Решение по дело №942/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Б. С. Д. от гр. Русе срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 24-1882-000161/06.11.2024 г., издадена от началник група в Първо РУ при ОД на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ – лек автомобил „Тойота Ц ХР“, с рег. № [рег. номер], за срок от една година. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че преди постановяване на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, вкл. не е съобразено, че в качеството на водач Д. е дал кръвна проба за изследване, като именно това изследване следва да е определящо за съществуването на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ. Твърди се и че ПАМ е наложена в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Иска се съдът да постанови решение, с което оспорената заповед да бъде отменена, алтернативно се иска изменение на оспорения административен акт, като срокът на приложената ПАМ бъде намален от една година на шест месеца. Претендира се присъждане на съдебни разноски, както следва: възнаграждение за един адвокат, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) и 10 лева - платена държавна такса, за които е представен списък /л.28 от делото/.

Ответникът – началник група в Първо РУ при ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Г .Д., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Поддържа, че безспорно била доказана материалната предпоставка за прилагане на оспорената административна принуда, което сочело на законосъобразност на оспорената заповед към момента на нейното издаване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващата страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На жалбоподателя Б. Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 625016/05.11.2024 г. (л. 2 от преписката) за това, че на 05.11.2024 г., около 22:00 часа, в гр. Русе, на [улица]до № 59, в посока [улица], управлява лек автомобил, марка и модел „Тойота Ц ХР“ с рег. № [рег. номер], собственост на „ОТП ЛИЗИНГ“ – клон Русе, след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Дрегер Drug Test 5000 с фабричен номер ARRA-0078, проба № 058, като уредът отчита положителна проба за амфетамин. Установените факти са квалифицирани като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. За извършеното тестване е съставен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози от 05.11.2024 г. с № А0026108 (л. 5 от преписката). Издаден е талон за изследване № 291004 (л. 4 от преписката), който е връчен на жалбоподателя в 23:10 ч. на 25.11.2024 г. За констатираното нарушение е съставена докладна записка от 05.11.2024 г. (л. 11 от преписката) от ст. полицай Б. А., от която се установява, че Д. бил съпроводен от полицейските служители до УМБАЛ „К.“ гр. Русе, където дал кръвна проба и проба урина за медицинско изследване.

С оглед на констатираното с АУАН нарушение е издадена оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1882-000161 от 06.11.2024 г. (л.1 от преписката), с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ – лек автомобил „Тойота Ц ХР“, с рег. № [рег. номер], за срок от една година. В мотивите на заповедта, освен изложените фактически основания за издаването ѝ (установените от проверката на място обстоятелства), е налице и препратка към съставения срещу жалбоподателя АУАН серия GA № 625016/05.11.2024 г.

С мотивирана резолюция № 24-1882-[рег. номер]/11.11.2024 г. началник сектор при ОД на МВР – Русе, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, е прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 625016/05.11.2024 г. против Б. С. Д. тъй като деянието разкрива признаци на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК (л. 3 от преписката).

С протоколно определение от съдебно заседание на 10.01.2025 г. съдът е изискал от трета - неучастваща в производството страна - Районна прокуратура - Русе информация за това дали е образувано досъдебно производство във връзка с мотивирана резолюция № 24-1882-[рег. номер]/11.11.2024 г. на началник сектор в ОДМВР – Русе, с която е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 625016/05.11.2024 г. против Б. С. Д., [ЕГН], в случай, че е образувано - на какво основание е образувано, на какъв етап се намира производството, назначена ли е физико-химична експертиза в производството за установяване на обстоятелството: управлявано ли е МПС след употреба на наркотични вещества и/или техни аналози на датата 05.11.2024 г. от водача Б. С. Д.. В случай, че е изготвена експертиза, съдът е изискал, същата да се предостави в заверен препис за нуждите на настоящото производство, а ако не е изготвена такава - да се представят данни на кого и кога е възложено изготвянето на експертизата.

В тази връзка с писмо вх. № 1208/18.03.2025 г., от Районна прокуратура - Русе е представен заверен препис от Протокол за извършена експертиза № 25/ТКХ-143/18.02.2025 г. /л. 20 - л. 22 от делото/, изготвена от вещи лица, специалисти в областта на химията в ЦЕКИ към НИК - МВР за нуждите на ДП (досъдебно производство) № 1882-ДП-858/2024 г. по описа на Първо РУ – гр. Русе. От същия се установява, че в предоставените за изследване проба кръв и проба урина, взети от лицето Б. С. Д. с [ЕГН], не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците - приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП.

С писмо вх. № 1333/24.03.2025 г. по описа на АС - Рус, от третата - неучастваща в производството страна РРП е представено Постановление № 6965/21.03.2025 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП преписка вх. № 6965/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Русе (ДП 858/2024 г. по описа на Първо РУ – Русе).

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Според дефиницията по чл. 22 от ЗАНН, принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон – чл. 23 от ЗАНН.

Съгласно чл. 172, ал.1, изр.първо от ЗДвП - принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Ответникът по жалбата е представил по делото заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която последният орган е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП (л.13 от делото). Заповедта е издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която, както на съда е служебно известно, министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП. В съответствие с нормата на чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП с горецитираната заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. директорът на ОД на МВР – Русе, като ръководител на служба за контрол, е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началниците на група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към районни управления при ОД на МВР - Русе. Видно от удостоверение рег. № 336р-26369/13.09.2024 г. на директора на ОД на МВР – Русе (л.14 от делото), издателят на процесната заповед К. П. К. от 02.10.2023 г. и към датата на удостоверението, заема длъжността началник група „Патрулно-постова дейност“ в сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ-Русе при ОД на МВР-Русе, която длъжност изпълнява и към датата на издаване на процесната заповед. Данните обосновават наличието на делегирана материална, териториална и времева компетентност на органа, издал оспорената ЗППАМ.

Оспорената заповед е в необходимата писмена форма и има реквизитите, изискуеми по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта са посочени съставеният АУАН Серия GA № 625016 и следните обстоятелства – управление на лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техните аналози, а именно: амфетамин, установено с техническо средство Дрегер Drug Test 5000 с фабричен номер ARRА-0078. За нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пред. второ от ЗДвП.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1882-000161/06.11.2024 г., обаче е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, в относимите ѝ части, предвижда, че се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган да установи управлението на МПС в една от посочените хипотези, а адресат на мярката следва да е собственикът на ППС.

Доказателствата по делото сочат, че в случая не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед.

Административният орган не е установил, че управляваното от Д. на 05.11.2024 г., около 22:00 часа, в гр. Русе, моторно превозно средство - лек автомобил, марка и модел „Тойота Ц ХР“ с рег. № [рег. номер], е негова собственост. Точно обратното, в съставения АУАН, към който има препращане в заповедта, е удостоверено, че лекият автомобил е собственост на трето лице, различно от оспорващия - собственик е „ОТП ЛИЗИНГ“ – клон Русе. Обстоятелството се потвърждава и от представеното Постановление № 6965/21.03.2025 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП преписка вх. № 6965/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Русе (ДП 858/2024 г. по описа на Първо РУ – Русе).

Единствено лицето - физическо или юридическо, което е собственик на МПС, в това си качество, може да бъде адресат на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171, ал. 2а, б. "б" от ЗДвП, в какъвто смисъл е изричният законов текст. Следователно, оспорената заповед е незаконосъобразна - с неправилно определен в същата адресат, което я прави противоречаща на материалния закон.

От друга страна, за да е законосъобразна административна принуда, същата следва да е приложена след безсъмнено установено управление на МПС от водач, който е употребил наркотични вещества или техни аналози.

Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Според чл. 3а от същата, установяването употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1 лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2 лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3 физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

В настоящия случай е установено, че при проверката на жалбоподателя на 05.11.2024 г. за употреба на наркотични вещества с техническо средство, дисплеят на същото отчел наличие на амфетамин, но водачът не е приел този резултат и в рамките на необходимото техническо време, след като е бил съпроводен от полицейските служители до УМБАЛ „К.“ гр. Русе, е дал биологични проби за извършване на медицинско изследване за наличието на същите вещества. Това е и нормативния ред, съгласно чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Видно от предоставения протокол за извършена експертиза № 25/ТКХ-143, назначена по ДП № 1882-ДП-858/2024 г. по описа на Първо РУ – гр. Русе, в предоставените за изследване обекти - биологични проби (кръв и урина), иззети на 05.11.2024 г. в 23:37 часа от лицето Б. С. Д., [ЕГН] не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити/аналози (в т. ч. отрицателен резултат за амфетамин), доказано посредством течен-хроматографски и газ-хроматографски анализ. По аргумент за противното от чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/2017 г., резултатът за употреба на наркотични вещества следва да се установи от медицинското (химико-токсикологично) изследване и само в случай на отказ на водача да подпише и получи талона за медицинско изследване и при неявяване в определения срок, както и при отказ за изследване, се вземат предвид показанията на техническото средство. При това положение, ответният орган не е следвало да кредитира показанията от техническото средство, а да изчака резултата от медицинското изследване, за което жалбоподателят е дал надеждни проби за изследване. В настоящото производство с приоритет следва да бъде ценен резултата от извършената експертиза, посредством който е оборена презумптивната доказателствена сила на АУАН GA № 625016/05.11.2024 г., съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП. С оглед изложените обстоятелства по отношение на жалбоподателя липсва правно основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка.

По изложените съображения, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-1882-000161/06.11.2024 г. на началник група към ОД на МВР - Русе се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.

При този изход на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Същият е сторил такива за държавна такса в размер на 10 лева /л. 7 от делото/, които му се следват.

Видно от представеното по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 036321 от 22.01.2025 г. /л.27 от делото/ адв. А. С. е осъществил процесуално представителство на оспорващия по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. В този случай и на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за оказаната в хода на производството пред настоящата инстанция безплатна правна помощ на страната, като според разпоредбата съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Препратката е към чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм.- ДВ, бр. 14 от 2025 г.), в която хипотеза попада случаят с оглед вида на делото и липсата на материален интерес, като в разпоредбата е предвиден минимален размер 1000. 00 лв. на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира, че в случая следва да бъде определено възнаграждение на процесуалния представител в по-нисък от този размер.

При преглед на наличните доказателства по делото се установява, че производството е образувано по жалба, подадена лично от оспорващия, без участието на адвокат. Депозираната по делото молба – уточнение с вх. № 5514/05.12.2024 г. /л. 9 от делото/, също е подадена лично от жалбоподателя. Към датата на първото открито съдебно заседание (10.01.2025 г.), жалбоподателят не е бил представляван от процесуален представител. Впоследствие, при провеждане на второто и последно съдебно заседание на 25 март 2025 год., той е представляван от адв. А. С., за което е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 036321 от 22.01.2025 г., според който правните услуги се предоставят на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата /л. 27, гръб от делото/. Съдът като съобрази задължителното тълкуване на съюзното законодателство - чл.101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл.4, § 3 от ДЕС, дадено в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, намира, че в полза на процесуалния представител на жалбоподателя следва да бъде определено възнаграждение в размер на 250 лева. При определянето на този размер съдът отчита, че делото не разкрива признаци нито на фактическа, нито на правна сложност. Процесуалните усилия на адвоката, обемът и естеството на извършената работа в контекста на осигурената правна защита, сочат, че същият е участвал единствено във второто и последно съдебно заседание по делото, без да представи доказателства или да отправи доказателствени искания. Наличните по делото доказателства са изискани и събрани служебно и по инициатива на съда от трета - неучастваща в производството страна, а друга част са представи от административния орган като част от административната преписка. Освен това, спорът в аналогични случаи е намерил своето трайно разрешение в утвърдената съдебна практика.

Разноските, вкл. за безплатно оказаната адвокатска помощ, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на ОД на МВР – Русе, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.

По изложените съображения, Административен съд – Русе,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1882-000161/06.11.2024 г. на началник група към ОДМВР – Русе, Първо РУ-Русе, с която на Б. С. Д., [ЕГН] от гр. Русе е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „б" от ЗДвП – прекратяване на регистрация на ППС - лек автомобил „Тойота Ц ХР“, с рег. № [рег. номер], за срок от една година.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе, с административен адрес: гр. Русе, [улица], да заплати на Б. С. Д., [ЕГН] от гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 5, ап. 9, сумата от 10 (десет) лева – съдебни разноски.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе, с административен адрес: гр. Русе, [улица], да заплати на адвокат А. Й. С., със служебен адрес: гр. Русе, [улица], № 7, ет. 1, сумата от 250 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.