Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Плевен, 24.07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на
25.06.2020година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр. д. № 6746 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Исковата
молба е подадена от “А.З.С.Н.В.“ ЕАД, против Ц.В.К., с ЕГН********** ***, с
предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на
следните суми: сума в размер на 3892.00лв. – главница, за периода 21.02.2018г.
– 21.07.2019г.; сума в размер на 307.92лв. – възнаградителна лихва, за периода
21.02.2018г. до 21.01.2019г.; сума в размер на 388.50лв. - обезщетение за
забава, за периода от 21.02.2018г. до 30.07.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.07.2019г.
до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано
ч.гр.д. № 5162/2019г. на РС Плевен, по което съдът е издал заповед за
изпълнение срещу ответника. Твърди, че заповедта е възразена от длъжника и РС
Плевен е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Твърди,
че на 13.02.2017г. между У.К.Ф. ЕАД и ответника е сключен договор за
потребителски паричен кредит № 2620987, при който страните са договорили заемна
сума от 6 083.27лв., от които чиста стойност 5 500лв., такса за разглеждане на
кредита в размер на 385.00лв.; застрахователна премия 198.27лв.,
възнаградителна лихва в общ размер на 1237.33лв., при спазване на разпоредбите
на ЗПК. Твърди уговорки за плащане на кредита – на 30 анюитетни месечни вноски,
всяка по 244.02лв., първата от които на 21.02.2017г., а последната – на
21.07.2019г. Твърди неизпълнение на задълженията на ответника и заплащане само
на сумата от 3 071.36лв. общо, поради което е начислено обезщетение за забава в
размер на 388.50лв. за периода от 21.02.2018г. до 30.07.2019г., както и че
срокът на договора е изтекъл на 21.07.2019г. и не е обявявана предсрочна
изискуемост по кредита. В първото по делото с.з. е уточнено, че с погасената до момента сума по процесния
договор в размер на 3 071.36 лв., са погасени 760.80 лв. възнаградителна лихва,
2 191.27 лв. главница и 119.29 лв. лихва за забава. Посочва, че на 19.09.2018г.
е сключил с У.К.Ф. ЕАД, договор за цесия, по който, с Приложение № 1 от
19.09.2018г., вземането на У.К.Ф. ЕАД спрямо ответника, му е прехвърлено.
Твърди, че е бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за прехвърляне на
вземането, което той сторил с писмо, върнато като непотърсено. Счита, че
връчването на уведомлението със съдебните книжа на ответника представлява
съобщаване на цесията и поражда действие за него.Претендират се разноски.
Ответникът
твърди, че исковете са недопустими и неоснователни, че не дължи посочените суми,
както и че ако ги дължи, те не са в предявения размер. Твърди, че не е уведомен
за цесията, и че прехвърлянето не е породило действие за него. В условията на
евентуалност твърди, че липсва валиден договор между страните, доколкото
кредитния посредник не е имал надлежно овластяване за сключване на процесния
договор. Счита, че обявяването на предсрочната изискуемост не е извършено по
надлежния ред. Счита, че е налице прекомерност на възнаградителната и
санкционната лихва.
След
преценка на събраните по делото доказателствата, съдът приема за установено
следното от фактическа страна: По делото е прието ч.гр.д. № 5162/2019г. по
описа на ПлРС, от което е видно, че на 31.07.2019г. е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от ищеца срещу ответника за
следните суми: сума в размер на 3892.00лв. – главница, за периода 21.02.2018г.
– 21.07.2019г.; сума в размер на 307.92лв. – възнаградителна лихва, за периода
21.02.2018г. до 21.01.2019г.; сума в размер на 388.50лв. - обезщетение за
забава, за периода от 21.02.2018г. до 30.07.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.07.2019г.
до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в
размер на 91.77лв. за държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 2953/2.8.2019г.,
възразена в срок от длъжника, поради което ищецът, с оглед дадените от
заповедния съд указания е депозирал в срок искова молба за установяване на
съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Представен
е Договор за стоков кредит № 2620987, сключен на 13.02.2017г., съгласно който „У.К.Ф.“
ЕАД и е предоставил на ответника сума в размер на 5 500.00лв., като страните са
договорили, че лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като ФИКСИРАН
годишен лихвен процент е в размер на 15.50 %; че ГПР е в размер на 23.50 %. Посочено
е, че общата дължима сума от потребителя е 7 320.60лв., включваща чиста
стойност на кредита – 5500лв, такса за разглеждане на кредита – 385.00лв.,
еднократна застраховка при застрахователна премия 198.27лв. Уговорено е, че
изплащането е при брой месечни вноски - 30, месечна сума – 244.02лв., първа вноска
на 21.02.2017г., като към договора е приложен погасителен план, молба от
кредитополучателя със сумата от 1 423.23лв. да се погаси предсрочно предходен
негов кредит към същия кредитор. По делото е представен рамков договор за цесия
на вземания от първоначалния кредитор „У.К.Ф.“ ЕАД н. “А.з.с.н.в.“ ЕАД – от 20.12.2016г.,
Индивидуален договор за цесии от 19.09.2018г., потвърждение за извършена цесия
по последния, приложение № 1 по него, видно от което под № 391 е прехвърлено
вземането срещу ответника, два броя пълномощни за уведомяване на длъжника за
цесията от цесионера, уведомление за цесията до длъжника, невръчено с
отбелязване, че пратката не е потърсена. Не се спори по делото, че срокът за изпълнение
по договора за кредит е изтекъл на 21.07.2019г. Във връзка с възраженията на
ответника за ненадлежно представляване на кредитора, е представено Рамково
споразумение от 01.07.2009г. между Уникредит Булбанк АД и У.К.Ф. АД за
преустановяване на предлагането на определени продукти от страна на Банката и
предоставянето на такива, вкл. и процесния, от страна на У.К.Ф. АД, като
последното дружество се възползва от клоновата мрежа и служители с опит на
Банката. Ищецът е признал неблагоприятен за него факт, че погасената от
ответника спрямо цедента сума е в размер на 3 071.36 лв., с която са погасени
760.80 лв. възнаградителна лихва, 2 191.27 лв. главница и 119.29 лв. лихва за
забава. Изготвената по делото ССчЕ изцяло потвърждава погасяването на
посочените суми като размер и пера, сочи, че сумата по кредита е усвоена по следния начин – преведени на 13.02.2017г. по
банкова сметка, ***, сума от 4076.77лв, рефинансирано предишно задължение на
кредитополучателя в размер на 1423.23лв., както и че остатъкът е в следния размер: 3892.00лв. – главница,
307.92лв. – възнаградителна лихва за периода 21.02.2018г. до 19.09.2018г.; сума
в размер на 388.50лв. - обезщетение за забава, за периода от 21.02.2018г. до
30.07.2019г. Посочено е, че общата застрахователна сума е финансирана от
кредитора и е част от главницата по договора, заплатена е еднократно и общо по
рамков договор към застрахователя.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и съобразявайки становището на страните, съдът достига до следните правни
изводи: Установи се от приложеното ч.гр.д. № 5162/2019г., че в полза на ищеца е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение, че тя е възразена от
длъжника в срок, поради което, и в изпълнение на указанията на съда, заявителят
в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Съществуването
на самото вземане се доказа от представения Договор за стоков кредит № 2620987/13.02.2017г.,
а изготвената и кредитирана от съда ССчЕ установи и усвояването на сумите по
договора, а по този начин – и изправността на кредитора по него. Независимо от
непредставянето на трудов или друг договор на представителя на ищеца, подписал
договора, съдът намира, че той е потвърден от кредитора „У.К.Ф.“ ЕАД, дори и да
е бил подписан от лице без представителна власт – на осн. чл. 301 от ТЗ, който
разпорежда, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна
власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването. В този случай потвърждаването е безспорно, с оглед
превода на заемните средства по сметка на кредитополучателя. Съдът намира, че
представения договор не противоречи на императивните разпоредби на ЗПК, нито
една уговорка в сключения между страните договор, не представлява неравноправна
клауза или противоречаща на ЗЗП или ЗПК. Оспореният размер на договорената
между страните лихва от 15.50 %, не противоречи на добрите нрави и ГПР от 23.50 % е далеч под установения максимум от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, над
който клаузите биха били нищожни, съгл. чл. 19 ал. 5 от ЗПК. Претендираната
наказателна лихва е само и единствено в размер на законната такава, доколкото
липсва договорен лихвен процент, който да бъде прибавен към ОЛП на БНБ от
10.01%. Таксата за разглеждане на кредита е клауза, която в случая не е
неравноправна, а представлява услуга от страна на кредитора, към който, както
се установява от доказателствата, ответникът е имал и друго задължение, което е
погасил с част от процесния кредит. Сумата за застраховка също представлява
част от кредита, като с нея е заплатена услуга от страна на кредитора. Поради
горното, съдът приема, че този договор е валиден между страните, които са го
сключили. Не се доказа по делото обявяване на предсрочна изискуемост по кредита,
но съдът, съобразявайки настъпването на последния падеж по вноските и край на
договора в хода на делото на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК, намира, че към датата
на устните състезания е настъпила пълна изискуемост на всички вноски по
договора. Ответникът, в чиято тежест е да докаже своята изправност по договора,
не сочи доказателства за изпълнение, нито в срока, уговорен в самия договор,
нито впоследствие – по отношение на първоначалния кредитор или на цесионера. По
отношение на другият, въведен като спорен въпрос по делото – налице ли е
активна легитимация на ищеца, като цесионер по вземането, предмет на делото,
съдът намира следното: Упълномощеният от цедента ищец за уведомяване на
длъжника за цесията на неговото вземане, видно от представените две уведомления,
е положил всички усилия да извести длъжника кой е действителния му кредитор –
първоначално с писмо, а впоследствие – с връчване на договора за цесия с
исковата молба. Най-късно на 10.12.2019г. /получаването на съд.книжа/ уведомлението
за настъпилата цесия се счита за редовно връчено, и този факт също следва да
бъде взет предвид при решаване на делото на осн. чл.235, ал.3 от ГПК. Задължението
за съобщаване по чл.99, ал.4 от ЗЗД цедентът може да извърши както лично, така
и чрез трето лице, поради което съдът приема, че съобщаването, извършено от
цесионера по силата на поето за това задължение в договора за цесия и изрично
дадено пълномощно за целта, е валидно и е породило свързаните с него правни
последици, като е прекратена облигационната връзка между длъжника и цедента, и
новият кредитор на длъжника по сключения договор за потребителски кредит е
ищецът-цесионер. Задължението на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането, има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането, като го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.
Възражение от длъжника, че цесията не му е надлежно съобщена може да се прави
само в случай, че длъжникът е платил на стария кредитор до момента на
уведомяването, а в настоящия процес ответникът не твърди извършено пълно
плащане - в т.см. Определение № 987 от 18.07.2011г. на ВКС по гр.д.№ 867 от
2011г. на ІV г.о. – „Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението“, и
Решение № 173 от 15.04.2004 г. на ВКС по гр. д. 788/2003 г., ТК Пазар и право,
бр. 8/2004 г., стр. 25 “Неизпълнението му/ на условието на чл. 99, ал. 4 ЗЗД/,
не се отразява на действителността на договора за цесия, а води до неговата
непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за сключването
му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния кредитор. От това
следва ирелевантността на факта кога и на кого е съобщено за прехвърленото
вземане, след като по делото безспорно е било установено, че задължението за
главница по договора за заем не е погасено”. Поради горното, и с оглед
представените доказателства, че ищецът е придобил вземането си от първоначалния
кредитор „У.К.Ф.“ ЕАД чрез цесия, уведомил е длъжника за тази цесия, като е бил
упълномощен за това уведомяване, съдът намира, че з. “А.з.с.н.в.“ ЕАД е
доказана активната легитимация като ищец и кредитор по изискуемото вземане.
Изложеното налага извод за пълна основателност на претенциите, поради което
установителните искове следва да бъдат уважени изцяло.
Съобразно
изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца, съдът съобразява следното:
Общо дължимите разноски на ищеца са в размер на: 113.91 лв. – ДТ, 220.00лв. –
внесен депозит за съдебна експертиза, и 100лв. – юрк. възнаграждение, което
съдът определя на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК, или в общ размер на 433.91 лв.,
които с оглед пълното уважаване на исковете, се дължат изцяло. Съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски, които са в общ размер от 141.77лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
и и вр.чл. 86 от ЗЗД, че Ц.В.К., с ЕГН**********,***, дължи н. “А.З.С.Н.В.”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумите в размер на: 3892.00лв. – главница по Договор за стоков кредит № 2620987,
сключен на 13.02.2017г., между „У.К.Ф.“ ЕАД и Ц.В.К.; сума в размер на
307.92лв. – възнаградителна лихва за периода 21.02.2018г. до 21.01.2019г.;
сума в размер на 388.50лв. -
обезщетение за забава, за периода от 21.02.2018г. до 30.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2953/2.8.2019г.
по ч.гр.д. № 5162/2019г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Ц.В.К., с
ЕГН**********,***, да заплати н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 5162/2019г.
на Плевенски районен съд в размер на 141.77лв., както и разноски в исковото производство,
в размер на 433.91 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: