№ 391
гр. Варна , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110202392 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Нира бус“ ООД- гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 23-0001106/07.12.2020г. на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на дружеството било
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
3000,00 лева, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр.
Санкционираното дружество счита наказателното постановление за
незаконосъобразно. Счита за незаконосъобразен и съставения АУАН, поради
несъответствие с нормите на чл.40, ал.3 и чл.42, т.5 от ЗАНН. Изтъква, че
връченото му копие от акта е напълно нечетливо, с което е нарушено правото
му на защита. Твърди, че наказващият орган не се е произнесъл по преписката
в срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН, както и че не е издирил надлежно
приложимата законова разпоредба, която се твърди, че е нарушена.
Поддържа, че не е посочено ясно коя разпоредба е нарушена с деянието, а
съмнението в тази връзка е довело до незаконосъобразност на наказателното
постановление. Привежда и доводи за маловажност на случая. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление. При условията на евентуалност моли за намаляване размера
на наложеното наказание.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не
изпраща представител.
Въззиваемата страна също не се представлява в съдебно заседание.
1
Депозира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли същата
да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на възнаграждение
за процесуално представителство, съобразно чл.37 от Закона за правната
помощ. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо лице, в
преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Санкционираното дружество притежавало
Лиценз на Общността №0654 за международен обществен превоз на пътници.
На 27.07.2020г. с автобус марка „Ивеко“ с рег.№ В3400ВТ, собственост на
дружеството, бил извършен случаен обществен превоз на пътници, за който
от „ТУИ-България“ ЕООД на санкционираното дружество била заплатена
сумата от 120,00лв. за извършени транспортни услуги. За извършения превоз,
осъществен от водача Атанас Данчев Скотаров, бил издаден Пътен лист
№8843548/27.07.2020г. Посоченият водач притежавал удостоверение за
психологическа годност №386596, издадено на 07.04.2017г., но срокът му на
валидност бил до 07.04.2020г.
На 21.09.2020г. в Областен отдел „Автомобилна администрация“ –Варна
от св.Й. Р. Й.-ст. инспектор при РД „АА“-гр.Варна била извършена
комплексна проверка на превозвача „Нира бус“ ООД, в хода на която
изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на
същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение
на дружеството-жалбоподател за това, че е допуснало водача Атанас
Скотаров, който не отговаря на изискванията на чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвПр-
не притежава валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по
реда на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 отЗДвП, да управлява МПС от
категория М 3 -автобус марка „Ивеко“ с рег.№ В3400ВТ, оборудван с
дигитален тахограф, с който е извършен случаен превоз на пътници. Актът
бил съставен в присъствието на управителя на дружеството; бил предявен и
подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 07.12.2020г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството-
жалбоподател било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 3000,00 лева за нарушение на чл.96г, ал.1, предл.2 от
ЗАвПр.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Й. Р. Й.,
както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
2
Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични. Същият не се е намирал в
някакви особени отношения с представители на дружеството и не извлича
ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за
съмнение в достоверността на неговите показания. В изявленията на
свидетеля се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на
приложените писмени доказателства (сред които с най-голямо значение са:
разпечатка от информация от картата на водача, пътен лист, справка в
Регистър на психологическите изследвания на водачите и др.), която
позволява изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена
по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
Според разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП лицензираните преводачи,
лицата по чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на
моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа
годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и
чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма
установява задължение за превозвача да не допуска осъществяването на
превоз на пътници от водач, който не отговаря на посочените изисквания.
Санкционираното дружество има качеството „превозвач“ по смисъла на §1,
т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, тъй
като в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец – ООД,
извършва обществен превоз на пътници с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел, като притежава лиценз на Общността за
международен обществен превоз на пътници №0654. В това си качество
същото е имало задължение да осъществява превозите само с водачи, които
отговарят на изискванията по чл.7а, ал.2 от ЗАвП, между които е и
изискването за психологическа годност.
3
Административнонаказателната отговорност на санкционираното лице е
ангажирана на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр, предвиждащ
специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който
не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари. Задължението на превозвача да не допуска управляването на МПС от
водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност,
произтича от нормата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП, т.е. касае се за изискване,
определено с този закон. По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на
водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии. В тази
връзка е приета Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. Според чл.5 от
Наредбата психологическата годност се установява с психологическо
изследване, а според чл.36, ал.2 от с.н. след приключване на
психологическото изследване на всички лица, получили положително
заключение, се издава удостоверение за психологическа годност. При тази
нормативна уредба е видно, че съответствието на водача с изискванията за
психологическа годност се удостоверява единствено със съответно
удостоверение, издадено по реда на цитираната наредба.
Същевременно от приложената по делото Справка в Регистър за
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване е видно, че водачът Атанас Скотаров не е разполагал с валидно
удостоверение за психологическа годност, тъй като притежаваното от него
такова е със срок на валидност, изтекъл много преди извършването на
4
процесния превоз. Като е допуснало извършването на случаен превоз на
пътници от водач, непритежаващ валидно удостоверение за психологическа
годност и следователно неотговарящ на изискванията на чл.7а, ал.2 от ЗАвПр,
санкционираното дружество действително е осъществило неизпълнение на
административно задължение, което правилно е квалифицирано като такова
по чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр.
Съдът намира за неоснователни доводите, че не е посочена нарушената
норма, а само тази, определяща размера на съответното наказание. Касае се за
разпоредба, съдържаща както диспозиция, т.е. дължимото поведение, така и
съответната санкция. В практиката си ВАдмС приема последователно, че
позволението на превозвачите водачи на МПС, въпреки обстоятелството, че
не са представили удостоверение за психологическа годност, да осъществяват
превоз, се трансформира в допустителство и осъществява състава на
административното нарушение по чл. 96г ал. 1 предл. второ от ЗАвтПр (в
този смисъл са Решение № 1742 от 24.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.
№ 1443/2020 г.; Решение № 1408 от 5.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.
№ 1760/2020 г. и др.).
По изложените съображения съдът приема, че дружеството-
жалбоподател действително е осъществило състава на вмененото му
неизпълнение на административно задължение, за което правилно и
законосъобразно е санкционирано по реда на чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр.
Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, като
липсва възможност за индивидуализация съобразно особеностите на
конкретния случай.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното към писменото становище копие
на Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Описанието на нарушението е
5
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно
защитата си. Неспазването на срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН не представлява
нарушение на процесуалните правила, тъй като същият е възприеман
еднозначно в съдебната практика като инструктивен.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за наличие на
съществено процесуално нарушение, тъй като актът е подписан само от един
свидетел. В практиката си ВАдмС приема, че съставянето на АУАН само в
присъствие на един свидетел, макар че е нарушение, не е от категорията на
съществените такива и не съставлява самостоятелно основание за отмяна на
НП– „освен че не е накърнено правото на защита на дружеството, което е
реализирано в пълен обем и пред всички инстанции, чл. 53, ал.2 от ЗАНН
изрично предвижда издаването на НП дори и при допусната нередовност в
акта, ако безспорно са установени нарушението и самоличността на
нарушителя“.(В този смисъл е Решение № 2618 от 29.10.2012 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 3429/2012 г., като изложеното в него становище се
споделя изцяло и от настоящия състав).
Съдът не намира основания да се съгласи и с възраженията, че връченото
копие от акта на жалбоподателя е нечетливо, което го е затруднило да възприеме
съдържанието му. Процесното копие, макар и бледо, позволява установяването на
неговото съдържание. При съставянето на акта освен това е присъствал
управителя на дружеството, който го е подписал, удостоверявайки, че се е
запознал със съдържанието му. Няма съмнение също така, че дружеството е
получило препис от акта, като в случай, че копието е било дотолкова нечетливо,
то управителят е могъл да възрази още в деня на съставянето и връчването му. В
Решение № 804 от 30.06.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 472/2020 г.
също е счетено за неоснователно оплакването за нарушено право на защита
поради нечетливост на съставения АУАН.
Предвид всичко изложено съдът приема, че наказващият орган правилно
е констатирал наличието на процесното административно нарушение;
надлежно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба,
като е наложил законосъобразно наказание, при спазване на изискванията на
ЗАНН.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла
6
на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. Касае се за формално нарушение,
несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято тежест да
бъде преценена. Поради това за формирането на извода за маловажност на
случая е необходимо наличието на някакви особени извинителни
обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които тежестта
на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. В случая няма
данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва приложението
на цитираната разпоредба, още повече, че срокът на валидност на
удостоверението на водача е изтекъл много преди датата на нарушението и
следователно не се касае за пропуск или недоглеждане. Доводите, касаещи
особената епидемиологична обстановка в страната, не могат да обусловят
различен извод, тъй като това би означавало всички извършени през този
период подобни нарушения да бъдат счетени за маловажни. Не следва да
бъдат взети предвид твърденията, че е възникнала неотложна необходимост
от извършването на превоза от този водач, защото поради сложната
обстановка част от персонала е бил освободен, а някои от водачите са били
болни, тъй като в тази насока не са представени никакви конкретни
доказателства.
При така установеното искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без
уважение.
Независимо от изхода на делото не следва да се уважава искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноски за процесуално
представителство. В случая разглеждането на делото е протекло в едно
съдебно заседание, в което не е участвал юрисконсулт, а депозираното
писмено становище е подписано от директора на РД „АА“-Варна и
следователно не се дължи възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Потвърждава изцяло Наказателно постановление № 23-
0001106/07.12.2020г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на „Нира бус“ ООД- гр.Варна,
ЕИК:*********, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗДвП, е наложено
7
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000.00
лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8