№ 561
гр. Шумен, 01.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500466 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№ 2261/18.10.2021 г. /п.кл. 14.10.2021 г./, от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, действащо чрез пълномощника си
юрисконсулт К.М., срещу разпореждане № 438/11.10.2021 г. по ч.гр.д. № 587/2021 г. по
описа на ВПРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу длъжника М. И. Р., за сумите: за
горницата над 68,82 лв. до пълния предявен размер от 156,01 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 09.10.2018 г. до 09.04.2019 г., както и за сумата в
размер на 1,75 лв., представляваща разликата на претендираната и присъдената държавна
такса.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Излага доводи, че договорът за
потребителски кредит отговаря на всички законови императивни изисквания, съдържа
всички параметри като основание и размер, и е на разбираем и достъпен език. Изготвен е
погасителен план, съдържащ информация за размера и периодичността на плащанията,
който е връчен на длъжника заедно с договора за потребителски кредит. Клаузата за лихва
не е нищожна, с оглед разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което не може да се приеме,
че кредиторът е недобросъвестен, съответно договорната лихва да представлява
неравноправна клауза /по арг. от чл.145, ал.2 ЗЗП/. Уговореното договорно възнаграждение
не противоречи и на добрите нрави, уговорено е в съответствие с принципа на
добросъвестност, еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в
съответствие със законовите ограничения и изисквания. Предвид изложеното моли
въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част и постанови издаването на
заповед за изпълнение срещу длъжника, претендирано със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване
1
акт, поради което е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за
основателна, поради следните съображения:
Производството по делото първоначално е образувано пред Районен съд- Велики
Преслав, въз основа на депозирано заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр.София, против длъжника М. И.
Р., с ЕГН **********, за следните суми: главница в размер на 1300,00 лева, дължима по
договор за паричен заем, № 218328/ 02.10.2018 г., договорна лихва 156,01 лв. за периода от
09.10.2018 г. до 09.04.2019 г., обезщетение за забава: 159,82 лв. за периода от 10.10.2018 г.
до 09.04.2019 г. , законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението. В депозираното заявление е направено искане
за присъждане на разноските за държавна такса в размер на 32,32 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Вземането произтича от Договор за паричен заем № 218328 от 02.10.2018 г, сключен
между „Сиги кеш“ ООД и М. И. Р., по който на длъжника е предоставена сума при
договорените между страните условия в размер на 1300,00 лв. По силата на Приложение №
1 към Договор за покупко- продажба на вземания (цесия) от 02.11.2020 г. между „Сити кеш"
ООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, на основание чл.99 от ЗЗД, е прехвърлено
вземането на цедента към длъжника.
Към заявлението са приложени: Договор за паричен заем № 218328 от 02.10.2018 г.,
ведно с погасителен план; Общи условия за дейността по предоставяне на заеми от „Сити
кеш" ООД; Пълномощно.
Районен съд – Велики Преслав е издал в полза на кредитора „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, Заповед № 216 от 11.10.2021 г., за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, за следните суми: главница в размер на 1300,00 лева, ведно със законната
лихва от 27.09.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 68,82 лв. за
периода от 09.10.2018 г. до 09.04.2019 г., мораторна лихва в размер на 159,22 лв. за периода
от 11.10.2018 г. до 26.09.2021 г., държавна такса в размер на 30,57 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв.
С обжалваното разпореждане № 438 от 11.10.2021 г., Великопреславският районен съд
е отхвърлил частично заявлението на кредитора „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
като е оставил без уважение искането в частта за издаване на Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за парично вземане за заплащане на договорна лихва за периода от 09.10.2018 г.
до 09.04.2019 г. за сумите: за горницата над 68,82 лв. до пълния предявен размер от 156,01
лв., както и за сумата в размер на 1,75 лв., представляваща разликата на претендираната и
присъдената държавна такса.
В мотивите си, заповедният съд е посочил, че искането за издаване на заповед за
изпълнение за възнаградителна лихва е в противоречие с добрите нрави, съгласно чл. 411,
ал. 2, т. 2 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Първоинстанционният съд е приел, че,
2
тъй като уговореният ГЛП - 40. 08% надвишавал четирикратно определения размер на
законната лихва, то договора съдържа неравноправна клауза съгласно чл.143, ал.1 и ал.2 от
ЗПК. Приел е че, клаузите по договора не са уговаряни индивидуално и длъжникът не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. ВПРС е приел, че клаузата относно
договорната лихва се явява нищожна съгласно чл.146, ал.1 от ЗПК, като на основание чл.26,
ал.4 от ЗЗД посочената клауза бъде заместена по право от повелителните правила на закона
и определил дължимост на лихвата до размера на законната лихва – 10%.
Първоинстанционният съд се е позовал и на съдебна практика, цитирана както следва:
(Решение № 906/30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.; Решение №
378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по
гр.д. № 5096/2007 г. я ВКС, ІІ-ро г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр.д. № 6295/2014
г. на ВКС, ІV-то г. о. №).
При установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира от
правна страна следното:
Спрямо договора за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните
вземания, обект на заявлението по чл. 410 ГПК, е приложим Законът за потребителския
кредит /ЗПК/. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши
проверка: дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. Видно от
депозираното пред съда заявление, вземанията на заявителя са индивидуализирани в
достатъчна степен.
В конкретния случай, вземането произтича от договор за паричен заем, сключен между
„Сити кеш" ООД и М. И. Р., по който на заемателя е отпусната сума в размер на 1300,00
лева. Твърди се, че по силата на Приложение № 1 към Договор за покупко- продажба на
вземания (цесия) от 02.11.2020 г. между , „Сити кеш" ООД и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, на основание чл. 99 от ЗЗД, е прехвърлено вземането на цедента към
длъжника. Копие от посочените приложение и договор не са приложени към заявлението.
От съдържанието на договора за паричен заем е видно, че включва следната
информация: обща сума на кредита: 1300,00 лева; : размер на погасителна вноска-2х10,13
лв. и 25х 57,43 лв.; ден на плащане- вторник; вид вноска: седмична; ГПР- 49.36%; Брой
вноски: 27; Годишен лихвен процент: 40,08 %; Дата на първо плащане: 09.10.2018 г.
Обезпечение- поръчител/банкова гаранция; Дата на последно плащане- 09.04.2019 г.; Такса
за усвояване: няма; Обща сума за плащане: 1456. 01 лева.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК "годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит".
Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на договора за
кредит и изискването за яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само ако цената е
3
посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й може точно да
бъде разбран обхватът на поетото задължение и потребителят да разбере икономическите
последици от сключването на договора. При конкретна преценка на клаузи от договори за
кредит, в които размерът на възнаграждението (лихвата) на търговеца е изразен в абсолютна
стойност като процент към момента на сключване на договора, е прието, че е спазено
изискването за яснота и разбираемост.
Така уговореният годишен процент на разходите отговаря на законовото изискване да
не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл.19, ал. 4 от ЗПК.
Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд, че клаузата от договора,
определяща размера на годишния лихвен процент /възнаградителна лихва/ е нищожна
поради противоречие на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната
лихва.
Процесният договор за паричен заем е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, поради което нормите му следва да бъдат съобразени от съда
служебно. Длъжникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от закона,
съответно заявителят се явява кредитор /чл. 9, ал. 4/, тъй като се предоставя кредит под
формата на заем.
В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с ПМС на РБ. Цитираният законов текст е
насочен към избягване възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-
слабата страна, като законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна
лихва за предоставяне на средства на потребителя не винаги е константен, тъй като към него
може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисионни и други разноски и те
да влошат положението на кредитополучателя. Именно затова е наложен максимален размер
на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г.
за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на
ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договорения
ГПР не надвишава 50%.
С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД, страните са свободни да
определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като са ограничени
единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В случай, че уговореният в
договора годишен процент на разходите, който включва и годишен лихвен процент по
кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, както изисква чл. 19, ал. 4 ЗПК, то не
противоречи на добрите нрави клауза, с която страните уговарят и по-голям от трикратния
размер на законната лихва размер на възнаградителната лихва.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното
разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за
издаване на заповед за изпълнение за процесната сума за горницата над 68,82 лв. до пълния
предявен размер от 156,01 лв., представляваща неизплатено задължение за договорна лихва
4
за периода от 09.10.2018 г. до 09.04.2019 г. и сумата в размер на 1,75 лв., представляваща
разликата на претендираната и присъдената държавна такса.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК настоящото определение не подлежи на обжалване, поради което е
окончателно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 438 от 11.10.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 587 /2021 г.
по описа на РС-Велики Преслав, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника М. И. Р. с ЕГН **********, за вземане,
произтичащо от Договор за паричен заем № 218328 от 02.10.2018 г., за сумите: за горницата над
68,82 лв. до пълния предявен размер от 156,01 лв., представляваща неизплатено задължение за
договорна лихва за периода от 09.10.2018 г. до 09.04.2019 г. и сумата в размер на 1,75 лв.,
представляваща разликата на претендираната и присъдената държавна такса
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл.410 ГПК в полза на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
..., за вземане по Договор за паричен заем № 218328 от 02.10.2018 г. за сумите: за горницата над
68,82 лв. до пълния предявен размер от 156,01 лв., представляваща неизплатено задължение за
договорна лихва за периода от 09.10.2018 г. до 09.04.2019 г. и сумата в размер на 1,75 лв.,
представляваща разликата на претендираната и присъдената държавна такса.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Велики Преслав за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за посочените в диспозитива на настоящото съдебно определение суми.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5