Р Е Ш Е Н И Е
№ 261168
13.04.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII– ти съдебен
състав в открито съдебно заседание на 11.02.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12568 по описа за 2019г.
на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са искове с правна квалификация чл.415 вр. с чл.422 ГПК.
С искова молба,
с вх. № ***/***г. ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е предявен иск
срещу ответника Е.Б.Л..
В исковата молба се твърди, че за периода от 13.10.2014г. до 10.05.2018г.
ответника Е.Л. има задължения към ищеца „Водоснабдяване и канализация“ за
предоставени от експлоатационното дружество слуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода, в размер на 706,90 лева и мораторна лихва към
главница за периода от 31.12.2014г. до 30.09.2018г. в размер на 109 лева за
обект находя в град П., ул. „ ***“ № **.
Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 203
от Закона за водите „ Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите
услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги“ носят
отговорност за задълженията си, като
предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника Е.Л..
Образувано е частно гражданско дело.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за следните суми: 706,90 лева /седемстотин и шест лева и
деветдесет стотинки/ - главница, представляваща неплатени задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода за периода 13.10.2014 г. –
10.05.2018 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***” № **; 114,04 лева /сто и
четиринадесет лева и четири стотинки/ - обезщетение за забава за периода 31.12.2014
г. – 31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – *** г. до окончателното
погасяване, както и разноските по делото, от които: 25 лева /двадесет и пет
лева/ - държавна такса и 300 лева /триста лева/ – адвокатско възнаграждение.
От съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника Е.Б.Л., че същият дължи на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД следните суми: 709,90 лева за период от
13.10.2014г. до 10.05.2018г., както и мораторна лихва към главницата за периода
от 31.12.2014г. до 30.09.2018г. в размер на 109 лева. Претендират се разноски
по настоящето и по заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Е.Б.Л., чрез назначения му *** ***А.С.К.. В отговора на исковата
молба се твърди, че исковата молба е недопустима, поради процесуално –правна
легитимация, тъй като не ставало ясно в какво качество му се предявява иска – в
качество на потребител, собственик, наемодател на имота или друго качество.
Счита се, че вземането не съществува и е погасено
поради плащане или поради изтекла погасителна давност към настоящия момент.
Заявява се, че по делото няма представени
доказателства, доказващи наличието на валидни облигационни отношения, съгласно
исканите според закона и подзаконовите нормативни изисквания и обстоятелства.
Твърди се, че относно процесния период не се установява
водомера да не е бил изправен нито да са били извършвани каквито и да е било
проверки в тази насока.
От съда се иска да постанови решение, с което да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан по основание и размер.
Поради неудовлетворяване искането на адв. К. за
увеличаване възнаграждението й по реда на чл. 47, ал.6 ГПК същата е заявила
отказ от особеното процесуално представителство, което е приет.
АК – П. е определила друг ***за *** – ** А., която е
назначена за особен представител.
Постъпило е писмено становище от *** А., в качеството й на *** на ответника Е.Б.Л..
Твърди се, че не са представени доказателства относно пасивната процесуална
легитимация на ответника, обуславяща допустимостта на иска, която процесуална
предпоставка е от категорията на абсолютните при завеждане на иск. Счита се, че
така заведената искова молба, ответника е с неизяснена процесуална легитимация
и същата е нередовна и иска е недопустим. Твърди се, че претенциите на ищцовото
дружество са неоснователни и недоказани, поради следните съображения: Ищцовото
дружество не посочва доказателства към исковата молба, от които да стане видно,
че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение.
Твърди се, че основното задължение на ВИК оператора, предвидено в чл. 42, ал.
1, т. 1 от Нредба № 4 да снабдява
потребителите с вода, с питейни качества при равни условия с икономически обосновани
разходи за доставки до имотите им, но
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. Съгласно чл. 33,
ал. 2 от Наредбата при констатирана повреда представителят на оператора следва
да даде предписание на потребителя и срок за отстраняване повредата на водомера,
като се даде предписание в писмена форма като се сочи повредата на водомера и
срок за отстраняването й. Заявява се че липсват данни кога е констатирано
неизправното измервателно устройство от ВИК оператора или липсата на такова,
липсват данни дали е спазена процедурата по чл. 33, ал. 2 от Наредба №
4/14.0.2014г. аналогичната разпоредба на чл. 20 от ОУ.
Заявява е, че
не са представени доказателства какви количества вода реално са преминали,
определени въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни
периоди на предходната година.
От съда се иска да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът след преценка на събрания по делото
доказателствен материал поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК
намира от фактическа и правна страна следното.
Със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК постановена по ч.гр.д. № ***/***г. по описа на РС – Пловдив е разпоредено длъжника в заповедното производство и ответник в настоящия процес да заплати в полза на ВиК - Пловдив следните суми: 706,90 лева
/седемстотин и шест лева и деветдесет стотинки/ - главница, представляваща
неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода
13.10.2014 г. – 10.05.2018 г. за обект, находящ се в гр. П.,
ул. „***” № **;
114,04 лева /сто и четиринадесет лева и четири стотинки/ - обезщетение за
забава за периода 31.12.2014 г. – 31.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
21.11.2018 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от
които: 25 лева /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 300 лева /триста лева/
– адвокатско възнаграждение.
Заповедта е била връчена при условията на чл. 47 ГПК като в срока по чл. 415, ал.1,т.2 ГПК ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си, които са редовни и допустими.
По делото ищеца представя в заверен препис справка
за водомерите на абоната, справка за задължения – обобщена, фактури, карнети за
процесния период.
По делото се установява, че ищецът възприема
ответника като абонат с абонатен № *** на база изходяща от него справка за
водомерите на абонат като *** П. посочва, че номера на водомера за процесния
имот, който е заведен в АИС на ВиК е различен от фабричния номер на физическия
водомер като за целия процесен период реален отчет не е имало.
По делото не е установено и доказано как е разкрита
партидата на ответника с изрично подадено от него заявление или е възникнала по
силата на чл. 3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. В
тази връзка съдът намира, че подаването на заявление за откриване или промяна
на партидата не е било задължително, за да възникне качестовото на потребител.
За да възникне качеството на потребител обаче е
необходимо да се установи, че водоснабдения имот е собственост или се ползва
посредством вещно право на ползване от страната от която се претендират
незаплатените суми – така чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
В случая остава недоказано по делото защо ищеца
свързва ответника като потребител на процесния имот, тъй като за него няма
данни нито да е собственик, нито пък да е вещен ползвател, респ. по делото не е
постъпила справка от отдел МДТ към Община *** от която да се установява, че за
имота е подавана данъчна декларация.
Справка ГРАО установява адресната регистрация на
лицето, но тази регистрация може да възникне и въз основа облигационно право на
ползване, а не само въз основа на правото на собственост.
Копие от кадастрални скици по делото не са
приобщени.
*** по СТЕ П. е правело три опита да посети имота,
но не е открило обитатели като по данни на съседите, ответникът е в ***. От
показанията на разпитания *** се установява, че реален отчет в имота никога не
е правен, както и че потреблението което е начислявано е по тарифа, тъй като
измервателното устройство е приравнено на неизправно, а според *** е възможно
въобще да е липсвало измервателно устройство.
Следователно, настоящата инстанция е в абсолютна
невъзможност да установи качеството на потребител на ответника, тъй като нито
има данни за собствеността, нито има данни за владението върху този имот.
Следва да се посочи и че ако имотът е наследствен, то задълженията се
разпределят измежду всички наследници съобразно наследствените им квоти, при
което отговорността за начислените суми не може да се понесе единствено от
ответника, ако той въобще има качеството на наследник.
Изявлението на особения представител – *** А., че
ответника е собственик на 4/6 ид.части не може да се приеме като удостоверяващо
факта на собствеността, тъй като *** не заявява изрично, че е осъществил
контакт с ответника, нито посочва откъде черпи данни за ид.части в
съсобствеността. Следва да се посочи и че в тежест на ищеца е да установява
качеството потребител на ответника.
При гореизложеното настоящата инстанция може
единствено да предполага качеството на потребител на ответника поради това, че
имотът е водоснабден, което се установява от *** П.. На база предположение
обаче не може да се реализира отговорността на ответника, тъй като чл.154, ал.1 ГПК задължава съда да приеме за неустановени фактите за които няма
доказателства.
Вън от горното вещото лице установява в АИС на
ищеца, че се води виртуален водомер, който са различава от фабричните номера на
физическите водомери по данни от карнетите като не е ясно какво е отношението
на тези виртуални водомери към физическите.
Не на последно място и начисляването на потребена
услуга при условията на неизправно или липсващо измервателно устройство следва
да държи сметка и за броя обитатели на имота като с. Д.Е. заявява, че е виждал
по * обитатели, но не заявява допускан ли е до имота, респ. на какво основание
е начислявал служебно кубици вода след като въобще не е изяснено имало ли е
водомер, който пък да извършва реален отчет.
Предвид на гореизложеното предявените искове се
отхвърлят като неоснователени и недоказани.
С оглед изхода на спора по делото сторените от
ищеца разноски остават за негова сметка.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от *** С. Л.Н. чрез *** Г.Н.
против Е.Б.Л. за признаване за
установено дължимостта на суми по издадена заповед за изпълнение № **/***г.
постановена по ч. гр. д. №***/***г., по описа на ПРС, а именно: 706,90 лева
/седемстотин и шест лева и деветдесет стотинки/ - главница, представляваща
неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода
13.10.2014 г. – 10.05.2018 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***” № **;
114,04 лева /сто и четиринадесет лева и четири стотинки/ - обезщетение за
забава за периода 31.12.2014 г. – 31.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – ***
г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от които: 25 лева
/двадесет и пет лева/ - държавна такса и 300 лева /триста лева/ – адвокатско
възнаграждение като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/В.Атанасов
Вярно с оригинала.
М.К.