РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                  Година 2021                            Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                      ХХІХ състав        

На тринадесети май                   Година две хиляди и двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                     Съдия  Мария Бончева

Секретар  Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №206 по описа на съда за 2021г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.И.М. против Наказателно Постановление  № 20-0445-000634/ 17.11.2020г. на Началника на група РУ Аксаково при ОД МВР-Варна, с което на С.И.М. е наложено административно наказание в пункт първи „ГЛОБА” в размер на 20 лева на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДП и в пункт втори „ГЛОБА” в размер на 150 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4  от ЗДП.

           Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован се явява лично и поддържа жалбата           

          Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява и не  ангажира становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 11.08.2020г. в гр.Аксаково   жалбоподателя управлявал лек автомобил с рег.№ В7178РТ, на регулирано кръстовище на ул.“Г. Петлешев и ул.“Сл. Дойчев“ не спрял  на ПЗ Б2 и напуснал мястото за проверка без разрешение като отказал да изпълни нареждане на органите за контрол. Издаден бил АУАН. Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление

           В хода на съдебното производство бе разпитан като свидетел  А.. Съдът кредитира показанията на същия.

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и доказателствата по административно наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

 Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

           Наказателното постановление  е издадено от компетентен орган- от Началника  на група в сектор ПП  при ОД МВР-Варна, съгласно заповед № I-8121з 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от материалите по преписката не са били направени такива.

         По пункт 1 от наказателното постановление:

   Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушения по чл.6 т.1 ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон-констатирал е нарушението по чл.6 т.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съгласно чл.6 т.1 участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка. В конкретния случай жалбоподателят не е съобразил своето поведение с пътен знак Б-2. Съдът счита, че правилно АНО е наложил наказание глоба в размер на 20 лева, като размера на глобата е посочен императивно в нормата на чл. 183 ал.2 т.3 от ЗДП.

           По пункт 2 от наказателното постановление:

           Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.103 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Видно материалите по АНП и показанията на свид. А., който потвърждава написаното в АУАН, жалбоподателят не изпълнил указанията на органите за контрол и напуснал мястото за проверка без разрешение. Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДП -При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. При така установената фактическа обстановка съдът не споделя становището на жалбоподателят, че не бил извършил вмененото му нарушение. Видно от текста на съставения АУАН жалбоподателя  не е възразил срещу съставянето му. В тази връзка съдът намира, че възраженията на жалбоподателя посочени в жалбата и в съдебно заседание не са подкрепени с доказателства и не следва да бъдат приемани, тъй като същите не са подкрепени с доказателства.       

         Съдът намери, че при индивидуализацията на административното  наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган не се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение. По делото няма доказателства, въззивникът  да има други  нарушения в стажа си на водач на МПС. Съдът намери, че при индивидуализацията на административното  наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган не се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение. По делото няма доказателства въззивникът да е имал и други нарушения в стажа си на водач на МПС. В тази връзка съдът намира, че наказание определено към минималния размер би било по-справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и би  изпълнило  целите на чл.12 от ЗАНН. В този смисъл съдът намира, че следва да намали размера на наложеното наказание- „Глоба” от 150 на 50 лева и наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС” от 4 месеца на 1 месец.

               Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретните нарушения не може да се квалифицират като маловажни, тъй като те по нищо не се отличават от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършените нарушения не следва да се приемат като маловажни.

                   Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

          В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.

       В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални  процесуални усилия  по поддържане на обвинителната теза на АНО, разпитан е един свидетел,   намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 32 лева. 

         В жалбата на въззивника, поддържана от неговия процесуален представител пред съда, не се съдържа искане за присъждане на сторените в производството разноски.

        Според задължителните указания дадени в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. В обстоятелствената част на решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител. В зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за извършен банков превод. От приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съд. По делото обаче липсва договор  за правна защита и съдействие и не са представени други доказателства за заплащане на  възнаграждение в брой или по банков път до приключване на устните състезания във въззивното производство. При отсъствие на доказателства за плащане на възнаграждението въззивният съд намира, че няма законово основание да присъди съразмерно на уважената част от иска възнаграждение под формата на разноски по чл. 78 ГПК. Така възприетото разрешение съответства и на задължителните указания, дадени  в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, обуславящи присъждането на адвокатско възнаграждение от представянето на доказателства за реалното му плащане. В този смисъл- Определение № 145/13.02.2014г. по ч.гр.дело № 358/2014 год. на ВКС, трето гражданско отделение.

        Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р  Е Ш  И:

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление  № 20-0445-000634/ 17.11.2020г. на Началника на група РУ Аксаково при ОД МВР-Варна, с което на С.И.М. е наложено административно наказание в пункт първи „ГЛОБА” в размер на 20 лева на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДП.

            ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление  № 20-0445-000634/ 17.11.2020г. на Началника на група РУ Аксаково при ОД МВР-Варна, с което на С.И.М. е наложено административно наказание в пункт втори„ГЛОБА” в размер на 150 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4  от ЗДП, като намалява  размера на наложеното наказание „ГЛОБА” на 50 лева и размера на наложеното наказание Лишаване от право да управлява МПС на срок от 1 месец.

          ОСЪЖДА С.И.М.  да заплати на  ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 32 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна по реда на АПК.

           След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                  

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: