Р Е Ш Е Н И Е
№
17.11.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№6928/2015г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.215 от КТ.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от С.В.Р.,
чрез адв. М. М., против “ХОРИЗОНТ- ИВАНОВ“ ЕООД, гр. Плевен, с която се твърди,
че страните са се намирали в трудовоправни отношения, до дата 01.04.2016г.
Твърди се, че по време на действие на трудовият му договор, за периода
01.09.2013-16.11.2013г., ищецът е бил командирован в Русия, за който период не
са му изплатени командировъчни, в размер на 164,53лв. Твърди се, че през м.
март 2014г., ищецът е бил командирован в гр. ***, за срок от 10 дни, за което дължими са командировъчни
в размер на 200лв.Твърди се, че през м. април 2014г., също е бил командирован в
гр. ***, за 20 работни дни, като неизплатените му командировъчни са в размер на 200лв. Моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от
общо 564,53лв. ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ. Претендират
се и разноски.
В срока за
отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът “ХОРИЗОНТ- ИВАНОВ“ ЕООД, гр.
Плевен, изразява становище за неоснователност на предявеният иск, като се
посочва, че сумата е изцяло заплатена както следва: сумата от 164,53лв.-за м.
октомври 2013г. и сумата от 200лв.-
командировъчни за м. март 2014г.- на дата 30.09.2016г., и сумата от 200лв. за
м. април 2014- на дата 17.06.2014г.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
С определение № 3829/04.10.2016г.,
с което е изготвен проекто- доклад по делото, съдът е постановил за безспорно и
ненуждаещо се доказване между страните, факта, факта, че се е намирали в трудовоправни отношения,
през процесният период, както и факта на прекратяване на трудовият му договор,
считано от дата 01.04.2016г.
По
делото, от страна на ответника, са представени писмени доказателства, за извършено плащане, на претендираните от ищеца
суми. Видно от представеното преводно нареждане, от дата 30.09.2016г., се
установява, че в полза на ищеца Р., е преведена сума от 364,53лв., с
отразяване, че същата съставлява плащане на командировъчни за м. октомври 2013 и за м. март 2014г. Представен
е и фиш за работа заплата, за м. април 2014г, в който е начислена и сумата от
200лв.- командировъчни за същия месец. Сумата по фиша е преведена на 17.06.2014г, видно от представеното копие от
интернет банкиране. В изрична писмена
молба, от страна на ищеца, се признава факта на плащането на тези суми, от
страна на ответника. В с.з. на 04.11.2016г, отв. ХОРИЗОНТ- ИВАНОВ“ ЕООД, гр.
Плевен, чрез адв. Д. ***, представя преводно нареждане от дата 03.11.2016г, за
остатъка от 200лв., съставляваща командировъчни за м. март 2014г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.215
от КТ, за заплащане на сумата от 564,53лв-
общо, съставляваща дължими командировъчни, за времето, през което ищецът е бил
в командировка, за периода –обощ 01.09.2013-30.04.2014г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, като
погасен чрез плащане. Съдът намира за безспорно установен по делото както факта
на командироване на ищеца Р., през процесния период- съответно в Русия /м.
септември –м. ноември 2013г./ и в гр. ***- м. март, и м. април 2014г., и
съответно изплащане, на дължимите суми. Съобразно
нормата на чл. 121, ал.1 от КТ, когато нуждите на предприятието налагат,
работодателят може да командирова работника, за изпълнение на трудовите му
функции, извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 дни без
прекъсване. Съответно, по реда на чл.215 от КТ, при командироване на работника,
на същият се дължат освен брутното му трудово възнаграждение, още и пътни,
дневни и квартирни пари, при условия и размери, определени от МС.
Съдът констатира, че само сумата
от 200лв- дължими командировъчни за м. април 2014г, са заплатени на ищеца, преди датата на
ИМ.-15.09.2016г. Останалите дължими суми, са заплатени след това- съответно- на
30.09.2016 и на 03.11.2016г. Поради това, съдът приема, че ответникът е станал причина за завеждането на
иска, и дължи направените от ищеца разноски. Съдът намира, че възражението на
ответника за прекомерност, е основателно и следва да бъде уважено, тъй като
настоящето производство не се отличава с правна или фактическа сложност, и
размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалният представител на ищеца,
следва да бъде редуцирано до минималният, установен от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сума, от 300лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявения
от С.В.Р., ЕГН **********,***, против
„ХОРИЗОНТ- ИВАНОВ” ЕООД, гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. *** представлявано от Борислав Иванов, иск с правно основание чл.215, ал.1 от КТ, за заплащане на
сумата от общо 564,53лв.,
съставляваща обезщетение за времето, през което ищецът Р. е бил в командировка-
на територията на Русия и на Република
България, за периода 01.09.2013-30.04.2014г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
като погасен чрез ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр.ал.5 от ГПК, „ХОРИЗОНТ- ИВАНОВ” ЕООД, гр.
Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***
представлявано от Борислав Иванов ДА
ЗАПЛАТИ НА С.В.Р., ЕГН **********,***,, сумата от 300лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: