Решение по адм. дело №778/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Е. Б. З., [ЕГН], от гр. Пазарджик, [улица], чрез адв. У., подадена срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0340-000052 от 08.05.2025 год. на ВПД Началник на РУ – Септември към ОД на МВР – Пазарджик, с която на осн. чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка на Е. Б. З. – прекратяване регистрация на лек автомобил за срок от шест месеца, считано от 02.05.2025 год.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на оспорения акт, по които се моли за отмяната му и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. У., поддържа жалбата, като счита, че заповедта е следвало да се издаде на собственика на моторното превозно средство, който в случая е починал, а не да се приема априори, че съпругата на починалия е евентуално собственикът на автомобила. На следващо място сочи, че нарушението е извършено от лице, което не е наказателно отговорно и по смисъла на ЗАНН административната отговорност, респективно да се издаде заповед за това нарушение, е следвало да се понесе от някой от двамата родители на извършителя. Моли за отмяна на оспорената ЗППАМ и присъждане на разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Представя писмени бележки.

Ответникът по жалбата – ВПД Началник на РУ – Септември към ОД на МВР – Пазарджик не изразява становище по същество на спора в съдебно заседание. В писмен отговор с вх. № 7426 от 29.07.2025 год. оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Моли за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство за упълномощен служител с юридическо образование.

Административен съд – Пазарджик, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

От приобщения доказателствен материал по делото се установява, че на 02.05.2025 год., около 20:50 часа, в с. Виноградец, на ул. „Трета“, в района на дом номер 2, малолетното лице А. А. З., [ЕГН], от гр. Пазарджик, е управлявал лек автомобил „Фиат“, с рег. № [рег. номер], собственост на дядо му К. А. З. от гр. Пазарджик, починал. За посочените обстоятелства е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) GA № 4060509 от 02.05.2025 год. на Е. Б. З., [ЕГН], неправоспособен водач, за това, че е допуснала неправоспособният и малолетен А. А. З., нейн внук, да управлява посоченото моторно превозно средство (МПС). Като правно основани е посочена разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.

На основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, административният орган – ВПД Началник на РУ – Септември към ОД на МВР – Пазарджик е приложил принудителна административна мярка (ПАМ) на Е. Б. З. по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на лекия автомобил за срок от шест месеца, считано от 02.05.2025 год. Посочено е, че е допуснала неправоспособния и малолетен нейн внук да управлява лек автомобил „Фиат“, с рег. № [рег. номер], собственост на дядо му К. А. З., гр. Пазарджик, починал. Със ЗППАМ са отнети два броя регистрационни табели [рег. номер].

В хода на съдебното производство са приети съдържащите се в административната преписка доказателства и допълнително представените.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът излага следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея. Подадена е в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № 312з – 1237 от 14.04.2022 год. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП – структури на МВР, в която областните дирекции на МВР и СДВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП, сред които в т. 1.2. попадат началниците на Районни Управления при Областна дирекция на МВР – Пазарджик. Издателят на процесната ЗППАМ представя Заповед № 8121К-11160 от 22.07.2024 год. на министър на вътрешните работи за временното му преназначаване на ръководна длъжност – Началник на Районно управление – Септември при ОД на МВР – Пазарджик за срок от една година. С оглед наизложенто, съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, реквизити, включително съдържа фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП.

Налагането на ПАМ по ЗДвП е специално производство, отделно и независимо от търсенето и реализирането на административно-наказателната отговорност.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, независимо, че тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Съгласно посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Страните по делото не оспорват собствеността на посочения лек автомобил, както и че малолетното лице е управлявало МПС без да притежава правоспособност. Съответна на тези факти е разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС средство от водач, който няма правоспособност. За налагането на ПАМ от вида на процесната е достатъчно да бъде установено, че МПС, съотнесено към конкретните факти по делото, е управлявано от водач, който не е правоспособен. На основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В тежест на жалбоподателя е да обори констатациите, но в хода на съдебното производство доказателства в тази насока не са ангажирани. Специално по делото не са ангажирани доказателства, оборващи отразената в АУАН констатация, че водачът е нямал правоспособност и е управлявал МПС в нарушение на правилата на чл. 150 от ЗДвП.

Налице е фактическото основание за издаване на заповед за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. При издаване на заповедта, от вида на оспорената в настоящото производство за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и следователно при установяване наличието на предпоставките по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП е длъжен да издаде административен акт за налагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП се прилагат принудителни административни мерки, една, от които е - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на „собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице“, което не е правоспособен водач. Адресат на мярката по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП може да бъде само лицето, изрично визирано в правната норма - субектът, по отношение, на който законодателят изрично е посочил, че може да се прилага предвидената в разпоредбата ПАМ и това е собственикът на МПС, в случая оспорващата.

Административния орган е наложил мярката за минималния предвиден в закона срок, при предвиден от шест месеца до една година. В оспорената заповед е приложена ПАМ в минимално предвидения от закона срок.

Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП обуславя извода, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността за извършване на други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение. Следва да се отбележи, че процесната мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН).

Оспореният административен акт съответства и на целта на закона- осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този закон, която се постига чрез реализиране целта на конкретно приложената мярка - осуетяване възможността на дееца да извърши други противоправни деяния.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваната ЗППАМ е законосъобразна, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат. Ответната страна е заявила такива при условие, че същата е представлявана в съдебното оспорване от упълномощен служител с юридическо образование. За нуждите на съдебния процес административният орган не е ангажирал служител с юридическо образование, нито друго лице, упълномощено да го представлява по делото, както и не са представени доказателства, че ВПД Началник на РУ – Септември към ОД на МВР – Пазарджик притежава юридическо образование.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд - Пазарджик, седми състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Б. З., [ЕГН], от гр. Пазарджик, [улица], подадена срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0340-000052 от 08.05.2025 год. на ВПД Началник на РУ – Септември към ОД на МВР – Пазарджик, с която на осн. чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, й е наложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрация на лек автомобил за срок от шест месеца, считано от 02.05.2025 год.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.