№ 7320
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20221110169818 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с Ц. И. Й. са били в договорни отношения по
повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-апартамент
№151, находящ се в гр. /////. Излага, че претенциите му са насочени към наследниците по
закон на Ц. И. Й.-М. Ц. А.. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и доставено от ищеца
количество топлинна енергия. Моли съда да постанови съдебно решение по силата, на
което да осъди ответника да му заплати сумата от 1731,81 лв.–главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 год. за
посочения по-горе недвижим имот, сумата от 321,99 лв. – лихва за забава от 15.09.2020
год. – 07.12.2022 год., сумата от 36,48 лева, представляваща такса за отчитане на уредите
за дялово разпределение за периода от м.11.2019 год. до м.04.2021 год. и сумата от 8,19
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.12.2019 год. до 07.12.2022 год., ведно със законната лихва, считано от
22.12.2022 год. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до изплащане на сумите,
както и сторените разноски.
Ответникът-М. Ц. А. не е депозирала отговор на исковата молба. В първото по
делото съдебно заседание заявява, че не оспорва претенциите по основание и размер.
Твърди, че топлоснабдения имот е придобит по време на брака на Ц. И. Й.-неин баща и
ННа Й.а-нейна майка. Твърди, че ННа Й.а има деца от предходен брак респ. не е
1
единствен собственик на имота. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
претенциите.
Третото лице помагач-„ТС“ ЕООД не взема становище по предявения иск.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е. че
е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.153 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиента на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при
условията и по реда, определени в Наредба №16-334/06.04.2007 год. за
топлоснабдяването. В случая ответникът не оспорва, че е наследник по закон на Ц.
И. Й., както и качеството му на потребител на топлинна енергия, преди смъртта му
и своето впоследствие, поради което съдът приема този факт за установен.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Те се публикуват най-малко в един централен и
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично приемане от страна на потребителите. В случая несъмнено е, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответника е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
2
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от
закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ, Наредба №16-334 за
топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия като
многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр.
///// е възложила извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
„ТС” ЕООД, което обстоятелство не е спорно в производството.
Ответникът не оспорва исковете по размер, поради което настоящият съдебен
състав намира, че по делото е установена потребената топлоенергия в определено
количество и нейните стойности за исковия период, а именно сумата общо от 1731,81
лева /определена по реда на чл.162 от ГПК и невключваща суми дължими за дялово
разпределение/, представляващи стойността на потребената и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2019 год. до 30.04.2021 год.. За сумата от 36,48 лева,
представляваща такса за отчитане на уреди и разпределение иска също е основателен и
следва да се уважи. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по
делото е установено количеството на потребена топлоенергия. От своя страна
ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия за процесния имот, както и на сумата
представляваща такса за отчитане на уреди за дялово разпределение. По горните
съображения съдът намира, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
1731,81 лева за периода 01.05.2019 год. до 30.04.2021 год. и сумата от 36,48 лева,
представляваща такса за отчитане на уреди за дялово разпределение за периода
м.11.2019 год. до м.04.2021 год.
На следващо място съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за
процесния период е частично основателна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
3
страните.
Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 год., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата за потребено количество за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4 изрично
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия
отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Предвид изложеното за
дължимата сума за цена за потребена топлинна енергия за процесния период се дължи
лихва за забава само върху сумите по общите фактури, издадени след изравняването, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая са начислявани лихва след издаване на общите фактури. Доколкото
ответникът не ангажира доказателства за погасяване на дължимото, в срок, то съдът
приема, че претенцията на ищеца за лихви претендирани върху сумата дължима за
топлинна енергия е основателен. На основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че
размерът на лихвата за забава е 321,99 лева.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземането за лихва за забава не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане и за сумата от 8,19 лева следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
Възражението за изтекла погасителна давност на ответника е направено след
изтичане на преклузивния срок, поради което не следва да се разглежда.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски съдът
намира, че на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
му заплати сумата от 219,14 лева, представляваща сторените в производството разноски
съразмерно с уважената част пот претенциите.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Ц. А., ЕГН **********, с адрес: гр. /////, ап.151 да заплати на
„ТС” ЕАД, ЕИК /////, със седалище и адрес на управление: гр. ///// на правно основание
4
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1731,81
лева /хиляда седемстотин тридесет и един лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019
год. до 30.04.2021 год. за топлоснабдяван имот-партамент №151, находящ се в гр. /////,
сумата от 36,48 лева /тридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от м.11.2019 год.
до м.04.2021 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.12.2022
г. до окончателното и изплащане, сумата от 321,99 лева /триста двадесет и един лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 15.09.2020 год. до 07.12.2022 год., като
отхвърля иска за сумата от 8,19 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение и за периода от 31.12.2019 год. до 07.12.2022 год.,
като неоснователен, както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 219,14
лева /двеста и деветнадесет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща
сторените по настоящото делото разноски, съразмерно с уважената част от
претенциите.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ТС“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5