№ 1129
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000502825 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260201/10.06.2021г, постановено по гр.д.№ 523/2020г по описа на
СОС, е осъдено на основание чл.432, ал.1 КЗ ЗК „Лев Инс” АД, с ЕИК ********* да заплати
на Л. П. Л. с ЕГН **********, сумата от 40 000 лева, съставляваща застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили
вследствие на ПТП, осъществило се на 21.10.2019г. около 06:50 часа на път ГП 1-6, в района
на 194км +200, между л.а. марка „БМВ“, модел „320Д” с рег. № ********, управляван от Б.
С. П. и лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с рег. № ******, управляван от Н. Д. Н. с
ЕГН **********, по вина на първия водач, застрахован при ответника за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 18.03.2019г. до 17.03.2020г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.04.2020 год.–датата, на която изтича
тримесечният срок от предявяване на доброволната претенция пред ответника за
извънсъдебно изплащане на поискано обезщетение, до окончателното й заплащане, като е
отхвърлен предявеният главен иск за разликата до пълния му предявен размер от 60 000
лева. Осъдено е ЗК„Лев Инс” АД да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата
от 1600 лева, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса, на
адвокат Я.Д. от САК сумата от 1730 лева, съставляваща определено от съда, по реда
на чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото, на Л. П. Л. сумата от 166.66 лева, съставляваща съдебни
разноски, съразмерно с уважената част на исковете. Осъден е Л. П. Л. да заплати на ЗК „Лев
Инс” АД сумата от 96.66 лева, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената
част на исковете.
Решението е обжалвано от ЗК „Лев Инс” АД, представлявано от адв.Д.Т., в частта му,
1
с която е уважена исковата претенция за разликата от 20 000лв. до 40 000лв. за обезщетение
за неимуществени вреди, с доводи, че е завишен размерът му. Претендира да се отмени
решението в обжалваната му част.
Ответникът по жалбата-Л. П. Л., представляван от адв.Я.Д. от САК, е оспорил същата
с доводи, че е неоснователна. Сочи, че претърпяната травма и претърпените болки и
страдания обуславят извод, че определеното обезщетение е адекватно и справедливо.
Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото-Л. П. Л. е посочил в исковата молба, че че е бил пътник по време
на ПТП в лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с рег. № СО ******, управляван от Б. С.
П., който не е спрял на знак „Б2”, отнел е предимството на правомерно движещият се
автомобил с марка „Ауди”. В резултат на ПТП получил тежки травматични увреждания-
коремна контузия, руптура на черва, дифузен перитонит, бил откаран в болница и там му
била направена операция. Търпял е болки и страдания в период на 6-8 месеца. Налагало се е
да спазва постелен ежим, без натоварване, което е препятствало възможността му да
посреща със собствени сили обикновени битови потребности. Променил е начина си на
живот, ограничила се е социалната му ангажираност, влошило се е емоционалното му
състояние. За лекия автомобил „БМВ”, модел 320Д, е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество. По повод ПТП ищецът е сезирал
ответника с претенция за изплащане на обезщетение вх. № 729 от 16.01.2020г., но
последният не е взел отношение. Претендирал е да бъде осъдено застрахователното
дружество на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати обезщетение в размер на 60 000 лева
за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на
ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.04.2020 год. до окончателното
й заплащане.
Ответникът по делото- ЗК „Лев Инс” АД е оспорил предявените искове по
основание и размер. Навел е възражение за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като
последният пътувал без поставен обезопасителен колан.
С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция за сумата от
40 000лв., ведно със законната лихва върху нея от 17.04.2020г до окончателното изплащане.
Приел е, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия.
Страните по делото не спорят относно фактическата обстановка пред въззивната
инстанция, и същата се установява, че е следната:
Не се спори между страните, че увреждащият автомобил е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, покриваща датата на ПТП.
Безспорно между страните по делото е, а и от заключението по КСМАТЕ се
установява, че на 21.10.2019г, в гр.Златица, на ул. „Вл.Варненчик”, посока от центъра на
града към изхода за гр.Пирдоп, се е движел автомобил „БМВ“ 320Д, с регистрационен номер
********, управляван от Б. С. П., като същият навлязъл в зоната на регулирано с пътни
знаци кръстовище, образувано между улица „Владислав Варненчик“ и първокласен път № 6
от републиканската пътна мрежа. За посоката на движение на този автомобил, на 6 метра
преди началото на платното за движение по първокласния път, се е намирал трайно
монтиран на метална стойка пътен знак „Б2” - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
2
предимство”. Придвижвайки се по този начин, лекият автомобил „БМВ” навлязъл в
платното за движение по първокласния път, по който се движел лек автомобил „Ауди А6” с
регистрационен номер ********, управляван от Н. Д. Н.. Траекториите на движение на
двата автомобила се пресекли и настъпил удар между предната част на л.а. „Ауди А6“ и
лявата странична част на лек автомобил „БМВ 320D". Причина за настъпването на ПТП са
субективните действия на водача на лек автомобил „БМВ 320D“, който навлязъл в
кръстовището без да спре и да пропусне л.а. „Ауди А6”, който се е движил по пътя с
предимство. Субективните действия на водача на лек автомобил „Ауди А6“ – Н. също
оказали влияние за възникването на ПТП, защото той в зоната на ПТП се е движел със
скорост 91 км/час, поради което двата автомобила се срещнали в мястото на удара. Ако се
бил движил със скорост 50 км/час, л.а. „Ауди А6" щял да премине зад лек автомобил
„БМВ 320D", без да се налага водачът на лек автомобил „Ауди А6” да предприема действия
с волан или спирачка.
В момента на навлизане на л.а. „БМВ 320D“ в дясната лента пред лек автомобил
„Ауди А6", водачът на последният нямал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара и да избегне произшествието, чрез безопасно спиране. Водачът на
лек автомобил „БМВ" имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако се бил
съобразил с приближаващият се лек автомобил „Ауди", с неговата посока и скорост на
движение и ако бил пропуснал движещият се по пътя с предимство лек автомобил „Ауди“.
Спори се между страните относно размера на определеното обезщетение за
неимуществени вреди.
От представените медицински документи и заключение по СМЕ се установява, че
ищецът при настъпилото ПТП е получил следните телесни увреждания: тежка коремна
травма, изразяваща се в травматично разкъсване на тънкото черво с размер на дефекта 2см.
и разкъсване на външната обвивка на дебелото черво във възходящия му отдел с размер
около 3 см. и две подобни увреждания на сигмоидното черво с размери около 3 см. В
резултат на травмата настъпил излив на тънкочревно съдържимо в коремната кухина и се
развил дифузен перитонит. Тези травматични увреждания и последвалото развитие на
перитонит реализирали медико-биологичните критерии за постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота. Без своевременно прилагане на високоспециализирана
медицинска помощ неминуемо щяла да настъпи смърт. След причиняване на уврежданията
била налице болка, която с напредването на възпалителния процес се засилвала до степен на
нетърпимост. След проведеното оперативно лечение болката намаляла и отзвучала в
рамките на около 30 дни. За в бъдеще при ищеца ще се наблюдава болка в резултат на
получените от перитонита сраствания по хода на червата, която болка щяла да се засилва
при грешка в диетата.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д.а-майка
на ищеца, която е дала показания, че ищецът е претърпял операция на тънкото и дебелото
черво. Бил девет дни в болница. Болките му били ужасни, постоянно му давали
обезболяващи. След изписването му от болницата се прибрал, но бил прегънат на две, бил с
колан, който носел три месеца, спазвал диета. След престоя му в болницата започнал леко
постепенно захранване с каши и сокчета в малки количества. И към настоящия момент
продължавал да е на диета - бобови, пържени и пикантни храни не можел да консумира. Не
излизал, лежал постоянно на легло, постоянно се свивал, затворил се и около три-четири
месеца не искал да контактува, да говори, отслабнал много и се сринал физически и
психически. Към настоящия момент се бил повъзстановил, но продължавал да е на диета.
Прекъснал обучението си в университет – бил първа година към момента на ПТП, не искал
3
да продължава да учи, не знаел накъде и какво да прави, нищо не го интересувало. Много се
променил след ПТП - не бил толкова лъчезарен, както преди, не контактувал с компанията
си, не искал да си спомня за ПТП.
При установяване, че са налице всички елементи от състава на чл.432, ал.1 КЗ за
ангажиране на отговорността на ответното дружество, следва да се определи обезщетението
за неимуществени вреди. При съобразяване на Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума
на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на
ВКС по т.д.№669/2012г., II Т.О.., решение №151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ
Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение
№199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О, в които се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
Следва да се отчете, че пострадалият е бил на 19 години към момента на ПТП,
причинените увреждания са: тежка коремна травма, изразяваща се в травматично
разкъсване на тънкото черво с размер на дефекта 2см. и разкъсване на външната обвивка на
дебелото черво във възходящия му отдел с размер около 3 см. и две подобни увреждания на
сигмоидното черво с размери около 3 см., настъпил излив на тънкочревно съдържимо в
коремната кухина и дифузен перитонит. Бил е лекуван оперативно, като без операцията
неминуемо е щяла да настъпи смърт. Имал е силни и нетърпими болки около 30 дни. Като
остатъчно увреждане за в бъдеще ще изпитва болка в резултат на получените от перитонита
сраствания по хода на червата, която болка щяла да се засилва при грешка в диетата, която
следва да спазва. Настъпили са ограничения в социалното общуване.
При съобразяване на тези изложените обстоятелства, както и икономическите
условия в страната, нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането и
съдебната практика, въззивният съд приема, че дължимото обезщетение за неимуществени
вреди следва да се определи в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва върху сумата
от 17.04.2020г до окончателното изплащане на сумата.
Като е достигнал до същите правни извод, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на осн. чл.271, ал.1
ГПК в обжалваната му част, с която е осъдено застрахователното дружество да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на за разликата от 20 000лв. до 40 000лв. ,
ведно с дължимата лихва за забава от 17.04.2020г.
С оглед изхода на спора следва да бъде осъдено на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с
чл.38, ал.2 ЗАдв. ЗК „Лев Инс” АД да заплати на адв.Я.Д. от САК, сумата от 1130лв. за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260201/10.06.2021г, постановено по гр.д.№ 523/2020г по
описа на СОС, В ЧАСТТА му, с която е осъдено на основание чл.432, ал.1 КЗ ЗК „Лев Инс”
АД, с ЕИК ********* да заплати на Л. П. Л. с ЕГН **********, сумата за разликата от
20 000лв. до 40 000 лева, съставляваща застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се
на 21.10.2019г. около 06:50 часа на път ГП 1-6, в района на 194км +200, между л.а. марка
4
„БМВ“, модел „320Д” с рег. № ********, управляван от Б. С. П. и лек автомобил марка
„Ауди”, модел „А6” с рег. № ******, управляван от Н. Д. Н. с ЕГН **********, по вина на
първия водач, застрахован при ответника за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна от 18.03.2019г. до 17.03.2020г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 17.04.2020 год.–датата, на която изтича тримесечният срок от
предявяване на доброволната претенция пред ответника за извънсъдебно изплащане на
поискано обезщетение, до окончателното й заплащане.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв. ЗК „Лев Инс” АД да
заплати на адв.Я.Д. от САК, сумата от 1130лв. за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5