Определение по дело №46/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.278, ал.1 от ГПК.

С определение № 1757/19.04.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 335 по описа за 2012 г., Кърджалийският районен съд е оставил без уважение искането на “К. С.” Е. – Г. за спиране незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 839/07.03.2012 г. по ч.гр.д. № 335/2012 г. по опис на РС – Кърджали.

Недоволен от така постановеното определение, в частта му, с който е отказано спиране на незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, е останал частният жалбодател “К. С.” Е. – Г., представляван от процесуалния си представител адв. Д.А., който го обжалва като неправилно и необосновано. В жалбата не се излагат съображения, а се прави искане за отмяна на обжалваното определение и спиране на изпълнението.

Ответницата С. А. Ю., представлявана от процесуалния си представител адв.Я.Сариев, оспорва жалбата в представен отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК. Излага съображения за правилността на обжалваното определение на Кърджалийския районен съд. Сочи, че жалбата била бланкетна и неоснователна. Моли съда да отхвърли частната жалба на “К. С.” Е. .- Г. и да потвърди определението на Кърджалийския районен съд.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Определението на Кърджалийския районен съд като краен резултат е правилно, макар и по различни от изложените съображения. С молба вх. № 4228/17.04.2012 г. длъжникът по ч.гр.д. № 335/2012 г. по описа на РС – Кърджали е направил искане на основание чл.420 от ГПК за спиране изпълнението на заповед № 839 от 07.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Искането си молителят е обосновал с обстоятелството, че вземането на заявителя е обезпечено с ипотека, което представлявало надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД. В случая длъжникът е направил искане за спиране на изпълнението на основание чл.420, ал.1 от ГПК, което е обосновал с наличието на обезпечение по чл.180 и чл.181 от ЗЗД, но не и с наличието на убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.420, ал.2 от ГПК. Поради тази причина съдът дължи произнасяне по заявеното от длъжника основание за спиране на изпълнението на заповедта, а именно - чл.420, ал.1 от ГПК. В тази връзка настоящата инстанция не споделя доводите на процесуалния представител на длъжника, че договорната ипотека представлява надлежно обезпечение по смисъла на чл.420, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Това е така защото текстът на чл.420, ал.1 от ГПК има предвид ново обезпечение и то дадено по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД, което следва да бъде извършено с вписване на нотариално заверено съгласие на собственика. Обезпечението, което има предвид чл.420, ал.1 от ГПК е такова, което следва да бъде дадено пред съд и по реда, предвиден в чл.180 и чл.181 от ЗЗД и чл.27 от ПВ. Ето защо договорната ипотека не е надлежно обезпечение по смисъла на чл.420, ал.1 от ГПК и не може да послужи като основание за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение. Като е оставил без уважение искането за спиране на заповедта за изпълнение, първоинстанционният съд е постановил правилно определение като краен резултат, а частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “К. С.” Е. – Г., Б.Б. №, кв,бл., вх.””, ап., против определение № 1757/19.04.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 335 по описа за 2012 г. на Кърджалийският районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.