Р Е Ш Е Н И Е
№
……………/……………….06.2019
год., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският окръжен съд,
гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за разглеждане въззивно гр. дело №
801 по описа на съда за 2019
год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на Глава Двадесета от ГПК.
С Решение №
968/08.03.2019 год., постановено по гр. дело № 19053/2018 год. по описа на
РС-Варна е уважен предявен от Р.С.С. ЕГН ********** *** срещу С.Р.С.
ЕГН ********** от гр. Варна иск по чл. 144 СК, като С.Р.С. от гр. Варна е
осъден да заплаща на Р.С. *** издръжка в размер на по 150 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
19.12.2018 г., с падеж 15-то число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна
причина за нейното изменяване или прекратяване, като искът в частта му за
разликата над 150 лева до претендираните 200 лева месечна издръжка е отхвърлен.
Срещу решението е постъпила въззивна
жалба от ответника С.Р.С., подадена чрез процесуален представител, в частта му, с която е осъден да заплаща издръжка за разликата над
100 лева месечно до присъдения размер от 150 лева месечно. Решението в частта,
с която ответникът С.Р.С. е осъден да заплаща издръжка на пълнолетния си учащ
син Р.С.С.
в размер на 100 лева месечно, считано от подаването на исковата молба, не е
обжалвано и в тази част е влязло в сила.
Във
въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от
ответника част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, в
резултат на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се
в неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, което е
довело до неправилни фактически и правни изводи. Неправилно е прието, че
ответникът може да заплаща месечна издръжка на пълнолетния си учащ син в размер
на 150 лева, без това да му създава особени затруднения. Не е отчетено, че
доходите му са в размер на около 1191 лева месечно, като от тях се удържат по
около 330 лева месечно за погасяване на главница и лихви по изпълнително дело
за издръжка на същото дете – настоящ ищец по иска по чл. 144 СК. При това
положение след приспадане на удръжките по изпълнителното дело, оставащата за
ответника месечна сума е под установения минимум за живот. Не е отчетено също,
че ответникът страда от хронично заболяване – гастрит с кръвоизливи и трябва да
приема не само медикаменти, но и да спазва диетичен режим с приемане на
определени храни, което обикновено изисква повече средства. В тази връзка
изводът на РС-Варна, че лечението на заболяването, от което страда ответникът,
е само чрез спазване на диета, а не и медикаментозно, е неправилен.
Отправено е искане за отмяна на
решението в атакуваната от ответника част и за постановяване на друго, с което
искът за заплащане на издръжка по чл. 144 СК да се отхвърли в частта му за
разликата над 100 лева месечно до присъдените 150 лева месечно.
В писмен отговор насрещната страна Р.С.С., чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението в обжалваната от
ответника част за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на
разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител
поддържа жалбата си, а въззиваемият поддържа подадения писмен отговор.
Решението в частите, с които искът за издръжка е уважен до размера на
100 лева месечно и е отхвърлен за разликата над 150 лева до претендираните 200
лева месечно не е обжалвано, в тези части е влязло в сила и не е предмет на
въззивната проверка.
Съдът съобрази следното:
Предявеният от Р.С. *** срещу С.Р.С.
от гр. Варна иск с правно основание чл. 144 СК е за осъждане на ответника да
заплаща на ищeца –
негов пълнолетен син – месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от подаването на исковата
молба (19.12.2018 год.), ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.
Ищецът твърди, че ответникът е негов
баща. След развода на родителите си ищецът останал да живее с майка си, на
която е било предоставено упражняването на родителските права, а баща му бил
осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева, считано от 01.01.2013
год. През 2018 год. (след навършване на пълнолетие) е приет за студент редовно
обучение за учебната 2018/2019 год. във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ гр. Варна.
Твърди, че не реализира доходи, не притежава имущество, от което да се издържа.
Ответникът е в състояние без особени затруднения да му осигурява месечна
издръжка в размер на 150
лева.
В писмен отговор, депозиран в срока
по чл. 131 ГП, ответникът е оспорил иска по размер. Твърди, че има стари
задължения за издръжка към сина си и в момента изплаща месечна сума в размер на
около 300 – 350 лева за погасяването им. Навежда, че страда от заболявания,
които изискват лечение, за което редовно закупува медикаменти. Освен това
подпомага с пари и грижи възрастната си и болна майка. Сочи, че заплащането на
месечна издръжка над размера от 100 лева би съставлявало особено затруднение за него.
Изтъква, че задължението за изплащане на издръжка по чл. 144 СК не е безусловно
и зависи от възможността на родителя да я дава без особени затруднения, каквато
възможност той няма.
Настоява за отхвърляне на иска за
разликата над 100 лева до претендираните 150 лева месечна издръжка.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че ищецът е син на ответника. Навършил
е пълнолетие на 18.12.2017 год.
От Уверение рег. № 431/13.12.2018 г. и препис от студентска книжка е
видно, че ищецът е студент редовна форма на обучение във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“
– гр. Варна в първи курс през учебната 2018-2019 година, специалност
„корабоплаване“. Същият е заплатил семестриална такса за обучението си в размер
на 1230 лева, видно от два броя преводни нареждания от 10.01.2018 год. и от
08.04.2019 год.
Видно от нот. акт № 16422.03.2011
год. на ВнН ищецът е собственик по дарение на „голата собственост“ върху 1 / 2 ид.
ч. от от поземлен имот – нива с площ от 2, 351 дка, находяща се в м-ст „До
селото“ в землището на с. Климентово, общ. Аксаково, обл. Варна, като
дарителката си е запазила пожизнено правото на ползване (чл. 56 ЗС) върху подарения
имот.
Не е спорно по делото,
че ищецът живее със своята майка Д.Д.К.и пълнолетната си сестра М. С. С. в
притежавано от майка му жилище.
Видно от представените
удостоверение за получени възнаграждения от 10.12.2018 г., издадено Начално
училище „Васил Левски“, Разпореждане № ********** от 11.10.2018 г. и
Удостоверение от 10.12.2018 г., издадено от НОИ – ТП Варна, за периода от м.
06.2018 г. до м. 11.2018 г. майката на ищеца е получила нетно трудово
възнаграждение в общ размер от 6417, 92 лв. или 1069, 65 лв. средно месечно, а
също така получава и лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в
размер на 230,53 лв. Според Експертно решение № 3349/147 от 17.09.2018 г.
същата е с 50% трайно намалена работоспособност.
От Удостоверение от
17.01.2019 г., издадено от „Градски транспорт“ ЕАД и фишове за работна заплата
за периода от м. октомври 2017 г. до м. ноември 2018 г., е видно, че ответникът
е получил нетно трудово възнаграждение за 2018 г. в общ размер от
14 298,78 лв. или средно месечно по 1192 лева, като в периода м. октомври
2017 г. до м. ноември 2018 г. от работната му заплата е удържана сума в общ
размер от 4394 лв. или средно по 313,86 лв. на месец за дължимата от него
месечна издръжка в полза на ищеца за периода от 01.01.2013 г. до навършването
на пълнолетие, видно от Покана за доброволно изпълнение с изх. №
39286/22.08.2017 г. по изп. дело № 20173110402196 на ДСИ при РС – Варна.
От удостоверение за
размера на дълга, изд. от ДСИ от СИС при РС-Варна е видно, че към дата
29.01.2019 год. ответникът дължи на ищеца сумата от 2113 лева (главница и
лихви) по изп. дело № 20173110402196.
Според приложените епикризи, издадени от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД в
периода 08.12.2014 г. – 28.01.2019 г., ответникът страда от ерозивен гастрит с
кръвоизлив, като предписаното лечение се изразява в спазване на
хигиенно-диетичен режим (не е назначено медикаментозно лечение след
изписването), а в предишни периоди е бил диагностициран с гастроезофагиална
рефлуксна болест.
Няма ангажирани доказателства, че здравословното състояние на ответника
изисква допълнителни разходи над обичайните такива.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Според чл. 144 СК родителите дължат
издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна
възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение
във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения.
Анализът на цитираната разпоредба сочи, че
задължението за издръжка на родител към пълнолетно дете има условен характер и
изисква да са налице няколко кумулативно проявени предпоставки: търсещия
издръжка да учи редовно; да не е надхвърлил определена възраст; да е в
невъзможност да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и
даването на издръжка да не е свързано с особени затруднения за родителя. Под
особени затруднения по смисъла на чл. 144 СК се има предвид, невъзможността на
родителя да посреща елементарните си потребности от храна, облекло, транспорт.
От доказателствата по делото е
установено, че ищецът е син на ответника; че учи редовно във висше учебно
заведение; не е навършил 25 години; не реализира доходи и няма имущество, от
което да се издържа.
Установено е по делото, че
средномесечния доход на ответника от трудово правоотношение е около 1192 лева (нетен
размер) т. е., в размер надвишаващ размера на установената за страната средна
работна заплата. Същият няма задължения за издръжка към ненавършили пълнолетие
деца.
По данни
на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ, средствата,
необходими за издръжката на едно лице от четиричленно домакинство към настоящия
момент за посрещане на разходите за храна, облекло, битови сметки, транспорт са
в месечен размер на около 605
лева месечно. При това положение настоящият състав намира, че заплащането на
месечна издръжка в размер на 150 лева не би представлявала особено затруднение
за ответника.
Доводите на ответника, че при
определяне на възможностите му да заплаща издръжка следва да се отчете, че от
възнаграждение му се удържат
по около 330 лева месечно за погасяване задълженията му за издръжка към ищеца,
за времето когато последният е бил непълнолетен, настоящият състав намира за
неоснователни.
На първо място съдът намира, че при
определяне на възможностите на ответника да дава издръжка на своя пълнолетен
учащ син, не следва да се приспада сумата, който тъй дължи към сина си за
издръжка в периода, когато последният е бил непълнолетен, защото това би означавало
да се допусне възможността родителят да черпи права от собственото си
неправомерно поведение – в случая да черпи права от неизпълнение на
задължението си да заплаща издръжка на сина си в период, когато последният е
бил непълнолетен.
На следващо място, дори и след
приспадане на месечна сума от 330 лева нетните доходи на ответника са в размер
на 862 лева, поради което и заплащане на месечна издръжка в размер на 150 лева
към неговия пълнолетен учащ син не би представлявала особено затруднение в
изяснения по – горе смисъл, тъй като остатъкът от средствата, надвишава
минималния размер на средствата, необходими за издръжката на
едно лице от четиричленно домакинство, който както се посочи по – горе е около
605 лева. Т. е., месечна издръжка в размер на 150 лева не биха поставили
ответника в затруднено положение да покрива собствените си нужди.
В обобщение първоинстанционното решение в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане
и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 968/08.03.2019 год., постановено по гр.
дело № 19053/2018 год. по описа на РС-Варна, с което С.Р.С. ЕГН **********
от гр. Варна е осъден да заплаща на своя пълнолетен
учащ син Р.С.С. ЕГН ********** ***, на основание чл. 144 СК, месечна издръжка в размер на 150 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2018 г., с падеж 15-то
число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за нейното изменяване
или прекратяване, В ЧАСТТА МУ ЗА
разликата над 100 лева до присъдените 150 лева месечна издръжка, считано от
датата на подаване на исковата молба – 19.12.2018 г., с падеж 15-то число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпване на законна причина за нейното изменяване или
прекратяване;
ОСЪЖДА С.Р.С. ЕГН ********** от гр. Варна, ж.
к. Вл. Варненчик, бл. 406, вх. 1, ет. 4, ап. 15 да заплати на Р.С.С. ЕГН **********
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300 лева (триста лева) –
разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Първоинстанционното решение в частта
му, с която ответникът С.Р.С. е осъден да заплаща
издържка на пълнолетния си учащ син Р.С.С. в размер на 100 лева месечно,
считано от подаването на исковата молба, както и в частта, с която искът за
издръжка е отхвърлен за разликата над 150 лева месечно до претендираните 200
лева месечно, не е обжалвано и в тези части е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.