Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 12.03.2021 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 02.12. 2020 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1531 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е решение № 64/14.01.2020г., постановено по
гр.д. №873/2019г. по описа на Районен съд – гр.С.З., в частта, с която са отхвърлени предявените от “А.” АД искове за
признаване за установено, че П.П.П. и С.П.Г., в качеството им на
кредитополучатели по Договор за ипотечен кредит „Жилище" №
33420/17.10.2008г. и анекси - Допълнително споразумение №1 от 06.01.2012г. и
Допълнително споразумение №2 от 27.12.2012г. дължат на “А.” АД, в качеството му
на кредитор по същия договор, изпълнение на парично задължение в размер на
Просрочена главница в размер на 1 евро; наказателни лихви за просрочена
главница в размер на 860.76 евро за периода от 02.11.2016г. до 04.09.2018г.;
както и разноските в заповедното производство, присъдени със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№2610/11.09.2018г. и Изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.дело №4568/2018г.
по описа на Районен съд - С.З.. Решението на РС е обжалвано и в частта, в която е отхвърлен предявеният
от “А.” АД иск за осъждане на П.П.П. и С.П.Г., в качеството им на
кредитополучатели по Договор за ипотечен кредит „Жилище" №
33420/17.10.2008г. и анекси - Допълнително споразумение №1 от 06.01.2012г. и
Допълнително споразумение №2 от 27.12.2012г. да заплатят на “А.” АД, в
качеството му на кредитор по същия договор, сумата от 1350 евро, представляваща
просрочена дължима договорна лихва за периода от 24.06.2016г. до 22.12.2016г.
Във въззивната жалба “А.” АД излага съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение в обжалваната част. Развити са
подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да
се отмени решението на РС в обжалваните части и за разноските и да се постанови
друго, с което да се уважат исковете и да се присъдят разноски по съразмерност
при уважаване на въззивната жалба. Претендират се разноските пред въззивната
инстанция.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на
въззиваемия П.П.П., чрез адв.М., с който се взима становище, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените
във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото, като е
представен договор за процесуално представителство.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на
въззиваемата С.П.Г., чрез адв.Стефчев, с който се взима становище, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените
във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото, като е
представен договор за процесуално представителство.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. с чл.22, ал.1 ЗКНИП и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което
да приеме за установено съществуването на процесното вземане срещу С.П.Г. и П.П.П.
по извлечение от счетоводните книги на „А.“ АД изх. №9201- 0258/05.09.2018г. и
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 11.09.2018г. по ч. гр. д.
4568/2018г. по описа на Районен съд гр. С.З. и съгласно Договор за ипотечен
кредит „Жилище" № 33420/17.10.2008г. и анекси - Допълнително споразумение
№1 от 06.01.2012г. и Допълнително споразумение №2 от 22.12.2012г., ведно с
приложенията, сключен между „А.“ АД, като кредитодател, и С.П.Г. и П.П.П., като
кредитополучатели, така както е предявено в размер на: просрочена главница в
размер на 1 евро; наказателни лихви за просрочена главница в размер на 860.76
евро; неустойка 10 797.51 евро, както и да осъди С.П.Г. и П.П.П. солидарно да
заплатят на „А.“ АД сумата от 1350 евро, представляваща просрочена дължима
договорна лихва за периода от 24.06.2016г. до 22.12.2016г. съгласно Договор за
ипотечен кредит „Жилище“ №33420/17.10.2008г. и анекси - Допълнително
споразумение №1 от 06.01.2012г. и Допълнително споразумение №2 от 22.12.2012г.,
ведно с приложенията, сключен между „А.“ АД като кредитодател и С.П.Г. и П.П.П.
като кредитополучатели. Претендира разноски.
В
законоустановения срок са постъпили отговори на исковата молба от ответниците С.П.Г.
и П.П.П., в които вземат становище за неоснователност на исковете.
С
Определение от 02.07.2019г. към делото е присъединено гр. д. №3302/2019г. по
описа на РС - С.З., образувано по искова молба на „А.“ АД между същите страни в
същото качество за вземания, произтичащи от същото основание. С тази искова
молба, ищецът отново твърди, факта на сключване на договора за жилищен кредит с
ответните страни. Към 01.11.2016г. дължимата договорна лихва по него била в
размер на 3920.18 евро. Този размер бил формиран от неплатена договорна лихва
от длъжниците за периода месец октомври 2015г. - м. ноември 2016г. След
постъпване на сумата от 49000 евро на 22.12.2016г. от дължимите 3920.18 евро
били погасени 1789.22 евро, представляващи задължения за плащане на лихвата за
месеците октомври, ноември, декември 2015г. и януари, февруари и март 2016г.
Останали неплатени лихви за периода април 2016г. до ноември 2016г. в размер на
2130.94 евро. След погасяването на главницата без едно евро било преустановено
начисляването на договорната лихва и дължимият размер от 2130.94 евро бил
натрупан в период преди плащане на тези 49 000 евро.
По
делото не се спори, че между страните е сключен Договор за кредит жилище №
33420/17.10.2008г., съгласно който банката е отпуснала банков кредит на
ответниците в размер на 80 000 евро. Кредитът е усвоен изцяло и е следвало да
бъде погасен до 17.10.2033г.
На 11.10.2016г. до длъжниците са изпратени
покани, че към същата дата просрочените задължения са следните: просрочена
главница в размер на 3 800, 69 евро и просрочена лихва и неустойка в размер на
7 326, 21 евро, като се дава седемдневен срок да се погасят просрочените
задължения.
На
11.11.2016г. на длъжниците е връчена нова покана, с която „А." АД заявява,
че упражнява правото си да обяви цялото кредитно задължение по Договора за
предсрочно изискуемо. Посочено било, че към 01.11.2016г. общото задължение било
в размер на 54 717.23 евро. С тази покана на всеки от длъжниците бил даден
седемдневен срок за доброволно издължаване, като при липса на плащане им е
обявено, че банката ще пристъпи към принудително удовлетворяване на вземанията
си по съответния ред.
Длъжникът
С.П.Г. подала до банката молба вх. №8230-4141 от 08.11.2016г., в която посочва,
че живее извън България и няма възможност да обслужва кредита си, поради което
била намерила купувач за имота, предмет на обезпечението. Моли банката за
съгласие апартаментът да бъде продаден за 49 000 евро и да бъде вдигната
ипотеката след продажбата му при внасяне на тази сума. С молбата си до банката
заявява, че желае със сумата да бъде погасена главницата, както и че за
остатъка по кредита е съгласна да сключи извънсъдебно споразумение. Посочва, че
има възможност да плаща по 200 /двеста/ евро.
От
страна на банка е взето решение при
постъпване на сума от 49 000 евро, да се погаси главница в размер на 46 094.58
евро /размерът на дължимата главница към този момент бил 46 095,58 евро/, да се
погаси изцяло просрочена балансова лихва в размер на 1789.22 евро, както и да
се погаси част от просрочената задбалансова лихва в размер на 1114.20 евро,
като това било обективирано в писмо изходящ № 8230-0187/22.11.2016г. до
съответните ръководители, които следвало да го изпълнят.
От
ищеца са изпратени нотариални покани на ответниците на известния им постоянен
адрес *** за размера на дължимите суми по кредита към 26.01.2018г., които към
този момент били определени в размер на 1 946.79 евро. Поканите били връчени,
но длъжниците не изплатили просочените суми.
Видно
от приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №4568/2018г. по описа на Районен
съд - С.З., в полза на “А.” АД е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 2610/11.09.2018г. и
изпълнителен лист за следните суми: 1 евро, представляващи изискуема главница,
2130,94 евро - просрочена лихва за периода от 18.04.2016г. до 01.01.2016г.,
860,76 евро - наказателна лихва за периода от 02.11.2016г. до 04.09.2018г., 10 797,51
евро - неустойка за периода от 18.10.2015г. до 04.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането. Длъжниците са възразили срещу издадената
заповед за изпълнение в законоустановения срок, поради което съдът е дал
указания на ищеца да предяви установителен иск.
В
производството пред РС е била назначена съдебно – счетоводната експертиза,
чието заключение е възприето от РС.
От
заключението й се установява следното:
През
периода 2015 - декември 2016 г. от ответницата С.П. са извършени плащания в общ
размер на 55 425.87 евро с левова равностойност 108 403.58 лв. С извършените
плащания са погасени задължения в общ размер на 55 425.87 евро с левова
равностойност 108 403.58 лв., по видове, както следва: главница в размер на 48 929.89 евро, възнаградителна лихва в размер
на 4 613.51 евро, лихва проср. главница в
размер на 1 236.75 евро, неустойка
проср. лихва в размер на 645.72 евро.
Задълженията
на кредитополучателите по договора за кредит за периода от 17.09.2015 г. до
датата на обявяване на предсрочната изискуемост - 02.11.2016 г. не са
обслужвани. През този период непогасени са 14 бр. вноски за главница, на обща
стойност 8 051.55 лв. или 4 116.69 евро.
Към
датата на постъпване в банката на продажната цена на апартамента в размер на 49
000.00 евро - 22.12.2016 г., общото задължение по кредита е било на стойност
110 928.75 лв. или 56 716.97 евро, в т.ч.: главница редовна в размер на 0.00
евро, главница просрочена в размер
на 46 095.58 евро, договорна лихва
просрочена в размер на 3 920.16 евро, наказателна лихва проср. главница в размер на 1
976.96 евро и неустойка в размер на 4
724.27 евро.
С
постъпилата на 22.12.2016 г. сума в размер на 49 000 евро са погасени
задължения, в общ размер на 49 000 евро, в т.ч.:главница просрочена в размер
на 46 094.58
евро, договорна лихва просрочена в размер
на 1789.22 евро, наказателна лихва
проср. главница в размер на 1 116.20
евро.
Погасяването
на дължимите суми е съобразено и отговаря на утвърдения план за действие по
Договор за кредит жилище №33420/17.10.2008 г., описан в приложеното като
доказателство писмо изходящ № 8230-0187/22.11.2016 г.
Изключение
има само при погасяване на наказателни лихви за просрочена главница. Погасена е
лихва върху просрочена главница в размер на 1 116.20 евро, вместо 1 114.20,
както е отразено в писмо изходящ № 8230-0187 /22.11.2016 г.
След
извършеното плащане, останалите непогасени задължения на ответницата към
23.12.2016 г., са в общ размер на 7 756.17 евро или 15 169.75 лв., по видове
както следва: главница редовна в размер на
0.00 евро, просрочена главница в
размер на 1.00 евро, договорна лихва
просрочена в размер на 2130.94 евро, наказателна
лихва проср. главница в размер на 860.76
евро, неустойка в размер на 4 763.47 евро.
Към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 10.09.2018 г., просрочените задължения по
горепосочения договор за кредит са в общ размер на 26 971.31 лв. или 13 790.21
евро., както следва: главница в размер
на 1.00 евро, договорна лихва просрочена
в размер на 2 130.94 евро, наказателна
лихва проср. главница в размер на 860.76
евро, неустойка в размер на 10 797.51 евро.
Непогасените задължения на длъжниците по
Договора за ипотечен кредит към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, са в общ размер на 26 971.31 лв. или 13 790.21 евро.,
в т.ч.: главница в размер на 1.00 евро, договорна лихва просрочена в размер на 2130.94
евро, наказателна лихва проср. главница
в размер на
860.76 евро и неустойка в размер
на 10 797.51 евро.
Прилаганият
лихвен процент върху просрочена главница е в размер на 22.90 %. Неустойката е
изчислена при годишен лихвен процент 180%. Същите отговарят на уговореното в
чл.5 т.3 и т.4 на раздел III. Лихви и комисионни.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Към
момента на сключване на договора е действал Законът за потребителският кредит
/обн. ДВ, от 30.06.2006 г., отм. бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010
г./, който обаче в случая не се прилага предвид изричната разпоредба на чл. 3,
ал. 5 от същия закон, където е посочено, че законът не се прилага за договори за кредит,
обезпечени с ипотека върху недвижим имот. Съгласно § 5 от Закона за
потребителския кредит /обн. ДВ от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./
разпоредбите му не се прилагат за договори за кредит, сключени преди датата на
влизането му в сила. Процесният договор за кредит съставлява кредит за недвижим
имот на потребители по см. на чл. 1, ал. 2 от Закона за кредитите за недвижими
имоти на потребители /обн. ДВ от 29.07.2016 г./, според който кредити за
недвижими имоти са кредити, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение
върху недвижим имот, както и кредити, чиято цел е придобиване или запазване на
вещно право върху недвижим имот. Съгласно § 4 от ЗКНИ, законът не се прилага за
договори за кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди датата на
влизането му в сила, с изключение на чл. 41. В този смисъл въззивният съд намира за несъстоятелни
мотивите на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените искове.
С оглед
изложеното, за процесното правоотношение приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 430,
ал.1 от ТЗ,
където е посочено, че с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата, съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока.
Безспорно
е установено, че между страните е сключен Договор за кредит жилище №
33420/17.10.2008г., съгласно който банката е отпуснала банков кредит на
ответниците в размер на 80 000 евро. Кредитът е усвоен изцяло и следвало да
бъде погасен до 17.10.2033г.
На
11.11.2016г. на длъжниците е връчена покана, с която „А." АД заявява, че
упражнява правото си да обяви цялото кредитно задължение по Договора за
предсрочно изискуемо. Посочено е, че към 01.11.2016г. общото задължение е в
размер на 54 717.23 евро. С тази покана на всеки от длъжниците е даден
седемдневен срок за доброволно издължаване, като при липса на плащане им е
обявено, че банката ще пристъпи към принудително удовлетворяване на вземанията
си по съответния ред.
Безспорно
е, че след подадената от С.П.Г. молба вх. № 8230-4141 от 08.11.2016г. е
извършена продажба на имота, предмет на договорната ипотека за цена в размер на
49 000 евро.
От
страна на банката е взето решение при постъпване на сума от 49 000 евро, да се
погаси главница в размер на 46 094.58 евро /размерът на дължимата главница към
този момент бил 46 095,58 евро/, да се погаси изцяло просрочена балансова лихва
в размер на 1789.22 евро, както и да се погаси част от просрочената
задбалансова лихва в размер на 1114.20 евро, като това било обективирано в
писмо изходящ № 8230-0187/22.11.2016г. до съответните ръководители.
С
оглед изложеното, съдът намира, че между страните по делото е налице
действително договорно съглашение, по силата на което страните са поели
изпълнение на конкретни задължения. Установи се, че ищецът е предоставил изцяло
договорената сума, като ответниците от своя страна не са изпълнили задължението
да я върнат.
От
заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че след
извършеното плащане, останалите непогасени задължения на ответниците към
23.12.2016 г., са в общ размер на 7 756.17 евро или 15 169.75 лв., по видове
както подробно беше посочено по-горе в изложението.
Към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
10.09.2018 г., просрочените задължения по горепосочения договор за кредит са в
общ размер на 26 971.31 лв. или 13 790.21 евро, както следва: главница в размер
на 1.00 евро; просрочена договорна лихва
в размер на 2 130.94 евро; наказателна
лихва върху проср. главница в размер
на 860.76 евро и неустойка в размер
на 10 797.51евро.
Ето
защо, въззивният съд намира, че П.П.П. и С.П.Г. дължат главница в размер на 1
евро; наказателна лихва за просрочена главница в размер на 860.76 евро за
периода от 02.11.2016г. до 04.09.2018г. и 1 350 евро, представляваща просрочена
дължима договорна лихва за периода от 24.06.2016г. до 22.12.2016г.
Предвид основателността на предявените искове, въззивният съд
следва да разгледа направеното възражение за давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД,
процесните вземания за лихви се погасяват с кратката 3 - годишна давност, като погасени следва да се считат онези от
тях, които са извън тригодишния период преди датата на подаване на исковата
молба.
В случая, наказателна
лихва за просрочена главница в размер на 860.76 евро се претендират за периода
от 02.11.2016 г. до 04.09.2018 г. Искът е предявен на 10.09.2018 г. - денят, в
който е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като с оглед
фикцията на чл. 422,
ал. 1 ГПК,
вземането не е погасено по давност.
В случая просрочената дължима договорна лихва в размер на 1 350 евро се
претендира за периода от 24.06.2016г. до 22.12.2016г. Осъдителният иск е предявен на 24.06.2019 г., поради което и
това задължение не е погасено по
давност.
Предвид гореизложеното, въззивният съд
намира, че решението в обжалваната част
е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с
което следва да се признае за установено по отношение на П.П.П. и С.П.Г., в качеството им на кредитополучатели
по Договор за ипотечен кредит „Жилище" №33420/17.10.2008г. и анекси -
Допълнително споразумение №1 от 06.01.2012г. и Допълнително споразумение №2 от
27.12.2012г. съществуване на вземането на “А.” АД при условията на солидарност
за просрочена главница в размер на 1 евро, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 10.09.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, наказателни лихви за
просрочена главница в размер на 860.76 евро за периода от 02.11.2016г. до
04.09.2018г., за които вземания е издадена Заповед №2610/11.09.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.дело №4568/2018г. по описа на Районен съд - С.З..
Ответниците П.П.П. и С.П.Г., в качеството им на
кредитополучатели по Договор за ипотечен кредит „Жилище" №
33420/17.10.2008г. и анекси - Допълнително споразумение №1 от 06.01.2012г. и
Допълнително споразумение №2 от 27.12.2012г. следва да заплатят на „А.” АД при
условията на солидарност сумата от 1 350
евро, представляваща просрочена дължима договорна лихва за периода от 24.06.2016г.
до 22.12.2016г.
По отговорността
за разноски:
С решението по
установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай ответниците
следва да заплатят на “А.” АД направените
по ч. гр. д. № 4568/2018 г. по описа на Районен съд – С.З. разноски в размер на
127.91 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
По направените в
първоинстанционното производство разноски:
С оглед изхода
на делото ответниците П.П.П.
и С.П.Г. следва да заплатят на “А.” АД направените
разноски в размер на 391 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед изхода на делото “А.”
АД следва да заплати на П.П.П. направените
разноски в размер на 1176 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете,
както и на С.П.Г. направените разноски в размер на 1176 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
По
направените във въззивното производство разноски:
С
оглед изхода на делото пред въззивния съд, доколкото въззивната жалба е изцяло
уважена, въззиваемите П.П.П.
и С.П.Г. следва да заплатят на “А.” АД направените разноски в размер на 619, 52 лв.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 64/14.01.2020г.,
постановено по гр.д. №873/2019г. по описа на Районен съд – гр.С.З. в частта, с
която са отхвърлени предявените от “А.” АД, ЕИК *** искове за признаване за
установено, че П.П.П. от гр.С.З. и С.П.Г. от гр.С.З., в качеството им на
кредитополучатели по Договор за ипотечен кредит „Жилище"
№33420/17.10.2008г. и анекси - Допълнително споразумение №1 от 06.01.2012г. и
Допълнително споразумение №2 от 27.12.2012г. дължат на “А.” АД, в качеството му
на кредитор по същия договор, изпълнение на парично задължение в размер на просрочена
главница в размер на 1 евро; наказателни лихви за просрочена главница в размер
на 860.76 евро за периода от 02.11.2016г. до 04.09.2018г.; както и за
разноските в заповедното производство, присъдени със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №2610/11.09.2018г. и изпълнителен
лист от същата дата по ч.гр.дело №4568/2018г. по описа на РС-С.З., както и в
частта, в която е отхвърлен предявеният от “А.” АД, гр.С. иск за осъждане на П.П.П.
и С.П.Г., в качеството им на кредитополучатели по Договор за ипотечен кредит
„Жилище" №33420/17.10.2008г. и анекси - Допълнително споразумение №1 от
06.01.2012г. и Допълнително споразумение №2 от 27.12.2012г. да заплатят на “А.”
АД, в качеството му на кредитор по същия договор, сумата от 1350 евро,
представляваща просрочена дължима договорна лихва за периода от 24.06.2016г. до
22.12.2016г., както и в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение
на П.П.П. ЕГН **********, с постоянен
адрес:***13 и С.П.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:***13, в качеството им на кредитополучатели по Договор за
ипотечен кредит „Жилище" № 33420/17.10.2008г. и анекси - Допълнително
споразумение №1 от 06.01.2012г. и Допълнително споразумение №2 от 27.12.2012г.
съществуване на вземането на “А.” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район *** при условията на солидарност за просрочена главница в размер на 1 евро /едно евро/, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 10.09.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането и наказателни
лихви за просрочена главница в размер на 860.76 евро /осемстотин и шестдесет евро и 76 евроцента/ за периода от
02.11.2016г. до 04.09.2018г., за които вземания е издадена Заповед №
2610/11.09.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.дело №4568/2018г. по описа на Районен съд - С.З..
ОСЪЖДА П.П.П. ЕГН
**********, с постоянен адрес:***13 и С.П.Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***13, в качеството им на кредитополучатели по
Договор за ипотечен кредит „Жилище" №33420/17.10.2008г. и анекси -
Допълнително споразумение №1 от 06.01.2012г. и Допълнително споразумение №2 от
27.12.2012г. да заплатят на “А.”
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район *** при
условията на солидарност сумата от 1 350
евро /хиляда триста и петдесет ерво/, представляваща просрочена дължима
договорна лихва за периода от 24.06.2016г. до 22.12.2016г.
ОСЪЖДА П.П.П. ЕГН
**********, с постоянен адрес:***13 и С.П.Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***13 да
заплатят на “А.” АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., район *** направените по ч. гр. д. № 4568/2018 г. по описа на Районен съд – С.З.
разноски в размер на 127.91лв. /сто двадесет и седем лв. и 91ст./
съразмерно с уважената част от исковете; направените разноски пред
първоинстанционния съд в размер на 391
лв. /триста деветдесет и един лв./, съразмерно с уважената част от исковете
и направените пред въззивния съд разноски в размер на 619, 52 лв./шестотин и деветнадесет лв.и 52ст./
ОСЪЖДА “А.”
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район *** да заплати на П.П.П. ЕГН **********, с постоянен адрес:***13 направените
разноски в първоинстанционото производство в
размер на 1176 лв. /хиляда сто
седемдесет и шест лв./, съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и да
заплати на С.П.Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***13, направените разноски в
първоинстанционото производство в размер
на 1176 лв. /хиляда сто седемдесет и шест лв./, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.