Р Е Ш Е Н И Е
гр. ВРАЦА,20.02.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение в
публичното заседание на 11.02.2015г.
в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Т. Александрова
Пенка Петрова
в присъствието на:
секретар М.К.,
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело N` 12 по
описа за 2015 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
СНЦ "ПОФК
Ботев Враца",със седалище и адрес на управление гр.Враца,чрез процесуален
представител адв.Т.П.,е обжалвало решение на РС
гр.Враца от 19.11.2014г.,постановено по гр.д.№ 3942/2014г.,в частта,в която е
уважен предявения против него иск с правно основание чл.226 ал.2 КТ за сумата 1000
лв.Поддържа се във въззивната жалба,че решението в
обжалваната му част е неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния
и процесуален закон,и доказателствата по делото.Иска се отмяна на решението в
тази му част,и вместо него постановяване на друго,с което се отхвърли предявения
иск и в уважената му част.
Въззиваемата страна оспорва въззивната
жалба.От своя страна също е подала въззивна жалба
против горното решение в частта,в която е отхвърлен предявения иск за периода
10.07.2014г.-25.07.2014г.за сумата 500 лв.Иска се отмяна на решението в тази му
част и вместо него постановяване на друго,с което се уважи иска и в
отхвърлената му част.Противната страна оспорва въззивната
жалба.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Врачанският
окръжен съд,като взе предвид изложеното във въззивните
жалби,становището на противните страни по тях,и събраните по делото
доказателства,приема за установено следното:Въззивните
жалби са процесуално допустими.Подадени са в преклузивния
срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страни в процеса,имащи право и интерес от
обжалване,и против съдебен акт,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ГПК.Разгледани по същество първата въззивната жалба е
неоснователна,а втората - основателна.
Пред първата
инстанция въззиваемият е предявил против въззивника иск с правно основание чл.226 ал.2 от КТ.Поддържа се в исковата молба,че страните се намирали в трудови
правоотношения във връзка със сключен на 01.07.2013 г. трудов договор,по силата на който въззиваемият се задължил да участва от
името на въззивника в състезания по игра на
футбол,а въззивникът се задължил
да му изплаща
ежемесечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лв.Въззивникът не изплатил
възнагражденията на въззиваемия
за периода 01.04.-16.06.2014 г.,поради което последният прекратил едностранно
договора на 10.06.2014г.След прекратяването
на трудовото правоотношение,въззивникът не изпълнил задължението
си по чл.350 ал.1 от КТ да оформи и предаде
трудовата книжка на въззиваемия,поради което за последният се породил правен интерес от предявяване на
настоящия иск,с който претендира обезщетение на основание чл.226 ал.2 КТ за периода 10.06.-25.07.2014 г.
В срока по чл.131 от ГПК,въззивникът е представил отговор, който оспорва иска,без
да излага конкретни съображения.
Изложеното
в исковата молба е установено от 1/представения договор за наемане на
професионален футболист от 01.07.2013 г.,от който е видно,че въззиваемият е приел да упражнява състезателни права в
полза на въззивника за срок от 1 г.,като страните са
уговорили месечно възнаграждение в размер на 1000 лв.,2/заявление от 10.06.2014
г.,от което е видно,че въззиваемият е прекратил
договора,поради неплащане на възнаграждението,3/удостоверение от 06.11.2014
г.,издадено от ФК”Монтана-1921” гр.Монтана,от което е видно,че въззиваемият е сключил договор с клуба на 10.07.2014
г.,като при сключването не е представил трудовата си книжка,тъй като не е била
оформена и предадена от предходния работодател-въззивника,при
което не е било начислявано допълнително възнаграждение за прослужено време.По
делото са събирани и гласни доказателства.От показанията на св.Л.В. се
установява,че въззиваемият Н. на няколко пъти е
търсил трудовата си книжка,но тя не му била предоставяна.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявения иск за основателен
и доказан и го уважил за период до 09.07.2014г.вкл.,като в останалата част за
периода до 25.07.2014г.го отхвърлил,излагайки подробни съображения.
Въззивната инстанция споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд във връзка с изводите му за
основателност на част от претенцията.
Съгласно чл.226 ал.2 от КТ,работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно към работника/ служителя за претърпените вреди поради
незаконното задържане на трудовата му книжка след прекратяването на трудовото
правоотношение.Установено е по делото,както вече се изложи,че страните са били
в трудово правоотношение,което е прекратено.Установен е и факта,че при
прекратяване на трудовото правоотношение въззивникът
не е изпълнил задълженията си по чл.350 ал.1 КТ,при което за въззиваемия възниква право на обезщетение по чл.226 ал.2 КТ.Константна е практиката на ВКС,че доколкото в чл.226 ал.3 КТ законодателят е определил размера на обезщетението,работникът не следва да доказва размера на вредите,а работодателят не може да възразява,че претърпените вреди са по-малко/от нормативно определените/.
По правилото на чл.348 ал.3 от КТ,трудовата книжка се съхранява от работника,като той може да
я остави за съхранение и у работодателя.Когато
след прекратяването на трудовия договор
работникът е предал съхраняваната от него трудова книжка
за оформяне от работодателя,работодателят трябва да я оформи
и върне веднага.Когато трудовата книжка се съхранява от
работодателя,работникът трябва
да си я потърси,и ако работодателят
не му я предаде,той
изпада в забава.Работодателят
може да се
освободи от последиците на своята забава,като изпрати на работника
съобщение съгласно чл.6 ал.3 от НТКТС.
В конкретния случай безспорно е установено,че трудовата книжка е била у
работодателя в момента на прекратяването на трудовия договор,и че той не я е
оформил и върнал на въззиваемия и до настоящия момент.Представените
по делото доказателства обуславят извод,че след прекратяването на
правоотношението на 10.07.2014г. въззиваемият е
започнал нова работа.Но същевременно е продължавал да търпи вреди,доколкото
липсата на трудовата книжка е довела да невъзможност за изчисляване и изплащане
на допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и стаж.
При така изяснената фактическа обстановка предявеният иск се явява
основателен и като такъв следва да се уважи.Въззивната
жалба на работодателя с оглед изложеното се явява неоснователна,и като такава
следва да се остави без уважение,а първоинстанционното
решение се потвърди.Следва да се отбележи,че във въззивната
жалба не се излагат и никакви конкретни доводи за порочност на обжалваното
решение.
Въззивната жалба на въззиваемия
– футболист,настоящият състав намира за основателна.Първоинстанционният
съд е отхвърлил претенцията за обезщетение за периода
10.07.-25.07.2014г.,приемайки,че въззиваемият за този
период не е търпял вреди,тъй като е получавал трудово възнаграждение по друг
трудов договор и не е доказал размера на претърпените вреди,изразяващи се в
неполучено възнаграждение за клас просложено
време.Настоящият състав намира претенцията и за този период за основателна.Няма
спор,че при несвоевременно предаване на трудовата му книжка/непредадена и към
момента на приключване производството пред първата инстанция/,въззиваемият е търпял вреди ,изразяващи се в неначисляване
на допълнително възнаграждение за прослужено време на новата работа.Доказването
размера на тези вреди,обаче,не е предпоставка за отхвърляне на претенцията,тъй
като размера на обезщетението по чл.226 ал.2 КТ е законово определен в ал.3 – в
размер на брутното трудово възнаграждение,получавано от предходната работа.Тъй
като доказателства за брутното трудово възнаграждение липсват,то като база за
изчисляване дължимото обезщетение следва да се вземе основната
заплата,залегнала в трудовия договор,какъвто критерий е използвал и първоинстанционния съд.Претенцията е за период от половин
месец,при което размера и следва да се определи на база половината от договореното
трудово възнаграждение или 500 лв.За този размер следва да се уважи претенцията
за периода 10.07.2014г.-25.07.2014г.
С оглед изложеното втората въззивна жалба се
явява основателна и като такава следва да се уважи,като първоинстанционното
решение се отмени и вместо него се постанови друго,с което се уважи претенцията
за посочения период и за посочения размер.
При този изход на делото първият въззивник следва
да заплати на въззиваемия още 133,60 лв.разноски за
първата инстанция– адвокатско възнаграждение и 400 лв.разноски,направени пред въззивната инстанция,като искането за прекомерност на адвокатския
хонорар и пред двете инстанции е неоснователно,а на ОС Враца – още 10 лева
държавна такса.
Водим от горните съображения,ВОС
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА решението на Районен съд гр.Враца от 19.11.2014г.,постановено по
гр.д.№ 3942/2014г. в частта,в която е отхвърлен предявения иск за обезщетение
по чл.226 ал.2 КТ за периода 10.07.2014г.-25.07.2014г.,и вместо него в тази му
част
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА СНЦ"ПОФК Ботев Враца" гр.Враца да заплати на Ю.Р.Н. ***
сумата от 500/петстотин/ лева,представляваща обезщетение от незаконно задържане
на трудова книжка за периода 10.07.2014г.-25.07.2014г.,ведно със законната
лихва върху тази сума до окончателното и изплащане,начиная
от 04.09.2014г.
ОСЪЖДА СНЦ"ПОФК Ботев Враца" гр.Враца да заплати на Ю.Р.Н. ***
още 133,60 лева разноски,направени пред първа инстанция и сумата 400 лева –
разноски,направени пред въззивната инстанция,а в
полза на ОС Враца – да заплати такса в размер на 10 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Враца от 19.11.2014г.,постановено по гр.д.№
3942/2014г.в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:...........
Членове:1/
2/