РЕШЕНИЕ
№ 17968
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 2024...0160046 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „...“ ЕАД срещу Н. В. З., ЕГН **********, С. Х. Д.,
ЕГН **********, и Б. Х. Д., ЕГН **********, за заплащане на сумите както следва:
сумата 1791,45 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г., сумата 36,59 лв. за цена на услуга за дялово разпределение
за периода м.08.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 10.10.2024 г., до погасяването им, мораторно обезщетение за
забава за периода от 15.09.2022 г. до 24.09.2024 г. в размер на 345,28 лв., начислено
върху главницата за доставена топлинна енергия, и мораторно обезщетение за забава
за периода от 16.10.2021 г. до 24.09.2024 г. в размер на 9,49 лв., начислено върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Претендира разпределение на
сумите между ответниците така – Н. В. З. – да отговаря за 4/6 части от сумите, а С. Х.
Д. и Б. Х. Д. – всеки от тях, да отговаря за 1/6 част от сумите, като конкретните суми,
дължими от всеки от тях, индивидуализира в уточняваща молба от 06.01.2025 г.
Ищецът твърди да е налице през процесния период облигационно отношение,
възникнало с ответниците, в качеството им на собственици на имота – ..., находящ се
на адрес: ..., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ, са обвързали потребителите без да е
1
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период до имота топлинна енергия, като купувачите не са
престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът Н. В. З., редовно уведомен, не е депозирал отговор по реда на чл.
131 ГПК и не е изразил становище по същество на спора.
Ответниците С. Х. Д. и Б. Х. Д. са депозирали отговори на исковата молба, в
които не оспорват наличието на описаното в исковата молба облигационно
правоотношение, страна по което е ищецът. Признават, че всеки от тях е титуляр на
правото на собственост върху имота за 1/6 идеална част. Оспорват, че до имота е
доставено количеството топлинна енергия, съответстващо на претендираната стойност,
както и че е налице основание за заплащане на цената на услугата за дялово
разпределение на ищеца. Оспорват, че са били поставени в забава за заплащане на
главните задължения. Релевират възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията, падежирали преди ... г. Молят за отхвърляне на исковете по наведените
съображения. Претендират да бъде възложено на ищеца да заплати възнаграждение на
представляващия ги адвокат, оказал им безплатна правна помощ и съдействие по
делото по реда на чл. 38 ЗАдв.
Третото лице помагач „...“ ЕООД изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявените искове са за осъждане за заплащане на дължимата цена по договор
за продажба на топлинна енергия.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката
/обн. ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия
е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ
(ред. изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или
2
вещно право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат
качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на
съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази
дата са и в договорни отношения с ищцовото дружество.
С обявения за окончателен доклад по делото, във връзка с признанията,
направени от ответниците С. Х. Д. и Б. Х. Д., и неоспорването от страна на
ответницата Н. В. З. на представените към исковата молба титули за собственост –
нотариални актове № .../... г. и № .../... г., легитимиращи я за заявената с уточняваща
молба от 06.01.2025 г. квота в съсобствеността, както и поради липсата на други
доказателства за промяна в собствеността след ... г., е прието за безспорно и
следователно е доказано по делото, че през процесния период посочените лица са
съсобственици на ..., находящ се на адрес: ..., при следните дялове: за Н. В. З. – 4/6
идеални части, за С. Х. Д. – 1/6 идеална част, и за Б. Х. Д. – 1/6 идеална част.
По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба
писмени доказателства, че топлоснабденият имот се нахождава в топлофицирана
жилищна сграда.
От изложеното, съдът формира извод, че ответниците се явяват потребители за
битови нужди на топлинна енергия, които получават топлинна енергия и я използват
за собствени нужди, като последната се начислява за обекта по партида с абонатен №
.... Ответниците, като страни по договора за доставка на топлинна енергия, дължат
цената й на топлопреносното предприятие, съразмерно с частта си в общата вещ, т.е.
при съобразяване на горепосочените квоти /арг. от нормата на чл. 30, ал. 3 ЗС/.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата
експертиза от 02.07.2025 г., съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило
в топлоснабдената сграда, е измервано чрез т.нар. общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Показанията са отчитани ежемесечно, като няма данни
топломерът да е измервал неправилно енергията, постъпващата в сградата (топломерът
е преминал метрологична проверка през процесния период, която е установила, че
мери правилно). От отчетената топлинна енергия от топломера са приспаднати
технологичните разходи за абонатната станция и така изчислената топлинна енергия е
разпределена между потребителите в сградата. След приключване на всеки
отоплителен сезон са извършвани отчитания на индивидуалните уреди за дялово
разпределение и водомерите за топла вода в имотите на потребителите от ... .... За
имота и през двата отоплителни сезона от процесния период на фирмата за дялово
разпределение не е осигурен достъп за отчет, за удостоверяването на което
обстоятелство са съставени протоколи за неосигурен достъп на УДР, които са
представени по делото. Установява се, че в СЕС не се ползва топла вода за отопление,
3
така че за имота е изчислена и начислена единствено топлинна енергия за подгряване
на вода за БГВ на база брой ползватели (в имота има данни да съществува един
водомер за топла вода, узаконен от ... г.). Установява се, че ... ... е извършило дяловото
разпределение за имота за процесния период в съответствие с действащата
нормативна уредба, като сумите за топлинна енергия са начислявани съобразно
изискванията на последната.
С оглед на изложеното съдът приема, че за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. на ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е начислявано коректно. Следва да се даде
отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи
заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния
дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки, които намират изражение в издадените от ищеца за всеки
отчетен годишен период общи фактури. Ето защо за определяне размера на дължимата
цена съдът ползва данните на заключението на съдебно-техническата експертиза,
според което размерът на потребената топлинна енергия в имота /с отчитане на
изравнителните сметки/ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е 1718,79 лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на всеки от
ответниците е възникнало задължение по договора за плащане на уговорената цена в
размер, съразмерен с частта му в общата вещ. Ответницата Н. В. З. отговаря за 4/6
части от нея или до сумата 1145,86 лева, до която, предвид липсата на доказателства
за погасяване на задължението, искът следва да бъде уважен, като за разликата над нея
до пълния предявен размер от 1194,31 лева подлежи на отхвърляне, като
неоснователен.
По възражението за погасяване по давност на вземането, направено от
ответниците С. Х. Д. и Б. Х. Д..
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
Подаването на исковата молба спира течението на давността. Исковата молба е
подадена на 10.10.2024 г., поради което извън погасителната давност са всички
вземания, чиято изискуемост настъпва след ... г. включително /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в
случая това е цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода 01.08.2021 г.
- 30.04.2023 г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец август 2021 г.
става изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от Общите условия
4
на „...” ЕАД/, на 16.10.2021 г.
Съгласно заключението на съдебно – техническата експертиза, стойността на
реално доставената топлинна енергия за периода 01.08.2021 г. - 30.04.2023 г., при
отчитане на изравнителните сметки, е 1560,34 лева.
Ответниците С. Х. Д. и Б. Х. Д. отговарят за по 1/6 част от установеното
задължение, или всеки от тях за сумата 260,06 лева, до която (и предвид липсата на
доказателства за погасяване на задълженията) искът за потребена и незаплатена
стойност на топлинна енергия срещу всеки от тях следва да бъде уважен, като
основателен, и да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 298,57
лева и за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2021 г.
Към горепосочените задължения следва да се добавят дължимите месечни такси
за извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер на 36,59 лева, които
съобразно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на „...” ЕАД, чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на т. 1 от раздел III от
договора между „...” ЕАД и търговеца за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружеството за дялово разпределение.
Ответницата Н. В. З. отговаря за 4/6 части от нея, или до сумата 24,39 лева за
периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г. Искът, като предявен до посочената стойност
срещу нея, се явява изцяло основателен.
По възражението за погасяване по давност на вземането, направено от
ответниците С. Х. Д. и Б. Х. Д..
В Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това
задължение, така че кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на
чл. 69, ал. 1 ЗЗД/, поради което погасителната давност следва да бъде отнесена към
момента на възникване на задължението, в случая към датата на издаване на
съответната фактура, когато за пръв път задължението е определено за заплащане.
Вземането на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение в размер на общо 3,05
лева, начислено по фактури, издадени до 30.09.2021 г. включително и отнасящо се за
периода 01.08.2021 г. – 30.09.2021 г., е възникнало преди ... г., така че възражението на
ответниците, че е погасено по давност, се явява основателно.
Ответниците С. Х. Д. и Б. Х. Д. отговарят за по 1/6 част от задължението в
размер на 33,54 за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г. (определено при уважаване
на възражението за давност), или всеки от тях до сумата от 5,59 лева, до която искът
срещу съответния ответник, като основателен, следва да бъде уважен, и да бъде
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 6,09 лева и за периода от
5
01.08.2021 г. до 30.09.2021 г.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.
Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия е регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително,
обаче, уредбата не установява яснота относно периода, в който потребителят може да
заплати доброволно задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането
му, тъй като 45 – дневният срок след края на отчетния период /последният изтича на
последното число на месец април на съответната година, в случая на 2022 г., съответно
на 2023 г./ в случая е изтекъл на ... г., съответно на ... г., т.е. преди изравнителните
вземания на ищеца по общите фактури от 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г. да са били
възникнали. Правилото, предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически да се
приложи в отношенията между страните, тъй като определя срок за доброволно
изпълнение на вземане, което възниква сигурно след като този срок вече е изтекъл,
затова и съдът счита, че неспазването му няма как да влече неблагоприятни последици
за потребителя, в тази частност и тези на договорната отговорност за допусната забава
в изпълнението. В действителност потребителят не може да бъде поставян в забава
преди издаване на изравнителната сметка и общата фактура, доколкото не е
регламентирано в Общите условия на ищеца да дължи обезщетение за забава върху
прогнозните фактури. Следователно, за да бъдат поставени в забава в плащането на
общото задължение, потребителите следва да бъдат поканени, за което обстоятелство
не са представени доказателства по делото.
Срокът за плащане, посочен в общите фактури, също не може да обвърже
потребителя валидно, тъй като е определен едностранно от ищеца /арг.от чл. 20а ЗЗД/.
Поради изложеното, исковете предявени срещу ответника Н. В. З. за сумата от
230,20 лева, съответно срещу всеки от ответниците С. Х. Д. и Б. Х. Д. за сумата от
57,54 лева, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя
на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.
6
84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени покани от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, поради което акцесорните претенции за лихва срещу ответника Н. В.
З. за сумата 6,33 лева и срещу всеки от ответниците С. Х. Д. и Б. Х. Д. за сумата от
1,58 лева, се явяват неоснователни.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва върху дължимите
главници от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им
изплащане.
По разноските в производство:
Ищецът претендира разноски и такива следва да му бъдат присъдени,
съразмерно с уважената част от исковете. Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство за ищеца от
юрисконсулт в производството в размер на 100,00 лева /при спазване на чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП/. Ищецът е представил доказателства
за заплатени държавна такса в размер на 123,12 лева и депозит за вещо лице в размер
на 400,00 лева. При съобразяване на изхода на делото, на ищеца се следват разноски в
общ размер на 485,74 лева, които следва се възложат в тежест на ответниците,
съразмерно с частта, за която отговарят.
На адвокат Ал. М., представител на ответниците С. Х. Д. и Б. Х. Д., следва да
бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на общо 550,00 лева, която сума
е оправдана с оглед целите на проведената защита в това производство, неговата не
особено висока степен на фактическа и правна сложност, материалния интерес на
делото по отношение на тези ответници – 727,60 лева, приключването на делото в едно
съдебно заседание, при изслушване единствено на заключение на съдебно –
техническа експертиза, доколкото и по делото са представени договори за правна
защита и съдействие от 10.02.2025 г., с които е уговорено между всеки от ответниците,
като материално затруднено лице, и представляващия го адвокат безплатното
осъществяване на процесуално представителство и защита по делото. Така, съобразно
отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. А. М.
възнаграждение в размер на общо 148,35 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. В. З., ЕГН **********, с адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на „...” ЕАД,
ЕИК ..., ..., на правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 1145,86
лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия до ..., находящ се в ...,
отчитана по партида с абонатен № ..., за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. , и
7
сумата 24,39 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от м.08.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
10.10.2024 г. до погасяването на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете: с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца вземане за стойност на
доставена топлинна енергия в размер на 48,45 лева, представляващо разликата над
1145,86 лева до пълния размер на претенцията от 1194,31 лева, и с правно основание
чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата 230,20 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. –
24.09.2024 г. върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и сумата
6,33 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.10.2021 г.
– 24.09.2024 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА С. Х. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на
„...” ЕАД, ЕИК ..., ..., на правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ –
сумата 260,06 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия до ...,
находящ се в ..., отчитана по партида с абонатен № ..., за периода от м.08.2021 г. до
м.04.2023 г., и сумата 5,59 лева, представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от м.10.2021 г. до м.04.2023 г. , ведно със законната лихва,
считано от 10.10.2024 г. до погасяването на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете: с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца вземане за стойност на
доставена топлинна енергия в размер на 38,51 лева за периода м.05.2021 г. – 31.07.2021
г., представляващо разликата над 260,06 лева до пълния размер на претенцията от
298,57 лева, и вземане за стойност на цена на услуга за дялово разпределение в размер
на 0,5 лева за периода м.08.2021 г. – 30.09.2021 г., представляващо разликата над 5,59
лева до пълния предявен размер на претенцията от 6,09 лева, и с правно основание чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата 57,54 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. –
24.09.2024 г. върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и сумата
1,58 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.10.2021 г.
– 24.09.2024 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Б. Х. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на
„...” ЕАД, ЕИК ..., ..., на правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ –
сумата 260,06 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия до ...,
находящ се в ..., отчитана по партида с абонатен № ..., за периода от м.08.2021 г. до
м.04.2023 г., и сумата 5,59 лева, представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от м.10.2021 г. до м.04.2023 г. , ведно със законната лихва,
считано от 10.10.2024 г. до погасяването на вземанията,
8
като ОТХВЪРЛЯ исковете: с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца вземане за стойност на
доставена топлинна енергия в размер на 38,51 лева за периода м.05.2021 г. – 31.07.2021
г., представляващо разликата над 260,06 лева до пълния размер на претенцията от
298,57 лева, и вземане за стойност на цена на услуга за дялово разпределение в размер
на 0,5 лева за периода м.08.2021 г. – 30.09.2021 г., представляващо разликата над 5,59
лева до пълния предявен размер на претенцията от 6,09 лева, и с правно основание чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата 57,54 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. –
24.09.2024 г. върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и сумата
1,58 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.10.2021 г.
– 24.09.2024 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. В. З., ЕГН **********, с адрес:
..., ДА ЗАПЛАТИ на „...” ЕАД, ЕИК ..., ..., сумата 323,83 лева, представляваща
сторени съдебно – деловодни разноски в производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Х. Д., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на „...” ЕАД, ЕИК ..., ..., сумата 80,95 лева, представляваща
сторени съдебно – деловодни разноски в производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. Х. Д., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на „...” ЕАД, ЕИК ..., ..., сумата 80,96 лева, представляваща
сторени съдебно – деловодни разноски в производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „...” ЕАД, ЕИК ..., ..., ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат А. А. М., член на САК, с личен номер: ..., с адрес: ..., сумата 148,35 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в
полза на ответниците С. Х. Д. и Б. Х. Д. в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца - ....
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9