Р Е Ш Е
Н И Е № 151
гр.Кюстендил, 05.06.2019г.
Кюстендилският окръжен съд в открито съдебно
заседание на двадесет и осми май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росица Савова
Членове:Татяна Костадинова
Симона Навущанова
при участие на секретаря Емилия Стойкова, като
разгледа докладваното от съдия Р.Савова в.гр.д.№140 по описа
на КнОС за
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
"ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" при МВР, седалище и адрес на управление-град
София, бул. "***" № ***, със съдебен адрес:***, чрез
процесуалния й представител главен юрисконсулт Д. И. М., обжалва Решение № 829 от
26.11.2018 година, постановено по гр. дело 25/2018г. по описа на Кюстендилския
районен съд, в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца Р.И.П.
сумата от 873,00 лева, представляваща сбора на неплатеното възнаграждение за
неотчетено като отработено времето за пътуване със служебен транспорт при
командироване за участие в специализирани полицейски операции в периода
01.01.2015 г. -31.12.2015 г., ведно с лихвите за забава.
Решението на РС- Кюстендил се обжалва и в частта,
с която на осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" при МВР е осъдена да заплати на
ищеца и лихва за забава.Същият период е визиран с начална дата 01.03.2015г. и
крайна - 29.12.2017г., а присъдената сума е 184,12лв.Без изрично да се
упоменава в обстоятелствената част на жалбата, че първоинстанционният съдебен
акт се атакува и в тази му част, в петитума се поддържа искане за отхвърляне на
претенциите за лихва – както за забава, така и законна лихва, респ.алтернативно
– за коригиране на този размер, като
бъде намален с 8,55лв.
В производство по чл.248 ГПК по искане за изменение
в частта за разноските районният съд в случая се е произнесъл с отделно
определение №4/02.01.2019г.по гр.дело № 25/2018г., при което липсват данни
същото да е обжалвано, като въззивната дирекция
не поддържа искането,
инкорпорирано във въззивната жалба за изменение досежно разноските .
Във
въззивната жалба се твърди, че решението на районен
съд в обжалваните части е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Конкретните твърдения са следните:
Кюстендилският районен съд
неправилно се е позовал в своето решение на чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., тъй като същата не е
транспонирана и няма пряко приложение на територията на Р България.Счита се, че
цитираната директива е неприложима при организация на работното време на
служителите при сменен режим. В тази връзка се твърди, че първостепенният съд
не прави разграничение и съответно смесва понятията „периоди на
„дежурство", „оперативна готовност", ,, време на разположение" и
„време при пътуване в командировка", които по дефиниция имат различен
смисъл и съдържание.
Твърди, че РС - Кюстендил неправилно
се е позовавал на Директивата по отношение на „дежурство" като форма на
организация на работно време, тъй като ищецът работи на сменен режим на работа;
позовавайки се на Наредба №8121з-592/25.05.2015г.- §1,т.2,т.3 от ДР на същата –
относно дефиниции на понятията „дежурство” и „смяна” , както и .чл.10,ал.3 от посочената наредба., която
сочи, че в графиците за дежурства не могат да бъдат включвани държавни
служители, работещи на смени.
За несъстоятелен се възприема
от въззивника изводът на Кюстендилския районен съд, че когато работникът е на път за
достигане на мястото на командироване, той се счита на разположение на
работодателя, тъй като не се доказва същият да е извършвал фактически действия
по време на пътуването, които да са свързани пряко с изпълнение на служебните
задължения; съответно въззивникът се позовава и на дефиницията на термина
„работно място”-дадена в §1,т.4 от КТ.
В изложения смисъл се иска
отхвърляне на исковете, досежно които се обжалва решението на КнРС.
Алтернативно, в случай че се приеме, че
позоваването на КнРС. на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 04.11.2003 г., е правилно, т.е. ако се счете за основателен искът, то
във връзка с възраженията в т.ІІІ.3 от писмената защита се иска отхвърляне на
предявения иск за сумата в размер на 47,91 лева, която е общ сбор на сумите за
извънреден труд получени от разликите в един час на времето за пътуване в една посока
с продължителност не 8 ч, а 7 часа при командировките, посочени в жалбата, и
съответно изменение на присъдената лихва за забава, с оглед редукцията на
сумата по главния иск.
Във въззивната жалба не са направени доказателствени
искания
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна, в който жалбата се оспорва изцяло.Твърди се, че
постановеното първоинстанционното решение е правилно, обосновано и постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон, че КнРС правилно е възприел
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на нея, след задълбочен
анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, е достигнал
до извод за основателност и доказаност на предявените претенции.
Искането е за потвърждаване
на постановения първоинстанционен съдебен акт в обжалваните части. Претендират
се разноски за въззивната инстанция .Не се въвеждат искания да доказателства.
При съобразяване
на данните по делото, настоящият състав намира, че въззивната жалба е подадена
в законния срок и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от лице, имащо
правен интерес да обжалва първоинстанционното решение.
Кюстендилския окръжен съд
счита, че атакуваният съдебен акт на РС - Кюстендил е валиден и допустим.
След преценка на събраните по делото доказателства
и доводите на страните, въззивният съд счита, че решението на КнРС в
обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав на
КнОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща
с доказателствения материал, поради което и тъй като пред настоящата съдебна
инстанция не са събирани гласни и писмени доказателства, на основание чл. 272
от ГПК, препраща своята към нея. Окръжният съд споделя и правните изводи на първоинстанционния съд, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
По наведените доводи във
въззивната жалба за неправилност на обжалвания съдебен акт. настоящият състав
намира следното:
Предмет на въззивна проверка е решението на
КнРС в частта, с която въззивната дирекция е осъдена да заплати на Р.И.П. сумата от 873,00 лева,
представляваща сбора на неплатеното възнаграждение за неотчетено като
отработено времето за пътуване със служебен транспорт при командироване за
участие в специализирани полицейски операции в периода 01.01.2015 г.
-31.12.2016 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска , както и
лихва за забава. за периода 01.03.2015г. - 29.12.2017г., в размер на 184,12лв.
Спорът между страните се
съсредоточава върху обстоятелството дали намира приложение в настоящия случай
разпоредбата на чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 04.11.2003 г., и съответно дали времето за пътуване със служебен
транспорт при командироване за участие в специализирани операции представлява
работно време, т. е. дали и за този период от време, в който ищецът не е
престирал ефективно работна сила, се дължи заплащане на трудово възнаграждение.
КнОС споделя изцяло изводите
на КнРС за основателност на предявения иск с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и приема, че времето, през което служителите са на разположение на прекия
си ръководител, пътувайки до място на командироване, без да престират ефективно
и в пълен обем работна сила, не е почивка, а част от работното време, през
което ищецът, макар и не в пълен обем, е изпълнявал служебните си задължения.
Съгласно цитираната разпоредба: "На държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение".
По делото не се
спори че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „Командир на отделение в 01 група”Охрана на
държавната граница” при ГПУ - Гюешево в Регионална дирекция „Гранична полиция“
гр. Кюстендил (РДГП) при Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР (ГДГП) и
съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е със статут „държавен
служител“.
От събрания доказателствен
материал е безспорно установено, че ищецът е бил командирован многократно за
участие в специализирани полицейски операции,
извън мястото на обичайната му работа, в други населени места, които се
намират извън териториалния обхват на структурата, в която работи. Доказан по
безспорен начин е и фактът, че ищецът е извършвал тази дейност по заповеди на
Директора на ГДГП (приети по делото). За да изпълни заповедите, ищецът е
пътувал със служебен автомобил до мястото на командироване, в дни, когато
съгласно изготвените графици е бил на работа, като е безспорно, че по време на
пътуванията в двете посоки не е изпълнявал ефективно служебните си задължения,
както и че времето за пътуване не е зачетено като част от работното време и
съответно не му е заплатено.
КнОС приема, че дори и
служителят непосредствено да не изпълнява своите служебни задължения в тази
хипотеза, той престира своята трудова сила (предоставя я на разположение на
ответната дирекция), като при необходимост той не може законосъобразно да
откаже да изпълни нареждане от своя ръководител да изпълни своите служебни
задължения по време на определения период за пътуване. Именно поради това
обстоятелство същото време на пътуване представлява т. нар. несъщинско работно
време по смисъла на определителната правна норма, уредена в чл. 2, т. 1 от
Директива на ЕП и на Съвета 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията
на работното време, поради което и служителите, които са на разположение на
работодателите или органите по назначение - на територията на предприятието,
имат право на възнаграждение за предоставената на разположение трудова сила. В
този смисъл е и националната правна уредба - арг. чл. 10 НСОРЗ, който предписва, че за времето, през което
работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън
територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в
посочените в наредбата размери. Следователно, per argumentum a contrario , когато
служителят е на разположение през цялото време, през което е на смяна, то се
счита за работно време, т. е. - период, през който е престирал (поставил на
разположение) своята трудова сила. В този смисъл за това време възниква право
на уговореното възнаграждение като насрещна престация за предоставената трудова
сила.
Дори при липса на
уредба в действащото законодателство на Р България, която изрично да разпорежда
правата и задълженията на страните досежно времето за пътуване в хипотези, при
които се осъществяват дежурства в период на командироване в отдалечени обекти,
въпросът дали при дежурства или други случаи, когато работникът или служителят
е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото
време, трябва да се считат изцяло за работно време, тъй като е решен със задължителната за националните
юрисдикции практика на СЕС, с решения, постановени по преюдициални запитвания -
напр. Решение от 03.10.2000 г. по дело С-303/98 Sindicato de Mеdicos de
Asistencia Publica (Simap) срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de
Въззивният съд
споделя доводите на КнРС, изложени в
мотивите на обжалваното решение, че
периодът на придвижване също е част от работното време, макар и фактически
действия по служба да не са извършвани. По тази причина той следва да бъде
включен при сумираното изчисляване на работното време и да се взема предвид при
отчитането на положен извънреден труд, който следва да бъде заплатен.
Следователно,
съобразно задължителните указания на СЕС по тълкуването и прилагането на
общностното законодателство, когато по време на дежурството/смяната работникът
или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от
работодателя, т. е. когато работникът или служителят е длъжен да присъства
физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство/смяна се счита
за работно време, а когато изпълнява задълженията си на повикване, работното
време е само времето, през което действително е положен труд - дело Simap.
Неактивната част от дежурствата (време за спане, почивка, храна и пр.)също
представлява работно време, ако работникът или служителят присъства физически
на място, определено от работодателя - дело Jaeger.
Както бе изяснено,
преюдициалните заключения на СЕС са правнообвързващи за всички национални
юрисдикции, дори и те да не са отправили преюдициалното запитване, тъй като те
обвързват по еднакъв начин всички субекти на правото на ЕС и намират приложение
и към настоящия казус.
Директивата е приложима и за процесното
правоотношение, като извън нормативната воля, изразена в нея, е изложеното
разбиране на процесуалния представител на въззивника, че тя не се прилага при
организация на работното време на служителите при сменен режим. Съгласно чл. 1,
т. 2 от Директивата, същата се прилага за някои аспекти на нощния труд,
работата на смени и режима на работа. С оглед гореизложеното, КнОС намира за
изцяло неоснователно възражението на въззивамаета страна за неприложимост на
общностния нормативен акт.
За неоснователно се възприема
от настоящата инстанция и алтернативното искане на въззиваемата страна за
частично отхвърляне на предявения иск, като присъдената сума в размер на 873,00лв. лева, бъде намалена със сумата от 47,91
лева, която е общ сбор на сумите за извънреден труд, получени от разликите в
един час на времето за пътуване в една посока с продължителност не 8 ч, а 7
часа при командировките.
Определената от
първоинстанционния съд продължителност за пътуване от 8 астрономически часа в една
посока е съобразена не само с изготвената по делото ССЧЕ – срвн.заключение
№13629/29.05.2019г., но и със събраните в хода на производството пред КнРС
гласни и писмени доказателства. В тази връзка, КнОС кредитира показанията на
свидетеля М. З., от които се установява, че
служителите са имали задължение да се явят в ГПУ-Кюстендил не по-късно от 6ч сутринта за тръгване, а е
следвало да пристигнат до 14 ч в Елхово,продължителността на самото пътуване е
различна, в рамките на 6-7ч до посоченото място– като най-близка дестинация и
според другия свид.К. Ст., докато до М. Т.продължителността на самото
пътуване е 8 ч. В тези часове обаче не се включва допълнително
времето за инструктаж и почивки , както и
задължителното явяване на брифинг в съответното ГПУ, ето защо е взета общо като усреднена продължителност
на това време от 8ч.
По изложените съображения
съдът приема, че предявения иск е основателен до размерите, установени от посочената
ССчЕ, при съответно време за пътуване в посока от 8 астрономически часа, а
предвид основателността на главния иск, правилно е уважен и акцесорният иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане лихва за забава на посоченото
парично вземане за периода 01.03.2015г—29.12.2017г. в установения му
размер 184,12лв., при което решението- в обжалваната част, следва на основание
чл. 271, ал. 1 ГПК да бъде потвърдено като правилно.
Тъй като жалбата е
неоснователна, при усл.на чл.81 от ГПК за настоящата инстанция се следват
сторените от въззиваемия разноски в размер на 250лв.заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 829 от 26.11.2018 година, постановено
по гр. дело №25/2018г. по описа на Кюстендилския районен съд, в частта, в която ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
"ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" при МВР, седалище и адрес на управление-град
София, бул. "***" № *** е осъдена да заплати на Р.И.П., ЕГН **********,***, сумата от
873,00 лева, представляваща сбора на неплатеното възнаграждение за неотчетено
като отработено времето за пътуване със служебен транспорт при командироване за
участие в специализирани полицейски операции в периода 01.01.2015 г.
-31.12.2015 г., лихва за забава за периода 01.03.2015 г. – 29.12.2017 г. в
размер на 184,12 лв. и законна лихва върху главницата, считано от датата
подаване на исковата молба – 03.01.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането.
В останалата част решението
по гр.дело №25/2018г.на КнРС е влязло в
сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал.1 и ал.3
от ГПК Главна дирекция „Гранична полиция” при Министерство на вътрешните
работи, с адрес гр. София, бул. „***“ №***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.П., (с
посочени данни) сумата от 250,00 лв. (двеста
и петдесет лева), представляваща разноски за въззивната инстанция.
Настоящото решение на КнОС не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.