Р Е Ш Е Н И Е
№ 332 30.09.2019 година
гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, трети въззивен състав
на ……………единадесети септември..… две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЖУЛИЕТА
СЕРАФИМОВА
С участието на секретаря……Г.К………….…………………………………….
И прокурора
……………………………………………..…………………………
като разгледа
докладваното от съдия Петкова…..……..………………………..
Въззивно гражданско дело
…………….№ 395 по описа за 2019 година………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 212/28.03.2019
година, постановено по гр.д. № 2467/2018 година, РС-Хасково е осъдил „НАР“ ООД
– Хасково да заплати на „ОТС“ ООД в ликвидация – София, сумата 406,03 лева,
представляваща дължима по чл. 4.3 от договор, сключен между страните на
10.01.2014 година, неустойка за едностранно прекратяване на същия от възложителя,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 18.10.2018 година до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер общо
на 550 лева.
Недоволен от постановеното решение е
останал ответникът в първоинстанционното производство „НАР“ ООД - Хасково, който
подава въззивна жалба чрез упълномощен адвокат В.Л. ***. Въззивникът заявява,
че решението на РС е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Конкретно, въззивникът настоява, че
всички суми във връзка с изпълнението на договора били изплатени от възложителя
на изпълнителя, след което процесният договор бил прекратен по взаимно съгласие
на страните, а не едностранно от възложителя. Поради това клаузата за неустойка
не следвало да се задейства, а и неустойка не била дължима за нещо, което не
било извършено. Прави искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване
на ново, с която предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира деловодни
разноски.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемият
„ОТС“ ООД (в ликвидация) – София, чрез упълномощен адвокат Р.М. от САК подава
отговор на въззивната жалба. Оспорва същата като неоснователна и изразява
становище за правилност и допустимост на атакуваното решение. Счита, че е
доказал твърдението си, че прекратяването на договора е станало поради
волеизявление, изходящо от възложителя, а не по взаимно съгласие на страните.
При това - след издаване на сертификатите, следователно била налице хипотезата,
уговорена в неустоечната клауза. Прави искане за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт и присъждане на деловодни разноски за въззивното
производство.
В с.з. пред ХОС въззивникът се
представлява от адв. Л., който поддържа въззивната жалба с всички въведени
оплаквания, доводи и искания.
Във
въззивното производство не са направени доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на
страните, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима. Преценена по същество същата е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционния съд решение е допустимо и правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно правилата по чл. 269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. Решението е валидно и допустимо.
При преценка на правилността на решението в атакуваната
му част съдът взема предвид въведените с въззивната жалба оплаквания. Поради
това и с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК, ХОС намира за необходимо да посочи
само следното:
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е
достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни
изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата
по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и пълен. Въззивният съд изцяло
споделя възприетата от РС фактическа обстановка, без да се налага същата да се
преповтаря. Районният съд е дал задълбочени отговори на всички поставени от
страните въпроси и доводи. Във въззивното производство не се представиха нови доказателства,
които да са основание да бъде направен извод, различен от направения от
първоинстанционния съд. ХОС споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд
мотиви, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Въвъззивната жалба се изолират две
оплаквания. Първото е в смисъл, че тъй като договорът бил прекратен по взаимно
съгласие на страните, то неустойка на претендираното от ищеца основание –
чл. 4.3. от договора, сключен между страните
на 10.01.2014 година, не била дължима. След като извърши собствен анализ на
събраните по делото доказателства, ХОС намира за правилен извода на РС за това,
че прекратяването на договора се е осъществило по реда на чл. 2 от договора – едностранно
от възложителя, а именно с предизвестие, изпратено от страна на възложителя до
изпълнителя. При това, предизвестието е било изпратено след взето решение на
Общо събрание на съдружниците на „НАР“ ООД, което следва от съдържанието на
уведомително писмо изх. № 5/07.01.2016 година. От него следва, че именно
дружеството-ответник „НАР“ ООД е взело едностранно решение за прекратяване на
договора с изпълнителя „ОТС“ ООД – София и липсват каквито и да било индикации
за това – „НАР“ ООД да е целяло постигане на взаимно съгласие с контрагента си
за прекратяване на процесния договор. Съдържанието на електронното писмо (л.
55), на което се позовава ответникът в първоинстнционното производство, не дава
основание за различен извод. В него лице с имена И.С., за която няма данни да
принадлежи към кръга на лицата, които могат да вземат управленски решения, в
т.ч. за прекратяване на търговски взаимоотношения, в „ОТС“ ООД, разяснява реда
за прекратяване на договора. Но дори и да се приеме, че това лице може валидно
да формира воля от името на дружеството-ищец, то при все това съдържанието на
електронното писмо не обективира съгласие за прекратяване на договора, а
единствено се разяснява приемливия за „ОТС“ ООД ред за прекратяване на
договора, както и произтичащите от това последици – връщане на сертификатите.
Ето защо ХОС се солидаризира с извода на първостепенния съд за това, че
договорът е бил прекратен едностранно от възложителя „НАР“ ООД.
В процесния договор страните са уговорили (чл. 4.3),
че при прекратяването му по инициатива на възложителя, след издаване на
сертификатите, преди извършване на предстоящ надзорен одит по смисъла на т.
3.1.7 и 3.1.8, същият дължи на изпълнителя неустойка в размер на 50% от сумата
на непроведения надзорен одит. Клаузата съдържа и обяснение, че неустойката се
предвижда с цел покриване на извършените от изпълнителя разходи - административни,
регистрационни и отменящи сертификацията. Няма спор по делото относно това, че
към момента на отправянето на предизвестието за прекратяване на договора от
страна на „НАР“ ООД, сертификатите са били издадени. Няма спор и за това, че
към този момент всички суми за вече извършени работи по договора са били изплатени,
както и че прекратяването на договора е предшествало предстоящия надзорен одит.
По този начин, налице са всички елементи, които страните са уговорили в чл.
4.3. от договора и потвърдили с подписите на управителите им, при сключването
на договора. Следователно, след като е инициирал прекратяване на договора в
хипотезата на чл. 4.3 възложителят дължи на изпълнителя неустойка в договорения
размер. Този размер се установява от неоспорените от ответника писмени
доказателства и в тази насока във въззивната жалба не се съдържат оплаквания.
Неоснователен е и доводът на въззивника за това, че
неустойка не се дължи, тъй като всичко е разплатено по договора и не се дължи
нищо за вече извършената работа. Това
оплакване кореспондира с въведеното от ответника в първоинстанционното
производствно възражение за нищожност на клаузата по чл. 4.3. от договора,
поради противоречие с добрите нрави. Доколкото съдът дължи служебен контрол
относно действителността на договора, проверката е извършена и в тази насока.
Уговорената с процесния договор неустойка по чл. 4.3 в случая има санкционен
характер за възложителя и обезщетителен характер за изпълнителя, т.е. уговорената
неустойка няма неприсъщ характер, както се домогва ответникът. Изпълнителят,
който по силата на договора е поддържал сертификацията и е организирал
дължимите в тази връзка надзорни одити, е направил разходи за тези дейности и
за обезщетяването му именно е създадена неустоечната клауза по чл. 4.3.
Поради гореизложеното въззивната жалба от „НАР“ ООД -
Хасково се явява неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо и
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Процесуалният представител на въззиваемия представя
договор за правна помощ, в който е вписано, че „ОТС“ ООД в ликвидация е
заплатило адвокатски хонорар в размер на 300 лева за правна защита и съдействие
в производството пред ХОС. Прави искане за присъждане на деловодни разноски и
своевременно представя списък по чл. 80 ГПК. Предвид изхода на делото, искането
се явява основателно и направените от въззиваемия разноски в доказания размер
следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 212
от 28.03.2019 година, постановено по гражданско дело № 2467 по описа на РС-Хасково
за 2018 година.
ОСЪЖДА „НАР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, *** представляван от управителя М.Х.Р., да заплати на
„ОТС” ООД в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.„Христо Белчев” №12, ет.2, представляван от управителя В. Ц. и
ликвидатора И.П.М., направените по делото разноски
пред ХОС - сумата 300 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.