№ 7562
гр. София, 19.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110130863 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „.................“ ЕООД, чрез пълномощника си
адв. С. А., срещу Н. Т. Т. с предявени установителни искови претенции с искане за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 000
лева, представляваща непогасена главница по договор за предоставяне на кредит овърдрафт
стандарт с референтен № 80600РКО-А-1820 от 03.10.2017 г., сключен с „................“ АД и
сумата от 169,97 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.01.2008 г. до
18.12.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 19.12.2008 г. до окончателното й изплащане, за които суми в хода на
производството по ч. гр. дело № 45597/2008 г. по описа на Софийски районен съд, 51-ви
състав са издадени Заповед № 45/20.02.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
При извършената служебна проверка за допустимостта и редовността на постъпилата
искова молба, съдът констатира, че предявените с последната искови претенции са
процесуално недопустими, предвид следните съображения:
Ищцовото дружество обосновава правния си интерес от предявяване на положителни
установителни искове с развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 45597/2008 г. по
описа на Софийски районен съд, 51-ви състав и издадена в хода на същото за процесните
вземания в полза на третото за процеса лице „................“ АД срещу ответника заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с твърдения за
настъпило след издаване на заповедта за изпълнение частно правоприемство между
заявителя и ищцовото дружество по силата на договор за цесия.
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е иск на кредитора за установяване
съществуването на вземането му срещу длъжника, което вземане е удостоверено в
издадената заповед за изпълнение. Тази обвързаност с предходно развилото се заповедно
производство обуславя и специалните предпоставки за допустимостта на иска, а именно: да
е издадена заповед за изпълнение за сумата, предмет на предявения иск, да е подадено в
срок възражение от длъжника, респ. да се касае за осъществена процедура по връчване по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, и искът да е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Същевременно, исковият съд в производството по чл. 422 ГПК е длъжен да извърши
самоС.телна проверка налице ли са предпоставките, обуславящи допустимостта на исковите
1
претенции, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т.
5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
В наС.щия случай, с разпореждане от 15.08.2023 г., постановено по ч. гр. дело №
45597/2008 г. по описа на СРС, 51-ви състав, по подробно изложените в същото
съображения, съдът е приел, че възражението с вх. № 23007246/11.11.2022 г. с пощ. кл. от
07.11.2022 г, депозирано от длъжника Н. Т. Т., чрез пълномощника му адв. А.Н., с изложени
доводи за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение поради погасяването им по
давност, както и поради ненадлежно съобщаване на извършеното прехвърляне на
вземанията, е подадено извън преклузивния двуседмичен срок, установен в чл. 414, ал. 2
ГПК и указан на длъжника в заповедта за изпълнение, изтекъл на 05.05.2009 г. /присъствен
ден/, считано от момента на връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника на
07.04.2009 г. в хода на изп. дело № 138/2009 г., поради което е и постановил връщането му
като просрочено. Препис от разпореждането е връчен на длъжника на 29.11.2023 г., като в
едноседмичен срок същият не е депозирал частна жалба, поради което същото е влязло в
сила.
Същевременно, с разпореждането от 15.08.2023 г. на основание чл. 253 ГПК съдът е
отменил разпореждане № 20079158 от 31.01.2023 г., постановеното по ч. гр. дело №
45597/2008 г. по описа на Софийски районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви състав,
с което на заявителя са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяване на искови
претенции по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземанията си
срещу длъжника, удостоверени в процесната заповед за изпълнение.
Липсата на подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжника води до влизане в
сила на заповедта за изпълнение – арг. чл. 416 ГПК. В този случай пътят за защита на
длъжника при твърдения за недължимост на вземанията по заповедта за изпълнение е по
реда на чл. 439 ГПК, като може да се основа само на факти, настъпили след влизане в сила
на заповедта за изпълнение.
Изясни се, че подаването в срок на възражение по чл. 414 ГПК, с което длъжникът
оспорва вземанията, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковите
претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и имащи за предмет вземанията по
заповедта за изпълнение. В наС.щия случай, преклузивният срок за подаване на възражение
по чл. 414, ал. 2 ГПК е изтекъл преди депозирането му от длъжника на 11.11.2022 г.
Доколкото към този момент длъжникът не е възразил писмено срещу заповедта, то и
последната е влязла в законна сила. Това обуславя извод, че процесните установителни
искове се явяват процесуално недопустими – като предявени при липсата на положителна
процесуална предпоставка за това – подадено в срок възражение от длъжника.
Недопустимостта на исковете обуславя и прекратяването на производството по делото. За
пълнота следва да се отбележи, че основание за това е и отмяната на разпореждането, с
което на наС.щия ищец са дадени указания за предявяване на установителни искове по реда
на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по наС.щото гр. дело № 30863/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3