Р Е Ш Е Н И Е
№......... 06.07.2018 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Трети граждански състав
На 6 юни 2018
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: МАРИЯ
ЙОРДАНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр.дело № 6546 по описа за 2017 година.
Производството е по реда
на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД твърди
в исковата си молба, че на 21.07.2017г. депозирали пред PC - гр. Стара Загора заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу С.Т.Т. и било образувано ч.гр.д. №
4121/2017г., по описа на PC -
Стара Загора. Твърди, че на 16.10.2015г. между „Мобилтел" ЕАД ЕИК
********* (Продавач) и С.Т.Т. е сключен Договор за продажба на изплащане №
*********, като купувачът - С.Т.Т. е закупила и е станала собственик на
устройство „Tablet ALCOT Pixi3 8
3G Black" със
сериен номер 356682060159451, като същата се е задължила да заплати на
„Мобилтел" ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към
Договора. Сочат, че поради неплащане в срок, договора между „Мобилтел" ЕАД
и ответника С.Т.Т. е прекратен предсрочно на основание т.12.3 от Договор за
продажба на изплащане № *********. Непогасената сума до края на срока на
Договора за продажба на изплащане, в размер на 15,19 лв., е станала предсрочно
изискуема на основание чл. 12.3. от Договора. Сочат, че на 07.11.2014г. между „Мобилтел" ЕАД и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, е сключен Договор за поръчителство. На
основание т.З от Договора за поръчителство „Състейнъбъл бизнес солюшънс"
АД се задължили в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на
абонати, сключили с „Мобилтел" ЕАД Договор за продажба на изплащане.
Поради неплащане на дължимата сума от страна на С.Т.Т. по Договор за продажба
на изплащане, на основание чл. 143 от ЗЗД и чл. 2.2.4. от Договора за
поръчителство от 07.11.2014 г., „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД в
качеството си на Поръчител уведомили длъжника, че ще изпълни вместо него
задължението му към „Мобилтел" ЕАД. Поради липса на доброволно плащане от
страна на длъжника, след като е бил поканен за това и на основание чл. 2.2.3 от
Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „Състейнъбъл бизес
солюшънс" АД заплатил на „Мобилтел" на
05.05.2017г.
сумата от 15,19 лева,
представляваща дължимата и изискуема сума от С.Т.Т., по Договора за продажба на
изплащане от 16.10.2015 г.
В
този смисъл „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД в качеството си на поръчител
имали изискуемо и ликвидно вземане към ответника С.Т.Т., в размер на 15,19 лв.
по Договор за продажба на изплащане № *********.
Съгласно
чл.84 от ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпадал в забава след изтичането му, поради което ответницата им дължала и
сумата в размер на 0,38 лв., представляваща мораторна лихва за забава, за
периода от датата на плащане на главницата от заявителя „Състейнъбъл бизнес
солюшънс" АД на „Мобилтел"ЕАД - 05.05.2017г. до датата на предявяване
на заявлението на основание чл.410 от ГПК - 21.07.2017г.
Моли
съда да постанови решение, с което на основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл.
414 ГПК, чл.183, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, да приеме за установено, че С.Т.Т.,
дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, сумата от
15,19 лв., представляваща незаплатена от : С.Т.Т., сума по
Договор за продажба на изплащане № ********* от 16.10.2015г., която сума е
заплатена от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, в качеството му
на поръчител на „Мобилтел" ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014
г., както и сумата в размер на 0,38 лв.
- мораторна лихва за забава за периода от 05.05.2017г г. (датата на заплащане
на сумата в размер от 15,19 лв., от „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД на
„Мобилтел" ЕАД) до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 24.07.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от подаването на настоящото заявление до окончателно
заплащане на дължимата сума.
Моли съда да му бъдат присъдени направените по настоящото и заповедното
производство разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата С.Т.Т., в който твърди, че петитума на исковата молба е неясен и е
правно и процесуално недопустим за разглеждане от Съда по реда на нормата на
чл.422, ал.1 от ГПК. Моли съда да прекрати производството по делото. Счита, че
тези искове по своя предмет са искове за неоснователно обогатяване от
имуществото на ответницата, която нищо не дължи на ищцовото дружество и не е
имала никакви договорки с това дружество да плаща нейни задължения към трето за
спора лице „Мобилтел „ ЕАД, към което трето лице ответницата доброволно се е
издължила окончателно на 18.10.2017г., заплащайки в брой в офиса на това
дружество в гр. Стара Загора паричната сума от 19,36лв., което било видно от
приложения към отговора фискален бон №01294740054 от 18.10.2017г. Счита, че
изначално недопустимото съдебно производство следва да бъде незабавно
прекратено от съда на основание правилото на нормата на чл.130 от ГПК, тъй като
е инициирано и със заявление вх.№20068/24.07.2017г. по описа на PC Стара Загора, в което нямало
формулирано искане, което да следва да бъде уважавано от съда по реда на чл.410
от ГПК и това заявление не отговаряло на изискванията на нормата на чл.410 ал.2 от ГПК, препращащ към нормите на чл.127, ал.1 и ал.З от ГПК и чл.128 т.1 и т.2
от ГПК, като по тази
причина и издадената заповед за изпълнение на парично задължение
№2761/25.07.2017г. по чл.410 от ГПК от PC Стара Загора но ЧГД№4121/2017г. по описа на PC Стара Загора била процесуално
и правно недопустимо, издадена без никакво правно основание и при липса
на заявено конкретно и ясно формулирано искане от заявителя. Тази заповед следвало да бъде изцяло обезсилена като недопустимо издадена
и производството във връзка с посоченото заявление
служебно прекратено от съда като недопустимо. Счита, че иска, така както е формулиран в исковата молба на
ищцовото дружество спрямо ответницата е правно и процесуално недопустим за
разглеждане, поради което на основание нормата на чл.130 от ГПК, съдът следва да прекрати производството по разглеждането
му и върне исковата молба на подателя й, като присъди на ответника извършените съдебно деловодни
разноски и в двете части на производството.
Алтернативно сочи, че исковете,
формулирани в исковата молба са изцяло неоснователни, поради което ги оспорва
изцяло. Сочи, че ответницата не е била надлежно уведомена съобразно нормата на
чл.143,ал.1 от ЗЗД , че спрямо нейното задължение към третото за спора лице
„Мобилтел„ ЕАД има поръчителство, което я обвързва по някакъв начин, което
означавало, че тя не е обвързана с това мнимо поръчителство. Също така, тъй
като на 18.10.2017г. ответницата доброволно си е платила на кредитора
„Мобилтел"ЕАД последното свое задължение по договора за продажба на
изплащане №********* от 16.10.2015г. на движима вещ - таблет индивидуализиран в
този договор са налице основанията на нормата на чл.143, ал. 2 от ЗЗД, дори и
да имало валидно поръчителство спрямо ответницата по посочения договор за продажба
с „Мобилтел"ЕАД, каквото поръчителство в случая нямало. Твърди, че не е
налице и твърдяното от ищеца предсрочно прекратяване на договора с
„Мобилтел"ЕАД, от който договор без основание ищецът можел да черпи права
.
Твърди, че описаните като писмени
доказателства ксероксни копия от документи приложени към исковата молба са
негодни за приемане от съда, понеже не са надлежно заверени, нямат нито заверка
от страна на ищеца, съобразно правилото на чл.183 от ГПК, нито носят валидна
заверка съобразно правилото на чл.32 от ЗА.
По
тези причини и съображения счита, че предявените от ищеца против ответницата
искове следва да бъдат отхвърлени, като правно недопустими, алтернативно като
неоснователни и изцяло недоказани.
Претендира
за направените по делото разноски.
От
събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Видно
от приложеното към настоящото дело ч.гр.д.
№ 4121/2017 г. по описа на РС Стара Загора е налице издадена заповед за
изпълнение № 2761 от 25.07.2017 г. по чл. 410 от ГПК, с която С.Т.Т. е осъдена
да заплати на ищеца по настоящото дело сумата
от 15.19 лв. главница по
договор за продажба на изплащане от
16.10.2015 г. , сумата 0.38 лв.
мораторна лихва за забава за периода от 05.05.2017 г. до 21.07.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. ДТ и 360 лв. адв.
възнаграждение – разноски по делото. Съобщението за издадената заповед за
изпълнение е получено от ответницата по настоящото дело на 09.10.2017 г. като
същата в законоустановения срок на 23.10.2017 г. е подала възражение. В
законоустановения срок ищецът е предявил иск.
По
делото е приложен Договор за продажба на изплащане № ********* от 16.10.2015
г., видно от който купувачът - С.Т.Т. е закупила и е станала собственик на
устройство „Tablet ALCOT Pixi3 8
3G Black" със
сериен номер 356682060159451, като се е задължила да заплати на „Мобилтел"
ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора.
По
делото е представен Договор за поръчителство, сключен на 07.11.2014г. между „Мобилтел" ЕАД и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД. На основание т.З от Договора за
поръчителство „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД се задължили в качеството
си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „Мобилтел"
ЕАД Договор за продажба на изплащане.
Видно
от приложеното по делото уведомление по чл. 143 от ЗЗД от „Състейнъбъл бизнес солюшънс"
АД в качеството си на поръчител до С.Т.Т., с което са уведомили ответницата по
настоящото дело, че са налице просрочени от нея плащания, като съгласно
договора при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски
всички суми, дължими до края на срока стават
изискуеми, като следва да бъдат заплатени в рамките на посочения във
фактурата срок, като договорът се счита за прекратен от тази дата. С това
уведомление Т. е била уведомена също така,
че между Мобилтел и СБС АД е сключен договор за поръчителство от
7.11.2014 г., по силата на който ще заплатят дължимите от нея суми към Мобилтел,
след изтичане на срока за доброволно изпълнение. С уведомлението ответницата е
поканена в срок до 17.04.2017 г. да заплати към Мобилтел задълженията си,
произтичащи от посочения договор за продажба на изплащане и на основание чл.
144 да уведоми СБС за извършеното плащане. При неплащане от страна на ответницата
в указания срок на основание чл. 143 от ЗЗД , СБС встъпва в правата на кредитора Мобилтел до размера на
задължението, като в тежест на ответницата ще бъдат и допълнително направени
разноски от поръчителя. В уведомлението
ищецът е посочил и телефони за свръзка при възникнали с договорите въпроси.
Видно от приложената обратна разписка уведомлението е изпратено до длъжника С.Т.Т.
на посочения в договора адрес: ***, но пратката не е потърсена от получателя.
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 4121/2017 г., ответницата по настоящото дело С.Т.Т. е
получила на 18.10.2017 г. заповед № 2761
от 25.07.2017 г., в която е посочено, че същата дължи на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС
СОЛЮШЪНС” АД сумата 15,19 лева - за главница по договор за продажба на изплащане №
*********/16.10.2015 г., с 0,38 лева
мораторна лихва за забава от 05.05.2017 г. до 21.07.2017 г., като в заповедта отново
е посочено от какво произтича вземането, а именно: Длъжникът не е заплатил на
кредитора дължимата цена по договор за
продажба на изплащане № *********/16.10.2015 г. В посочената заповед е посочена
и сметката, по която следва да бъде заплатена сумата: IBAN ***. След получаване на заповедта за изпълнение на парично задължение на
09.10.2017 г. и преди подаване на възражението на 23.10.2017 г., а именно на
18.10.2017г. ответницата е изплатила изцяло задължението си/без разноските по
ч.гр.д./, но не кредитора – ответника по делото «Състейнъбъл бизнес Солюшънс»
АД, а на «Мобилтел» ЕАД. Съдът приема, че ответницата Т. не е съобразила
обстоятелството, че е следвало да заплати задължението си към «Мобител» на
новия кредитор, въпреки че в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е отразено
това обстоятелство, както е посочена и банковата сметка, по която следва да
заплати задължението си, т.е. е платила свое задължение, но не на действителния
кредитор.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск за: 15.19
лв. главница по договор за продажба на изплащане от 16.10.2015 г., сумата 0.38 лв. мораторна лихва за забава за периода от 05.05.2017 г. до
21.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.07.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв.
ДТ и 360 лв. адв. възнаграждение – разноски по делото, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2761 от 25.07.2017 по ч.гр.д. № 4121/2017
г. по описа на РС Стара Загора, се явява основателен и доказан и като такъв
следва да бъде изцяло уважен.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответницата следва да се присъдят
направените от ищеца разноски в размер на 385 лв., представляващи ДТ и
възнаграждение за един адвокат, както и направените по ч.гр.д. № 4121/2017 г.
по описа на РС Стара Загора разноски в размер на 385 лв., съобразно
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.Т.Т., ЕГН ********** ***, че дължи на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС
СОЛЮШЪНС” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 81, вх.Б, ет.1, чрез адв. К.К. ***, с адрес за съобщения и
кореспонденция: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, ет.2, сумата от 15.19 лв. главница по договор за
продажба на изплащане от 16.10.2015 г.,
сумата от 0.38 лв. мораторна лихва
за забава за периода от 05.05.2017 г. до 21.07.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.07.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2761
от 25.07.2017 г. по ч.гр.д. 4121/2017 г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА С.Т.Т.,
ЕГН ********** ***, да заплати на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ
БИЗНЕС СОЛЮШЪНС” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 81, вх.Б, ет.1, чрез адв. К.К. ***, с адрес за
съобщения и кореспонденция: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, ет.2 направените
от последния разноски по настоящото дело в размер на 385 лв., както и
направените по ч.гр.д. № 4121/2017 г. по описа на РС Стара Загора разноски в
размер на 385 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: