеца лишаване от свобода. В условията на реална съвкупност, на 9 ноември 2016 год. в гр. Бургас използвал платежен инструмент, като деянието не съставлява по тежко престъпление и на основание чл. 249 ал.1 вр. чл. 54 НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.1 НК му е наложено общо наказание до размера на най-тежкото осъждане - пет години и шест месеца лишаване от свобода и определен строг режим на изпълнение на наказанието.

Към настоящия момент няма данни Д. да има други присъди или висящи дела.

Налице са основания за определяне на общо наказание по тези две наказателни дела. Към момента на извършване на деянията, не е имал влязла в сила присъда за тях. И по двете съвкупности е наложено един вид наказание лишаване от свобода в различен размер, без да е приложена разпоредбата на чл. 24 НК. Новото общо наказание следва да е в размера на най-тежкото осъждане пет години и шест месеца лишаване от свобода.   

В своята дейност съдът съобрази и възможността от прилагането на чл. 24 НК и увеличаване общото наказание. Прокурорът изрази позиция за прилагането на чл. 24 НК и увеличение на най тежкото наказание с шест месеца. Д. е извършил множество грабежи в кратък период от време, което е тежко деяние. Подсъдимия помоли да не бъде прилагана тази възможност.

Настоящата инстанция прие за основателно искането за увеличение на общото наказание с шест месеца. Д. е осъждан многократно, изтърпявал е няколко пъти наказание лишаване от свобода, които не са постигнали  промяна у него в спазване правовия ред. И преди всичко, по последните две дела, той е извършил поредица от грабежи в Нова Загора и Бургас, всичките съпроводени с физическо насилие. На пострадалите не са причинени съставомерни телесни повреди. При договарянето си с прокурора, а след това и резултата одобрен от съда, индивидуалната санкция за всяка съвкупност е преценена съответно на стореното престъпление. Поредица от грабежи по едно и също време в Нова Загора и Бургас, разкриват висока степен на обществена опасност на Д.. В някаква степен се е специализирал в нападението над различни хора в тези градове, издебвайки ги от засада и под прикритието на нощта. Извън физическото насилие над тези хора, те са преживели и много голяма психическа уплаха от преживяното. Поредицата от грабежи в Бургас доведе и до психоза сред населението. С оглед и на неговата съдебна обременялост, увеличаване на общото наказание е не само възможност, но в случая задължителна необходимост. В предходните осъждания има присъди за извършени различни престъпления, но преобладават осъжданията за грабежи. Освен посочените по горе, предмет на това производство, той има и три предходни присъди за такива престъпления. Съдът приема за обосновано увеличение на общото наказание с шест месеца. По двете дела съдилищата са определили наказания близки до минимума за този вид престъпление от пет години лишаване от свобода. Като резултат от процесуалното си поведение осъдения в значителна степен се е подпомогнал и смекчил санкционните последици за извършените престъпления. Това увеличение е съобразено с целите на наказанието по чл. 36 НК.

В настоящия момент Д. ***. По НОХД 141 му е била взета мярка за неотклонение задържане под стража от 23.11.2016 год., което следва да зачете и приспадне в изпълнение на наказанието.

На основание чл. 57 ал.1 т.2 б. „а“ ЗИНЗС следва да се определи строг режим за изтърпяване на наказанието.   

Воден от горното и на основание чл.306 ал.1 т.1 НПК, Бургаският Окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Определя общо наказание против Д.Г.Д. ЕГН ********** на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 и ал. 3 НК по одобрени споразумения по НОХД 141/17 г. на Окръжен съд Сливен, осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода и НОХД 52/18 г. на Окръжен съд Бургас, осъден на пет години и шест месеца лишаване от свобода, като НАЛАГА най тежкото от тях - пет години и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 24 НК, увеличава определеното общо най тежко наказание с шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „а“ ЗИНЗС определя първоначален „строг” режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода.  

На основание чл. 59 ал.1 НК приспада времето, през което Д. е с мярка за неотклонение задържане под стража по НОХД 141/17 год., считано от 23.11.2016 год. досега.  

Определението може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок от уведомяването.

Страните са уведомени за настоящото решение в съдебно заседание.

 

 

 

 Председател:                             Съдебни заседатели: