М О Т И В И
към Присъда № 260063 от 22.06.2021 год. по НОХД №
521/2020 год. на СлРС
изготвени на 29.07.2021 год.
РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Г.С.И. за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 от НК и против подсъдимия С.Г.С. за престъпление по чл. 129,
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Преди започване на разпоредителното заседание пострадалият Н.В.Х. *** е
направил искане да бъде конституиран като частен обвинител и граждански ищец. В
разпоредително заседание същият е конституиран като частен обвинител по делото.
Пострадалият се представлява повереник, който пледира, че обвинението е
несъмнено доказано и се присъединява към становището на държавното обвинение,
моли подсъдимите да бъдат признати за виновни и да им бъде наложено
наказанието, предложено от представителя на РП – Сливен. Частният обвинител се
съгласява с казаното от неговия повереник.
В с.з. представителят на РП – Сливен, поддържа обвиненията срещу двамата
подсъдими така, както са предявени, като ги счита за доказани по безспорен
начин и предлага на съда на всеки един от подсъдимите да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл.
66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Пледира
веществените доказателства по делото, след влизане в сила на присъдата, да
бъдат унищожени по съответния ред като вещи без стойност.
В с.з. подс. Г.С.И., редовно призован за с.з., се явява лично, не се
признава за виновен и дава подробни обяснения по предявеното му обвинение, моли
да бъде оправдан.
В с.з. подс. С.Г.С., редовно призован за с.з., се явява лично, не се
признава за виновен и дава подробни обяснения по предявеното му обвинение, моли
да бъде оправдан.
Упълномощеният от подсъдимите защитник пледира за оправдателна присъда.
Твърди, че описаната фактическа обстановка в обвинителния акт, по никакъв начин
не се подкрепя от събраните по делото доказателства, като излага подробно
становището си в тази насока. Пледира, че обвинението не е доказано, не по
несъмнен и категоричен начин, а по никакъв начин, поради което моли двамата
подсъдими да бъдат признати за невиновни и да бъдат оправдани по повдигнатото
им обвинение. По отношение на веществените доказателства, предоставя на
преценката на съда как да се разпореди с тях.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Г.С.И. е български гражданин, със средно образование,
пенсионер, вдовец, неосъждан.
Подсъдимият С.Г.С. е български гражданин, със средно образование, работи,
неженен, неосъждан.
Подсъдимите Г.И. и С.С. са баща и син, като и
двамата живеят с. Ж.в., общ. Сливен в общ двор, в който имало две къщи и те
живеели отделно един от друг.
Пострадалият Н.В.Х. ***. Пред дома на същия, на улицата имало разположени
машини. До улицата бил разположен общински имот, който нямал обозначени граници
и който бил спечелен на търг от подс. С.С.. Поради
това не било ясно дали машините са разположени само на улицата или и върху този
общински имот.
Подсъдимите били във влошени отношения със свид. Н.Х.. За свид. Н.Х.
причината за влошените им отношения била свързана с обстоятелството, че
подсъдимите пасели овцете си в близост до дома му и вдигали шум.
На 11.09.2019 год. около 21,00 часа свид. Н.Х. бил в дома си, когато дочул
отново шум от хлопките на овцете и след като излязъл, видял съседа си - подс. Г.И..
Направил му забележка, казвайки му да отиде по - настрани, да не е пред неговия
дом, за да не се чува шума. Силно раздразнен, тъй като не се случвало за първи
път, свид. Н.Х. се прибрал в къщата си и в 21,23 часа позвънил на тел. 112,
като се оплакал, че не му е приятен шума от хлопките на овцете, които минавали
наблизо. Дежурният служител на тел. 112 го посъветвал да се обърне за съдействие
към кмета на селото
или при районния инспектор, с което разговорът приключил.
Подс. Г.И. прибрал овцете, след което се прибрал в дома си.
Междувременно в дома на подс. С.С. около 19,00 -
19,30 часа били свид. К. К., съсед на подсъдимите и свид. А.А.
- вуйчо на подс. С.С., където разговаряли и гледали
футболен мач. Свидетелите били в дома на подс. С.С.
около два часа. При тръгването си от дома на подс. С.С.,
свид. А.А. отишъл до къщата на подс. Г.И., отворил
вратата и казал на подс. Г.И. – „Бяхте обещали да правите зимнина, домати,
краставички“, след което затворил вратата и си тръгнал. След като свид. А.А. си тръгнал, в 21,25 часа по мобилния телефон на подс. С.С. се обадила свид. Т.Г., с която той живеел на семейни
начала и която по това време работела в Германия. Разговорът бил кратък около
три минути, като след него и свид. К. К. си тръгнал.
В 21,55 часа свид. Н.Х. отново набрал тел. 112, но не бил проведен
разговор, след което на два пъти ползвал услугата мобилен интернет.
По - късно вечерта свид. Н.Х. дочул лай на кучета и излязъл навън да види
какво става. Забелязал, че подс. С.С. паркира
автомобила си в близост до машините и го чул да казва на подс. Г.И. – „Къде е
той, този път ще го накарам да се прибере в къщи“. Свид. Н.Х. в този момент бил
зад един от тракторите и си мислел, че не го виждат. Подс. С.С. извикал на подс. Г.И. „Къде е той, къде е той”, на което
последният отговорил - „Ей къде е, зад трактора се крие”. Тогава подс. С.С. тръгнал към свид. Н.Х., влачейки по земята дървен прът.
Свид. Н.Х. казал „Какво става, момчета, какво ще правим” и в този момент подс. С.С. започнал да го удря с пръчката по главата. В един момент
дървеният прът се счупил на две части, а подс. С.С.
извикал на подс. Г.И. „Ти какво гледаш, защо не удряш”. И тогава подс. Г.И.
ударил свид. Н.Х. с един дървен сап в главата и той паднал по очи. След това
свид. Н.Х. усетил два удара по жилите на краката, в мускулите, като изпитал
страшна болка. Свид. Н.Х. станал, но в този момент подс. С.С.
намерил едно желязо, три-четири метра дълго и започнал да го удря с него по
раменете, дори посегнал го мушне в корема, но пострадалият се извъртял, иначе
щял да бъде намушкан. След това двамата подсъдими се отдалечили от мястото. Когато
се изправил, свид. Н.Х. установил, че мобилният му телефон е счупен, след това
почувствал силни болки и се прибрал в дома си. Нямал съседи, нито телефон, по
който да позвъни за да потърси помощ.
На 12.09.2019 год. свид. Н.Х. потърсил навън мобилния си апарат, който бил
счупен. Извадил от него СИМ-картата и я поставил на друг мобилен апарат, от
който се обадил на работодателя си - свид. А.А.. В
този момент свид. А.А. пътувал към с. Ж.в., тъй като
при набирането на номера на свид. Н.Х., последният не отговарял и телефонът
давал, че е изключен, а това никога не се било случвало. Непосредствено преди
свид. А.А. да влезе в с. Ж.в., получил обаждане от
свид. Н.Х.. Последният му съобщил, че вечерта върху него бил нанесен побой, да
отиде да го вземе и да го закара в болницата, защото не се чувствал никак
добре. При пристигането на свид. А.А. пред дома на
свид. Н.Х., последният се мъчел да слезе по стълбите, бил почти обездвижен,
виждало се че бил удрян навсякъде. Свид. А.А. отишъл
до него да му помогне, защото свид. Н.Х. не можел да стои на краката си. Тогава
свид. Н.Х. му казал, че съседите му - подс. С.С. и
подс. Г.И., на които викали „З.”, вечерта са го нападнали. При излизането им
отвън свид. Н.Х. показал на свид. А.А. един син
метален прът, един сап и нещо подобно на овчарски прът, който беше счупен, като
казал, че с тях са го били. Свид. А.А. завел свид. Н.Х.
***, където му била оказана първа помощ, след което същият бил настанен в
ортопедичното отделение към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ - гр. Сливен.
Докато свид. Н.Х. бил в болницата, свид. С.Г. отишъл до болницата, тъй като
майка му била болна, и тогава видял свид. Н.Х. пред лечебното заведение. Свид. Н.Х.
казал на свид. С.Г., че бил бит от подс. С.С. и подс.
Г.И..
На 18.09.2019 год. бил извършен оглед на местопроизшествие, като обект на
огледа бил място пред дом № … на ул. „Т.“ в с. Ж.в.. При огледа били иззети:
обект № 1 – дървена пръчка, счупена на 2 части, обект № 2 – част от дървен сап
и обект № 3 – лопата със сап, счупен на две части, като в горната част на сапа
имало кафеникаво петно (л. 64 – 69, т. I от ДП).
На 18.09.2019 год. бил съставен Протокол за отговорно пазене, с който
мл.разследващ полицай при РУ – Сливен предал на лицето Е.Г.Е.за отговорно
пазене един брой метална пръчка с ръжда по нея и части от синя боя (л. 73, т.
II от ДП).
На 18.10.2019 год. с Протокол за доброволно предаване пострадалият Н.Х.
предал 1 брой метална пръчка с ръжда по нея и части от синя боя, за която дал
следните пояснения: „Това е металната пръчка, която е предадена за отговорно
пазене на Е.Е.от село Ж.в.. С тази пръчка ми бяха
нанасяне удари от С.С..“ (л. 70, т. I от ДП).
На 18.10.2019 год. с Протокол за вземане на образци за сравнително
изследване бил взет от Н.Х. биологичен материал – натривка от устната кухина, с
цел да се определи ДНК – профил (л. 74, т. I от ДП).
На 21.10.2019 год. с Протокол за доброволно предаване В.П. – оперативен
работник в РУ – Сливен предала мобилен телефон марка „Huawei Р20“, за който
дала следните пояснения: „На 12.09.2019 год. бях дежурна. Беше получен сигнал
за лице, на което му у нанесен побой с прътове. Отидох в МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“, където беше настанено лицето Н.В.Х.. Разпитах го в качеството му
на свидетел – пострадал. Тъй като не беше извършено освидетелстване на лицето,
аз реших да направя няколко снимки с личния си мобилен телефон на нараняванията
по тялото на Х..“ (л. 71, т. I от ДП).
На 21.10.2019 год. в сградата на РУ – Сливен бил извършен оглед на
веществените доказателства с участието на вещо лице/специалист –технически
помощник/ в присъствието на две поемни лица , за което бил съставен Протокол за
оглед на веществени доказателства. В протокола било отразено, че в горната част
на сапа /частта, която е без лопатата/ се намерило петно с кафеникав цвят с
размери около 7 см. на 1 см., като тази част от сапа с петното се запечатала в
хартиен плик с лепенка № В 6363 на ОД на МВР – Сливен с подписите на поемните
лица и техническия помощник. В протокола било отразено още, че останалите вещи
били поставени в полиетиленов чувал и се запечатали с лепенка с № В 6362 на ОД
на МВР – Сливен с подписите на поемните лица и техническия помощник; както и че
същите били огледани за наличие на биологичен материал, но такъв не бил открит
и при тях има невъзможност за намиране на дактилоскопни следи поради грубата им
материя (л. 75 - 77, т. I от ДП).
Според заключението на назначената по делото съдебно - медицинска
експертиза пострадалият Н.Х. е получил следните телесни увреждания: контузия на
главата с наличие на две разкъсно – контузни рани в челното и тилна области;
контузия на гръдния кош с наличие в неговата лява половина на множество масивни
кръвонасядания с широчина 4-5 см. и дължина около 10-15 см. с травматичен оток
на меките тъкани в областта с изразена палпаторна (при опипване и натиск с
ръка) и функционална (при движения на снагата) болезненост; масивен
ретроперитонеален хематом (кръвоизлив в рехавата съединителна тъкан зад
коремницата), обхващащ поясната и коремна области и достигащ нагоре до гръдния
кош, довел до следкръвоизливна анемия, лекувана чрез кръвопреливане; контузия
на лявата ръка с клинични и рентгенологични данни за счупване на тялото на
лакътната кост, наложило имобилизирането на ръката с гипсова имобилизираща
превръзка за срок от 45 дни и контузия на левия крак с клинични и
рентгенологични данни за счупване на тялото на малкия пищял, наложило
имобилизирането на крака с гипсова имобилизираща превръзка за срок от 45 дни.
Според заключението на в.л. описаните телесни увреждания имат травматична
генеза, дължат се на действието на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и
добре отговарят да са получени по време и начин, описани в материалите по
досъдебното производство, а именно чрез нанесени множество и със значителна
сила удари с дървени пръти. Посочено е, че характеристиките на кръвонасяданията
в лявата половина на гръдния кош и на останалите увреждания свидетелстват за
това, че ударите са били нанесени с предмет(и) с контактна (удряща) повърхност
с дължина значително превишаваща широчината й. Посочено е в експертизата, че
такава характеристика на контактната повърхност притежават предметите с
цилиндрична форма като дървен прът, сап, тръба, палка и др. Според заключението
на в.л. счупването на лакътната кост на лявата ръка притежава характеристиките
на защитно нараняване. Отразено е, че анатомичното положение и механиката на
костите на ръката поставят на преден план лакътната кост при опит да се
предпази главата от удар с твърд тъп предмет; както и че по този начин ударът
попада директно върху нея и при достатъчна сила я фрактурира. Посочено е в
експертизата, че малкият пищял анатомично се разполага странично от големия по
протежение на подбедрицата на крака и при нанасяне на удар отстрани първи поема
натоварването. Вещото лице е отразило, че съдейки от локализацията и
характеристиките на уврежданията може да се направи заключението, че на
пострадалия са били нанесени не по – малко от 8-10 удара, като тяхната
последователност не може да бъде определена по медицински път. Според
заключението на в.л. установените телесни увреждания на пострадалия Н.Х. –
двете разкъсно-контузни рани на главата, множество
масивни кръвонасядания в лявата половина на гръдния кош с изразен болезнен
травматичен оток на меките тъкани, довели до затрудняване в движенията на
снагата и масивният ретроперитонеален хематом, проявен клинично с картината на
анемичен синдром, са довели до „Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Според заключението на в.л установените телесни увреждания на пострадалия Н.Х.
– счупването на тялото на лакътната кост на лявата ръка е осъществило смисъла
на медико-биологичния признак „Трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник“, а счупването на тялото на малкия пищял на левия крак е осъществило
смисъла на медико-биологичния признак „Трайно затрудняване на движенията на левия
долен крайник“ (л. 2 – 9, т. II от ДП).
Според заключението на назначената по делото съдебно - биологична
експертиза ДНК - профилът, определен при изследването на обект № 1 (кръв по
дървен сап) съвпада напълно с ДНК-профилът на Н.Х.. В експертизата е посочено,
че обект № 1 е един брой дървен сап, в единия край счупен, с червено – кафяво
зацапване приблизително по средата (с дължина около 2 см.), получен в
запечатана хартиена опаковка, с лепенка на ОД на МВР – Сливен № В 6363, а обект
№ 2 – клетъчен материал от устната кухина на Н.Х. (л. 65 – 67, т. II от ДП).
По делото е изготвена съдебно - техническа експертиза, при която от мобилен
апарат марка „Huawei Р20“ били свалени на хартиен носител снимки, находящи се в
папка „Галерия” (л. 21 – 25, т. II от ДП).
По делото е изготвена фоноскопна експертиза, при която били свалени на
хартиен носител аудио записите, предоставени от „Районен център 112“ - Бургас.
От експертизата се установява, че предоставеният компакт диск съдържа един брой
аудиозапис с наименование „*****_11092019_2123“ и е с обща продължителност 3
минути и 17 секунди (л. 14 – 17, т. II от ДП).
От приложената по делото справка от „Теленор България“ ЕАД се установява,
че мобилен номер ***** е
собственост на Н.В.Х. и от същия на 11.09.2019 год. има два броя обаждания до телефон 112 в 21,23
часа с времетраене 196 секунди и в 21,55 часа с времетраене 3 секунди; че след
това е използвана услугата мобилен интернет в 21,55 часа (с времетраене 1171
секунди, като за същото е отбелязано клетка „24 Sabi Dimitrov str. (Sliven)“) и в 22,15 часа (с времетраене 6295 секунди, като
за същото е отбелязана клетка „v.Hadjidimitrovo, Sliven-Yambol (Tundzha)“); както
и че след 22,15 часа от мобилния номер не са провеждани разговори и не е
ползвана услугата мобилен интернет. От справката се установява, че при
използване на услугата мобилен интернет в 21,09 часа (с времетраене 347
секунди, като за същото е отбелязано клетка „v.Hadjidimitrovo,
Sliven-Yambol (Tundzha)“),
а в 21,15 часа (с времетраене 467 секунди, като за същото е отбелязана клетка
„24 Sabi Dimitrov str. (Sliven)“) (л. 52 – 53, т.
II от ДП).
От приложената по делото справка от „БТК“ ЕАД за мобилен номер *****се установява, че същият е
регистриран на името на С.Г.С. и са провеждани разговори на 11.09.2019 год.,
които са били индикирани, както следва: в 20,45 часа има изходящо обаждане към
номер *****(с продължителност 16 секунди); в 23,26 часа има изходящо обаждане
към номер *****(с продължителност 28 секунди); в 23,26 часа има входящо
обаждане от номер *****(с продължителност 75 секунди) и в 23,29 часа има
входящо обаждане от номер *****(с продължителност 6 секунди) (л. 54, т. II от
ДП).
От приложената по делото справка от „А1 България“ ЕАД за
мобилен номер *****се
установява, че от същия са провеждани разговори на 11.09.2019 год., които са
били индикирани, както следва: в 20,45 часа има входящо обаждане от номер *****(с
продължителност 16 секунди); в 20,46 часа има входящо обаждане от номер *****(с
продължителност 38 секунди) и в 21,25 часа има входящо обаждане от номер *****(с
продължителност 174 секунди) (л. 55 – 59, т. II от ДП).
От приложената по делото служебна справка от „Районен
център 112“ – Бургас се установява, че на дата 11.09.2019 год. в 21,23 часа е
регистрирано повикване от телефонен номер ***** от лице, което се е представило
с имената Н.Х., като към справката бил приложен 1 бр. CD с 1 бр. запис на
разговор (л. 62 - 63, т. I от ДП).
От приложената по делото служебна справка от „Районен
център 112“ – Бургас се установява, че на дата 11.09.2019 год. в 21,55 часа е
регистрирано повикване от телефонен номер ***** с продължителност 3 секунди, но
в записа не се чувал говор или други звуци (л. 78, т. II от ДП).
От приложеното по делото заверено копие от Договор за
наем на земеделска земя от общински поземлен фонд № 76 от 05.08.2019 год. се
установява, че подс. С.С. е посочил телефон за
контакти – *****(л. 96 - 100, т. I от ДП).
От приложените по делото служебни справки от РУ – Сливен
и от ОД на МВР – Сливен се установява, че от направената справка в масивите на
МВР до настоящия момент срещу Г.С.И. и С.Г.С. няма регистрирани или получавани
жалби и сигнали срещу тях (л. 128 – 131 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото. В показанията на всички свидетели се съдържат отделни
елементи, касаещи процесния случай.
От показанията на разпитания свид. А.А.
се установява какво е било състоянието на свид. Н.Х. на другия ден след
инцидента, както и че последният му казал, че бил бит вечерта от подсъдимите и
му показал металния прът и дървените прътове, с които бил бит, като един от тях
бил счупен. От показанията свид. С. ***, се установява, че между пострадалия и
подсъдимите е имало проблеми във връзка с овцете на подсъдимите; че подс. С.С. е ходил при него за да иска да се обозначи до къде са
границите на имота му; че не може да прецени дали машините са в имота под наем
на подс. С.С. или на улицата; както и че е видял
свид. Н.Х. пред болницата и той му казал, че са го били подс. С.С. и подс. Г.И.. От показанията на свид. С.К. се
установява, че между пострадалия и подсъдимите имало препирни във връзка с
машините, които били на улицата. От показанията на свид. Е.Ж. - полицейски
служител в РУ - Сливен се установява, че подс. Г.И. споделил, че има проблем
със свид. Н.Х., имали пререкания във връзка с някакви животни; че предупредил
свид. Н.Х. устно да не се саморазправят, като не била образувана преписка,
защото имало само словесни упреци един срещу друг; както и че разбрал, че бил нанесен
побой на някое лице от лица с прякорите „З.“, като прякорът бил на подс. Г.И..
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свид. А.А., свид. С.Г., свид. С.К. и свид. Е.Ж., тъй като същите
пресъздават това което са възприели лично. Показанията им са безпротиворечиви,
взаимно се допълват и се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поради което съдът няма основания да се съмнява в тяхната
достоверност.
Съдът не кредитира показанията на разпитания по делото
свид. Г.Г., в които същият заявява, че преди две
години подс. С.С. и подс. Г.И. са били неговия баща,
но последният отказал да пусне жалба, а преди три дни били заплашили неговата
сестра, която подала жалба в полицията, тъй от една страна същите нямат връзка
с настоящия случай, а от друга не се подкрепят от други писмени или гласни
доказателства. Напротив видно от приложените по делото служебни справки от РУ –
Сливен и от ОД на МВР – Сливен, до настоящия момент срещу подс. Г.И. и подс. С.С. няма регистрирани или получавани жалби и сигнали.
Съдът кредитира показанията на свид. Н.Х., относно
механизмът на причиняване на телесната повреда, тъй като той е пострадалият,
който пряко и непосредствено е възприел ситуацията. Същите се подкрепят от
показанията на разпитания по делото свид. А.А., който
го е видял на сутринта след инцидента, както и от заключението на в.л. по
назначената съдебно – медицинска експертиза. Съдът не кредитира показанията на
свид. Н.Х. в частта, в която посочва часът, в който е позвънил на тел. 112 и
часът, в който е настъпил инцидента, тъй като видно от приложените по делото
писмени доказателства, а именно справка от „Районен център 112“ - Бургас и
справка от мобилен оператор „Теленор България“ ЕАД, първото обаждане на тел.
112 било в 21,23 часа, а второто в 21,55 часа, както и че има индикирано
ползване на мобилния му телефон в 22,15 часа.
От показанията на разпитаните по делото свид. К. К. и
свид. А.А. се установява, че на 11.09.2019 год. около
19,00 - 19,30 часа свидетелите са отишли до дома на подс. С.С.,
където разговаряли и гледали футболен мач; както и че свид. А.А. си тръгнал първи. От показанията на свид. А.А. се установява още, че когато си тръгвал минал да види
подс. Г.И. в неговата къща. В тази им част показанията на тези свидетели са
безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира. В останалата им част
показанията им са противоречиви, противоречат на събраните по делото писмени
доказателства и на обясненията на подс. С.С., поради
което съдът не ги кредитира. Свид. А.А. твърди, че си
е тръгнал около 21,30 - 22,00 часа, но не споменава, че докато е бил в дома на
подс. С.С., последният да е разговарял със свид. Т.Г..
От своя страна свид. К. К. твърди, че около 22,00 часа по мобилния телефон на
подс. С.С. се обадила приятелката му, като
разговаряли около един час, което противоречи на приложената по делото справка
от мобилния оператор „А1 България“ ЕАД, от която е видно, че разговорът е бил в
21,25 часа и е продължил само 174 секунди. Освен това свид. К. К. твърди, че си
е тръгнал от дома на подс. С.С. около 23,00 - 23,30
часа, което пък противоречи на обясненията на подс. С.С.,
който заявява, че свидетелите си били тръгнали около 22,00 - 22,30 часа. Съдът
не кредитира показанията на свид. А.А. и в частта, в
която твърди, че когато си тръгвал видял свид. Н.Х. да се качва в автомобил,
което било около 21,30 часа, но преди 22,00 часа. В тази част показанията на
свид. А.А. не се подкрепят от събрания по делото
доказателствен материал, напротив видно от справката от мобилния оператор „Теленор
България“ ЕАД в този часови период свид. Н.Х. на два пъти е звънял на тел. 112.
Следва да се отбележи и, че свид. А.А. си е тръгнал
от дома на подс. С.С. преди 21,25 часа, тъй като по
това време подс. С.С. е провел телефонен разговор с
приятелката си, но свид. А.А. не е присъствал на този
разговор. В подкрепа на това са и показанията на свид. Т.Г., в които същата
заявява, че по време на разговора подс. С.С. е бил
само със свид. К. К..
От показанията на разпитаната по делото свид. Т.Г.,
живееща на семейни начала с подс. С.С. се установява,
че на 11.09.2019 год. била на работа в Германия и след приключване на работното
й време се е обадила по телефона на подс. С.С., като
при разговора разбрала, че подсъдимият е заедно със свид. К. К.. В тази им част
показанията на свид. Т.Г. се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поради което съдът ги кредитира. Съдът не кредитира показанията
на свид. Т.Г. в частта, в която твърди, че разговаряла с подс. С.С. по телефона до 22,00 - 22,20 часа. В тази част
показанията на свидетелката противоречат на приложената справка от мобилния
оператор „А1 България“ ЕАД, от която е видно, че разговорът е бил в 21,25 часа
и е продължил само 174 секунди.
От обясненията на подс. Г.И. се установява, че са имали
спорове със свид. Н.Х. относно хлопките на овцете на подсъдимите; че на
11.09.2019 год. минавал с овцете покрай дома на свид. Н.Х., който излязъл и
почнал да вика да не минава оттам; както и че когато се прибрал в къщата си,
свид. А.А. отворил вратата и казал „Бяхте обещали да
правите зимнина, домати, краставички“, след което затворил вратата и си
тръгнал. В тази част обясненията на подс. Г.И. се подкрепят от събрания по
делото доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира. Съдът не
кредитира обясненията на подс. Г.И. в частта, в която заявява, че свид. Н.Х.
тръгнал да бяга, като в ръката му имало голям домакински нож и че последният
няколко пъти падал около машините. Тези обяснения на подс. Г.И. от една страна
не се подкрепят от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а от
друга противоречат на приетата по делото съдебно - медицинска експертиза. От
последната безспорно се установява, че получените от пострадалия Н.Х. телесни
увреждания добре отговарят да са получени чрез нанесени множество и със
значителна сила удари (не по – малко от 8-10 удара) с дървени пръти; както и че характеристиките
на уврежданията свидетелстват за това, че ударите са били нанесени с предмет(и)
с контактна (удряща) повърхност с дължина значително превишаваща широчината й,
като например дървен прът, сап, тръба, палка и др. Освен това според
заключението на в.л. счупването на лакътната кост на лявата ръка притежава
характеристиките на защитно нараняване, както и че малкият пищял анатомично се
разполага странично от големия по протежение на подбедрицата на крака и при
нанасяне на удар отстрани първи поема натоварването. Съдът намира, че тези
твърдения на подс. Г.И. са негова защитна позиция, която не се потвърждава от
останалите доказателства събрани по делото.
От обясненията на подс. С.С. се
установява, че на 11.09.2019 год. в дома му са били свид. К. К. и свид. А.А., че ползвал телефонен номер *****и че е разговарял по телефона със свид. Т.Г.. В тази част
обясненията на подс. С.С. се подкрепят от събрания по
делото доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира. Съдът не
кредитира обясненията на подс. С.С. в частта, в която
заявява, че свидетелите са дошли в дома му след 21,00 часа, стояли около час -
час и половина и си тръгнали около 22,00 - 22,30 часа. В тази част обясненията
на подс. С.С. противоречат на показанията на свид. К.
К. и свид. А.А., според които те са отишли в дома му
около 19,00 - 19,30 часа. Освен това показанията на свид. К. К. и свид. А.А. и обясненията на подс. С.С. са
противоречиви помежду си относно часа, в който свидетелите са си тръгнали.
Свид. К. К. твърди, че си е тръгнал около 23,00 - 23,30 часа, а свид. А.А. от своя страна твърди, че си е тръгнал около 21,30 -
22,00 часа. Както беше посочено по - горе, съдът приема че свид. А.А. си е тръгнал от дома на подс. С.С.
преди 21,25 часа, тъй като същият не е присъствал при проведения разговор между
подс. С.С. и свид. Т.Г.. В подкрепа на това
обстоятелство са и обясненията на подс. Г.И., че свид. А.А.
е отишъл при него, когато подсъдимият се е прибрал в дома си след като е
прибрал овцете. В обясненията си подс. С.С. твърди,
че вечерта разговарял със свид. Т.Г. по месинджър или по вайбър, но не по
телефона, както и че два пъти говорили - първият път около девет - девет и нещо
часа, като разговаряли около 40-50 минути и след пет-десет минути отново се
чули и говорили 10-15 минути. В хода на съдебното следствие не бяха събрани
доказателства за проведени разговори между подс. С.С.
и свид. Т.Г. по месинджър или по вайбър. Напротив видно от приложената по
делото справка от мобилния оператор „А1 България“ ЕАД, разговорът между двамата
е бил по телефон в 21,25 часа и е продължил само 174 секунди, поради което
съдът не кредитира обясненията на подс. С.С. и в тази
им част. Съдът намира, че тези твърдения на подс. С.С.
са негова защитна позиция, която не се потвърждава от останалите доказателства
събрани по делото.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по изготвените съдебно -
медицинска експертиза, съдебно - биологична експертиза, съдебно - техническа
експертиза и фоноскопна експертиза, тъй като същите не бяха оспорени от
страните, а съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и
професионалната компетентност на експертите.
Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от
страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Г.С.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 11.09.2019 год. в с. Ж.в.,
общ. Сливен, на ул. „Т.“ пред дом ***, в съучастие със С.Г.С., като съизвършител причинил средни телесни повреди на Н.В.Х., а
именно: - чрез нанасяне на множество удари с дървен сап и метална пръчка счупил
тялото на лакътна кост на лявата ръка, което довело до „Трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник”; - чрез нанасяне на множество удари с дървен
сап и метална пръчка счупил тялото на малкия пищял на левия крак, което довело
до „Трайно затрудняване движенията на левия долен крайник”.
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият С.Г.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 11.09.2019 год. в с. Ж.в.,
общ. Сливен, на ул. „Т.“ пред дом ***, в съучастие с Г.С.И., като съизвършител причинил средни телесни повреди на Н.В.Х., а
именно: - чрез нанасяне на множество удари с дървен сап и метална пръчка счупил
тялото на лакътна кост на лявата ръка, което довело до „Трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник”; - чрез нанасяне на множество удари с дървен
сап и метална пръчка счупил тялото на малкия пищял на левия крак, което довело
до „Трайно затрудняване движенията на левия долен крайник”.
Възраженията на защитата на подсъдимите относно доказаността на обвинението
се изразяват в анализ на защитата на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. По отношение на същите съдът е изложил съображенията си кои
гласни и писмени доказателства събрани по делото се кредитират и основанията за
това.
Възражението на защитата на подсъдимите, че пострадалият Н.Х. по време на
инцидента не е бил в с. Ж.в., общ. Сливен, тъй като последната активност на
мобилния апарат на пострадалия била засечена в 22,15 часа в мобилна клетка с.Х.е
неоснователно. Видно от посочената справка от „Теленор България“ ЕАД се
установява, че при използване на услугата мобилен интернет на същата дата -
11.09.2019 год. в 21,09 часа (с времетраене 347 секунди), същото е отбелязано в
клетка „v.Hadjidimitrovo, Sliven-Yambol
(Tundzha)“, а в 21,15 часа (с времетраене 467
секунди), същото е отбелязано в клетка „24 Sabi Dimitrov str. (Sliven)“). Следователно в рамките на 6 минути мобилният
апарат на пострадалия Н.Х. е бил покрит от две различни клетки на мобилния
оператор, но това не означава, че е бил в две различни населени места. В този
смисъл обстоятелството, че последната активност на мобилния телефон в 22,15
часа е била покрита от клетка на мобилния оператор отбелязана като „v.Hadjidimitrovo, Sliven-Yambol (Tundzha)“, не означава, че пострадалият Н.Х. е бил в с. Х..
Възражението на защитата на подсъдимите, че бил установен ДНК-профил на
пострадалия и не били положени усилия да се изследват оръдията на
престъплението за наличие на следи от подсъдимите също е неоснователно. Видно
от Протокола за оглед на веществени доказателства, иззетите веществени доказателства
са били огледани и е констатирано, че само в горната част на сапа /частта,
която е без лопатата/ е намерено петно с кафеникав цвят с размери около 7 см.
на 1 см., като същото било изпратено за изследване във връзка с изготвената
съдебно - биологична експертиза. По отношение на останалите веществени
доказателства, същите са били огледани за наличие на биологичен материал, но
такъв не бил открит и е констатирано, че при тях има невъзможност за намиране
на дактилоскопни следи поради грубата им материя.
Безспорно се установи, че на 11.09.2019 год. подс. Г.И. и подс. С.С. са нанесли удари на пострадалия Н.Х., които са му
причинили средни телесни повреди - счупване тялото на лакътна кост на лявата
ръка и счупване тялото на малкия пищял на левия крак. Посочените увреждания,
видно от приложената по делото съдебно - медицинска експертиза, са причинили на
пострадалия Н.Х. съответно „Трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник“ и „Трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник“,
следователно на същия са били причинени две средни телесни повреди по смисъла
на чл. 129 от НК.
Безспорно е установено от събраните писмени и гласни доказателства, че е
налице причинно - следствена връзка между действията на подс. Г.И. и подс. С.С. и настъпилият престъпен резултат, тъй като ако не беше
извършено това деяние от подсъдимите, то нямаше да има причинени средни телесни
повреди на пострадалия Н.Х..
Престъплението е извършено в съучастие между подс. Г.И. и подс. С.С. като съизвършители и при
общност на умисъла. Безспорно е установено, че престъплението е извършено при
съизвършителство, тъй като в самото изпълнение на престъплението са участвали
двамата подсъдими, които са нанасяли удари на пострадалия Н.Х.. Освен това е
налице и общност на умисъла, тъй като всеки един от подсъдимите е съзнавал, че
в изпълнението на престъплението участва и другият подсъдим и са искали
настъпването на общественоопасните последици от деянието. В подкрепа на това
обстоятелство са отправените думи от страна на подс. С.С.
към баща му - подс. Г.И., а именно „Ти какво гледаш, защо не удряш”, като след
това и подс. Г.И. ударил пострадалия Н.Х..
Деянието подсъдимите са извършили с пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали
общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението,
предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици от
него. С оглед повода за нанасяне на ударите - спор за хлопките на овцете,
цялостното поведение на подс. Г.И. и подс. С.С. по
време на целия инцидент, изразяващо се в нанасянето на множество удари по
главата и тялото на пострадалия Н.Х., съдът намира, че подс. Г.И. и подс. С.С. пряко са искали и целели настъпването на увреждания на
здравето на пострадалия Н.Х..
Като смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства съдът прецени чистото
им съдебно минало.
Като отегчаващи вината на подсъдимите обстоятелства съдът прецени
обстоятелство, че при инцидента на пострадалия Н.Х. са причинени и други
телесни увреждания, а именно две разкъсно-контузни рани на главата, множество
масивни кръвонасядания в лявата половина на гръдния кош с изразен болезнен
травматичен оток на меките тъкани, довели до затрудняване в движенията на
снагата и масивен ретроперитонеален хематом, проявен клинично с картината на
анемичен синдром, които са довели до „Временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието, което
следва да наложи на подсъдимите съдът се съобрази с всички индивидуализиращи
вината им обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената
опасност на подсъдимите, причинения престъпен резултат и целите на генералната
и специалната превенция и стигна до извода, че следва да наложи на подсъдимите
наказания при условията на чл. 54 от НК, а именно:
На подс. Г.С.И. на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. чл. 54 от НК - наказание „Лишаване от свобода” за срок от
една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за
изпитателен срок от три години.
На подс. С.Г.С. на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. чл. 54 от НК - наказание „Лишаване от свобода” за срок от
една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за
изпитателен срок от три години.
Така определените наказания съдът прецени за максимално справедливи и
отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието на подсъдимите и
съответстващи на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът счита, че те ще допринесат за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимите и ще въздействат възпитателно и предупредително-възпиращо и върху
останалите членове на обществото.
Съдът отне в полза на държавата веществените доказателства по делото, а
именно: Обект № 1 - метална пръчка с ръжда по нея и части - остатъци от синя
боя, дървена пръчка счупена на две части, с кора по нея (на места), част от
дървен сап, лопата със счупен сап, поставени в полиетиленов чувал и запечатани
с лепенка № В6362 на ОДМВР-Сливен, и Обект № 2 - част от дървен сап (за лопата),
счупен от единия си край, поставен в хартиен плик и запечатан с лепенка № В6363
на ОДМВР-Сливен, като същите следва да бъдат унищожени като вещи без стойност,
след влизане в сила на присъдата.
Веществените доказателства по делото, а именно: 2 броя дискове, находящи се
на л. 63, т. 1 от ДП и на л. 56, т. 2 от ДП и 1 брой натривка, запечатана с
лепенка № В6342, находяща се на л. 69, т. 2 от ДП, следва да се съхраняват по
делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело.
По правилата на процеса подс. Г.С.И. беше осъден да заплати на частния
обвинител Н.В.Х. сумата от 250,35 лева, представляваща направени разноски по
делото.
По правилата на процеса подс. С.Г.С. беше осъден да заплати на частния
обвинител Н.В.Х. сумата от 250,35 лева, представляваща направени разноски по
делото.
По правилата на процеса подс. Г.С.И. беше осъден да заплати направените по
досъдебното производство разноски в размер на 160,43 лева в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен.
По правилата на процеса подс. С.Г.С. беше осъден да заплати направените по
досъдебното производство разноски в размер на 160,43 лева в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен.
По правилата на процеса подс. Г.С.И. беше осъден да заплати направените по
досъдебното производство разноски в размер на 181,56 лева в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОД на МВР – Бургас.
По правилата на процеса подс. С.Г.С. беше осъден да заплати направените по
досъдебното производство разноски в размер на 181,56 лева в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОД на МВР – Бургас.
По правилата на процеса подс. Г.С.И. беше осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 43,85 лева в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Сливен.
По правилата на процеса подс. С.Г.С. беше осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 43,85 лева в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Сливен.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: