Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........05.2019
г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на
седемнадесети май през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА
при секретаря Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Колева
търговско
дело № 1197 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове са с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По изложените в исковата
молба обстоятелства, „БАНКА ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”,
ул. „Московска” №19, представлявано от В.М.С.– Гл. Изпълнителен директор и ДД.Н.Н.–
Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт
Б.Ч., е поискала да бъде осъдена А.Х.С., ЕГН **********,***, да й заплати сумата 44662,91 лв.,
представляваща дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от
19.02.2015 г. и допълнително
споразумение от 27.04.2014 г., както сумата 4191,47 лв., представляваща
дължима договорна лихва за периода от 26.06.2017 г. до 31.07.2018 г., както сумата 214,57 лв., представляваща дължима лихвена надбавка за
забава за периода от 26.07.2017 г. до 31.07.2018 г.,
както и сумата 120,00 лв.,
представляваща заемни такси, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 01.08.2018 г. до окончателното
изплащане. Претендира се и
осъждане на ответника да заплати на ищеца направените в производство по
делото разноски.
В исковата молба ищецът „БАНКА ДСК” ЕАД твърди, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 19.02.2015 г.,
подписан между „Банка ДСК” ЕАД - от една страна като кредитор и А.Х.С. - от
друга страна като кредитополучател, банката е предоставила на последната кредит
в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева. Кредитът е усвоен чрез посочената в
т.4 от договора разплащателна сметка с
IBAN: ***чателя на 19.02.2015 г. Договорен е 120 месечен срок за издължаване на
кредита, през който срок кредитът се погасява с месечни вноски /главница и
лихва/, съгласно предоставен на кредитополучателя погасителен план. За
предоставения кредит, кредитополучателя е поел ангажимент да заплаща на
кредитора преференциална променлива възнаградителна лихва в размер на 9,5 %
годишно, формирана от стойност на 6-месечен SOFIBOR 1,181 %, който при отрицателна стойност се
приема със стойност нула и фиксирана надбавка в размер на 8,319 % при
изпълнение на условията по Договор за ползване на пакет „частно банкиране"
на „БАНКА ДСК” ЕАД. При нарушаване на условията кредитополучателят губи правото
си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимия лихвен процент се
увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията. Договорено е, че
максималният размер, до който може да достигне лихвения процент в резултат на
неизпълнение на условията е променлив лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити, в размер на 6-месечен SOFIBOR към съответната дата и
фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,769 %.
Твърди се, че на 19.02.2015 г. съгласно
условията на подписания договор банката е наредила сумата по разрешения кредит
по посочената в договора разплащателна сметка, като със същата сума е заверена
кредитна сметка № 11/22447932.
Излага се, че неразделна част от договора за
кредит са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на
ФЛ, Тарифата на БАНКА ДСК ЕАД за лихвите, таксите и комисионните, които на
основание т.15 от Договора за кредит, кредитополучателя е получил и приел с
подписването на договора за кредит. Договорът за кредит и Общите условия към
нето в съответствие с изискванията на ЗПК /чл. 11, ал. 2/ са подписани на всяка
страница от кредитополучателя, с което последния по собствена воля е обвързан
от техните клаузи.
Твърди се, че с допълнително споразумение от
27.04.2014 г. условията за погасяване на предоставения и усвоен на 19.02.2015
г. кредит са предоговорени. Към датата на подписването на допълнителното
споразумение, потвърдено и от кредитополучателя задължението му е в общ неиздължен
размер 46064,45 лева, от които 43724,04 лева - главница, 2340,45 лева -
възнаградителна лихва и 10,25 лева наказателна лихва. Видно от съдържанието на
допълнителното споразумение, страните писмено са потвърдили, че към датата на
неговото подписване, кредитополучателя е погасил 702,49 лева, представляваща
част от дължимата възнаградителна лихва, в следствие на което непогасената
възнаградителна лихва е останала в размер на 1637,96 лева. По постигнато
изрично съгласие на страните по договора, непогасената възнаградителна лихва в
размер на 1637,96 лева е капитализирана към дълга, в следствие на което
главницата по кредита е в размер на 45362 лева, като за уреждане реда и
условията за нейното погасяване е подписаното допълнителното споразумение. По силата
на последното, срокът за издължаване на кредита е променен на 96 месеца,
възнаградителната лихва е в размер на 8,65 %,
формирана от 6 месечен Софибор и надбавка в размер на 8,324 %. Съобразно
договорените промени е подписан и нов погасителен план за издължаване на
кредита.
Сочи се, че с предоставяне на кредита от БАНКА
ДСК ЕАД по сметка на кредитополучателя, банката кредитор е изпълнила поетия по
договора ангажимент и е изправна страна по него. Кредитополучателят е допускал
просрочия по погасяване на кредита, като е платил вноските по погасителен план
с падеж до 26.06.2017 г.
Излага се, че поради допуснатата забава, „БАНКА
ДСК” ЕАД е предприела действия по обявяване на предсрочна изискуемост на
вземането. Към датата на подаване на исковата молба е налице неизпълнение на 13
месечни вноски.
Посочено е, че съгласно предвиденото в т.18.2
от Общите условие, при допусната забава в плащанията над 90 дни, целия остатък
от кредита става предсрочно изискуем. Съгласно задължителната съдебна практика,
за да стане обаче вземането на кредитора предсрочно изискуемо, е необходимо
последния да уведоми своя длъжник, че отнема договореното преимущество на срока
на кредита. В тази връзка ищецът моли да бъде прието, че исковата молба има
характер на покана за изпълнение, като считано от датата на връчването й до
ответника, последният е изпаднал в забава и вземането на кредитора „Банка ДСК”
ЕАД е предсрочно изискуемо. Към датата на предявяване на иска е налице
допусната забава от страна на кредитополучателя над 90 дни, което е условие
съгласно т.18.2 от Общите условия за настъпване на предсрочна изискуемост на
вземането. С оглед на това, банката заявява, че считано от получаване на препис
от настоящата искова молба счита кредита за предсрочно изискуем.
С оглед на гореизложеното,
ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на осъдителните искове като
твърди, че общо дължима сума по кредита към 31.07.2018
г. е в размер на 49188,95 лева, от които: неплатена главница - 44662,91 лева,
неплатена редовна /възнаградителна/ лихва - 4191,47 лева за периода от
26.06.2017 г. до 31.07.2018 г., неплатено обезщетението за забава (лихвена
надбавка за забава) - 214,57 лева за периода от 26.07.2017 г. до 31.07.2018 г.
и дължими и неплатени заемни такси в размер на 120 лева. Претендира и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на задължението, ведно със сторените в настоящето
производство разноски.
Ответницата
А.Х.С. в
законоустановения срок не е подала отговор на исковата молба, поради което
съдът не е предприел последващи процесуални действия по двойната размяна на
книжа по реда на чл. 372 и сл. от ГПК. Същата
не се е явила и в първото съдебно заседание, без да направи искане за
разглеждането му в нейно отсъствие.
Окръжният
съд, преценявайки събрани по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
В съдебно заседание на 17.05.2019
г., процесуалният представител на ищеца е направил искане по делото да бъде
постановено неприсъствено решение по реда на чл. 238, във вр. с чл. 239 от ГПК.
Съдът намира, че е налице предпоставката на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, а
именно, че на ответницата са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание с изпратените съобщения
до същата. От друга страна, налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2
от ГПК. Този извод се налага, тъй като видно от представените писмени
доказателства - договор за кредит за текущо
потребление от 19.02.2015 г., допълнително споразумение от 27.04.2017 г. към
договора за кредит, погасителни планове към договора за кредит и допълнителното
споразумение, извлечение от кредитна сметка № 11/22447932 от 31.07.2018 г., удостоверение
за разплащателна сметка, по която е усвоен кредита, Общи условия към договора
за кредит и нотариална покана рег. № 17742 от 28.11.2017 г. на Кънчо Ицков –
нотарус с район на действие РС – Варна, рег. № 572 на НК, както и от заключението на изслушаната по
делото съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Р.Х.С. се установява факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между страните по делото с характера на договор за
кредит за текущо потребление. От същите доказателства се установява изпълнение на поетите от ищеца
задължения по договора, факта на извършените от длъжника плащания, датата и
размера на същите, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора,
въз основа на които е възникнало правото на ищеца да обяви кредита за
предсрочно изискуем, размера на претендираното вземане по отделни пера, както и
надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника. Всички тези доказателства, преценени в
съвкупност, сочат на вероятна основателност на така предявените искове. Поради
това същите следва да бъдат уважени така, както са предявени. В случая ищцовата
страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора, който не
подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за
това доказателства, удостоверяващи извършено плащане. С оглед на всичко
гореизложено, съдът счита, че така предявените искове са вероятно основателни
въз основа на представените доказателства и поради бездействието на ответната
страна да представи доказателства за обратното.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода на делото,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 2554,18 лв. разноски по делото, от
които 2054,18 лв. внесена държавна такса /957,12 лв. в заповедното производство
и 1097,06 лв. доплатена такса в исковото производство/, 400,00 лв. изплатен
хонорар на вещо лице и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, на
основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от гореизложеното и
в същия смисъл, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Х.С., ЕГН **********,***, на
основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430
от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, да заплати на „БАНКА
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Оборище”, ул. „Московска” №19, сумата 44662,91 лв. /четиридесет и четири
хиляди шестстотин шестдесет и два лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща
дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от
19.02.2015 г. и допълнително
споразумение от 27.04.2014 г., както сумата 4191,47 лв. /четири хиляди сто деветдесет и един лева и четиридесет
и седем стотинки/, представляваща дължима
договорна лихва за периода от 26.06.2017 г. до 31.07.2018 г., както сумата 214,57 лв. /двеста и четиринадесет лева и петдесет и седем
стотинки/, представляваща дължима лихвена надбавка за забава за периода от 26.07.2017 г. до 31.07.2018 г., както и сумата
120,00 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща
заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2554,18 лв. /две хиляди петстотин петдесет и четири лева и
осемнадесет стотинки/ разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: