Решение по КНАХД №600/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Е. ХОТЕЛС“ ЕООД гр. Сливен, подадена чрез пълномощник, против Решение № 212 от 14.08.2025 г., постановено по АНД № 535/ 2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 817711-F811797/ 17.03.2025 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Е. ХОТЕЛС“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева, и е осъдено „Е. ХОТЕЛС“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати в полза на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, и е отхвърлено искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в производството, като неоснователно.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и неправилно. Счита, че съдът при непълна и некоректна оценка на събраните по делото доказателства е достигнал до неправилни изводи от правна страна за извършено нарушение на чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Е. ХОТЕЛС“ ЕООД. Посочва, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати нарушения, сред които непълнота на относимите към претендираното нарушение факти, което винаги ограничава правото на защита, тъй като наказаното лице се защитава именно срещу фактите, като непосочването им представлява съществено процесуално нарушение и налага отмяна на НП. Заявява, че в АУАН и в НП липсва съществен елемент от соченото нарушение, а именно съотнасяне на конкретно установените факти /включването на продажбата в група „Г“ от фискалната памет на ФУ/ към относимите правни норми, определящи размера на данъчните ставки. Твърди, че: неправилно съдът е приел, че административнонаказващият орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е обсъдил възражението срещу АУАН; деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от същия вид, тъй като е предприето моментално действие за отстраняване на техническия проблем с ФУ с цел привеждане дейността в обекта в съответствие с установения ред на държавно управление, не се е стигнало до неотчитане на приходи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Сливен и да постанови решение по същество на спора, като отмени като незаконосъобразно наказателното постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред всички инстанции.

В с. з. касаторът - „Е. ХОТЕЛС“ ЕООД, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило становище от пълномощник, който заявява, че поддържа касационната жалба. По изложените в същата съображения, счита, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Посочва, че вменяваното на дружеството деяние следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отменено решението на Районен съд - Сливен и наказателното постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с. з. ответникът по касационната жалба – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило становище от пълномощник, който заявява, че оспорва касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка, като правилно съдът е приел, че дружеството е осъществило състава на нарушение по чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, поради което следва да бъде санкционирано. Посочва, че наложената санкция е в минималния предвиден в закона размер, като намира за правилен извода на съда за липса на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Административен съд - Сливен, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения, и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 16.01.2025 г., в 19:30 часа, служители на НАП извършили проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - р., находящ се в гр. Сливен, [улица], стопанисван от „Е. ХОТЕЛС“ ЕООД с ЕИК *********, лице по чл. 3 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ.

В хода на проверката, от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ) модел DATECS FP-2000 с ИН на ФУ: DT792842 и ИН на ФП: 02952351 с рег. № в НАП 4714892/ 09.05.2024 г. бил изведен Съкратен отчет на фискална памет за период от 01.01.2025 г. до 16.01.2025 г., от който се установило, че дружеството е отчело продажби в данъчна група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност (ДДС), а е следвало да отчете в данъчна група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС. Отчетеният оборот на продажбите в данъчна група „Г“ за периода от 01.01.2025 г. до 16.01.2025 г. бил в размер на 7128 лв. без ДДС. От ФУ бил изведен Съкратен отчет на фискална памет за 01.01.2025 г. с отчетения оборот на продажбите в данъчна група „Г“ в размер на 7086 лв. и Съкратен отчет на фискална памет за 02.01.2025 г. с отчетения оборот на продажбите в данъчна група „Г“ в размер на 42 лв. От 03.01.2025 г. до датата на проверката 16.01.2025 г. нямало регистрирани продажби в група „Г“. Съставен бил Протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0179108/ 16.01.2025 г., в който жалбоподателят не e вписал възражения. На 22.01.2025 г. e депозирал обяснения.

На 24.02.2025 г. срещу „Е. ХОТЕЛС“ ЕООД, бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F811797 за нарушение на чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В него било посочено, че към момента на съставянето му нарушението е отстранено и е преустановено отчитането на продажби в данъчна група „Г“ – стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС. Актът бил предявен и връчен на управителя на дружество-жалбоподател на 24.02.2025 г., който подал възражение в законоустановения срок. Възраженията се свеждали до допуснати нарушения на процесуалните правила - нарушения на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Посочил че, допуснатото нарушение било отстранено в момента на констатирането му, изложил съображения за наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е приел, че: АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон; съдържат всички изискуеми по ЗАНН реквизити; при съставянето им са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН; не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават административнонаказателното производство или да нарушават правата на нарушителя. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя, приемайки ги за неоснователни. Формирал е извод, че е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател в качеството си на лице по чл. 3 от Наредбата не е спазило задължението да регистрира всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите в обекта, с което е осъществило състава на вмененото му нарушение по чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Приел е, че не е налице хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С такива мотиви районният съд е потвърдил НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че решението на Районен съд – Сливен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.

Приетата за установена от районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че дружеството – жалбоподател е отчело продажби в данъчна група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност, като е трябвало да ги отчете в данъчна група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС. Видно от приложените по делото на районния съд 2 броя съкратен отчет на фискална памет: за 01.01.2025 г. отчетените продажби в данъчна група „Г“ са в размер на 7086 лева, а за 02.01.2025 г. – в размер на 42 лева. Проверката е обхванала периода от 01.01.2025 г. до 16.01.2025 г., като от 03.01.2025 г. до 16.01.2025 г. не е имало регистрирани продажби в данъчна група „Г“. Посоченото правилно е квалифицирано като административно нарушение на чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин и чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1, според която лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група „В“ - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Разглеждайки хипотезите по чл. 66а от ЗДДС, правилно районният съд е приел, че извършените в стопанисвания от жалбоподателя обект продажби, описани в НП, не попадат в изброените в посочената разпоредба хипотези, поради което подлежат на регистриране в група „Б“ и облагане с 20 % ДДС.

Неоснователно е възражението на касатора, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат пълно и точно описание на извършеното административно нарушение, с посочване на съставомерните му признаци и посочените в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Настоящият касационен състав констатира, че в НП правната квалификация на извършеното нарушение е с изрично посочена т. 2 на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което приема за упражняване правото на АНО, предвидено в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. С оглед пълното, ясно и подробно текстово описание на нарушението и последващото поведение по отстраняване на нарушението и внасяне на дължимия размер ДДС от 20%, дори да се приеме, че е допуснато нарушение, то не е от категорията на съществените, тъй като не е възпрепятствало санкционираното лице да разбере за какво му е наложено административно наказание и да организира защитата си в пълен обем. Така също от текста на НП е видно, че АНО е посочил изрично подаденото срещу АУАН възражение, като се е произнесъл по същото, приемайки го за неоснователно.

Неоснователно е и възражението за наличие на маловажност по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съгласно посочената норма маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. С оглед обществените отношения, регламентирани от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и липсата на такива смекчаващи обстоятелства, които да формират извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението, то същото не представлява маловажен случай. Обстоятелството, че с извършването му не е настъпило ощетяване на фиска е взето предвид от административнонаказващия орган при определяне на административното наказание, като е приложена нормата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Наложена е имуществена санкция в размер на 1000 лева, отговаряща на минимално предвидения с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС размер за нарушение, което не води до неотразяване на приходи. С оглед посоченото, в образуваното административнонаказателно производство не се констатира да е нарушено или ограничено правото на защита на наказаното лице, реализирано в пълнота в проведеното съдебно производство.

Неоснователно е и възражението за необоснованост на първоинстанционното решение. Районният съд, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, е установил значимите за спора факти и е изложил съображения по процесуалната и материалноправната законосъобразност на наказателното постановление.

Въз основа на изложените съображения, районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед чл. 63д, ал. 4 във връзка с ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /ред. ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г./ следва да се определи в размер на 130 лева и да се възложи в тежест на касатора.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 212 от 14.08.2025 г., постановено по АНД № 535/ 2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА „Е. ХОТЕЛС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, м. „С. д.“, [улица], да заплати на Националната агенция за приходите разноски в размер на 130 (сто и тридесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.