Решение по дело №1529/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 71
Дата: 18 март 2025 г. (в сила от 16 юни 2025 г.)
Съдия: Христина Янева Костадинова - Чолакова
Дело: 20242230201529
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Сливен, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -

Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20242230201529 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на търговско дружество „Краси“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Красимир Младенов Милков,
подадена чрез процесуален представител по пълномощие, против Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, с което за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 3, във връзка с чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2500 лв.
В жалбата се сочи, че при издаване на електронния фиш е допуснато
нарушение на материалния закон, не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
като се излагат съображения в тази насока. Освен това липсвали
задължителни реквизити от значение за правилното изясняване на
фактическата обстановка. С допълнителна молба пълномощникът е уточнил,
че жалбата е насочена против електронен фиш с № **********.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява. По делото е постъпила молба от процесуалния представител,
с която се поддържа жалбата и доказателствените искания, претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата и моли електронният фиш
да бъде потвърден. Представя писмено становище, в което излага подробни
1
аргументи за неоснователността на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, прави аргументирано възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 09.03.2022г., в 18.49 ч. било установено нарушение №
DA9F87B7B7AE582CE053021F160AA51F, с ППС ВЛЕКАЧ МЕРЦЕДЕС
АРОКС, регистрационен номер СВ4622СА, с технически допустима
максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, в състав
с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 68000, в община Сливен, за движение по път I-6 км 381+622, с посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10,
ал, 1. т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението
било установено с устройство № 10311, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път I-6 км 381+622.
За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на
дружеството- жалбоподател била наложена „имуществена санкция“ в размер
на 2500 лв. В електронния фиш е посочено, че независимо от налагането на
това административно наказание, „Краси“ ЕООД дължи и заплащане на
съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, съобразно
категорията на притежаваното от дружеството пътно превозно средство в
размер на 119 лв.
От представеното по делото от въззиваемата страна становище от
системен администратор II степен в отдел „Управление на информационна
система и инфраструктура“, Национално тол управление се установява, че за
датата и часа на нарушението няма получени маршрутни карти за ППС, няма
получена и платена тол декларация за сегмента на рамката когато е отчетено
нарушението. Няма получена и платена тол декларация за предходен и
следващ сегмент.
От представеното по делото писмо с изх. № ISD-325387/17.12.2024г. от
„Интелигентни трафик системи“ АД се установява, че към момента на
регистриране на нарушение № **********/09.03.2022г. за ППС с рег. №
СВ4622СА, извършената проверка в системата на ИТС показва, че на
посочената дата и час бордовото устройство със сериен № 0305419720399,
асоциирано към ППС, е било изключено или неправилно включено в
електрическото захранване и поради тази причина не е осъществило връзка с
мобилната мрежа и със сателитите в обхват. В следствие на това не били
генерирани данни за геолокация на бордовото устройство, ведно с
приложения.
С Решение № 101/20.02.202г. на МС, обн. в ДВ, бр.16/24.02.2020г., в сила
2
от 24.02.2020г., е приет списъка на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние-тол такса, съгласно приложението, като
видно от направена извадка от същото, намираща се на л. 48-50 по делото, е
посочен участъка, по който се е движил процесното ППС.
От приложеното по делото известие за доставяне се установява, че
процесният електронен фиш е получен от представител на дружеството на
22.11.2024г., като против него е подадена жалба на 04.12.2024г., чрез надлежно
упълномощен процесуален представител.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице. Разгледана по същество същата е основателна.
Видно от обжалвания електронен фиш отговорността на дружеството е
ангажирана за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно
цитираната разпоредба собственикът е длъжен да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява
от него.
Като основание за издаване на електронния фиш е посочена
разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП (ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила от
16.08.2019г.), съгласно която собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.
Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако
има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен
фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш на осн. чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП. това трябва да бъде предвидено в закон.
В разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (ДВ, бр. 105 ДВ, бр. 105 ДВ,
бр. 105 от 2018г., в сила от 1.01.2019г.) е предвидено, че при нарушение по чл.
179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3,
може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
3
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,определен
за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата
по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. В цитирана
разпоредба не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш в
случаите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което при констатиране на
нарушението е трябвало да се състави АУАН, въз основа на който в
последствие да бъде издадено наказателно постановление, а не да се съставя
електронен фиш. До различен извод не би могло да се достигне и въз основа
на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на
електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите
на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се
изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при
ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице.
В подкрепа на гореизложеното е и настъпилата законодателна промяна,
изразяваща се в допълване на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП.
Действащата към момента редакция на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ, бр.
13 от 2024г., е в сила от 13.02.2024г. и към момента на извършване на
административното нарушение – 08.03.2022г. не е била част от действащото
право. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, към момента на
извършването му.
В заключение следва да се приеме, че липсва изрична законова
разпоредба даваща възможност за съставяне на електронен фиш за нарушение
по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
За неоснователно съдът намира възражението на жалбоподателя, че не
са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В процедурата по издаване на
електронни фишове са неприложими нормите на ЗАНН.
Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС, постановено
по т.д. № 1/2013г.-съкратеното производство за
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен
фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи
началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният
фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, като от това
следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими
по отношение на електронния фиш. С оглед систематичното й място,
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН установява срокове за съставяне на актове за
установяване на административния нарушения и издаване на наказателни
постановления, които не са част от специалното производство по
санкциониране на нарушение посредством издаването на електронните
4
фишове. Относно формата, съдържанието, реквизитите и процедурата по
издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими,
включително и спазването на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. След
установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен
единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4
години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, който в случая не е изтекъл.
Гореизложеното обосновава извод за допуснати нарушения на
процесуалните правила и то от категорията на съществените, поради което
издаденият електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, в производствата пред
районния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Ето защо в полза на жалбоподателя,
с оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие (на л. 36
от делото), в който е отразено, че е заплатено в брой договорено
възнаграждение в размер на 700 лв., като въззиваемата страна е направила
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира
това възражение за основателно. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. В конкретния случай предмет на обжалване е наказателно
постановление, с което е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500
лева. Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с интерес от 1000 до 10 000 лв.,
възнаграждението е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., тоест
минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да е в размер от
550 лв. След приемането на Решение от 25.01.2024 г. по C-438/22г., съдът вече
не е обвързан с минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочен
в Наредбата и може да определи размер и под него. При направено надлежно
възражение за прекомерност на претенцията за разноски по чл. 63д, ал. 2 от
ЗАНН и като взе предвид действителната фактическа и правна сложност на
делото, и реално положения от адвоката труд, който се изразява в изготвяне и
подаване на жалба против НП и писмено становище по делото, без участие в
двете съдебни заседания по делото, съдът счита, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 300 лв.
Възнаграждение в такъв размер отговаря на действителната фактическа и
правна сложност на делото.
5
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“-София, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП на „Краси“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
Красимир Младенов Милков, е наложена „имуществена санкция“ в размер на
2500 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - София да заплати в полза
на „Краси“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Красимир
Младенов Милков, сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Сливен
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.



Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6