Решение по дело №784/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Подадена е искова молба от ... М. Е., в качеството му на пълномощник на „Зарзаватчийница“ ЕООД от гр. В. Търново, в която се твърди, че с влезли в сила съдебни актове/определения/ по АД №33/2023г.; АД №34/2023г.; АД №35/2023г.; АД №217/2023г.; АД №218/2023г.; АД №215/2023г.; АД №216/2023г.; АД №239/2023г.; АД №242/2023г.; АД №214/2023г.; АД №241/2023г.; АД №240/2023г. и АД №268/2023г. на АС – В. Търново са било отменяни действия за обезпечаване на доказателствата, извършени от органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, извършени на основание чл. 127е и сл. от ДОПК. В съдебните производства по посочените дела ищецът е бил представляват от адвокат, като при уважаване на жалбата са били присъждани разноски в полза на дружеството. В административното производство по обжалване на актовете и действията на органите по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, което е задължително и абсолютна процесуална предпоставка за съдебно такова при неблагоприятен изход за жалбоподателя, дружеството ищец също е представлявано от адвокат, като за това са били заплатени съответните адвокатски хонорари, всички в размер на 600 лв. Разноски в административните производства по чл. 41, ал. 1, вр. с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК не са му били присъдени, тъй като не е имало правна възможност за това. Поради това счита, че за него възниква основание да претендира направените разноски в производство по обжалване по административен ред, представляващи възнаграждение за адвокат. Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 7 800 лв., представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение в посочения размер. Претендира за разноски по производството.

Ответникът по делото – Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск по основание и размер по съображения, изложени в отговора към исковата молба и в съдебно заседание. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск за имуществени вреди като неоснователен и недоказан. Претендира за присъждане на разноски.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за частична основателност на предявения иск за имуществени вреди.

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

 

Предявен е иск за заплащане на претърпени имуществени вреди, които според ищеца произтичат от предприемането действия за обезпечаване на доказателствата, извършени от органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Тези действия са били обжалвани по реда на чл. 41, ал. 1 от ДОПК, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК пред директора на ТД на НАП – В. Търново, който с решения по чл. 41, ал. 3 от ДОПК е отхвърлял подадените от „Зарзаватчийница“ ЕООД жалби. От приетите по делото писмени доказателства, съдържащи се в 13 бр. съдебни производства се установява следната фактическа обстановка:

 

предприетите действия за обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №22180243530_3/22.12.2022г. са били оспорени от „Зарзаватчийница“ ЕООД и потвърдени с Решение №13/03.01.2023г. на Директора на ТД на НАП – В. Търново, което е отменено с Определение №27/17.01.2023г. по АД №33/2023г. по описа на Административен съд – В. Търново;

действията за обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №167202423702_3/23.12.2022г. са били оспорени от „Зарзаватчийница“ ЕООД и потвърдени с Решение №14/03.01.2023г. на Директора на ТД на НАП – В. Търново, което е отменено с Определение №25/17.01.2023г. по АД №34/2023г. по описа на Административен съд – В. Търново;

действията за обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №22182423214_3/22.12.2022г. са били оспорени от „Зарзаватчийница“ ЕООД и потвърдени с Решение №15/03.01.2023г. на Директора на ТД на НАП – В. Търново, което е отменено с Определение №26/17.01.2023г. по АД №35/2023г. по описа на Административен съд – В. Търново;

действията за обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №167202530538_3/21.03.2023г. са били оспорени от „Зарзаватчийница“ ЕООД и потвърдени с Решение №65/28.03.2023г. на Директора на ТД на НАП – В. Търново, което е отменено с Определение №168/18.04.2023г. по АД №217/2023г. по описа на Административен съд – В. Търново;

действията за обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №167202532061_3/22.03.2023г. са били оспорени от „Зарзаватчийница“ ЕООД и потвърдени с Решение №64/28.03.2023г. на Директора на ТД на НАП – В. Търново, което е отменено с Определение №164/13.04.2023г. по АД №218/2023г. по описа на Административен съд – В. Търново;

действията за обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №167202533508_4/23.03.2023г. са били оспорени от „Зарзаватчийница“ ЕООД и потвърдени с Решение №66/28.03.2023г. на Директора на ТД на НАП – В. Търново, което е отменено с Определение №169/18.04.2023г. по АД №215/2023г. по описа на Административен съд – В. Търново;

действията за обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №226102533398_3/23.03.2023г. са били оспорени от „Зарзаватчийница“ ЕООД и потвърдени с Решение №67/28.03.2023г. на Директора на ТД на НАП – В. Търново, което е отменено с Определение №162/13.04.2023г. по АД №216/2023г. по описа на Административен съд – В. Търново;

действията за обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №167202539808_3/28.03.2023г. са били оспорени от „Зарзаватчийница“ ЕООД и потвърдени с Решение №70/05.04.2023г. на Директора на ТД на НАП – В. Търново, което е отменено с Определение №170/18.04.2023г. по АД №239/2023г. по описа на Административен съд – В. Търново;

действията за обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №167202541472_3/29.03.2023г. са били оспорени от „Зарзаватчийница“ ЕООД и потвърдени с Решение №74/04.04.2023г. на Директора на ТД на НАП – В. Търново, което е отменено с Определение №175/19.04.2023г. по АД №242/2023г. по описа на Административен съд – В. Търново;

действията за обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №167202542922_3/30.03.2023г. са били оспорени от „Зарзаватчийница“ ЕООД и потвърдени с Решение №71/03.04.2023г. на Директора на ТД на НАП – В. Търново, което е отменено с Определение №161/13.04.2023г. по АД №214/2023г. по описа на Административен съд – В. Търново;

действията за обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №167202547246_3/02.04.2023г. са били оспорени от „Зарзаватчийница“ ЕООД и потвърдени с Решение №73/04.04.2023г. на Директора на ТД на НАП – В. Търново, което е отменено с Определение №174/19.04.2023г. по АД №241/2023г. по описа на Административен съд – В. Търново;

действията за обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №167202547170_3/02.04.2023г. са били оспорени от „Зарзаватчийница“ ЕООД и потвърдени с Решение №72/04.04.2023г. на Директора на ТД на НАП – В. Търново, което е отменено с Определение №173/18.04.2023г. по АД №240/2023г. по описа на Административен съд – В. Търново;

действията за обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол №226102552988_3/06.04.2023г. са били оспорени от „Зарзаватчийница“ ЕООД и потвърдени с Решение №83/11.04.2023г. на Директора на ТД на НАП – В. Търново, което е отменено с Определение №190/27.04.2023г. по АД №268/2023г. по описа на Административен съд – В. Търново.

От съдържащите се в посочените дела писмени доказателства е видно, че в административните производства по обжалване на действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол по реда на чл. 127ж, ал. 1, вр. с чл. 41, ал. 1 от ДОПК ищецът е бил представляван от адвокат, като в договорите за правна защита по всяко едно производство е посочена сума на адвокатското възнаграждение от 600 лв., която е посочена като внесена.

От приетата по делото СИЕ се установява, че договорения адвокатски хонорар за правна помощ в хода на тези административни производства е заплатен от ищцовото дружество на наетия от него адвокат.

За неуспешно съдът приема заявеното оспорване на договорите за правна помощ и пълномощните за процесуално представителство, подписани от пълномощника на „Зарзаватчийница“ ЕООД ... Е. и управителя на дружеството Б. И.. Последната е разпитана в качеството на свидетел по делото, като след предявяване на оспорените документи същата потвърждава подписването им от нейна страна, като посочва, че е действала в качеството си на представляващ ищеца по закон. В конкретния случай, с оглед откритото производство по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК свидетелски показания за установяване автентичността на документ са допустими. Доказателствата, легитимиращи посоченият адвокат за процесуален представител на ищеца пред администрацията са представени още в хода на административното обжалване на действията по чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК, като няма съмнение, че представителят е бил надлежно упълномощен и е действал в това си качество.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ.

След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издадените протоколи и предприетите действия от органите по проходите от една страна с потърсената от ищеца адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от предприетите действия по налагане на обезпечения, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от актове или действия административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от предприетите срещу него действия, с цел те да бъдат отменени по предвидения от закона ред. Последното предполага и наличието на специални познания, каквито имат адвокатите. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че съответните разпоредби на ДОПК или АПК не предвиждат друга законова възможност за присъждане в полза на граждани или техни организации направените от тях разноски в хода на административните производства, вкл. и адвокатски хонорар по защитата им пред администрацията при обжалване на административните актове по административен ред. Последното е предпоставка по чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.

По тези и по съображенията, изложени в ТР №1/15.03.2017г. на ОСС на ВАС, съдът намира предявеният иск за имуществени вреди, представляващи договорени и заплатени адвокатски възнаграждения, за основателен и доказан.

В случая няма възможност договореното и заплатено адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано, респ. да бъде присъдено обезщетение в по-малък размер, по съображения за ниската сложност на делото и завишеният размер на адвокатския хонорар спрямо нея, както претендира ответната страна. Преценката за фактическа и правна сложност на едно дело се прави от съда, който разглежда спора по това дело, като не може да се претендира такава преценка в отделно производство. Извън това заплащането на имуществените вреди остойностява понесената вреда съобразно размера на вредата, установен от доказателствата по делото, а не се определя от съда по справедливост.

За неоснователно настоящият състав намира възражението в отговора на исковата молба за редуциране на размера на обезщетението със стойността на включеният в цената на адвокатското възнаграждение ДДС. След като съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС данъкът е включен в цената на услугата, получателят дължи заплащането на данъчната основа и данъкът, другото би означавало частично плащане на цената на доставката. Вярно е, че начисленият и платен данък подлежи на приспадане като данъчен кредит и сумата на данъка счетоводно не представлява разход за регистрираното по ЗДДС лице, а разчет с бюджета, но тези обстоятелства не водят до посочения от ответника извод. Ако се доведе докрай логиката на ответната страна, то това би означавало при доставка между регистрираните по ЗДДС лица получателят да заплаща на доставчика само стойността на данъчната основа, което е несериозно.

При този изход на делото основателно се явява искането на ищеца за присъждане на разноски по делото. Разноските следва да се определят като сбор от внесена държавна такса от 50 лв., заплатен депозит за СИЕ в размер на 350 лв. и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Неоснователно се явява възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца, предвид цената на иска и извършените процесуални действия от пълномощника на ищеца.

Водим от горното, Административен съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Зарзаватчийница“ ЕООД от гр. В. Търново сумата от 7 800/седем хиляди и осемстотин/ лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи платени адвокатски възнаграждения в административното производство и произтекли от отменените като незаконосъобразни действия по обезпечаване на доказателствата, предприети от органи по приходите при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в Протоколи за извършена проверка на стоки с висок фискален риск с №22180243530_3/22.12.2022г.; №167202423702_3/23.12.2022г.; №22182423214_3/22.12.2022г.; №167202530538_3/21.03.2023г.; №167202532061_3/22.03.2023г.; №167202533508_4/23.03.2023г.; №226102533398_3/23.03.2023г.; №167202539808_3/28.03.2023г.; №167202541472_3/29.03.2023г.; №167202542922_3/30.03.2023г.; №167202547246_3/02.04.2023г.; №167202547170_3/02.04.2023г. и №226102552988_3/06.04.2023г.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Зарзаватчийница“ ЕООД от гр. В. Търново разноски по делото в размер на 1 000/хиляда/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.