№ 1274
гр. Благоевград, 18.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20241200501090 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 257/02.08.2024г., постановено по гр.д. № 1550/2023г. по описа на РС
Петрич, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от П. М. Х., ЕГН
**********, от ***, чрез пълномощника а. И. Д..
С въззивната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното съдебно решение,
като постановено при грубо нарушаване на процесуалните правила. Изведено е с жалбата и
оплакване за необоснованост на обжалваното решение от събраните по делото
доказателства.
Сочи се с въззивната жалба, че за да отхвърли предявените искове съдът е приел, че са
събрани достатъчно доказателствени данни, че волята на ответницата М. Н. при сключване
на Договор за покупко-продажба на лек автомобил марка и модел „***“ с рег. № ***, с
нотариална заверка на подписите с рег. № 510 на нотариус в район РС Петрич с рег. № 510
на Нотариалната камара- К. Т. е била опорочена посредством заплашване, сторено от ищеца
и поради тази причина е приел за основателно направеното възражение за унищожаемост на
сделката.
Поддържа се от въззивната страна, че по делото не са събрани доказателства ответницата да
е заплашвана от П. Х. под каквато и да е било форма. Договорът е сключен пред нотариус,
което е гаранция за неговата законосъобразност. Твърденията на ответницата за упражнено
по отношение на нея психическо насилие под формата на заплашване не се доказаха.
Сочи се, че за да бъде унищожена една сделка на това основание е необходимо
извършването на противоречащи на закона или морала действия от едната страна по
договора, като вследствие на тези действия у другата страна да е възникнал основателен
1
страх, който да е оказал въздействие върху нея при подписване на договора.
Във връзка с оплакването за необоснованост на обжалваното решение на РС Петрич,
поддържа се че предявените искове са неоснователни, тъй като не се доказва упражнено по
отношение на ответницата психическо насилие от страна на ищеца П. М. Х..
От показанията на св. В. К. се установява, че през месец септември или октомври 2020г.
забелязал ответницата да е унила и с насълзени и насинени очи. Св. К. споделя че никога не
я е виждал в такова положение. Възприел я като трепереща и умислена. Относно причините
за емоционалното състояние на ответницата св. К. възпроизвежда казаното му от ответната
страна. В тази си част показанията на св. К. не се подкрепят от други доказателства, поради
което не следва да бъдат кредитирани като достоверни. От показанията на св. И. Д., който е
вуйчо на мъжът, с който ответницата е живяла на съпружески начала се установява че през
2020г. ответницата и племенника му споделили, че между тях има проблеми в техните
отношения, както и че са разделени. Твърди, че през 2020г. ответницата не му е споделила
нещо по-притеснително. Едва през лятото на 2021г. възприел, че ответницата е притеснена и
повяхнала, като тогава му споделила, че има проблеми с новия си приятел, който я изнудвал
и тя му преписала къщата, апартамента и колата.
Единствено само св. В. К. споделя за нестабилно емоционално и психическо състояние на
ответница през месец септември 2020г, като неговите показания не се подкрепят от други
доказателства. Напротив св. И. Д. не само, че не споделя да е възприел ответницата през
този период в такова състояние, но твърди че тя не му е споделила нещо притеснително.
Липсват доказателства, от които може да бъде направен извод, че нестабилното
емоционално и психическо състояние на ответницата през този период се дължи на
физически и психически тормоз осъществяван от П. Х. през този период. Предвид
проблемите, които са имали Валентин и ответницата, може да бъде направен извод, че това
състояние се дължи на неправомерни действия от негова страна.
Не се установява и доказва от ответната страна твърдението в исковата молба, че е била
заплашвана от Х. да прехвърли собствеността върху автомобила. За отправени заплахи
спрямо ответницата по делото са налични единствено косвени доказателства, които не се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и не водят до несъмнен
извод, че е извършено заплашване, вследствие на което е извършено разпореждането с
процесния автомобил.
Поддържа се с въззивната жалба, че възражението се явява и неоснователно поради
обстоятелството, че срокът по чл. 32 ал. 2 от ЗЗД е изтекъл. Договорът за прехвърляне
собствеността на процесния автомобил е сключен на 09.11.2020г. В отговора не са изложени
факти и обстоятелства и не са събрани по делото доказателства за реализирани след тази
дата действия по заплашване спрямо ответницата. При това положение срокът по чл. 32 ал. 2
от ЗЗД е изтекъл на 09.11.2023г. т.е. преди депозиране на настоящата молба, а възражението
за унищожаемост на договора за покупко-продажба е направен в отговора на искова молба,
депозирана в съда на 09.01.2024г.
2
При даване ход на съдебното заседание, насроченото за 05.06.2024г. съдът не се е съобразил
с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК и е дал ход на делото в наше отсъствие, като е приел, че
не са били налице предпоставките за отлагане на делото. Допуснатото процесуално
нарушение по даване ход на делото в нарушение на чл. 142 ГПК е винаги съществено и води
до неправилност на постановеното съдебно решение.
Предвид на изложеното иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
Решение № 257 от 02.08.2024г., постановено по гр. дело № 1550/2023г. по описа на РС
Петрич, като недопустимо и да върнете делото за разглеждане от друг състав на съда, с
изрични указания за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, алтернативно да
отмени обжалвания съдебен акт и да уважите предявнеите искове с исковата молба.
В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор
от М. Ж. Н., ЕГН **********- ответник по гр.д. № 1550/2023г. по описа на РС Петрич, чрез
пълномощника а. Г., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Оспорват се доводите наведени с въззивната жалба- за необоснованост на обжалваното
съдебно решение, като се възразява че с нея е изразено становище по отношение на
събраните доказателства, но анализа му е съвсем кратък и изцяло неверен. Коментарът на
свидетелските показания повърхностно ги оценява, като не прави връзка между тях и
фактите, и обстоятелствата, изтъкнати още в отговора на исковата молба, които намериха
почти изцяло потвърждение чрез гласните доказателства.
Сочи се в отговора на въззивната жалба, че в изпълнение на закона първоинстанционният
съд пределно ясно и проследимо е изяснил защо ги приема за достоверни и защо те служат
за установяване на твърдяното от ищцовата страна заплашване. А коментираните от съда
допълнителни доказателства, ..от косвен характер..., съвсем точно и законосъобразно са
послужили да приеме, че направеното от ответницата възражение за унищожаемост, е
напълно доказано.
Колкото до изразеното становище от ищеца, че възражението ни е преклудирано/ по чл.32
ал.2/, то се основава на същия текст, но по чл. 32 ал.3 от ЗЗД.
Поради изложеното, иска се от въззивния съд да отхвърли жалбата като неоснователна.
Не се правят доказателствени искания.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване и последващ инстанционен съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на
изискванията на закона за форма и съдържание.
Писменият отговор е депозиран своевременно, от насрещната страна, чрез процесуалния и
представител, като същият отговоря на изискванията на закона за дължимото съдържание.
С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС Петрич и във
връзка с правилното приложение на материалния и процесуалния закон- за обосноваността
3
на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, относно неговата
допустимост и правилност, като същите са по съществото на делото и съда ще се произнесе
по тях с въззивното си решение.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 05.12.2024г. от 09.30 часа, за която дата
да се призоват страните и техните пълномощници.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4