О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1041
град Велико Търново, 20.12.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IХ-ти
състав, в закрито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: Константин Калчев
като
разгледа докладваното от съдия Калчев административно дело № 761 по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба, подадена от „Терем-Ивайло“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, Промишлена зона, Дълга лъка,
представлявано от управителя Г.Б.Б., срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-4360/22.11.2023 г. на началник Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр. В. Търново към ИААА, с която на основание чл.
107, ал. 1 вр. чл. 106а, ал. 2, т. 5 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/
е наложена ПАМ – временно спиране на дейността на транспортно предприятие „Терем-Ивайло“
ЕООД – до отстраняване на нарушенията, но не повече от три месеца. В жалбата се
съдържа искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като
молителят се позовава на твърдяната ѝ незаконосъобразност.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства констатира
следното:
Искането
за спиране е направено от субект, който е адресат на административния акт и
надлежно го е оспорил по съдебен ред с жалба, отговаряща на изискванията на чл.
150 и чл. 151 от АПК /след отстраняване на констатираните нередовности/, в хода
на неприключило съдебно производство, поради което е допустимо за разглеждане
по същество.
Предварителното
изпълнение на заповедта на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. В. Търново е допуснато по силата на закона на основание чл. 107,
ал. 3 от ЗАвП. Според последната разпоредба подадената жалба не спира
изпълнението на приложената административна мярка. Допуснатото по закон
предварително изпълнение безспорно засяга негативно правната сфера на адресата
на акта, но въпреки това законодателят е приел, че обжалването не спира
изпълнението, като е дал приоритет на защитения обществен интерес. След като предварителното
изпълнение на оспорената ПАМ е допуснато по силата на специален закон, то за
административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои
от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно, съгласно разпоредбата на чл.
166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото /а не наложената
ПАМ/ би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима
вреда, и то въз основа на нови обстоятелства след издаването на акта. Вредата
може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и
неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи.
Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не
е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като
извън това настъпването ѝ следва да е достатъчно вероятно. Изброените
обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването ѝ,
подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно
общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за
провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на
изпълнението.
В конкретния случай такива вреди не са заявени, а още по-малко
доказани. Изложените от жалбоподателя възражения относно незаконосъобразността
на оспорената заповед касаят спора по същество и са неотносими към спирането на
изпълнението.
Предвид изложеното искането за спиране на предварителното изпълнение на
обжалваната заповед е неоснователно и следва да се отхвърли.
Водим от
горните съображения, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Отхвърля
искането за спиране
на изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-4360/22.11.2023 г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация“
гр. В. Търново към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Определението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Съдия :