РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Каварна, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Е.ия Д. Панчева Гражданско дело №
20223240100524 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от Ц. С. И., чрез
пълномощник адв. Й. Д. от САК, срещу Застрахователна Компания „Лев Инс”
АД с ЕИК *********, за осъждане на ответника да й заплати сумата от
5000,000 лв. /предявена като частичен иск от 39 200,00 лв./, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вследствие на настъпило на 05.03.2022 г. ПТП,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2022 г. – датата
на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция
от страна на застрахователя до окончателното заплащане на обезщетението.
Ищцата твърди, че на 05.03.2022 г. около 12:05 ч. в гр. Каварна, на
кръстовището образувано между ул. „****“ и ул. „****“ бил спрял на червен
сигнал на светофара л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. № ТХ **** АР, управляван
от П. Р. Н.. В същото време, на същото кръстовище Ц. И. изчаквала, за да
пресече пътното платно.
При зелен сигнал на светофара водачът на л.а. „Фолксваген Туран“,
предприел маневра завой на ляво от ул. „****“ към ул. „****“, като не
пропуснал пресичащата като пешеходец И., също на зелен сигнал на
светофара и я блъснал с предната част на автомобила. От удара, ищцата
1
паднала на земята, като получила множество по вид и степен телесни
увреждания.
За настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на
местопроизшествието пристигнал екип на РУ Каварна и екип на Спешна
медицинска помощ. Полицейските служители съставили Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 1/05.03.2022 г., а по отношение на
виновния водач било взето административно отношение – съставен му бил
АУАН № GA ****/17.03.2021 г.
Твърди се, че в следствие на настъпилото ПТП ищцата получила
следните травматични увреждания: средна телесна повреда, изразяваща се в
травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб,
придружена с листеза I-ва степен на ниво L4 и L5 – разстройство на здравето,
причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за
период по-дълъг от 30 дни; контузия на дясната длан и пръсти, придружена с
оток и кръвонасядане в областта – разстройство на здравето, причинило
физически болки, страдания и ограничение на движенията; контузия на лява
глезенна става и стъпало, придружена с оток и кръвонасядане - разстройство
на здравето, причинило физически болки, страдания и ограничение на
движенията.
След настъпилото ПТП ищцата била откарана в МБАЛ „Света Анна –
Варна“ АД гр. Варна, където била настанена за лечение в клиника по
Неврохирургия. При постъпването си в лечебното заведение И. била във
видимо отпаднало състояние, без ясен спомен за случилото се. Оплаквала се
от непоносими болки в областта на кръста, остра болка в дясната длан,
ирадираща към пръстите и болки в областта на левия си долен крайник. Освен
това, изпитвала невъзможност за извършване на каквито и да било обичайни
движения на травмираните зони, като болките й се засилвали при опит за
такива. От удара в поясната област И. изпитвала чувство на слабост,
придружено с непоносими болки при опит за движение. След извършване на
всички необходими изследвания, медиците установили гореописаните
травматични увреждания и приложили медикаментозно лечение.
На 08.03.2022 г. И. била изписана от лечебното заведение, като са й
дадени препоръки за спазване на хигиенно – диетичен режим и лечение в
амбулаторни условия – прием на болкоуспокояващи и противовъзпалителни
2
медикаменти и наблюдение на специалист, както и за спазване на режим
покой – избягване на всякакви физически натоварвания, които биха могли да
забавят оздравителния процес.
Твърди се, че въпреки проведеното консервативно лечение,
здравословното състояние на ищцата не се подобрило. Продължавала да
изпитва силна болка в областта на травмираните зони, както и да изпитва
затруднение да стои в изправено положение. Страдала от упорито безсъние, а
когато заспивала, сънува кошмари от преживяното ПТП.
Твърди се, че към датата на ПТП увреждащия л.а. „Фолксваген Туран“ с
рег. № ТХ **** АР е имал валидна действаща застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, полица № BG/22/**********, със срок на
действие от 31.12.2021 г. до 30.12.2022 г. сключена със ЗК „Лев Инс“ АД,
поради което ответното дружество се явява пасивно легитимирано да отговаря
по предявената искова претенция.
С искане с Вх. № 6052/13.06.2022 г. ищцата предявила претенция пред
ответното дружество, по която била образувана щета № 0000-1000-04-22-
7386. С писмо от 02.08.2022 г. ответникът уведомил ищцата, че е определил
обезщетение в размер на 800.00 лв. Поради силно занижения размер И.
отказала да сключи с ответника споразумение, като сумата от 800.00 лв. била
преведена по нейна банкова сметка.
С изложените мотиви ищцата предявява настоящата искова претенция с
искане да бъде постановено решение за осъждане на ответника ЗК „Лев Инс“
АД, да й заплати сумата от 5000,00 лв. – главница, предявена, като частичен
иск от 39 200.00 лв. представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП от 05.03.2022 г. ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 13.09.2022 г. датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от страна на
застрахователя до окончателно заплащане на обезщетението. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител
депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковата
претенция по основание и размер. Твърди се, че ищцата не е доказала
възникването на отговорността на ЗК „Лев Инс“ АД и своето право за
получаване на обезщетение за неимуществени вреди от процесното
3
пътнотранспортно произшествие. Не са доказани елементите за
осъществяване на фактическия състав, противоправното и виновно поведение
на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с ДК №
ТХ****АР в процесното пътнотранспортно произшествие, правопораждащи
деликтната му отговорност, а от там и отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Липсват
категорични данни за наличие на причинно-следствена връзка между
настъпването на пътнотранспортното произшествие и претърпените от ищеца
увреждания.
Оспорва се наличието на деликтно поведение от страна на водача на
лекия автомобил, а в условията на евентуалност на основание чл. 51, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 499, ал. 6 от КЗ се навеждат възражение за принос на пострадалото
лице за настъпване на вредоносния резултат в размер на 50 %.
Оспорват се твърденията относно вида и степента на получените в
резултат на ПТП увреждания, продължителността на оздравителния период,
както и твърдяното влошено емоционално и психично състояние на ищеца да
е в причинна връзка с процесното ПТП.
Оспорва се размера на претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като силно завишено и несъответно на принципа за
справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. С
оглед претендираната неоснователност на главния иск се оспорва и
предявения акцесорен иск за забава като неоснователен. Претендират се
разноски.
Съдът, след като прецени исканията и доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намери за установено следното:
От приетите като доказателство по делото констативен протокол за ПТП
с пострадало лице № 1/05.03.2022 г. по описа на РУ Каварна, АУАН серия GA
№ ****/17.03.2022 г. и НП № 22-0283-000038/09.04.2022 г. на ОДМВР Добрич,
РУ Каварна, се установява, че на 05.03.2022 г. в 12:10 ч. в гр. Каварна, П. Р. Н.
от гр. Каварна, при управление на собствения си лек автомобил Фолксваген
Туран с рег. № ТХ ****АР, на кръстовището на ул. **** и ул. ****,
регулирано от светофар, при нормален режим на работа извършва маневра
завой на ляво на зелен сигнал на светофара, в посока Автомивка Калацерка,
като не пропуска преминаващата по пешеходна пътека М8.2 от ляво на дясно
4
по посока на движение на зелен сигнал на светофара пешеходка Ц. С. И. и
допуска ПТП с нея. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARBA 0082, като уреда е отчел 0
промила алкохол. В протокола за ПТП е вписан, че пешеходеца Ц. И. е
пострадала от ПТП, като съгласно епикриза и медицинско удостоверение изд.
от МБАЛ Света Анна – Варна е получила травма на нервните коренчета на
лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, кръвонасядания и травматични
отоци на дясната ръка, навяхване на лява глезенна става с кръвонасядания и
травматични отоци в същата област.
В приложената към констативния протокол декларация попълнена от П.
Р. Н., същият посочва като причина за произшествието – отвличане на
вниманието му, както и че при разминаване с друг автомобил, в последния
момент е видял пресичащата.
Установява се от представения журнал за прием в спешно отделение на
МБАЛ Света Анна-Варна АД, че Ц. С. И. е постъпила в болничното заведение
в 14.55 ч. доведена от ЦСМП гр. Каварна, след претърпяно ПТП с пешеходец.
След извършени прегледи и манипулации в 18.45 ч. е напуснала спешно
отделение и е хоспитализирана в Клиника по неврохирургия на МБАЛ Света
Анна-Варна. От представената епикриза се установява, че И. е пролежала три
дни в отделението, като е изписана с окончателна диагноза: Травма на
нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб.
От представеното медицинско удостоверение № 187/2022 г. изд. от д-р.
Димитър Ганчев – лекар в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ
„Св.Анна-Варна“ АД, на 09.03.2022 г. по нейно желание е прегледана Ц. И.
със задача установяване какви травматични увреждания е получила.
Заключението на лекаря е че се касае за контузия в областта на пояса, вкл.
нервни коренчета на това ниво, кръвонасядания и травматични отоци в
областта на дясната ръка, навяхване на лявата глезенна става с
кръвонасядания и травматични отоци в същата област. Навяхването е резултат
на силно, внезапно движение в лявата глезенна става, отвеждане на стъпалото.
Останалита травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди,
тъпи предмети. Преценени в своята съвкупност всички увреждания биха
могли да се получат по указаните време и начин и са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
5
От разпита на свидетеля Пепа Г.а Г.а, се установява, че познава Ц. И., т.к.
живеят в съседство. На 05.03.2022 г. свидетелката заедно с група лица
пресичала на зелен сигнал на светофара кръстовището на ул. **** и ул. ****.
Пред нея вървяла ищцата И., която носела в ръцете си торби с покупки. В
момента, в който пресичала втората част от пътното платно зад гърба й
правейки завой на ляво я блъснал лек автомобил. От удара И. се претъркулила
през капака на автомобила и паднала на пътното платно. Свидетелката и
другите хора наблизо изтеглили ищцата на тротоара и сигнализирали на ЕЕН
112. Водачът на автомобила изтеглил автомобила встрани от пътното платно и
изчакал идването на служителите на полицията. С линейка ищцата била
откарана в спешна помощ, а след това във Варна. След като се прибрала от
болницата свидетелката разговаряла по телефона с ищцата, като тя и
споделяла, че след инцидента се придвижва трудно, не може да се справя сама
в ежедневието и се налага да и помагат близките. Когато свидетелката
виждала ищцата в града, тя се придвижвала трудно и винаги с бастун.
Свидетелката М.Т. – снаха на ищцата, заявявя, че 05.03.2022 г. Ц. С. й се
обадила към 12.30 ч., съобщила й, че е пострадала при ПТП и пътува с
линейка към гр. Варна. Когато я видяла пред окръжна болница Света Анна
Варна, И. била в доста тежко състояние и изпитвала силни болки. След
направените й изследвания била настанена в неврохирургията за лечение.
След изписването й от болницата Ц. не можела да се обслужва сама, затова се
наложило да остане две седмици в дома на Тодорова. При престоя си се
оплаквала непрекъснато от болките в левия крак, ръката и прешлените. След
инцидента ищцата започнала да се придвижва с бастун. След прибирането й в
гр. Каварна, за нея продължил да се грижи брат й. Според свидетелката в
продължение на 5-6 месеца ищцата имала нужда от помощ в ежедневието си и
разчитала на грижите на децата и съседите си. Дълго време след инцидента
ищцата изпитвала страх да преминава по пешеходната пътека на която се е
случил.
От разпитана свидетеля П. Р. Н. се установи, че на процесната дата
движейки се в посока от пазара към хотел Отдих, на зелен сигнал на
светофара предприел маневра завой на ляво. Наблюдавайки движещия се
срещу него лек автомобил с варненска регистрация, който извършвал маневра
завой на ляво и други две пешеходки, не възприел навреме пресичащата също
на зелен сигнал на светофара пешеходка Ц. И. и я ударил с предната част на
6
автомобила. От съприкосновението с автомобила жената паднала на асфалта.
Свидетелят веднага изтеглил автомобила от пътното платно и отишъл да
окаже помощ на пострадалата. Изчакал на място органите на полицията да
извършат необходимите следствени действия. От полицаите разбрал, че
ищцата е прегледана и в последствие транспортирана в болница в гр. Варна. В
следващите дни свидетелят се интересувал от състоянието на ищцата и искал
да я посети в болницата, но му бил отказан достъп до нея. Според свидетеля
скоростта, с която се е движел е била не повече от 20 км.ч. След удара ищцата
е нямала видими наранявания, била е контактна и е споделила, че изпитва
болки в крака.
По делото е приложена голяма по обем медицинска документация,
обсъдена подробно от вещото лице по неоспорената и приета, като
компетентно изготвена съдебно-медицинска експертиза. От заключението на
експерта Д-р Д. Д. се установява, че в резултат на ПТП на 05.03.2022 год. Ц. С.
И. е получила контузия на пояса и нервните коренчета на същото ниво,
кръвонасядания и травматични отоци в областта на дясната длан, травматичен
оток, кръвонасядане и навяхване на лявата глезенна става. Навяхването на
лявата глезенна става е резултат на внезапно, форсирано движение в ставата.
Останалите описани травматични увреждания са резултат на удари с или
върху твърди, тъпи предмети. Между процесното ПТП и причинените телесни
увреди е налице причинно следствена връзка.
Проведено е комплексно консервативно лечение и е изписаната без
травматичен неврологичен дефицит на 08.03.2022 год. Травматични
увреждания от гореописания вид отзвучават в рамките на две-три седмици.
Реално такива увреждания могат да се получат вкл. и при падане и удар в
подлежащата настилка, различно от процесното ПТП.
От приложената медицинска документация е установено, че Ц. И. страда
от хипертонична болест, мозъчносъдова болест, последици от мозъчен
инфаркт, двустранна гонартроза, увреждане на междупрешлените дискове в
поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, полип на
женските полови органи, отосклероза, състояние след възпалителни
увреждания на яйчниците и маточните тръби, язва на стомаха, пролапс на
женските полови органи. Пострадалата Ц. И. страда от дегенеративни
изменения в коленните стави и дегенеративни увреждания в
7
междупрешлените дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб. От
приложената Епикриза от СБР „Медика-Албена” ЕООД се установено, че във
връзка с двустранната гонартроза е проведена рехабилитация във времето от
09.11.2022год. до 16.11.2022 год.
По делото е приета, неоспорена от страните, съдебно автотехническа
експертиза изготвена от вещото лица маг. Г. Д.. От заключението на вещото
лице, след анализ на събраната техническа документация и оглед на място е
установено, че към момента на настъпване на ПТП пешеходката Ц. И. е
пресичала по пешеходната пътека на ул. “****“ от ляво на дясно на зелен
сигнал на светофара заедно с останалите пешеходци, като е достигнала в
лентата след разделителния остров. Процесният лек автомобил „Фолксваген
Туран“ с per. № ТХ **** АР към момента на настъпване на ПТП е извършвал
маневра ляв завой от ул. “****“ през кръстовището с ул. “****“ насочен към
лявата лента на пътното платно в посока към Автомивка „Калацерка“.
Скоростта на лек автомобил „Фолксваген Туран“ с per. № ТХ **** АР
към момента на настъпване на ПТП, по европейски източници позволява да се
приеме, че е била около v = 30 км/ч (8,33 м/с).
ya
Ударът между процесния автомобил „Фолксваген Туран“ с per. № ТХ
**** АР и пешеходката Ц. И. по дължина на платното е бил на линията на
движение на пешеходката по пешеходната пътека, в лявата пътна лента на
платното, и от разделителния остров до лявата част на автомобила на 96,5 см.,
както на същото разстояние до разделителната осева линия за лентите на
пътното платно от дясната му част, при ширина на пътната лента 4 метра,
габарит на процесното МПС 2066 мм с отворени огледала и при симетрично
насочване/навлизане в лявата пътна лента по ул. “****“ в посока към
Автомивка „Калацерка“ - по широчина на платното.
От техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е била
навлизането на лек автомобил „Фолксваген Туран“ с per. № ТХ **** АР
управляван от П. Р. Н., от ул. “****“ в кръстовището при зелен сигнал на
светофара и предприетата маневра завой на ляво към ул. “****“ в посока
Автомивка „Калацерка“, като не е пропуснал преминаващата по пешеходната
пътека М 8.2 от ляво на дясно по посока на движение на зелен сигнал на
светофара пешеходката Ц. С. И. и е допуснал ПТП с нея - блъска я в лявата
лента от пътя с предната част на автомобила и тя след удара е паднала на
8
земята и получила увреждания.
Според установения механизъм на настъпване на процесното ПТП и
пътната обстановка, местоположението на участниците по дължина на
платното - удара е бил на линията на движение на пешеходката по
пешеходната пътека, в лявата пътна лента на платното, и от разделителния
остров до лявата част на автомобила следва разстоянието да е на 96,5 см,
както на същото разстояние до разделителната осева линия за лентите на
пътното платно от дясната му част, при ширина на пътната лента 4 метра,
габарит на процесното МПС 2066 мм с отворени огледала и при симетрично
насочване/навлизане в лявата пътна лента по ул. “****“ в посока към
Автомивка „Калацерка“ - по широчина на платното платно.
Движението на пешеходката Ц. И. се състояло в пресичане по
пешеходната пътека на ул. “****“ от страната на Автомивка „Калацерка“, от
ляво на дясно на зелен светофар заедно с останалите пешеходци намиращи се
преди и след нея - от страната на градския пазар и офиса на мобилния
оператор „Виваком“ до отсрещната страна на улицата където се намира
„Магазин Натурал“ и аптеки. При своето придвижване тя пресякла двете
ленти на пътното платно на ул. “****“ /платното от Автомивка „Калацерка“
към изхода от града/, преминала през разделителния остров между пътните
платна и навлязла в лявата лента на пътното плътно /на ул. “****“ към
Автомивка „Калацерка“/. При движението си в лявата лента по пешеходната
пътека заедно с останалите пешеходци пресичащи пред и след нея последвало
съприкосновението/удара от завиващото на ляво и навлизащо в тази лента
процесно МПС.
За процесния лек автомобил „Фолксваген Туран“ с per. № ТХ **** АР
дължината на опасната зона за спиране при установената му скорост около 30
км/ч е 18,04 м, а времето за изминаването и е 2,73 с.
Местонахождението и последователността на участниците в процесното
ПТП са били: при светване на зелен сигнал на светофара водачът на лек
автомобил „Фолксваген Туран“ предприел маневра завой на ляво от ул. “****“
към ул. “****“ в посока Автомивка „Калацерка“ и след изчакването за
разминаване, автомобила продължил маневрата по завиване на ляво и
навлизайки в лявата пътна лента на платното на ул. “****“ в посока
Автомивка „Калацерка“ не пропуска преминаващата по пешеходната пътека
9
М 8.2 от ляво на дясно по посока на движение на зелен сигнал на светофара
пешеходка Ц. И. и допуска ПТП с нея, блъска я с предната част на
автомобила, от което тя паднала на земята и получила увреждания. Със
светване на зелен сигнал на светофара пешеходката Ц. И. е предприела
пресичане по пешеходната пътека на ул. “****“ от страната на Автомивка
„Калацерка“, от ляво на дясно заедно с останалите пешеходци намиращи се
преди и след нея, от страната на градския пазар и офиса на мобилния оператор
„Виваком“ към отсрещната страна на улицата където се намира „Магазин
Натурал“ и аптеки. При своето придвижване тя пресякла двете ленти на
пътното платно на ул. “****“ /платното от Автомивка „Калацерка“ към изхода
от града/, преминала през разделителния остров между пътните платна и
навлязла в лявата лента на пътното плътно /на ул. “****“ към Автомивка
„Калацерка“/. При движението си в лявата лента по пешеходната пътека
заедно с останалите пешеходци пресичащи пред и след нея последвало
съприкосновението/удара от завиващото на ляво и навлизащо в тази лента
процесно МПС. Пешеходката е могла да избегне ПТП ако е възприела
процесното МПС като опасност и го пропусне да премине при навлизането му
в зоната на пешеходната пътека и лявата лента на пътното платно.
От представена преписка по щета № 0000-1000-04-22-7386 се установява,
че с искане с вх. № 6052/13.06.2022 г. по описа на ЗК „Лев Инс” АД, Ц. С. И. е
предявила пред застрахователя претенция за заплащане на сума в размер на
40000,00 лв. представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в следствие на ПТП от 05.03.2022 г. Към искането е
приложила медицинска документация във връзка с лечението на
травматичните увреждания.
На 02.08.2022 г. ищцата, чрез представляващият я адвокат е уведомена, че
застрахователната комисия на ЗК „Лев Инс” АД е разгледала представените по
преписката документи и е определила застрахователно обезщетение в размер
на 800,00 лева за неимуществени вреди. Отправена е покана за подписване на
споразумение и изплащане на обезщетението.
На същата дата ищцата е уведомила ответното дружество, че
предложеното й обезщетение е в изключително занижен размер, поради което
е отказала да се съгласи с подписване на споразумение при посочените
параметри.
10
С кредитно нареждане за кредитен превод ЗК „Лев Инс” АД е превел по
посочена от ищцата сметка сумата от 800,00 лева с основание щета № 0000-
1000-04-22-7386.
Не е спорно между страните, а и от представената застрахователна
полица № BG/22/121003641814/29.12.2021 г. се установява, че към датата на
ПТП – 05.03.2022 г. е налице валидно застрахователно правоотношение, по
силата на което е застрахована отговорността на водача на лек автомобил
Фолксваген Туран с рег. № ТХ ****АР, застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗК „Лев Инс” АД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от К3.
Искът е допустим, като в тази връзка следва да се посочи, че в
разпоредбата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се съдържа абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател. В
тази връзка увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. В
случая страните не спорят, че ищцата е отправила извънсъдебна претенция за
изплащане на обезщетение и ответникът е заплатил сумата от 800 лв.
извънсъдебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ, увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, покрил риска "гражданска отговорност" на делинквента.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение, предполага да се установи наличието на правопораждащ
деликтната отговорност на водача, причинил ПТП фактически състав, който
включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина,
настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното,
виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана
11
като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение
и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал.
2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от
ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се
приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на
законовата презумпция от страна на ответника.
В случая страните не спорят относно факта на настъпване на
произшествието на 05.03.2022 г. в гр. Каварна, както и че гражданската
отговорност на виновния за ПТП водач е застрахована при ответника.
Съгласно чл. 119, ал. 1 ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре. От събраните писмени и гласни доказателства, се
установява несъмнено, че настъпилото произшествие е вследствие на
противоправното и виновно поведение на водачката на лекия автомобил
„Фолксваген Туран“ с рег. № ТХ **** АР, а обстоятелството, че ответникът е
заплатил обезщетение в размер на 800 лв. само по себе си представлява
признание на този неизгоден факт. От показанията на П. Н. става ясно, че той е
възприел хората на пешеходната пътека, движел се е с ниска скорост, но не е
проявил достатъчно внимание и съсредоточаване, каквото изисква
шофирането. Допуснал е да „отвлече вниманието си“ по негови думи и да не
възприеме своевременно преминаващата през пешеходната пътека ищца. Като
не е пропуснал пешеходката да премине, водачът на л. а. „Фолксваген Туран“ с
рег. № ТХ **** АР е допуснал настъпването на процесното произшествие.
За пешеходката не са били налице факти, които да я мотивират да
пропусне автомобила и да му отстъпи предимството си. Зеления сигнал на
светофара, мястото на пресичане и обстоятелството, че в група с нея са
пресичали и други пешеходци са мотивирали Ц. И. да предприеме пресичане
на пътното платното на обозначеното за това място. Ударът е настъпил
вследствие на отвличане на вниманието на водача на лекия автомобил, който е
наблюдавал автомобила, с който се е разминавал в кръстовището и
невъзможността да види своевременно пешеходката.
Поради изложените съображения, съдът намира, че настъпилото
произшествие е в резултат на неспазването на правилата за движение по
12
пътищата от страна на водача на лекия автомобил и непропускането на
пешеходката да пресече на обозначеното за това място, поради което и се
доказва, че произшествието е в резултат от виновното противоправно
поведението на водача на автомобила.
В тази връзка съдът намира, че направеното възражението на ответника
за наличие на съпричиняване от ищцата е неоснователно. Съгласно Решение
№ 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о. на ВКС, Решение №
59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. на ВКС, решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на II т. о. на ВКС и Решение №
99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на II т. о. на ВКС изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предполага доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за появата на вредоносния резултат, като е
създал условия за настъпването му или го е улеснил. В случая в
производството по предявения иск от анализираните по-горе доказателства се
установи, че вредите са причинени единствено в резултат от противоправното
поведение на П. Р. Н.. Той е управлявал автомобила с ниска скорост,
предприел е маневра завой на ляво, като при това движението му е било извън
видимостта на ищцата, която вече е била пресякла половината от пътното
платно и същата е нямала възможност да прецени, че водачът няма да се
съобрази с предимството на пешеходците при преминаване по пешеходна
пътека. Липсват каквито и да било данни по делото за действия на
пострадалата, които да са улеснили настъпването на противоправния резултат.
Нещо повече съгласно чл. 119, ал. 5 ЗДвП при пътнотранспортно
произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна
пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за
движение или е нарушил друго правило от Закона за движение по пътищата,
имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за
съпричинител за настъпване на съответното произшествие.
Неимуществените вредите са неблагоприятни изменения в правната
сфера на ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на
абсолютното субективно право – здравето й – обект на правото на лична
/физическа/ неприкосновеност, прогласено в чл. 28 КРБ. Здравето е такова
състояние на човешкия организъм, което го характеризира от гледна точка
физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и системи.
13
Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
медицинското му състояние към момента на увреждането. Претърпените
неимуществени вреди – болки и страдания се доказват от събраните писмени
и гласни доказателства, както и заключението по изслушаната съдебно-
медицинска експертиза. Вследствие на настъпилото произшествие ищцата е
претърпяла лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в областта на
пояса, вкл. нервни коренчета на това ниво, кръвонасядания и травматични
отоци в областта на дясната ръка, навяхване на лявата глезена става с
кръвонасядания и травматични отоци в същата област. Според заключението
на вещото лице травматичните увреждания от този вид отзвучават в рамките
на 2-3 седмици. Въпреки проведеното лечение и изминалия период от време
ищцата среща затруднения при движение и натоварване. Ето защо и макар
острата болка постепенно да е отшумяваща, съдът намира, че вредите по
здравето на ищцата не са напълно отстранени. Първоначалното увреждане и
непълното възстановяване на травмата в областта на пояса са довели до
промяна в начина на живот на ищцата. Наложило се е да бъде подпомагана в
ежедневието си от своите близки и съседи, за да се справя с домакинството си.
Дори към настоящия момент ищцата среща затруднения при осъществяване
на ежедневните си дейности. Всички тези обстоятелства освен болките, които
е преживяла и тези които понастоящем усеща, са се отразили на психическото
състояние на ищцата. Тя живее със спомена на катастрофата, като продължава
да изпитва страх при пресичане на пешеходната пътека, на която е била
блъсната. Претърпеният инцидент е довел до множество неблагоприятни
промени в живота, описани по-горе.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Трайна и последователна е съдебната практика с
позоваване и на ППВС № 4/68 на ВС, че понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От
значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
14
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. В случая се касае за жена,
която е била на възраст 75 години, била е активна, поддържала е
домакинството си, имала е приятелски кръг. Вследствие на настъпилия
инцидент здравето й е увредено за период от три седмици, като поясната
травма не е напълно излекувана, като същата все още причинява дискомфорт
на пострадалата. Променила е начина си на живот. Понастоящем изпитва още
физическа болка при определени движения и се придвижва с помощта на
бастун. Поради изложените съображения относно вида и характера на
претърпените неимуществени вреди, интензитета им и периода на
проявление, а и предвид обстоятелството, че увреждането е настъпило на
пешеходна пътека – място, регламентирано за пресичане от пешеходци в
близост до дома й, което всекидневно й носи спомен за неприятното събитие,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените вреди е в
размер на 4000,00 лв. Страните не спорят, че извънсъдебно е заплатена сумата
от 800 лв., поради което дължима остава сумата от 3200,00 лв. и за тази сума
искът следва да бъде уважен, а до пълнопредявения размер от 5000,00 лева
отхвърлен.
По отношение на искането на ищеца за присъждане на законна лихва,
следва да се посочи, че въз основа на депозирана от ищцата молба за
присъждане на застрахователно обезщетение, при ответника е образувана
застрахователна преписка. В тази връзка в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ е
посочено, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1./ изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2./ изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
В настоящия случай поисканата законна лихва, считано от 13.09.2022 г. –
датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната
претенция от страна на застрахователя, до окончателното й изплащане е
основателно и следва да бъде уважено.
По отговорността за разноските:
15
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за двете страни по
делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъди по
съразмерност сумата от 489,27 лева, съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в общ
размер от 576,61 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ищцата е защитавана безплатно на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА от
адвокат И. Н. Ж. /договор за правна защита и съдействие – л. 110 от делото/.
Адвокат Ж. отправя искане до съда да му се присъди адвокатско
възнаграждение, като по това искане съдът намира следното:
Според чл. 38, ал. 2 ЗАдв. когато адвокатът е оказал безплатна правна
помощ на нуждаещо се от издръжка, материално затруднено лице или на свой
роднина, близък или друг юрист, при постановяване на благоприятно решение
по спора за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на
адвоката възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. За целта на общо основание
адвокатът трябва да е направил искане да му се присъди възнаграждение,
което не е обусловено от това, дали са били присъдени разноски в полза на
неговия доверител. По делото такова искане е отправено.
Смисълът на разпоредбата е, че адвокатът има право на възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., когато по отношение на представляваната от него страна
са налице общите предпоставки на чл. 78 ГПК, т. е. решението е благоприятно
за нея, без да е нужно непременно да са й присъдени разноски с решението.
Не е необходимо да се доказват предпоставките за оказване на безплатна
правна помощ, като е достатъчно позоваване на това обстоятелство.
С оглед посочените по-горе съображения и като взе предвид фактическа и
правна сложност на делото, проведените съдебни заседание и извършените
процесуални действия от представителя, както и размера на исковата
претенция, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в
полза на адв. Ж. се дължи възнаграждение в размер от 800,00 лв., платимо от
ответника.
Така мотивиран, Каварненски районен съд
РЕШИ:
16
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Ц. С.
И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. **** № 5, вх. В, ап.
25, на основание чл. 432 КЗ сума в размер на 3200,00 лв. /три хиляди и двеста
лева/, предявена като частичен иск от 39200,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и
страдания/ от настъпило застрахователно събитие пътно-транспортно
произшествие на 05.03.2022 г. в гр. Каварна, в резултат на противоправното
виновно поведение на П. Р. Н. водач на л. а. с рег. № ТХ **** АР, чиято
гражданска отговорност била застрахована от ответното застрахователно
дружество, ведно със законната лихва от 13.09.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
уважения размер от 3200 лева, до пълния предявен размер от 5000 лева.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Ц. С.
И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. **** № 5, вх. В, ап.
25, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 489,27 лв. /четиристотин
осемдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА Ц. С. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
**** № 5, вх. В, ап. 25, да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 576,61 лв. /петстотин седемдесет
и шест лева и шестдесет и една стотинки/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, да заплати на адв. И. Н. Ж., с адрес на упражняване на
дейността: гр. София бул. **** № 5, вх. В, ап. 25, сумата от 800,00 лв.
/осемстотин лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
17
18