РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Плевен, 14.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря В.Т. и в присъствието на
прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 966 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
решение № 1741/20.09.2019 г.
по гр.д.№ 3274/2019 г. по описа на ПлРС е прекратен с развод - на основание
чл.49 ал.1 от СК - сключения на 04.09.1994 г. в гр.Плевен, между В.С.И.
и Б.М.И. граждански брак поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство.Предоставено
е ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Плевен ул.*** №*, вх.*, ап.*,
на В.С.И..Осъдена е В.С.И. да заплати по сметка на Плевенския районен съд
разноски в размер на 12.50 лв.Осъден е Б.М.И. да заплати по сметка на Плевенския районен съд разноски в размер
на 12.50 лв.
Депозирана е въззивна жалба от Б.М.И., чрез пълномощник, срещу решение от
20.09.2019 г. по гр.д.№ 3274/2019 г. по описа на ПлРС.С обжалваното решение
първоинстанционният съд е прекратил с развод на основание чл.49, ал.1 СК
сключения на 04.09.1994 г. между страните граждански брак поради неговото
дълбоко и непоправимо разстройство, предоставил е ползването на семейното
жилище, находящо се в гр.Плевен, ул.“***“№*, вх.*, ап.*, на съпругата.Излагат
се доводи, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен.Прави се искане да
се отмени обжалваното решение.
За въззиваемата страна – В.С.И.
процесуалният представител изразява становище, че първоинстанционното решение е
правилно, обосновано и се основава на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства.
Въззивната жалба
е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата
инстанция намира решението и за правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено следното.
Относно
възражението на въззивника, че от депозираните показания на свидетелите А.Г.-майка
на ищцата и С. И.-дъщеря на страните не би могло да се обоснове извод, че е
налице трайно влошаване на семейните отношения до степен да не бъде възможно
поправянето им, то настоящата инстанция приема същото за неоснователно.
Първоинстанционния
съд е анализирал показанията на двамата свидетели и обосновал фактическите си и
правни изводи въз основа на същия.
От
доказателствата по делото се установява, че страните са сключили граждански
брак през 1994 г., всеки ден и всяка вечер са прекарвали заедно с дъщеря си, не
е имало недоразумения между тях, но от месец март 2019 г. между страните са се
появили проблеми в отношенията им, както и конфликти.
Съгласно СК
развод се допуска само при дълбоко и непоправимо разстройство.Според ППВС № 10/1971
г. такова състояние на брачните отношения е
налице, когато запазването на брака не би създало нормални условия на живот на
съпрузите; дълбоко е разстройството, при което брачната връзка съществува формално;
непоправимо е разстройството, което не може да бъде преодоляно и да се
възстановят нормални отношения между съпрузите.
В отговора на исковата
молба, както и във въззивната жалба, въззивникът е изразил становище, че желае
бракът между страните да се запази.
Пред настоящата
инстанция от страна на въззиваемата е изразено становище, че е налице дълбок
разрив в разбиранията за живота им, който следва да водят от 20.10.2019 г. и до
настоящия момент страните не живеят заедно, не поддържат отношения, нямат общи
грижи, разходи, не контактуват и не са правени опити за сближаване на
позициите, а желанието й е бракът им да бъде прекратен.
Ето защо с оглед на гореизложеното и въз основа на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства следва да се приеме, че е налице
липса между съпрузите на взаимност и разбирателство, като съществуващата при
тези обстоятелства брачна връзка има само формален характер, а с оглед липсата
на воля от страна и на двамата съпрузи за съвместно живеене, това й състояние
не може да бъде преодоляно.
Налице са при това положение предвидените в чл. 49, ал. 1 СК предпоставки за
прекратяването на брака.
С оглед на
изложеното не може да бъде споделено становището на въззивника, че е налице
моментно неразбиране на нуждите и вижданията между семейните партньори, но че
това е напълно преодолимо.
Следователно не
са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде
потвърдено.
При този изход
на процеса са дължими от въззивника в полза на въззиваемата разноски по делото
с оглед на чл.329, ал.2 ГПК.
Неоснователно е
възражението на въззивника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от
въззиваемата адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минимален размер за
настоящата инстанция с оглед на чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо следва
да бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемата разноски по делото за
настоящата инстанция в размер на 600 лв., съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от
горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1741/20.09.2019 г. по гр.д.№ 3274/2019 г. по описа
на Плевенски районен съд.
Осъжда
въззивникът Б.М.И., ЕГН **********, да заплати на В.С.И., ЕГН **********,***,
разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 600 лв.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: