№ 871
гр. Б., 27.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120204860 по описа за 2021 година
Производството пред БРС е по реда на чл.59-чл.63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на А.Я. К. с ЕГН ********** от гр.Б., ..., и съдебен
адрес в гр.Б., ... чрез адв.Р.П. АК-Б. против Наказателно постановление № 592161-
F6114624/06.08.2021г на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Б., с което за
нарушаване на чл.96 ал.1 изречение второ от Закона за данъка върху добавената стойност
(ЗДДС) и на основание чл.178 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500
(петстотин) лева.
Недоволен от наказателното постановление, жалбоподателят го обжалва изцяло, като
сочи, че неговото издаване не е по повод проверка, а затова, че ФЛ е подало заявление за
регистрация по ЗДДС няколко дни след изтичането на срока по собствено инициатива.
Счита, че нарушението е маловажен случай. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не явява. За него се явява
упълномощен адвокат. Не се сочат нови доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата–ТД на НАП Б., също редовно призована, се представлява от
ЮК, който оспорва основателността на жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното
постановление. Не представя нови доказателства. Моли за присъждане на ЮК
възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните
и като обсъди събраните доказателства намира, жалбата за процесуално допустима като
подадена от легитимирано лице, пред надлежен съд и депозирана в 7 дневен преклузивен
срок, а след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид възраженията
и доводите на страните и съобрази закона, приема от фактическа и правна страна следното:
1
Административната отговорност на жалбоподателя е за това, че е следвало да подаде
заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС в срок от 14.04.2021г до 21.04.2021г
включително, в ТД на НАП-Б. в Дирекция „Обслужване“. Задълженото лице подало
заявление за регистрация по ЗДДС с вх.№023912101791566/13.05.2021г на основание чл.96
ал.1 ЗДДС–задължителна регистрация с деклариран облагаем оборот за последните 12
месеца преди текущия в размер на 192621,66 лева. След извършена проверка на
представените документи (нотариални актове, банкови извлечения, справки и др.) се
установило, че задълженото лице е реализирало облагаем оборот за периода от 01.03.2021г
до 14.04.2021г в размер на 71311,85 лева от получено авансово плащане на 02.03.2021г по
продажба на недвижим имот в размер на 4211,85 лева и от продажба на недвижим имот на
14.04.2021г с нотариален акт №448/14.04.2021г в размер на 67100,00 лева. Съгласно
разпоредбата на чл.96 ал.1 изречение второ от ЗДДС „когато оборотът е достигнат за период
не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия лицето е длъжно да
подаде заявление в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът“ На 14.04.2021г
лицето е достигнало облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС на основание
чл.96 ал.1 изречение второ от ЗДДС до 21.04.2021г включително. Свидетелката П.Д. на
длъжност старши инспектор по проходите в ТД на НАП-Б. счела, че с това си деяние А.К. с
ЕГН ********** от гр.Б. извършил административно нарушение на чл.96 ал.1 изречение
второ от ЗДДС. По този повод на 02.06.2021г същата съставила акта за установяване на
административно нарушение № F614624 (лист 9 от делото), в който дала правна
квалификация по чл.96 ал.1 изречение второ от ЗДДС. Но нито в акта, нито в НП е посочено
кога е станало известно на контролния орган това нарушение–очевидно в деня на подаване
на заявлението за регистрация. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени
възражения по акта (лист 21 от делото).
Като е взел предвид събраните по преписката доказателства–писмени, както и
съставения акт и писмените възражения по него, административнонаказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление (лист 7 и 8 от делото), в което при пълна
идентичност с описателната част и с правна квалификация в акта на основание чл.178 от
ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция 500 (петстотин) лева.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира
свидетелските показания на свидетелите Д. и К. като ги намира за безпристрастни и
последователни.
Съгласно нормата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е дали правилно е
приложен законът, както процесуалният, така и материалният, независимо от основанията
посочени от жалбоподателя-аргумент на чл.314 ал.1 НПК вр.чл.84 ЗАНН. В изпълнение на
това си прамовомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от кометентни за това
административни органи съгласно представената Заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г (лист
23 от делото).
2
Изрично в Заповедта е посочено в т.1.2 , че НП по чл.178 от ЗДДС се издават от
директорите на Дирекция «Обслужване» в ТД на НАП, а съгласно т.2.1 всички органи по
приходите са компетентни да установяват нарушения по ЗДДС и да съставят актове.
Нарушението е подробно описано, но не е посочено обаче кога е установено. Съдът
отчита, че нито в акта, нито в наказателното постановление е посочено на коя дата е
констатирано нарушението. Единствено е посочен периодът, за който ДЗЛ е било длъжно да
подаде заявлание за регистрация по ДДС. Сочи се, че изтичането на срока по чл.96 ал.1
изречение второ ЗДДС е бил до 21.04.2021г. Следователно нарушението се счита за
извършено чрез бездействие в деня, следващ деня на изтичането на законовия срок, т.е на
22.04.2021г. Налице е нарушение на императивните правила на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН. Неотразяване на датата на откриването на нарушителя (нарушението) пречи на съда
да провери дали е спазен срокът по чл.34 ал.1 ЗАНН.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове.
В настоящия казус съдът отчита, че нарушението е за неподаване в срок на заявление за
регистрация по ЗДДС. Отчита, че заявлението било подадено на 13.05.2021г, т.е. 12 дни по-
късно от крайния срок по закон. В този смисъл правилно е определена
административнонаказателната разпоредба на чл.178 ЗДДС и е наложена имуществена
санкция в минималния предвиден в закона размер.
Съдът счита, че деянието съставлява и "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1,
б."а" от ЗАНН.
Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за
маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването
му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че
не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от Наказателния
кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното
деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а"
ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката
за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида
на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
3
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н.,
като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед
горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че
в настоящия случай са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.
В конкретния случай няма данни жалбоподателят да е извършвал други
административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа
противоправна проява. Същият добросъвестно сам е подал заявление за регистрация и е
спомогнал да бъде уличен в извършване на административно нарушение. Същият не е ЮЛ,
не ползва услугите на счетоводител, не могъл да узнае своевременно за закъснението.
Горните обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен
начин маловажност на случая на административно нарушение. Изрично в този смисъл е и
съдебната практика, обективирана в Решение № 1553 от 4.10.2016 г. на АдмС-Б. по к.а.н.д.
№ 1206/2016 г.
Всичко описано по-горе сочи, че в конкретния случай отговорността на
жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, поради което и подадена жалба следва да
се уважи.
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производство по ал.1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото съдът следва да осъди
НАП-София да заплати на жалбоподателя направените в хода на съдебното производство в
тази инстанция разноски в размер то 150 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение трето и ал.3 от ЗАНН, Б.кият
районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №592161-F6114624/06.08.2021г на директора
на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Б., с което на А.Я. К. с ЕГН ********** от гр.Б.,
..., и съдебен адрес в гр.Б., ... чрез адв.Р.П. АК-Б. за нарушаване на чл.96 ал.1 изречение
второ от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.178 от
ЗДДС е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА НАП- София да заплати на А.Я. К. с ЕГН ********** от гр.Б., ..., и
съдебен адрес в гр.Б., ... чрез адв.Р.П. АК-Б. разноски в размер на 150 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5