№ 1063
гр.Плевен, 21.07.2020 год.
Административен съд - гр.Плевен, четвърти състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и
първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №254/2018г. по описа на
Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.78 ал.7 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Постъпило е искане от Председателя на Националното
бюро за правна помощ (НБПП) за присъждане на разноски представляващи
възнаграждението на назначен за служебен защитник адвокат за осъществяване на
процесуално представителство на ищеца по адм.дело №254/2018г. по описа на
Административен съд-Плевен. Иска се и издаване на изпълнителен лист в полза на
НБПП. Към писмото е приложено Решение №Пл-PL272-7641/17.04.2019г. на Председателя на НБПП, с което
на основание отчет № PL272/2019г. за предоставена
правна помощ от адв.Ч.Т.Д. по адм.дело №254/2018г. по описа на Административен
съд-Плевен и на основание чл.25 ал.2 вр.
ал.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ, на адв.Д. е определено да се
изплати възнаграждение в размер на 450лева.
След като се запозна с искането на НБПП и съобрази
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение №119 от 08.03.2019г. по адм.дело №254/2018г.
на Административен съд-Плевен е отхвърлена исковата молба на л.св.Е.Ц.И., към
момента на подаването й изтърпяващ наказание в затвора Плевен, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ София с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 150000лева
за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и
бездействия на служители на ответника, изразяващи се в сериозно засягане на
личността и достойнството, изживян страх, претърпени болки и страдания от
нараняванията при побой, психически стрес и негативни емоционални преживявания
от преместването на 1-ви етаж и причинения побой, надвишаващи неизбежното ниво
на страдание, присъщо на наказанието „лишаване от свобода“, за периода от
28.09.2017г. до 15.10.2017г., заедно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Със същото решение е
оставено без уважение искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
за присъждане на разноски по делото. В хода на производството по адм.дело №254/2018г.
за служебен защитник на л.св.И. е назначен адв.Д., който е осигурил процесуално
представителство на ищеца до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.
С Определение №8711/10.06.2019г. по адм.дело №6515/2019г. ВАС е оставил без
разглеждане касационната жалба на Е.Ц.И. против Решение №119/08.03.2019г. по
адм.дело №254/2018г. на Административен съд Плевен и производството по делото в
тази част е прекратено, а с решение №288/29.06.2020г. на Административен съд
Монтана по адм.дело №221/2020г. Решение №119/08.03.2019г. по адм.дело
№254/2018г. на Административен съд Плевен е оставено в сила в останалата част.
При така установеното от към факти, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 27а от
Закона за правната помощ лицата, на които е предоставена правна
помощ, възстановяват на НБПП направените разноски само в определени със закон
случаи, какъвто не е процесният - лицето, на което е предоставена правната
помощ, е ищец в производство по реда на 284 и сл. от ЗИНЗС и правната помощ е
предоставена на основание чл. 23, ал. 3
от ЗПП по преценка на първоинстанционния съд, а не в хипотезата на ал. 1
поради задължително предвидена по закон адвокатска защита, резервен защитник
или представителство.
Съгласно чл. 78,
ал. 7 от ГПК са предвидени две възможности за възстановяване на
направените от НБПП разноски: ако претенцията на лицето, което е получило
правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в
полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска;
в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
В настоящия случай, от една страна претенцията на
лицето, което е получило правна помощ, не е уважена, а от друга - спрямо него
не е налице и осъдително решение. Предвид това е приложимо общото правилото на чл. 94 от ГПК
във връзка с чл. 144 АПК
за безплатна защита и правна помощ.
Що се касае до позоваването на чл. 189 от НПК в искането на НБПП, то същото е неоснователно, тъй като тази
норма не е приложима субсидиарно в административния процес.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ
за присъждане на разноски по адм.дело №254/2018 по описа на Административен
съд-Плевен в размер на 450лева, представляващи определено с Решение №Пл-PL272-7641/17.04.2019г. на Председателя на НБПП
възнаграждение за правна помощ, предоставена от адв.Ч.Д..
Определението подлежи на обжалване пред тричленен
състав на Административен съд Плевен с частна жалба в 7-мо дневен срок от
съобщаването.
Препис от определението да се изпрати на НБПП.
СЪДИЯ:
/п/