М О Т И В И

            КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 426 /2015 ГОД. ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

                  С.о.п. е внесла обвинителен акт в С. ОКРЪЖЕН СЪД за разглеждане срещу

                  подс. З.П.Х., роден на *** ***, с ЕГН **********, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно специално образование, безработен, настоящ адрес ***, с обвинение за това, че :

                   -1. На 26. 03. 2013 год., около 20. 13 часа, в гр. К., обл. С. от ул. „Й.Й.", пред търговски обект „М. г." - денонощен магазин за алкохол и цигари, заедно с подс. М.Н.Р. с ЕГН ********** е отвлякъл К.Ц.Д. ЕГН **********, като деянието е извършено от две лица - престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2,пр. 1, във вр. с ал. 1 от НК.,

                  -2. На 26. 03. 2013 год. за времето от около 20. 13 часа до около 20. 16 часа в гр. К., обл. С., в съучастие с подс. М.Н.Р. ЕГН **********, като съизвършител, противозаконно е лишил от свобода К.Ц.Д. с ЕГН **********, като го е затворил в купето на лек автомобил марка „О“, модел „А“ с ДК № СА **** РК - престъпление по чл. 142а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 , вр. ал. 1 от НК.,

                  -3. На 26. 03. 2013 год. за времето от около 20. 16 часа до около 20. 26 часа в гр. К., обл. С., в съучастие с подс. Д.Е.Д. с ЕГН **********, като съизвършител, противозаконно е лишил от свобода К.Ц.Д. с ЕГН **********, като го е затворил в багажника на лек автомобил марка „О“, модел „А“ с ДК № СА **** РК - престъпление по чл. 142а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 , вр. ал. 1 от НК.

                  подс. М.Н.Р., роден на *** год. в гр. П., с ЕГН **********, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, настоящ адрес ***, с обвинение за това, че :

                 -1. На 26. 03. 2013 год., около 20. 13 часа, в гр. К., обл. С. от ул. „Й.Й.", пред търговски обект „М. Г." - денонощен магазин за алкохол и цигари , заедно с подс. З.П.Х. с ЕГН ********** е отвлякъл К.Ц.Д. с ЕГН**********, като деянието е извършено от две лица - престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, пр. 1, във вр. с ал. 1 НК.,

 

 

 

 

                - 2. На 26.03.2013 год. за времето от около 20. 13 часа до около 20. 16 часа в гр. К., обл. С., в съучастие с подс. З.П.Х. с ЕГН **********, като съизвършител, противозаконно е лишил от свобода К.Ц.Д. с ЕГН **********, като го е затворил в купето на лек автомобил марка „О“, модел „А“ с ДК № СА **** РК - престъпление по чл. 142а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 , вр.ал. 1 от НК.,

               - 3. От неустановена дата и година до 27. 03. 2013 год. в апартамент в гр. К., кв. „З.“, блок *, Вх. *, ет.*, ап.*, собственост на Б.Л.А., ЕГН **********, в стая ползвана от М.Н.Р., без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - растителна маса с тегло 0,13 грама, представляваща коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 1,9 %, на стойност 0,78 лв. /седемдесет и осем стотинки/, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.

                подс. Д.Е.Д., роден на *** ***, с ЕГН **********, българин, с българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование, управител на „Д. - Д. **" ЕООД, с настоящ адрес ***, с обвинение за това, че :

                -На 26. 03. 2013 год. за времето от около 20. 16 часа до около 20. 26 часа в гр. К., обл. С., в съучастие с подс. З.П.Х. с ЕГН **********, като съизвършител, противозаконно е лишил от свобода К.Ц.Д. с ЕГН **********, като го е затворил в багажника на лек автомобил, марка „О“, модел „А“ с ДК № СА **** РК - престъпление по чл. 142а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 , вр. ал. 1 от НК.

 

                 В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на С.о.п. поддържа обвиненията така както са повдигнати против тримата подсъдими. Счита, че същите се доказват по безсъмнен начин от установената по делото доказателствена съвкупност. Пледира, на подсъдимите З.Х., М.Р. и Д.Д. за всяко едно от извършените от тях престъпления по чл. 142а, ал. 1 от НК и по чл. 142, ал. 2 от НК, да бъде наложено наказание „лишаване от свобода" в размер на три години, изпълнението на които да бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години, и глоба в размер на 1000 лв. касателно престъпното деяние по чл. 354а, ал. 5 от НК, обвинение за което, е повдигнато против подс. М.Р..

               Защитата на подс. Х. оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия - адв. Д. Я. от САК счита, че обвинителната теза не е доказана по изискуемия от закона безсъмнен начин. Пледира се за постановяване на оправдателен съдебен акт. Подс. Х. се присъединява към изложеното от защитника си. В последната си дума, подсъдимия моли да бъде оправдан.

               Защитата на подс. Р. също оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия - адв. Д. Л. от САК счита, че обвинителната теза не е доказана по изискуемия от закона безсъмнен начин. Пледира се за постановяване на оправдателен съдебен акт. Подс.

 

Р. се присъединява към изложеното от защитника си. В последната си дума, подсъдимия моли да бъде оправдан.

               Защитата на подс. Д. на свой ред, също оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия - адв. Т. Л. също счита, че обвинителната теза не е доказана по изискуемия от закона безсъмнен начин. Отново се пледира, за постановяване на оправдателен съдебен акт. Подс. Д. се присъединява към изложеното от защитника си. В последната си дума, подсъдимия моли да бъде оправдан.

 

                ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

 

                Свидетелите В.Й.В. и Б.К.К. във връзка с извършваната от тях трудова дейност /в автосервиз находящ се в гр. К./, притежавали заваръчен апарат /т.н. телоподаващо устройство, термин, който с оглед конкретиката на казуса ще бъде използван и по-долу/, който им бил откраднат. Освен, че сезирали компетентните органи /в случая, РУ на МВР - К./, свид. В., а е голяма степен на вероятност и свид. К., споделили за проблема си и с Е. Д. - баща на подс. Д.Д.. Е. Д. пък от своя страна помолил сина си ако разбере нещо за открадната вещ, да му каже. Един ден, подс. Д. заедно с подс. З.Х. споменал пред В., че има предположение, кой може да е откраднал телоподаващото устройство. До този разговор между свид. В. и подсъдимите Х. и Д. се стигнало поради няколко обстоятелства. Първо, подс. Х. разбрал от подс. Д., че на приятел на бащата на последния, било откраднато телоподаващо устройство, а впоследствие, при разговор с подс. Р.Х. разбрал, че свид. Д. продава именно телоподаващо устройство. Подс. Х. поискал от подс. Р. да организира среща със свид. Д. за да видят въпросното устройство и дали то, е откраднатото от свид. В..

                 Свид. В.Ц. ***, поради и което, познавал живущия в същия град, подс. М.Р. лично, а подс. З.Х., знаел само по прякор. В края на 2012 год., свид. Ц. се запознал е наскоро пристигналия в гр. К., свид. К.Д.. Покрай домашния любимец на Д., двамата станали приятели. Вечерта на 26. 03. 2013 год. свид. Ц. се прибрал от училище и позвънил от мобилния си телефонна на свид. Д., при което се уговорили последния да го посети в дома му, за да играят карти. След пристигането на Д., двамата започнали да телефонират на свои приятели за да играят, но те вече се били събрали на друго мяст. Около 20. 02 часа, свид. Ц. позвънил и на подс. Р., но последния му отказал. Минута, две по-късно, Р. позвънил на Ц. и го попитал дали са заедно със свид. Д.. След като разбрал, че Ц. и Д. са заедно, подс. Р. казал на първия, че иска да се срещнат. Ц. казал на Д. за проведения разговор и двамата заедно се отправили към мястото на срещата - магазин разположен в близост до учебно заведение находящо се в гр. К., Софийска област. Когато пристигнали, видели, че пред магазина имало спрял автомобил /м. „Опел", м. „Астра", с две врати и багажник, тъмнозелен на цвят/ с шофьор, подс. З.Х.. Тогава, от предна дясна врата на автомобила се показал подс. Р. и им казал, да се качат. Ц. и Д. се качили, като за целта, Р. излязъл от автомобила, здрависал се със свидетелите и след размяна на общи реплики, дръпнал предната дясна седалка, за да може в купето на колата пръв да влезе Д., а след него и свид. Ц.. Междувременно, подс. Х. телефонирал на подс. Д. и му казал, че знае къде може да е телоподавощото устройство и, че пътува към него. Същевременно, попитал Д. има ли проблем да им покаже устройството което продава, получавайки утвърдителен отговор. Автомобила потеглил и след като изминал 500-600 м., наближавайки дома на подс. Д., преустановил движение. Подс. Р. предложил на свид. Ц. да слязат, което и сторили. Пръв излязъл Р., а след него и свид. Ц., оставайки предната дясна седалка опряна напред, сгъната като за слизане от автомобила, а и предната дясна врата на МПС, отворена. После в колата се качил подс. Д., сядайки на предната дясна седалка. Л.а. марка „О“, модел „А“ с ДК № СА **** РК потеглил, а свид. Ц. и подс. Р. останали на тротоара, и след като поговорили, тръгнали да се прибират. Свид. Ц. е категоричен, че физическа, респективно, вербална агресия или въздействие спрямо свид. Д. не е била оказвана нито при влизането му в автомобила, нито след това /в.ж. стр. 183 от съд.пр.-во/. При напускането си на същия автомобил, свид. Ц. не видял свид. Д. да предприема каквито и да е било действия насочени към излизане от автомобила, като например, преместване в дясна посока /в.ж. стр. 185 от съд. пр.-во/..

                   След като потеглил, подс. З.Х. се насочил към гаража в който работели свид. В. и свид. К.. По пътя, подс. Д. попитал свид. Д. дали е взимал отнякъде телоподавощо устройство и дали разполага е такова. Д. отговорил че има такова в дома си и може да го покаже. Тогава Д. му казал, че първо ще отидат до гаража на негови познати на които било откраднато такова устройство за да се уточнят, тъй като той не знаел какво представлява въпросния апарат. Процесният л.а. марка „О“, модел „А“ с ДК № СА **** РК спрял пред гаража при което, пръв от автомобила излязъл подс. Д. и влязъл вътре, а след него излезли подс. Х., от предната лява врата и свид. Д., от предната дясна врата. Веднага след излизането си от автомобила, свид. Д. побегнал. Тичайки, стигнал до магазин за продажба на алкохол и цигари „Табако", находящ се в непосредствена близост до ж.п. гарата на гр. К.. Свид. Д. влязъл в магазина и задъхан и разтреперан казал на продавачката - свид. Н. Ц. М. със заповеднически тон, да се обади веднага на тел. 112 или на полицията. Свидетелката го попитала защо да се обажда, при което свид. Д. и отговорил, че е бил в багажник на автомобил и искали да го отвлекат. Свидетелката М. му дала личния си мобилен телефон и свид. Д. се обадил на тел. 112 /том 3. л. 16 от дос.-пр.во/, като обаждането му било прието от единния национален номер за спешни повиквания тел. 112 в 20 ч и 27 мин. на 26. 03. 2013 год. При това си обаждане, свид. Д. заявил, че е бил заплашван от няколко момчета, и, че същите искали да го бият. След това обаждане, Д. поискал чаша вода и цигара от свид. М. и излязъл пред магазина, където седнал на маса и изпил водата на един дъх. Свид. М. го последвала, като забелязала при повторния си контакт с него, че ръцете му треперят и имал уплашен и уморен вид. Свид. М. чула свид. Д.

 

 

 

да разсъждава на глас, казвайки: „ пет човека ще ме отвличат мен, без да са им откраднал телоподаващото...". Десет минути по-късно, в 20 ч. и 37 мин. на същата дата, свид. М. отново се обадила на тел. 112 като съобщила, че при нея има мъж, който казва, че бил отвлечен, а впоследствие, била осъществена и конферентна връзка с РУ на МВР-К..

Скоро след това, пред посочения магазин с два патрулни автомобила, пристигнали служители на РУ на МВР-К. - автопатрул № 2 в състав, свид. И. П. М. - ст. полицай и свид. С.И.С., също ст. полицай. Този патрул, откарал свид. Д. в РУ на МВР - К., където същият дал показания. Автопатрул № 1 в състав - свид. Р. Р. С. -мл.автоконтрольор и свид. Т. П. Д. - ст. полицай, тръгнали на обход из улиците на гр. К. за да издирват автомобила, описан им от свид. Д. - марка „Опел" - тъмен на цвят, с две врати и две лица в автомобила, едното от които - с прякор Ш. - управляващ автомобила. Около 21. 00 часа, посочените полицейски служители установили търсения автомобил на кръстовището на улиците „О." и „Х. Б.". В него се намирали подс. З.Х., който шофирал, а до него, на предната дясна седалка бил подс. Д.. Свид. Р. С. придружил подсъдимите З.Х. и Д.Д. ***, а свид. Т. Д. останал при автомобила, като същият преди това бил заключен от подс. Х.. След като придружил подсъдимите до сградата на Районното управление на МВР в К., свид. Р. С. се върнал при л.а. марка „О“, модел „А“ с ДК № СА **** РК и заедно с колегата си - свид. Т. Д. продължили да го охраняват, до пристигането на дежурната оперативна група и разследващ полицай, който извършил оглед на местопроизшествието. Били направени и детайлни снимки на автомобила, включая и съдържимото в багажното му отделение.

На другия ден - 27. 03. 2013 год. бил извършено претърсване и изземване при условията на неотложност в апартамент № 6 , находящ се в гр. К., ж.к. „З.“, блок *, вход *, ет. *, собственост на Б.Л.А., където от стая, обитавана от подс. М.Н.Р. бил иззет бял хартиен плик с надпис на него „Характеристика на М.Н.Р." и с три броя печати на гърба на плика: „СОУ „Д-р П. Б." гр. К.", съдържащ суха, зелена тревиста маса. Бащата на подс. М.Р. е дал обяснения, че стаята, в която е намерена сухата тревиста маса се обитава от сина му.

 

Видно от заключението по физикохимическа експертиза № 116 / 02. 04. 2013 год. /том 2, л. 129- 133 от дос. пр.-во/, растителната маса в плика е с нето тегло 0, 13 грама и представлява коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 1, 90 %. Според точка 2 от същата експертиза, конопът е поставен под контрол в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. От заключението по съдебно-оценителната експертиза пък се установява, че стойността на 0, 13 грама коноп с 1, 90 % съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол е 0, 78 лева.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза № 79 от 27. 03. 2013 год., при прегледа на свид. К.Ц.Д. се установява наличие на петнисто кръвонасядане, разположено в теменната област на главата, непосредствено до срединната линия вляво, съчетано с травматичен оток на меките тъкани, което увреждане е причинило на пострадалия болка и страдание. Увреждането е получено в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет с гладка контактна повърхност, като предвид цвета на увреждането може да бъде получено на 26. 03. 2013 година. Според експертът, посочените телесни увреждания са причинили на свид. К.Ц.Д. болка и страдание и представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК. В съдебно заседание, след предяване на албум към протокол за оглед на местопроизшествие и в частност, снимков материал сн. №№ 9, 10, 11 и 12 /, вещото лице е категорично в отговора си, че с оглед съдържимото в багажника на л.а. марка „О“, модел „А“ с ДК № СА **** РК, е невъзможно да не останат травматични увреждания по тялото на лице, ако то се е намирало в него. Експертът е категоричен и в отговора си, че освен констатираното наличие на петнисто кръвонасядане, разположено в теменната област на главата на свид. Д., други следи от наранявания по тялото му, не са били констатирани.

 

Видно от заключението на дактилоскопната експертиза № 112 от 28. 03. 2013 год., се установява идентичност между дактилоскопна следа № 3, иззета от „огледало за обратно виждане в купето" на л.а. „Опел Астра" с ДК№ СА **** РК и дактилоскопния отпечатък на безименния пръст на дясната ръка на свид. К.Ц.Д. по общи признаци /Вирбел/, така и по достатъчен брой индивидуални признаци - 15 броя. /т. 2, л. 102-104 от дос. пр.-во/.

Видно от същата експертиза, налице е идентичност между дактилоскопна следа №9, иззета от „метална част на тавана на багажника последователно от средата към лявата страна" и дактилоскопния отпечатък на показалец на лявата ръка на лицето К.Ц.Д. по общи признаци /Вирбел/, така и по достатъчен брой индивидуални признаци - 12 броя. /в.ж.том 2, л.104/./т. 2, л. 102-104 от дос. пр.-во/.

 

Видно от заключение на съдебномедицинска експертиза отразена в Протокол № 115 от 30. 03. 2013 год. на БНТЛ при ОД на МВР-С. на веществени доказателства (осем броя нишковидни обекти, иззети под №5 с протокол за оглед на местопроизшествие от 27.03.2013 год. -допълнителен, от багажника на автомобила), се установява, че: предоставените за изследване нишковидни обекти, описани и изследвани под обект №1 са един брой част от човешки косъм; един брой нишковиден обект, който не е косъм и шест броя човешки косми от глава. Човешките косми от глава показват морфологично сходство с космите сравнителен материал от главата на К.Ц.Д. по признаците: форма, дължина, пигмент, сърцевина, дебелина, форма на върхов и коренов край, и могат да произхождат от него. Частите от косми (в случая един брой част от косъм), не съдържа достатъчно морфологични данни за морфологично сравняване за сходство и различие./в.ж.том 2, л.122/.

 

 

 

С Протокол за доброволно предаване от 01.04.2013 г. е приобщен към веществените доказателства по делото оптичен диск с надписи: „maxell, 120 min.VIDEO/4.7 GB DATA; DVD-R; 1-16Х SPEED; RECORDBLE". Дискът съдържа видеофайлове от видеозапис за периода от 19. 00 ч. до 21. 00 ч. на 26. 03. 2013 год., направен от три охранителни камери, монтирани на търговски обект - денонощен магазин за алкохол и цигари „М. Г." с административен адрес: ул. „********" № ** в гр. К. (имащ лице и към ул. „И. Й."), пред който според обвинението, подс. З.Х. и подс. М.Р. чакали свид. К.Д. и свид. В.Ц. на 26. 03. 2013 год. около 20. 00 часа с л.а. „Опел Астра" с ДК№ СА **** РК. Камера № 1 обхваща периметър от пътното платно и тротоар пред търговския обект. Камери № 2 и № 3 обхващат периметър от вътрешността на търговския обект./в.ж. том 2, л.144/.

Видно от заключение на видео-техническа експертиза, обективирана в Протокол № 146 от 17.04.2013 г. на БНТЛ при ОД на МВР-С., при направената оценка на кадрите от видеозаписите се констатира, че същите са с качество, което ги определя като негодни за провеждане на идентификационно изследване. Не се установява обаче сцена, в която да се наблюдават насилствени действия /принудително качване-отвличане/ в лек автомобил от най-малко две лица на трето в.ж. /том 2, л.145/

 

 

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните, преценени и обсъдени, доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие, а именно: гласни доказателства, установени чрез показанията на разпитаните по делото свидетели, дадени от тях в съдебно заседание, както и гласни доказателства, установени чрез показанията на свидетелите дадени от тях пред орган на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, чрез обясненията на подс. Х. и подс. Д., заключенията на изслушаните по делото и приети експертизи, протоколите за извършени следствени действия и другите документи, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, писмените доказателства прочетени съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, приложените по делото веществени доказателства.

 

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Ц. М., И.Б.Х., Е.В.И., Н.А.А., Б.К.К., Р. Р. С., И. П. М., Т. П. Д., Р.А.Р., С.И.С., С.А.А., Х.П.Х., С. Б. З., С.Л.А., Я. Г. Ф. и В.Й.В., тъй като в същите не са налице никакви противоречия, налице е последователност, логичност и достоверност, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото. В частност, относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, имащи значение за изясняване обективната истина по делото и които са приети за безспорно установени,

съдът не констатира никакво вътрешно противоречие в показанията на нито един от посочените свидетели, като не констатира такова противоречие и между показанията на отделните свидетели.

 

Съдът кредитира също така и показанията на свид. В.Ц.Ц. /действително както твърди защитата, разпитван неколкократно без да е налице видима необходимост от провеждането на тази поредица от процесуално-следствени действия/. Това е така защото и в показанията на този свидетел е налице последователност, логичност и достоверност. Обстоятелството, че в показанията на този свидетел, депозирани в рамките на проведеното съдебно следствие и тези, депозирани от него, при разпита му по реда на чл. 223 от НПК пред съдия от Софийски окръжен съд по ч.н.д. № 167/2013 год. по описа на СОС не са налице същностни противоречия досежно възприетите от този свидетел факти, които са относими към предмета на доказване по делото, не може да бъде игнорирано. Тук е мястото де се посочи, че относно конкретно възприетите и възпроизведени от този свидетел факти, имащи значение за изясняване обективната истина по делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира вътрешно противоречие. Поради и това, показанията на свид. Ц. следва да бъдат възприети само и единствено, като достоверни. Не на последно място, показанията на този свидетел се подкрепят и от заключението по видео-техническа експертиза досежно липсата на каквито и да е било данни за насилствени действия /принудително качване-отвличане/ в лекия автомобил управляван от подс. З.Х..

 

Съдът не кредитира показанията на свид. К.Ц.Д.. На първо място, в същите са налице противоречия досежно възпроизведените и възприети от посочения свидетел факти, относими към предмета на доказване по делото. Освен липсата на логична причина, този свидетел първо да сигнализира за нанесен му побой, а втория подаден сигнал, да еволюира в оплакване за отвличане, показанията на Д. досежно качването му в инкриминирания автомобил и случилото се в него, до напускането на МПС от страна на свид. В.Ц., се явяват в явно противоречие с показанията на последния. Нещо повече, показанията на този свидетел ,т.е, свид. Д., освен факта, че се намират в противоречие с показанията на свид. Ц. и заключението по видео-техническата експертиза, се опровергават и от становището на експерта изготвил заключението по СМЕ. Както бе посочено по-горе, вещото лице е категорично в извода си, че с оглед съдържимото в багажника на л.а. марка „О“, модел „А“ с ДК № СА **** РК, е невъзможно да не останат травматични увреждания по тялото на лице, ако то се е намирало в него, както твърди че се е случило, свид. Д.. Експертът е категоричен и в отговора си, че освен констатираното наличие на петнисто кръвонасядане, разположено в теменната област на главата на свид. Д., други следи от наранявания по тялото му, не са били констатирани. Заявеното от този свидетел касателно въздействието упражнено върху физическия му интегритет се явява в противоречие и с показанията на полицейския служител - свид. И. П. М. /в.ж. стр. 70 от т. 2 от дос. пр.-во/.

 

 

Съдът възприема като обосновани и компетентно дадени и заключенията на експертите, изслушани по делото. Не може да има спор, че експертно заключение може да бъде отхвърлено само ако бъде констатирано обективно несъответствие с доказателствените материали или бъдат посочени основателни възражения за непълнота и неизясненост на съществени обстоятелства за изясняването на фактическата обстановка и разкриването на обективната истина. Щом такива слабости на изслушаните заключения обективно не са налице, то не съществува и основание за елиминирането им. Следва да се посочи, че в същността си експертните заключения съставляват научните изводи, като в тях, когато вещите лица използват термина "вероятност", то е именно в научния смисъл на понятието - доколкото разглеждат различни принципно допустими фактически възможности. По настоящето дело вещите лица компетентно и максимално изчерпателно са обсъдили възможните хипотези, което е сторено при съобразяване и анализ, на всички обективно установени по делото фактически данни.

 

 

Безспорно установените факти и обстоятелства изложени по-горе, не навеждат на сторените от представителя на обвинението изводи, че подс. З. П. Х. на датата 26. 03. 2013 год. за времето от около 20. 16 часа до около 20. 26 часа в гр. К., обл. С., в съучастие с подс. Д.Е.Д., като съизвършител, противозаконно е лишил от свобода К.Ц.Д., като го е затворил в багажника на лек автомобил марка „О“, модел „А“ с ДК № СА **** РК, че същия подсъдим на горепосочената дата, за времето от около 20. 13 часа до около 20. 16 часа, в гр. К., обл. С., в съучастие с подс. М.Н.Р. като съизвършител, противозаконно е лишил от свобода К.Ц.Д., като го е затворил в купето на лек автомобил марка „О“, модел „А“ с ДК № СА **** РК, както и, че това подсъдимо лице на 26. 03. 2013 год. за времето от около 20. 16 часа до около 20. 26 часа в гр. К., обл. С., в съучастие с подс. Д.Е.Д. като съизвършител, противозаконно е лишил от свобода К.Ц.Д., като го е затворил в багажника на лек автомобил марка „О“, модел „А“ с ДК № СА **** РК.

Безспорно установените факти и обстоятелства изложени по-горе, не навеждат на сторените от представителя на обвинението изводи, че подс. М.Н.Р. на датата 26. 03. 2013 год., около 20. 13 часа, в гр. К., обл. С. от ул. „Й.Й.", пред търговски обект „М. Г." -денонощен магазин за алкохол и цигари, заедно със подс. З.П.Х. е отвлякъл К.Ц.Д., като деянието е извършено от две лица, че подс. Р. на същата дата - 26. 03. 2013 год. за времето от около 20. 13 часа до около 20. 16 часа в гр. К., обл. С., в съучастие с подс. З.П.Х. като съизвършител, противозаконно е лишил от свобода К.Ц.Д., като го е затворил в купето на лек автомобил марка „О“, модел „А“ с ДК № ******, както и, че този подсъдим от неустановена дата и година до 27. 03. 2013 год. в апартамент в гр. К., кв. „З.“, блок 1, вх. А, ет. 2, ап. 6, собственост на Б.Л.А. с ЕГН **********,  в  стая  ползвана от  М.  Н.  Р.,  без  надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - растителна маса с тегло 0,13 грама, представляваща коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 1,9 %, на стойност 0,78 лв. /седемдесет и осем стотинки/, като случаят е маловажен.

Отново, безспорно установените факти и обстоятелства изложени по-горе, не навеждат на сторените от представителя на обвинението изводи, че подс. Д.Е.Д. на датата 26. 03. 2013 год. за времето от около 20. 16 часа до около 20. 26 часа в гр. К., обл. С., в съучастие с подс. З.П.Х., като съизвършител, противозаконно е лишил от свобода К.Ц.Д., като го е затворил в багажника на лек автомобил, марка „О“, модел „А“ с ДК № СА **** РК.

Това е така защото, на първо място по делото липсват категорични и безсъмнени доказателства, нито са налице косвени такива, които при внимателен анализ и взаимовръзка да водят до единствено възможно заключение което пък, да се явява в подкрепа на обвинителната теза по начин, удовлетворяващ изискванията визирани в нормата на чл. 303 от НПК. Съгласно посочената разпоредба, присъдата не може да почива на предположения, а подсъдим може да бъде признат за виновен в извършването на дадено престъпление само и единствено когато, обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин, което не е сторено по настоящето дело.

Тъй като по делото не бе доказано по безсъмнен и категоричен начин, че подс. Х., Р. и Д. са извършили деянията по чл. 142а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 , вр. ал. 1 от НК и по чл. 142, ал. 2, т. 2, пр. 1, във вр. с ал. 1 НК за които са им били повдигнати обвинения, съдът приложи разпоредбата на чл. 304 от НПК и ги призна за невинни в извършването на същите, поради и което, и ги оправда.

Тук е мястото да се отбележи, че данните, съдържащи се в приложените по делото веществени доказателствени средства, изготвени в резултат на използвани разузнавателни средства, съдържащи се в обособени томове с гриф „Поверително" , не водят априори и са недостатъчни по своето съдържание, дори и при съпоставка с останалия събран по делото доказателствен материал, да обосноват по несъмнен начин, доказаността на повдигнатите против подсъдимите Х., Р. и Д. обвинения за извършване на престъпления по по чл. 142а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 , вр. ал. 1 от НК и по чл. 142, ал. 2, т. 2, пр. 1, във вр. с ал. 1 НК. Употребените реплики от страна на част от подсъдимите извън съмнение, могат да имат различна интерпретация и внимателният прочит на същите след съответен анализ също не обуславя наличието на един само възможен извод включая и при корелация с останалите събрани по делото доказателства, обосноваващ обвинителната теза.

Аналогична е ситуацията с идентичността между дактилоскопна следа №9, иззета от „метална част на тавана на багажника последователно от средата към лявата страна" и дактилоскопния отпечатък на показалец на лявата ръка на лицето К.Ц.Д.. Съдът се доверява на експерта изготвил заключението по дактилоскопната експертиза № 112 от 28. 03. 2013 год., но с оглед недостоверността на показанията на свид. Д. и разясненията на вещото лице Т. /в компетентността на когото, настоящия съдебен състав не изпитва каквото и да е било съмнение/ дадени в съдебно заседание, не счита, че тази дактилоскопна следа е оставена именно по начина, описван от свид. К.Д., още повече, че по делото остана неизяснен с категоричност въпроса,

дали процесния автомобил след привеждането му на охраняем паркинг на РУ МВР-К. не е бил показван на коментирания свидетел за да го разпознае.

 

Що се касае до повдигнатото против подс. М.Н.Р. обвинение за извършване на престъпление по чл. 354а. ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2. т. 1 от НК, при изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че този подсъдим формално е осъществил признаците на състава на това престъпление, като от неустановена дата и година до 27. 03. 2013 год. в апартамент в гр. К., кв. „*“, блок *, вх.*, ет. *, ап. *, собственост на Б.Л.А. с ЕГН **********, в стая ползвана от М.Н.Р., без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - растителна маса с тегло 0,13 грама, представляваща коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 1,9 %, на стойност 0,78 лв. /седемдесет и осем стотинки/, но обществената опасност на това деяние, е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.

Обстоятелствата, които обосновават този правен извод се свеждат до конкретни обективни признаци на самото деяние и до обстоятелства, свързани е личността на подсъдимия, които, обсъдени в съвкупност, разкриват по смисъла на чл.9, ал.2 НК явно незначителни по степен на обществена опасност последици от деянието.

Степента на обществена опасност на деянието следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед тежестта на посегателството върху обществените отношения, обект на престъплението. Обекта на престъплението по чл. 354а от НК са обществените отношения, свързани с опазване на народното здраве. Предмет на деянието по настоящото дело е неголямо по количество и стойност наркотично вещество - растителна маса с тегло 0,13 грама, представляваща коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 1,9 %, на стойност 0,78 лева.

Действително ниската стойност на предмета на престъплението като единствен аргумент, не е достатъчен за обосноваване приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, като в този смисъл е налице изобилна съдебна практика, но при извършване на преценка за наличие на изключващ престъпния характер на дадено деяние признак, каквато е обществената му опасност, следва да бъдат обсъдени и взети предвид не само фактическите данни, определящи степента на обществената опасност на извършеното от дееца, но и тези, относими към степента на обществена опасност на самия деец.

В случая, малозначителността на деянието е свързана преди всичко с възможните или настъпили вредни последици и затова, когато те са явно незначителни, обществената опасност на деянието е толкова ниска, че третирането му като престъпление, дори и представляващо маловажен случай, е неоправдано. Незначителността на предмета на деянието - било като вещ или като стойност на вещта - и липсата на други вредни последици от него, обуславят и явната незначителност на обществена опасност на такова деяние, което пък е основание да се приложи по отношение на него правилото на чл. 9, ал. 2 от НК. Последното е приложимо за всички деяния, формално осъществяващи признаците на който и да било престъпен състав, а що се отнася до личността на извършителя - тя, без напълно

 

 

 

да се игнорира, няма определящо значение за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК първо, и второ - следва да се обсъждат не само и не толкова досегашните й проявления, колкото поведението на дееца в конкретния случай. (Решение № 557 от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 609/2008 г., III н. о., НК).

Липсата на отрицателни характеристични данни за подсъдимия и обстоятелството, че не е осъждан също следва да бъдат взети придвид. Въпреки, че с деянието осъществено от подс. Р. е реализирана обществена опасност, при конкретната фактология, по степен, тя е явно незначителна и съществено не застрашава обществените отношения, обект на защита от Раздел Трети, Глава Единадесета от НК по начина изискван от закона, за да може стореното от този подсъдим да придобие качеството на престъпление, обстоятелство, обуславящо приложението на чл. 9, ал. 2, предл. 2 от НК, т.е., оправдаването на подсъдимия, на посоченото основание.

Поради и всичко изложено до тук, състава на съда на основание чл. 304 от НПК вр. с чл. 9, ал. 2 от НК призна подсъдимия Р. за невинен и го оправда по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3,пр. 2, т. 1 от НК.

 

Съдът постанови на основание чл. 112, ал. 2, пр. 2 от НПК веществените доказателствени средства, изготвени в резултат на използвани специални разузнавателни средства, съдържащи се в обособен том с гриф „Поверително", съдържащ класифицирана информация, с per. № 2-21-15 / 03. 08. 2015 год. да останат към делото, в срока на неговото съхранение, след което да бъдат унищожени по надлежния ред.

 

При съобразяване с разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът постанови, след влизане на присъдата в законна сила веществените доказателства -лек автомобил марка „О.“ модел „А." с ДК№ СА **** РК, намиращ се на охраняем паркинг на РУ МВР-К. и ключове от лек автомобил марка „О.“ модел „А." с ДК№ СА **** РК - три на брой с ключодържател на „Опел", метален, да бъдат върнати след влизане на присъдата в сила на собственика им.

На основание чл.190, ал. 1 от НПК разноските по делото следва да останат за сметка на държавата.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                   Председател: