Определение по дело №1364/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 Номер 701/ 22.07.2020 г.                                        град  Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 22.07.                                                                                 Година 2020         

в закрито заседание, в следния състав :

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ

         2. АТАНАС АТАНАСОВ

 

Секретар

като разгледа докладваното от съдия Н. Уруков

частно гражданско дело номер 1364 по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

Производството е по чл.274, ал.1 във връзка с чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, във връзка с чл.83, ал.1 и ал.2 от ГПК и във връзка с чл.81 от ГПК.

 

Делото е образувано по частна жалба от И.Б.М. чрез адв. С.М. против Определение с № 2324 от 15.05.2020 год. на РС-Казанлък, с което на основание чл. 262, ал.2, т.2 от ГПК се връща подадената Въззивна жалба на жалбподателката.

В законния срок по чл.275, ал.1 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, обжалват посоченото по - горе Определение и Молят съда да го отмени, поради следните съображения:

Твърдят, че Определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Съдът е приел, че следва да се внесе дължимата  държавна такса за въззивно обжалване, но не е дал допълнителен едноседмичен срок за това.

За да постанови обжалваното определение, решаващият състав на Районен съд - Казанлък е намерил, че с Определение № 416 от 21.02.2020 г. по същото дело е отхвърлена молбата на жалбподателката на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде освободена от заплащането на държавна такса за въззивно обжалване. Със същото определение съдът бил указал на жалбоподателката, че то подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му. И понеже определението било получено от процесуалния представител на ответницата адв. С.М. на 05.03.2020 г., а в законоустановения едноседмичен срок констатираните нередовност на въззивната жалба не били отстранени, то на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът следвало да върне въззивната жалба поради неотстраняване на нередовностите.

Твърдят, че тези изводи на съда са неправилни, като подробните съображения за това са изложени в частната им жалба, депозирана по делото.

 

Ето защо на основание горните съображения молят съда да отмени обжалваното Определение и да бъдат дадени задължителни Указания на Първоинстанционния съд и допълнителен срок, в който да се определи правилно дължимата такса и да се възобнови производството по делото и да се даде възможността на жалбподателката да я внесе в определения от съда срок.

 

Жалбоподателят счита, че обжалваното Определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова молят въззивният Окръжен съд-Казанлък да го отмени изцяло и вместо това да се върне делото на първоинстанционният съд РС-Казанлък за продължаването на съдопроизводствените по същото, ведно с всички законни последици от това.

 

Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв не е постъпил от другите страни по делото.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства,  преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в частната  жалба, депозирана по делото, както и мотивите на първоинстанционния съд намери за установено следното:

 

С Определението си с № 2324 от 15.05.2020 год. на РС-Казанлък, постановено по гр.дело № 1311/2019г., РС – Казанлък  на основание чл. 262, ал.2, т.2 от ГПК е върнал подадената Въззивна жалба на жалбподателката И.Б.М., подадена чрез адв. С.М. поради неотстраняването на нередовностите по същата.

 

Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана  страна в процеса, насочена е против съдебен акт който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 от ГПК и се явява процесуално допустима.

 

Окръжният съд намира, че частната жалба разгледана по съществото си относно нейната материална основателност същата се явява основателна поради следните съображения:

 

Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба от ищеца и въззиваем М.И.М. ПРОТИВ ответницата И.Б.М. с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за развалянето на сключените договори до размера на наследствената му идеална част върху недвижимите имоти, подробно описани в исковата молба.

 

С Решение под № 708/01.11.2020 год., постановено по гр. дело с № 1311/2019 год. РС – Казанлък е уважил иска на ищеца по отношение на развалянето на ¼ ид.части от алеаторния договор касателно първия недвижим имот, както и до размера на 2/6 ид.части от алеаторния договор касателно втория недвижим имот, подробно описани в същото Решение, и е присъдил всички разноски по делото.

 

Против това Решение на първоинстанционния съд е постъпила въззивна жалба от жалбподателя И.Б.М. чрез адв. С.М., с която молят отмяна на същото Решение на РС – Казанлък от въззивния съд като неправилно, като молят въззивният съд на основание чл.271, ал.1 от ГПК да отхвърли изцяло предявените от ищеца и въззиваем искове.

 

РС-Казанлък с Определението си без № от 04.12.2019 год. е оставил без движение въззивната жалба, като е указал на жалбподателя в 1-седмичен срок от получаването на съобщението да отстрани нередовностите по жалбата, като внесе дължимата ДТ в размер на 166,40 лева по сметката на ОС-Стара Загора, като е била и изрично предупреден от първостепенния съд, че при неизпълнението на указанията на съда в срок, въззивната жалба ще бъде върната жалбподателя.

За да постанови обжалваното определение, решаващият състав на Районен съд - Казанлък е намерил, че с Определение № 416 от 21.02.2020 г. по същото дело е отхвърлена молбата на жалбподателката на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде освободена от заплащането на държавна такса за въззивното обжалване. Със същото определение съдът бил указал на жалбподателката, че то подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му. И понеже определението било получено от процесуалния представител на ответницата адв. С.М. на датата 05.03.2020 г., а в законоустановения едноседмичен срок констатираните нередовности на въззивната жалба не били отстранени, то на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът следвало да върне въззивната жалба поради неотстраняването на тези нередовности.

Тези изводи на съда са неправилни.

Съгласно утвърдената и непротиворечива практика на ВКС, на РБ, след приключване на процедурата по чл. 83, ал. 2 от ГПК (с потвърден или необжалван отказ за освобождаване от държавна такса), следва да бъде даден нов срок на жалбоподателя за внасянето на държавната такса (в този смисъл са Определение № 612 от 16.10.2017 г. по ч.т.д. № ********* г. на ВКС, II т.о.; Определение № 225 от 28.06.2018 г. по т.д. № 825/2018 г. на ВКС, II т.о. и др.).

В процесния случай, решаващият състав на Районен съд-Казанлък е отхвърлил молбата на жалбподателката за освобождаване от заплащането на държавна такса, подадена в срока за отстраняване на нередовностите във въззивната й жалба, като този отказ не е обжалван и актът на съда е влязъл в сила. След така приключилата процедура по чл. 83, ал. 2 от ГПК обаче съдът е следвало да изпрати ново съобщение на жалбподателката с указания за внасяне на дължимата държавна такса и едва ако в дадения срок таксата не бъде внесена, едва тогава да върне въззивната жалба. Като не е спазил законоустановения ред, а е върнал въззивната жалба без нови указания за отстраняване на нередовностите в същата, решаващият състав на Районен съд - Казанлък е постановил едно неправилно и незаконосъобразно определение.

 

Именно поради това въззивният съд счита, че следва да бъде отменено обжалваното Определение № 2324 от 15.05.2020 год. на РС-Казанлък, с което на основание чл. 262, ал.2, т.2 от ГПК се връща подадената Въззивна жалба на жалбподателката и ДЕЛОТО следва да бъде върнато  на Районен съд - Казанлък за продължаването на съдопроизводствените действия по същото. Също така следва да бъде даден и нов срок на жалбоподателката за внасянето на дължимата държавната такса за въззивното обжалване след влизането в сила на определението на съда постановено по искането на жалбподателката за освобождаването й от ДТ по реда на чл.83, ал.2 от ГПК.

 

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е основателна, а обжалваното Определение на първоинстанционния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, ведно с всички законни последици от това.

         Настоящото Определение на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Апелативен съд – гр. Пловдив, тъй като със същото не се прегражда по нататъшния ход на делото и не е предвиден и специален ред за неговото обжалване по ГПК.

Воден от горното, съдът

                                         О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение с № 2324 от 15.05.2020 год. на РС-Казанлък, постановено по гр.дело № 1311/2019г. по описа на РС – Казанлък, с което на основание чл. 262, ал.2, т.2 от ГПК РС-Казанлък е върнал подадената Въззивна жалба на жалбподателката И.Б.М. с ЕГН **********, подадена чрез адв. С.М. поради неотстраняването на нередовностите по същата, като неправилно и незаконосъобразно и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ВРЪЩА делото на Районен съд Казанлък, за продължаването на съдопроизводствените действия по същото при съобразяването с указанията на въззивния съд, подробно описани в обстоятелствената част на настоящото определение.

 

 

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  

 

 

 

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                       2.